Р Е Ш Е Н И Е

№ 114, 22.05.2018 година, град Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 150 по описа за 2018 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 5132/ 13.03.2018 г. ( по регистратурата на ДРС ) на „ ***”АД, град В. срещу решение № 161 от 23.02.2018 г. на ДРС по гр.д.№ 3539/2017 г., уважаващо предявен срещу него отрицателен установителен иск за парично вземане в размер от 1 462,87 лева , представляваща стойност на потребена и незаплатена електрическа енергия .

Въззивникът се оплаква от процесуално нарушение : съдът не посочил в доклада като значими за делото факти – извършването на отчет на място и часовия диапазон, в който е извършено натрупването на ел. енергията по регистъра т.1.8.4 и не възложил доказателствена тежест за тях на ответника, но за тях и за други факти е изслушано заключение на вещо лице. Липсата на отговори по част от задачите ( за показанията по третия тарифен регистър при монтажа на електромера, за датата на софтуерната намеса в тарифната схема на електромера ) според въззивника налагало съдът да му даде възможност да посочи други доказателства . Въззивникът се оплаква от нарушение на материалния закон – член 83,ал.1,т.6 от ЗЕ и член 48 -51 от ПИКЕЕ . Съдът неправилно го приложил към установените факти на нерагламентирана софтуерна намеса ( препрограмиране ) , довела до натрупване на част от енергията в трети регистър в несъответствие с избраните от потребителя две тарифни зони и незаконосъобразно е приел, че оспореното вземане на ответника не е възникнало . Иска се отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноски за двете производства.

В отговор на ищеца П.М.С. жалбата се оспорва като неоснователна с оглед съответствието между фактическите изводи на съда и заключението на вещото лице и установените факти , че ищецът не е присъствал на цялата проверка от 26.06.2017 г., че няма осъществен достъп до вътрешността на електромера и че той измерва точно. Развити са доводи за незаконосъобразност на член 48,ал.1,т.2 ,б.”б” от ПИКЕЕ и за неяснотата на „ становището за начисляване” ,изготвено след разчитане със специален софтуер , при възпрепятстване на възможността на потребителя за контрол на показанията . Въззиваемият се позовава на множество решения на състави на ВАС и на Решението № 1500 от 2017 г. на ВАС за частична отмяна на ПИКЕЕ и отправя питане след отмяната на ПИКЕЕ

( освен член 47 -51 от ПИКЕЕ ) може ли ответникът да коригира сметката за потребление на абоната и в кои точно хипотези и как се определя количеството енергия . Иска потвърждаване на решението, присъждане на разноските и ( при посочените в отговора условия ) поддържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите на въззиваемия и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно .

Обжалваното решение е постановено по иска на П.М.С., битов потребител на електрическа енергия в енергоснабден имот

( апартамент ) в град Д. ,ул. „ Б.” № **, ет.*, ап.* с абонатен № ***, за установяване несъществуването на парично вземане на въззиваемото дружество в размер от 1 462,87 лева – стойност на коригираното ( допълнително начислено ) количество от 9 822 к ВТч електрическа енергия за периода 27.06.2016 г. – 26.06.2017 г., за което е издадена фактура № ***/ 14.09.2017 г.

Искът е основан на твърдения, че проверката е извършена в отсъствие на потребителя ( подписът в констативния протокол № ***/ 26.06.2017 г. не е негов ); средството за търговско измерване е недостъпно за него и подлежи на периодична проверка за изправност по искане на собственика – бившото „ Е.П.М.” АД ; корекцията е извършена на основание член 38 от ОУ на договорите, сключвани с това дружество и член 48,ал.1,т.2,б.”б” от ПИКЕЕ , които са неравноправни клаузи по смисъла на член 148,т.6 и т.18 от ЗЗП и поради това нищожни ; има неяснота за количествата енергия, начислени като потребени в отделните подпериоди .

