Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

гр. Добрич, 31.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На втори май година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 136 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на М.Н. ***, срещу решение № 68/19.01.2018 г. по гр.д.№ 1981/2017 г. на Добричкия районен съд, с което въззивницата е осъдена да заплати на П.А.П. ***, сумата 800 лева и сумата 160 лева, представляващи получени от ответницата заеми по устни договори, сключени между страните на 23.06.2014 г. и на неустановена дата в периода 23.06.2014 г. - 23.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 16.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 185,70 лева, представляваща обезщетение за забава в изплащане на главното задължение за периода 24.07.2014 г. - 15.06.2017 г.

В жалбата се възразява за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че неправилно е дадена вяра на показанията на свидетели, които безспорно са в лоши отношения с жалбоподателката, както и, че липсват наистина убедителни доказателства за постигнати уговорености между страните по делото и възникнало между тях облигационно заемно правоотношение. Обърнато е внимание на противоречие относно датите, на които е предоставен заемът и на които е трябвало да бъде върнат, както в твърдяното от самия ищец, така и между твърдяното от него и съдържащото се в гласните доказателства. Настоява за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.

Жалбата е редовна, подадена в срок и допустима.

В писмен отговор въззиваемият П.А.П. възразява срещу жалбата и моли за потвърждаване на решението на районния съд.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявените от П.А.П. срещу М.Н. Х.искове по чл.240 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, а именно за осъждане на ответницата да изпълни задълженията си да върне на ищеца предоставените й от него в заем суми от 800 лева и 160 лева, както и да му заплати обезщетение общо в размер на 185.70 лева за забавеното изпълнение на главните парични задължения в размер на законната лихва върху тях, считано от датата на изпадане в забава 24.07.2014г. до предявяване на претенциите.

В исковата молба и в допълнителните уточнения по реда на чл.143 ал.2 от ГПК ищецът е посочил, че на 23.06.2014г. в телефонен разговор ответницата го помолила да й даде пари в заем, които обещала да му върне след около месец, като си вземе заплатата. В същия ден ищецът предоставил на ответницата в заем 800 лева, като сумата предал на дъщерята на ответницата. Две седмици по-късно при случайна среща ответницата отново поискала от ищеца пари в заем и той й предоставил сумата 160 лева, която се уговорили тя да му върне заедно с предходната като си вземе заплатата. При срещата и предоставянето на сумата 160 лева присъствала и дъщерята на ответницата.

Ответницата не върнала получените в заем суми.

Ответницата е възразила, че не е получавала никакви суми от ищеца. Той следвало да насочи претенциите си към дъщерята на ответницата, на която, както твърдял, бил дал 800 лева и които ответницата не е получавала от дъщеря си.

В подкрепа на твърдяното от него ищецът е ангажирал гласни доказателства. Веднага следва да се посочи, че показанията на свидетеля И.И.И.не могат да обосноват доказателствени изводи, тъй като са твърде общи и не съдържат лично възприети от свидетеля обстоятелства, а такива, разказани му от другата свидетелка Ч.А.М.. Последната е дъщеря на ответницата. По-рано свидетелката живеела заедно с родителите си, но на 30.05.2015г. напуснала дома им и заживяла със свидетеля И.И.И.. Поради това от тогава двамата свидетели са в лоши отношения с ответницата.

Разпитана като свидетел, Ч.А.М., е разказала, че през 2014г. след уговорка между майка й и ищеца ходила да вземе пари от него. Точно не помни сумата, но мисли, че е била около 800 лева. Свидетелката, както се посочи, е в лоши отношения с ответницата, но това не дискредитира показанията й. Те са дадени под страх от наказателна отговорност, а и се подкрепят от показанията на ангажираната от ответницата свидетелка Е. Н.М.. Тя е сестра на ответницата и не се твърди, и няма данни двете да са в лоши отношения. Въпреки това свидетелката е посочила, че знае за спора между ищеца и сестра си, и знае, че сестра й изпратила дъщеря си да вземе пари от ищеца. Наистина свидетелката чула, че това се случило през 2015г., но доколкото тя знае споделеното й от ответницата, а и то не я засяга пряко, естествено е осведомеността на свидетелката за обстоятелствата да не е детайлно точна. Същественото е, че показанията на свидетелките Ч.А.М. и Е. Н.М. съвпадат относно това, че ответницата пратила дъщеря си, свидетелката Ч.А.М., да вземе пари от ищеца. Това е достатъчно, за да се даде вяра на показанията на свидетелката Ч.А.М. в останалата част и въз основа на тях да се приеме за установено, че ответницата и ищецът са се били разбрали той да й даде пари, които тя да му върне после и, че на 23.06.2014г. по поръчка на ответницата дъщеря й отишла при ищеца, който й предал сумата 800 лева.

Или между ищеца и ответницата бил сключен /неформално, устно/ договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответницата 800 лева, а тя се задължила да му ги върне. Фактически сумата ищецът предал на дъщерята на ответницата, но с оглед уговорката им, той е предоставил сумата на ответницата и задължена за връщането й по чл.240 от ЗЗД е ответницата. Дори и да е вярно твърдяното от ответницата, че дъщеря й не й е предала сумата, която й дал ищецът, това касае отношенията по чл.284 ал.2 от ЗЗД между дъщерята и ответницата, без да засяга задължението на последната към ищеца да му върне предоставената й от него в заем сума от 800 лева.

В показанията на свидетелите не се съдържат сведения, въз основа на които да се приеме, че ответницата се е задължила да върне сумата на ищеца в твърдяния от него срок – след около месец, като си вземе заплатата на 23.07.2014г. Следва да се приеме, че задължението е без определен срок и ответницата е трябвало да изпълни след покана от ищеца. От показанията на свидетелката Ч.А.М. се установява, че през 2015г. ищецът идвал в дома на родителите й да си търси парите. Свидетелката не е посочила точна дата, при което и, като се има предвид, че от 30.05.2015г. тя не живее с родителите си, следва да се приеме, че най-късно на 29.05.2015г. ищецът е посетил дома на ответницата и си е поискал парите, т.е. поканил я е да изпълни. Тя не го е сторила и е изпаднала в забава, за което на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД му дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главното парично задължение. За периода от изпадането в забава до предявяването на исковата молба на 16.06.2017г. обезщетението за забавеното изпълнение на главното парично задължение от 800 лева възлиза на 166.77 лева.

До тези размери предявените искове са основателни и възраженията във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която те са удовлетворени са неоснователни.

Основателни са възраженията във въззивната жалба срещу исковете в останалата им част. В показанията и на двете групи свидетели не се съдържат абсолютно никакви сведения ищецът да е дал на ответницата и още една парична сума от 160 лева. Наистина, свидетелката Ч.А.М. е посочила, че пари в заем от ищеца били взимани много пъти, майка й се уговаряла с него, а тя /свидетелката/ ходела да ги вземе. Следва да се обърне внимание обаче, че за спорната сума от 160 лева ищецът не твърди свидетелката да е отишла да я вземе, след като той се е разбрал с майка й; за тази сума ищецът твърди, че я е дал лично на ответницата в присъствието на свидетелката. Такива показания последната не е дала. Сведения в подкрепа на твърдяното от ищеца не се съдържат в показанията и на останалите свидетели.

Следователно ответницата няма задължение по чл.240 от ЗЗД към ищеца и за още 160 лева, които не се доказа той да й е предоставил в заем. Съответно тя няма и акцесорното задължение за обезщетение за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

От изложеното следва, че първоинстанционното решение като неправилно следва да се отмени в частта, в която ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 160 лева, предоставена й от ищеца в заем през м.юли 2014г. и в частта, в която е осъдена да му заплати обезщетение за забава на главното парично задължение в частта за горницата над 166.77 лева до пълния присъден размер от 185.70 лева. В тези части предявените искове следва да се отхвърлят.

В останалата осъдителна част решението следва да бъде потвърдено.

Съответно на този резултат и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от страните има право на съразмерна част от разходите за водене на делото. На ответницата, въззивница, следва да се присъдят сумата 8.44 лева – част от платената държавна такса за въззивно обжалване и сумата 50.63 лева – част от платеното адвокатско възнаграждение в първата инстанция; на ищеца, въззиваем, следва да се присъди сумата 249.37 лева – част от платеното във въззивната инстанция адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №68/19.01.2018г. по гр.д.№1981/2017г. на Добричкия районен съд в частта, в която М.Н. Х.е осъдена да заплати на П.А.П. сумата 160 лева, представляваща получена от ответницата в заем по устен договор от неустановена дата в периода 23.06.2014г.-23.07.2014г., и в частта за горницата над 166.77 лева до пълния присъден размер от 185,70 лева, представляваща обезщетение за забава в изплащане на главното задължение за периода 24.07.2014г.-15.06.2017г., като

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.А.П. с ЕГН ********** ***, срещу М.Н. Х.с ЕГН ********** ***, искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 160 лева, предоставена й в заем от ищеца през м.юли 2014г. и разликата над 166.77 лева до пълния претендиран размер от 185.70 лева, съставляваща обезщетение за забава на главното парично задължение за периода преди предявяване на исковата молба.

ПОТВЪРЖДАВА решение №68/19.01.2018г. по гр.д.№1981/2017г. на Добричкия районен съд в останалата част.

ОСЪЖДА П.А.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.Н. Х.с ЕГН ********** ***, сумата 8.44 лева – съразмерна част от платената държавна такса за въззивно обжалване и сумата 50.63 лева – съразмерна част от платеното адвокатско възнаграждение в първата инстанция.

ОСЪЖДА М.Н. Х.с ЕГН ********** ***, да заплати на П.А.П. с ЕГН ********** ***, сумата 249.37 лева – съразмерна част от платеното във въззивната инстанция адвокатско възнаграждение.

На осн.чл.280 ал.2 от ГПК решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.