Р Е Ш Е Н И Е

№ 117 , гр. Добрич, 28.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 170 по описа на Добричкия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, рег. № 573/ 23.02.2018 г., подадена процесуалния представител на Ю.Д.Д., с ЕГН **********,***, Р Германия, против решение № 12/ 20.02.2018 г. по гр. д. № 230/ 2017 г. по описа на РС гр. Каварна, в частта му, с която е била отхвърлена претенцията и против Д.Д.Д., с ЕГН **********,*** за осъждането му да и заплаща месечна издръжка за разликата над уважения от съда размер от 150 лв. до предявения такъв от 694. 32 лв. /355 евро/ месечно. Съобразно изложените съображения, постановената от Районния съд издръжка не била съобразена с нуждите на детето и с жизнения и социален стандарт на държавата, в която детето било отглеждано. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване претенцията в цялост.

Ответната по въззива страна Д.Д.Д., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението.

Препис от обжалваното решение е връчено на ищцата чрез представляващия я адвокат на 21.02.2018 г. Въззивната жалба попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу съдебен акт в неизгодна за него част, поради което е процесуално допустима.

Пънрвоинстанционното производство е образувано по реда на чл. 55 – чл. 58 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, по искова молба, подадена въз основа на формуляр за молба за получаване или промяна на решение по въпроси, свързани със задълженията за издръжка, подадена от Ю.Д.Д., чрез назначеният и от Националното бюро за правна помощ процесуален представител, против Д.Д.Д., за заплащане на сумата 355 евро месечна издръжка ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищцата живее заедно с майка си М.Е.М. в гр. ***. Бащата живее в България и не заплаща никаква издръжка на дъщеря си, родена на *** г.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Д.Д.Д., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се противопоставил на предявения иск по размер с възраженията, че заедно с детето и майката живеели в гр. ***, когато тя изгонила ответника от жилището им, тъй като поддържала връзка с друг мъж. Той се върнал в България и от този момент не бил виждал дъщеря си. Преди отпътуването им за Р Германия теглил банков кредит в размер на 13 000 лв., които все още плащал. Живеел на съпружески начала с жена, която имала дете, което ответникът издържал. Работел на трудов договор като общ работник със заплата от 638 лв. При тези съображения настоявал издръжка да бъде определена в размер около минималния, предвиден от законодателя.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Детето Ю.Д.Д. е родена на *** г. от родители М.Е.М. и Д.Д.Д..

Пред Окръжна служба „**“ *** се е развила процедура по констултация и подпомагане на ищцата за предявяване на искане за плащане на издръжка. В тази връзка е попълнен Формуляр за молба за получаване или промяна на решение по въпроси, свързани със задълженията за издръжка, Приложение VII към Регламент (ЕО) 4/ 2009. Претендирана е издръжка в размер на 355 евро. Молбата е изпратена в Министерство на правосъдието в Р България, което е сезирало БПП за излъчване на адвокат, който да осъществи правна помощ по отношение на живеещата в чужбина Ю.Д.Д..

Ответникът е трудово ангажиран в „**“ АД, Звено „**“ гр. Каварна. Съгласно допълнителното споразумение № 678/ 02.10.2013 г. трудов договор № 314/ .05.2005 г., получава основно трудово възнаграждение в размер на 638 лв., както и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 9. 60 %. Не притежава регистрирани МПС. От представеното удостоверение от „Сосиете Женерал Експресбанк“ клон гр. Добрич офис гр. