Р Е Ш Е Н И Е

№ 103,14.05.2018 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На тридесети април две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело номер 137 по описа за 2018 година, намира следното :

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба на К.К.К. *** ( с обичайно местопребиваване в О.К.) срещу Решение № 162/ 23.02.2018 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 4404/2017 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове за изменение на дължимите в полза на двете ненавършили пълнолетие негови деца К. и М. издръжки от 300 лева на 150 лева .

В жалбата по оплаквания ( подробно, посочени в доклада на въззивния съд ), свеждащи се до процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и игнориране на фактите, че въззивникът е осиновил двете малолетни деца на съпругата си , има задължения за издръжка към още три деца ( Д., П. и общото дете А. ) и в мястото на обичайното му местопребиваване ( ***) в О.К.стандартът на живот е висок . Развит е довод, че увеличеният брой на децата с право на издръжка трайно променя неговите материални възможности, а това е основание за намаляване на дължимата в полза на К. и М. издръжка . Оспорват се като неправилни изводите за потребностите на тези деца, защото не е зачетена получаваната от родителите на бащата помощ

( в пари, натура и предоставяне на жилище ), а са зачетени неуместните разходи за психологическа помощ ( семинари И. ) на голямото дете.

В отговор на ответниците К.К.К. и М.К.К. жалбата се оспорва с доводи за обоснованост на всички изводи на съда по фактите от значение на спора .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Исковете по член 51,ал.4 от СК за намаление на издръжките, които въззивникът ( баща ) дължи на децата си : К., роден на *** г. и М., роден на *** г. , от по 300 лева на по 120 лева месечно , са предявени на 30.08.2017 г. преди да изтекат две години от определянето им с утвърденото с Решение от 8.12.2015 г. на ДРС по гр.д.№ 2815/2015 г. при прекратяване на брака с майката на децата споразумение по член 51,ал.1 от СК. Претендираните от бащата права са основани на следните факти : има родено на *** г. в Англия дете А. и сключен с майката на това дете на 26.08.2016 г. граждански брак ; допуснато е със съдебно решение от 26.06.2017 г. осиновяване от ищеца на децата на съпругата : Д., роден на *** г. и П., родена на *** г. ; живее с настоящото си семейство ( петчленно ) в Обединеното кралство, където се е установил от дълги години и единствен осигурява издръжка за него от възнаграждение ; обезпечаваният от него доход от 26 100 британски лири годишно е под минималната сума за живот на едно петчленно семейство от 30 258 британски лири; налице е трайно намаление на материалните му възможности. Обстоятелствата от основанието на претенциите по член 51, ал.4 от СК се отнасят до материалните възможности на ищеца – задълженото с издръжка лице. Следователно нямат правно значение фактите ( нужди от извънредни разходи за психологическа помощ , здравословно състояние , променено място за живеене и т.н. ) относно потребностите на децата – правоимащите по задълженията за издръжка .

Исковете са оспорени по липса на твърденото основание – намаление на възможностите на родителя да дава издръжки в размерите по споразумението.

Правилно е установено от районния съд , че със значение на нови обстоятелства по смисъла на член 51,ал.4 от СК спрямо 8.12.2015 година – датата на утвърждаване на споразумението за настоящите издръжки, дължими от бащата в полза на децата К. и М., са сключеният от въззивника граждански брак и допуснатото осиновяване от него на двете деца ( сега 9 и 8 – годишни ) на съпругата му. Не е ново обстоятелство раждането ( на *** г. в Англия ) на детето А. , както и мястото на обичайно пребиваване на въззивника и останалите членове на семейството му – във Англия, при тамошния стандарт на живот. И към 8.12 2014 г. ( следователно без изменение ) размерът на годишния доход на въззивника от възнаграждение ( като шофьор по договор за подизпълнение ) е 26 100 британски лири годишно , видно от документа от 4.01.2018 г. на ***.

Всички, общо пет, деца на въззивника не са навършили пълнолетие и задълженията му към тях за издръжка са безусловни – член 143,ал.2 от СК. Вярно е, че един и същи доход , служил за осигуряване на издръжката на трите му деца ( К. , М. и А. ), след осиновяването на двете деца ( Д. и П. ) подлежи на разпределение между пет . Но при зачитане на обстоятелството, че всички правоимащи са от един и същи ред по член 141,т.1 от СК, новите обстоятелства засягат всички тях . Следва да се прецени дали доходът на родителя след отделяне на средства за личната му издръжка ( за да си поддържа работоспособността ) позволява и за вбъдеще да осигурява издръжки на всичките му деца . В това производство следва да се съобразят размерите на издръжките, които бащата дължи на отглежданите от него и съпругата му деца Д., П. и А. с оглед поддържането на нормални условия за живота и развитието им по мястото на обичайното пребиваване.

Несъмнено е , че разходите за живота в мястото, където живее въззивникът и семейството му - ***в О.К.са високи по размер - над 1 500 британски лири за електричество, газ и вода и други консумативи , видно от приложени към исковата молба фактури . Не са част от необходимата издръжка за живота разходите по изплащане на кредита за придобиване на имота ( ул. Б.Р.**) чрез ежемесечни вноски от 1 232,52 британски лири ( считано от 13.11.2014 г.) А въззивни-кът – ищец твърди, че погасява и тях от „ допълнителни доходи от частна дейност ” . Признава, че през 2016 г. година е закупил втори автомобил с марка – БМВ. Извършването на тези разходи ( по кредита и придобива-нето на вещта ) е указание, че получава доходи над възнаграждението по договора като подизпълнител – шофьор.

След юли 2017 година той не плаща по скъпоструващото отглеждане

( 800 британски лири на месец ) на детето А. в детска градина. За трите деца въззивникът получава социална помощ от 48,10 британски лири сед-мично. След приспадане на разходите за битови нужди от 1 712 британски лири ( в размера, посочен в исковата молба ) от дохода от 2 175 британски лири ( на колкото възлиза месечното възнаграждение с постоянен характер от ***. ) е налице разполагаем доход от 463 британ-ски лири , който ведно с „ допълнителните доходи ” е достатъчен за осигуряване на издръжките на всичките му деца , в. т. число издръжките ( равностойни на 135,70 британски лири ) на децата К. и М.. Част от издръжката на живеещите в Англия деца се покрива от получаваната за тях поседмично социална помощ .

Следователно изменените обстоятелства при бащата : увеличаване с две на броя на децата, на които дължи издръжка по член 143, ал.2 от СК не обуславя извод, че материалните му възможности са намалели така, че да се явяват несъответни на определените с утвърденото при развода споразумение издръжки в размер от по 300 лева в полза на всяко от децата от прекратения брак. Отхвърлянето на исковете е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава обжалваното решение .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162/ 23.02.2018 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 4404/2017 г. в обжалваната част за отхвърляне на исковете по член 51,ал.4 от СК за намаление на издръжките на двете деца от по 300 ( триста ) лева на по 150 ( сто и петдесет ) лева .

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.