На основание влезлите в сила на 17.07.2012 г. правила на член 83, ал.1, т.6, член 83, ал.2 и член 98а, ал.2,т.6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката ( обн, Дв, бр. 54 от 2012 г. ) и влезлите в сила на 16.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия ( обн.Дв, бр. 98/12.11.2013г. отменени частично с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС ) доставчикът на електрическа енергия може след дата 16.11.2013 г. в различни случаи , в т.ч. в случай по член 50 от ПИКЕЕ - на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваното от клиента количество електрическа енергия, да го коригира като разлика между отчетено и преминало количество за времето от допускане до установяване на грешката , но не за повече от една година. Правилото на член 50 от ПИКЕЕ е част от общ подзаконов нормативен акт , подлежащ на оспорване по реда на член 185 - 196 от АПК . С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. на 5 членен състав на ВАС ( обн. Дв. бр. 15 от 14.02.2017 г.) е прието, че оспорването на член 50 ( както и на правилата на член 48, 49 и 51) от ПИКЕЕ ) е недопустимо . Разпоредбите са останали извън обхвата на постановената съдебна отмяна на подзаконовия акт. Това неотменено правило на член 50 от ПИКЕЕ е правното основание на претендираното от въззивника (ответник) парично вземане.

Ответникът по отрицателния установителен иск за парично вземане следва да установи фактите, от които според него то произтича. А те с оглед съдържанието на отговора са : извършване на софтуерната манипулация ; несъответствие между данните на параметрите на измервателната група ( по три тарифни регистъра ) и заявените от потребителя параметри за измерване ( по два тарифни регистъра ) ; причинната връзка между тези факти ; временастъпване на несъответствието ( грешката ) и размера на разликата между отчетено и преминало количество електрическа енергия в периода на неправилното изчисляване на енергийното потребление .

При проверка на 26.06.2017 г. на място от служители на бившото „Е.П.М.” и метрологична експертиза в лаборатория на БИМ в град В. от 27.06.2017 г. е установена намеса в тарифната схема на електромера ( тип Iskra ME 162 ). Тя се състои в активиране на допълните-телен тарифен регистър ( освен двата регистри : 1.8.1 и 1.8.2 ) , чиято визуализация на дисплея е забранена ( поради това е невъзможен реалният отчет на показанията по този регистър ) и в чиято памет се записва част от потребената енергия. В решаващите си изводи първоинстанционният съд е приел за недоказано, че отчетената по скрития регистър електрическа енергия е консумирана, считано от 27.06.2016 г. - начална дата на грешката при изчислението. Позовал се е на доказателствения факт, че към датата на монтажа на средството за търговско измерване ( 31.03.2013 г.) не са известни показанията на регистъра 1.8.4.

Вярно е, че фактът на възникване на грешката ( несъответствието ) не е включен в доклада на първоинстанционния съд и не е указана доказателствената тежест на въззивника ( ответник ) за него. Твърдението на въззивника от заседанието на 25.04.2018 г. ( съдебен протокол на л. 36 от въз.д.) , че при монтажа електромерът е бил с нулеви показания по всички регистри е оборено от протокола за въвеждане в експлоатация от дата 31.01.2013 г. В него ( пета колона ) са записани нулеви показания по регистрите за заявените от потребителя две тарифи ( дневна и нощна ) . Липсата на проверка за записите по другите регистри ( с лаптоп и лицензиран софтуер , каквито са използвани при проверката от 26.06.2017 г. ) , по твърдения на въззивника в същото заседание, изключва доказването на факта за датата на активирането на третия регистър с различни от експертиза доказателства. А състоянието на електромера при доставката му от производителя „ ISKRAEMEKO” , Словения ( с оглед установяване имало ли е или не измерена / натрупана енергия по третия регистър преди доставянето му на българското дружество ) е страничен на спора факт .

Според въззивния съд няма несъответствие между параметрите, при които е измервал електромерът и въведените в информационната база дан-ни за тях. Вероятността третият регистър да е активиран преди периода 27.06.2016 г. – 26.06.2017 г. не е достатъчна . Необходимо е било ответникът ( въззивник ) да проведе главно доказване на факта на извършването след монтажа ( 31.01.2013 г. ) на препараметризирането му, за да се прие-ме, че е осъществено основанието по член 50 от ПИКЕЕ и е възниквало вземане от корекция в размера на натрупаното в този регистър количество от 9 822 к ВТч . Уважаването на иска е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава обжалваното решение като присъжда на основание член 78,ал.1 от ГПК на въззиваемия С. сторените за въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 161 от 23.02.2018 г. на ДРС по гр.д.№ 3539/2017 г.

ОСЪЖДА „ Е.П.П.” АД, град В. , В. – Т., бул. „ В.В.” № *** да заплати на П.М.С., ЕГН: ********** *** сумата от 300 ( триста ) лева, сторени във въззивното производство разноски.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.