Р Е Ш Е Н И Е

№ 105

гр.Д. 17.05.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОС гражданско отделение

На тридесети април 2018 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №139 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от П.И.Ф. *** срещу решение №10/09.02.2018 г. по гр.д.№691/2017 г. на БРС,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Почивна база „***“-с.К. към МЗХГ искове на основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ за признаване уволнението му със заповед №**/**.2017 г. на МЗХГза незаконно и постановяване на неговата отмяна,респ. за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „управител“ в Почивна база „***“-с.К.,като въззивникът е осъден да заплати на горната почивна база разноски в размер на 460 лв.Изложени са доводи за неправилност на атакуваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,противоречие на материалния закон и поради необоснованост.Първоинстанционният съд не обсъдил всички доказателства и доводите на ищеца,поради което достигнал до грешни изводи.Не било взето предвид,че преди процесното уволнение на ищеца-въззивник не била връчена нова длъжностна характеристика с променено образователно изискване,което поставяло под съмнение наличието на основанието за уволнение по заповедта.Представената по делото длъжностна характеристика не била утвърдена със съответен административен акт,който да е отразен в регистрите на МЗХГ,за да се потвърди категорично датата на въвеждане на тази характеристика.Районният съд неправилно не зачел довода на ищеца-въззивник,че заповедта за уволнение не е мотивирана и че това е довело до неяснота за уволнения относно фактите,обосновали прекратяване на трудовото му правоотношение,респ. е затруднило защитата му.Във връзка с довода за злоупотреба с право от страна на работодателя районният съд също процедирал неправилно,като отказал да извърши проверка дали изменението на изискването за образование е съобразено с нуждите на конкретната работа.Не било взето предвид недобросъвестното поведение на работодателя в контекста на предходните уволнения на Ф..Неправилно бил тълкуван от районния съд и фактът,че длъжностната характеристика била утвърдена преди последното възстановяване на въззивника на работа с влязло в сила решение.Още преди влизане в сила на съдебното решение работодателят бил наясно какъв ще е крайният изход от производството,имайки предвид и решението на ДОС от 12.10.2016 г.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете,респ. за присъждане в полза на въззивника на сторените от него разноски в двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна ПБ „***”-с.К. изразява становище за неоснователност на подадената жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,което счита съобразено със събраните доказателства при правилното им тълкуване от районния съд.Претендира присъждане на сторените в настоящата инстанция разноски.Горната позиция се поддържа от страната и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,ДОС прие за установено следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК /първоинстанционното решение е обявено на 09.02.2018 г.,а жалбата е подадена по пощата на 21.02.2018 г. при изтекъл срок за въззивно обжалване на 23.02.2018 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно като постановено в изискуемата форма от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е неправилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№691/2017 г. на БРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно съединени искове от П.И.Ф. *** срещу Почивна база „***”-с.К.,общ.Б.,обл.Д. към МЗХГ,а именно иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед №**/**.2017 г. на министъра на земеделието,храните и горите,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа,считано от връчване на заповедта на **.2017 г.,и иск на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението му длъжност „управител” на ответната почивна база.

Наведена е незаконосъобразност на атакуваната заповед поради недостатъчната мотивираност на същата,възпрепятстваща защитата на уволнения служител срещу нея.В заповедта не било посочено какво е необходимото образование за заемане на длъжността,което ищецът не притежава,който факт не станал известен на освободения служител до подаване на исковата молба.Излагат се доводи,че ищецът притежава необходимото образование за изпълняваната работа,като се изтъква,че на същия не е бил връчен документ,регламентиращ промяна на образователното изискване преди уволнението.Изложени са доводи за злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя в случай,че се констатира въведено ново образователно изискване,като се сочи недобросъвестно изменение на изискването за образование с единствената цел да бъде уволнен ищецът.

В отговора на исковата молба работодателят оспорва исковете като неоснователни и настоява за отхвърлянето им.

Следва да се посочи на първо място,че исковете са допустими като насочени срещу пасивно легитимиран правен субект.ПБ „***”-с.К. е процесуално правоспособно юридическо лице-второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МЗХГ /чл.2 ал.1 от Устройствен правилник на лист 43 от делото на БРС/.В случая трудовият договор с ищеца е бил сключен от горестоящ спрямо работодателя орган-от министъра на земеделието и храните,респ. и прекратяването му е осъществено със заповед на министъра,но трудовото правоотношение е възникнало с предприятието,в което е съответната длъжност /ПБ „***”-с.К. към МЗХГ/,т.е. е налице хипотезата на чл.61 ал.2 от КТ.В този смисъл исковете са предявени срещу работодателя,който е пасивно легитимиран да отговаря по тях.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

По силата на трудов договор №**/**.2011 г. /лист 31 от делото на БРС/,сключен със срок за изпитване от 6 месеца,ищецът П.И.Ф. е заел при ответника длъжността „управител”.След като договорът не е бил прекратен в рамките на срока за изпитване,е трансформиран в окончателен за неопределено време по смисъла на чл.71 ал.2 от КТ във връзка с чл.69 от КТ.

Със заповед №**/**.2017 г. на МЗХГ/лист 7 от делото на БРС/ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа,считано от връчване на заповедта на **.2017 г.Предмет на производството е трето по ред уволнение на ищеца от заеманата длъжност „управител”,осъществено със заповедта от **.2017 г.Преди това Ф. е освобождаван от работа на два пъти със заповеди на министъра №**/**.2013 г.,издадена на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ /лист 33 от делото на БРС/,и №**/**.2016 г. на основание чл.19а ал.2 от Закона за администрацията /лист 30 от делото на БРС/.И двете предходни заповеди са отменени по съдебен ред като незаконосъобразни и ищецът е възстановен на длъжността „управител” в ответната почивна база /виж решенията на листи 8-13 от делото на БРС и приложеното гр.д.№67/2016 г. на БРС/.

Съдебното решение за повторното възстановяване на ищеца на длъжността „управител”,постановено по в.гр.д.№470/2016 г. на ДОС,е влязло в сила на 26.07.2017 г.Със заповед №**/**.2017 г. на министъра на ЗХГ /лист 35 от делото на БРС/ П.Ф. е „възстановен” на длъжността в ответната почивна база,считано от **.2017 г.В деня на допускането му до работа след възстановяването му на длъжността от съда е издадена и процесната заповед №**/**.2017 г. за трето по ред уволнение на ищеца.

Изрично изискване за мотивиране на заповед за уволнение с включване на конкретни реквизити в нея се съдържа в разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ,касаеща заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.Съдебната практика е наложила необходимост от по-детайлно мотивиране на заповед за прекратяване на трудово правоотношение в хипотезата на чл.328 ал.1 т.5 от КТ /липса на качества за ефективно изпълнение на работата/ като предпоставка за законност на уволнението,доколкото и в тази хипотеза,както при дисциплинарното уволнение,работникът/служителят следва да е наясно към датата на уволнението с конкретните аргументи на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение,за да може да осъществи адекватна съдебна защита срещу същото.При основанието по чл.328 ал.1 т.6 от КТ е достатъчно в заповедта да е посочено на коя хипотеза от горната разпоредба се позовава работодателят-дали на липсата на необходимо образование или на липсата на професионална квалификация,респ. дали едновременно на двете основания.Посочването в заповедта на законния текст и писменото упоменаване на фактическия състав,на който се позовава работодателят,е достатъчно в случая,за да добие уволненият яснота за причините,довели до прекратяване на трудовото му правоотношение.

Предпоставките за законосъобразност на уволнение на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ поради липса на необходимото образование са да е налице изменение в изискването за образование за заемане на длъжността,което да е въведено надлежно с нормативен акт,щатно разписание или длъжностна характеристика след възникване и през времетраене на съответното трудово правоотношение,като работникът/служителят да не отговаря към момента на уволнението на промененото изискване за образователен ценз.Съществува и съдебна практика /така решение №436 от **.2010 г. по гр.д.№441/2009 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/,че работодателят може да прекрати трудово правоотношение на горното основание,както когато работникът /служителят няма изискуемото образование към момента на сключване на трудовия договор,така и при последващо изменение на изискването за образование след това в хода на трудовото правоотношение.И в двете хипотези обаче,за да е налице ФС на чл.328 ал.1 т.6 от КТ,е нужно към датата на уволнението работникът/служителят да не отговаря на образователното изискване за длъжността.По делото е представена длъжностна характеристика за процесната длъжност /листи 39-42 от делото на БРС/,утвърдена от министъра на ЗХГ на 19.05.2017 г.,т.е. повече от три месеца преди уволнението на ищеца Ф. със заповедта от **.2017 г.В същата като изискване за заемане на длъжността „управител” в ответната ПБ „***”-с.К. е посочено образование-висше,образователна степен-магистър.Не е спорно по делото,а и видно от данните в трудов договор №**/**.2011 г. /лист 31 от делото на БРС/,че П.Ф. има висше образование,образователна степен „бакалавър” по специалност „Организация и управление на хотела и ресторанта”.Очевидно същият не отговаря на изискването за образователна степен „магистър”.В първото по делото открито съдебно заседание своевременно ищецът Ф. е оспорил истинността на горната длъжностна характеристика,представена от ответника с отговора на исковата молба,твърдейки,че същата е антидатирана и съставена след уволнението за целите на същото и на настоящия процес,т.е. е твърдял,че такава длъжностна характеристика с променено изискване за образователна степен не е съществувала към датата на уволнението му,не му е била връчена преди последното,а се е снабдил с препис от същата едва седмица след прекратяване на трудовото му правоотношение с процесната заповед /виж и изявленията му в съдебно заседание на 26.01.2018 г. пред БРС/.Длъжностната характеристика е частен свидетелстващ документ,съставен от принципала на работодателя-МЗХГ,респ.утвърден и подписан от министъра на ЗХГ като представляващ принципала.Същата не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила,доколкото удостоверява изгодни за издателя си факти,а се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото.Като частен документ длъжностната характеристика има достоверна дата за трети лица според разпоредбата на чл.181 ал.1 от ГПК от деня,в който е заверена,или от деня на смъртта,или от настъпването на физическа невъзможност за подписване от лицето,което е подписало документа,или от деня,в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ,или от деня,в който настъпи друг факт,установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.В случая не се твърди и липсват доказателства процесната длъжностна характеристика да е била заведена в някакъв официален регистър на МЗХГ и от датата на такава регистрация да е възможно да се извлече извод за достоверност на посочените в нея дата на съставяне,съгласуване или утвърждаване.Липсва върху нея и отбелязване да е връчена на конкретна дата срещу подпис на лице,изпълняващо съответната длъжност.Ищецът Ф. твърди,че такава не му е била връчена преди и към датата на уволнението,а се е снабдил с препис от същата едва след уволнението.В тази насока са разпитани свидетели по делото-М.М.М.и М.С.Д.,служители в ПБ „***”,първият домакин,а втората гл.счетоводител.Свидетелят М. твърди,че ищецът Ф. е получил препис от длъжностната характеристика за заеманата длъжност,като свидетелят лично изготвил копието,но не успява да уточни на коя дата е станало това;колебливо заявява,че вероятно се е случило през есента на 2017 г.,т.е. след уволнението на Ф..По-категорична е втората свидетелка Д.,която в края на показанията си след изявление на Ф. и пълномощника му потвърждава,че ищецът е получил копие от длъжностната характеристика следващата седмица след уволнението си /лист 63 от делото на БРС/.В този случай обсъдените гласни доказателства сочат на достоверност на датата на изготвяне на длъжностната характеристика с променено изискване за образователна степен „магистър” няколко дни/седмица след процесното уволнение.Липсват годни доказателства,сочещи на съществуване на длъжностната характеристика към датата на процесното уволнение-**.2017 г.Следователно не е доказано от работодателя наличие на основанието за уволнение на ищеца по чл.328 ал.1 т.6 предл.1 от КТ към датата на изготвяне на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Ф. и последната е незаконосъобразна.

Освен поради горното уволнението е незаконно и на друго основание.Дори и да съществуваха доказателства за променено изискване за образователна степен „магистър” към датата на процесното уволнение,според съда работодателят е допуснал злоупотреба с правото си на уволнение,с което е нарушил принципа за добросъвестност при упражняване на трудовите права и задължения,залегнал в разпоредбата на чл.8 ал.1 от КТ.По правило съображенията на работодателя за необходимостта от промяна на образователните изисквания за дадена трудова функция са въпрос на целесъобразност и на негова суверенна преценка и не подлежат на съдебен контрол.При довод за злоупотреба с право от страна на работодателя обаче съдът следва и е длъжен да извърши проверка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл дали работодателят е действал добросъвестно /така решение №321/31.10.2011 г. по гр.д.№13/2011 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №417/19.10.2011 г. по гр.д.№143/2011 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №71/24.07.2013 г. по гр.д.№284/2012 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №345/06.03.2014 г. по гр.д.№3868/2013 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №235/04.10.2017 г. по гр.д.№4531/2016 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС и др./.

Злоупотреба с право от страна на работодателя в хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 от КТ е налице,когато се установи,че единственото му желание,ползвайки се от законово допустимо средство,каквото е правото да въведе нови изисквания за образование,е постигане на една-единствена цел-прекратяване на трудовия договор само с конкретен служител.Не е спорно по делото,че докато Ф. е водил предходни дела за отмяна на уволнение,за управител на ответната почивна база е назначено лицето И.Т.Р.,с когото е сключен и последващ трудов договор за същата длъжност след последното трето уволнение на ищеца Ф. /в тази насока и заповед №**/**.2017 г. на министъра на ЗХГ за прекратяване на трудовото правоотношение с И.Р.,считано от **.2017 г.,както и трудов договор №**/**.2017 г.,сключен отново с И.Р.-на листи 37 и 38 от делото на БРС/.Според данните в трудовия договор на лист 37 от делото на БРС заемалият преди и след последното уволнение на ищеца длъжността „управител” И.Т.Р. е с висше образование,обр.степен-магистър,специалност „С.П” /според обясненията на Р. пред БРС,дадени в хода на устните състезания,същият всъщност е бакалавър по специалност „С.П” и магистър по специалност „С.А.”/.Очевидно същият отговаря на въведеното изискване за образователна степен „магистър”.В длъжностната характеристика за длъжността „управител” на ПБ „***”-с.К. липсва изискване за вид на изискуемото висше образование и специалност.Наблегнато е единствено на образователната степен-магистър.Липсата на въведено изискване за специалност е продиктувана в случая очевидно от желанието да остане на работа И.Р.,който притежава обр.степен „магистър”,но няма висше образование по специалност,свързана с конкретната работа.Така е избегнато и очевидното несъответствие между специалността на Р. „С.П” или „С.А.” и трудовата му функция-управител на почивна база,изискваща умения в областта на почивното дело,хотелиерството и ресторантьорството,каквато специалност уволненият Ф. има.Абсурдно е и очевидно не е във връзка с нуждите на изпълняваната работа въвеждането от работодателя на изискване за по-висока образователна степен „магистър” без упоменаване и поставяне на изискване за специалност.По логиката на работодателя лице с висше образование напр. по специалност „оперно пеене” или в конкретния случай „С.П или администрация”,но с обр.степен „магистър”,ще се справи по-добре с работата от лице с висше образование по специалността „организация и управление на хотела и ресторанта”,имаща пряко приложение при изпълнение на длъжността „управител” в почивна база,но с обр.степен „бакалавър”.Очевидна е липсата на логика в горното процедиране от страна на работодателя,преценена през призмата на нуждите на конкретната трудова функция.Единственото обяснение и единствената логика на такова процедиране е целта на работодателя да уволни отново ищеца Ф. и да остави на работа И.Р..Принципът за добросъвестност е нарушен от работодателя при процесното уволнение,което обуславя незаконосъобразност на последното.Дори и да се приеме,че длъжностната характеристика е изготвена и утвърдена още през май 2017 г.,когато Ф. все още не е възстановен на работа с окончателно съдебно решение,следва да се съобрази,че работодателят е бил наясно с наличието на висящо дело за отмяна на второто по ред уволнение на ищеца,което във въззивната инстанция е приключило с решение от 12.10.2016 г. за уважаване на исковете му.В очакване на негативен за себе си краен резултат от спора по гр.д.№67/2016 г. на БРС работодателят е бил мотивиран да подготви бъдещото трето уволнение на Ф. чрез въвеждане на формално и необосновано изискване за образователна степен „магистър” за длъжността „управител”,знаейки че Ф. няма такава степен,респ. че управителят Р. има такава.

Предвид изложеното съдът намира предявените искове за основателни и следва да ги уважи.Първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено.

При този изход от спора право на разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК за първата и въззивната инстанции има единствено ищецът по делото и въззивник П.Ф.,който изрично е претендирал такива.Ответникът ПБ „***” няма право на разноски поради уважаване на исковете срещу него.Ищецът и въззивник Ф. е сторил разноски,както следва:в първата инстанция-920 лв адвокатско възнаграждение,изплатено в брой съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 59 от делото на БРС;във въззивната инстанция-1 020 лв адвокатско възнаграждение,изплатено в брой съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 23 от делото на ДОС.В двете инстанции насрещната страна ПБ „***”-с.К. е навела изрично възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатените от ищеца адвокатски възнаграждения,което е основателно.

Според разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. при хипотеза на самостоятелно предявени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ /за отмяна на уволнение и възстановяване на предишната работа/ се дължи за една инстанция адвокатско възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие,а според предл.последно на горната разпоредба при трудови дела с определен интерес възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 от Наредбата.В случая исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ са предявени самостоятелно,т.е. не са обективно съединени с иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ с определен материален интерес,поради което минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция е по правилото на чл.7 ал.1 т.1 предл.1 от Наредбата и е в размер на минималната работна заплата за страната.Към датата на сключване на първия договор за правна защита и съдействие 05.01.2018 г.,респ. и към датата на сключване на втория договор-12.04.2018 г.,размерът на МРЗ е 510 лв,т.е. толкова е и размерът на полагащото се минимално адвокатско възнаграждение за една инстанция.В първата инстанция делото е приключило в две открити съдебни заседания,а във въззивното производство-в едно съдебно заседание,поради което и допълнително заплащане по смисъла на чл.7 ал.8 от Наредбата не се следва.Възнагражденията за двете инстанции са прекомерни.Като съобразява средната фактическа и правна сложност на спора и полагането на повече по обем труд от адвоката в рамките на първоинстанционното производство,съдът намира,че следва да намали заплатеното за първата инстанция адвокатско възнаграждение от 920 лв на 700 лв.С оглед протичането на въззивното производство в едно съдебно заседание и липсата на някакви процесуални усложнения за настоящата инстанция възнаграждението следва да се намали от 1 020 лв на 600 лв.

При този изход от спора и на основание чл.78 ал.6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответната ПБ „***”-с.К. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса за водене на делото по чл.3 от ТДТКССГПК по всеки от двата обективно съединени иска в общ размер на 80 лв /по 40 лв на иск/,респ. по сметка на ДОС държавна такса за въззивното обжалване в размер на 40 лв.

Водим от гореизложеното,ДОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №10/09.02.2018 г. по гр.д.№691/2017 г. на БРС,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед №**/**.2017 г. на министъра на земеделието,храните и горите,с която е прекратено трудовото правоотношение с П.И.Ф. с ЕГН ********** *** на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа,считано от датата на връчване на заповедта **.2017 г.

ВЪЗСТАНОВЯВА П.И.Ф. с ЕГН ********** *** на заеманата от него преди уволнението му длъжност „управител” на Почивна база „***”-с.К.,общ.Б.,обл.Д. към МЗХГ.

ОСЪЖДА Почивна база „***”-с.К.,общ.Б.,обл.Д. към МЗХГ да заплати на П.И.Ф. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 700 лв /седемстотин лева/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Почивна база „***”-с.К.,общ.Б.,обл.Д. към МЗХГ да заплати по сметка на БРС държавна такса за водене на делото в размер на 80 лв /осемдесет лева/.

ОСЪЖДА Почивна база „***”-с.К.,общ.Б.,обл.Д. към МЗХГ да заплати на П.И.Ф. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв /шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Почивна база „***”-с.К.,общ.Б.,обл.Д. към МЗХГ да заплати по сметка на ДОС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 40 лв /четиридесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.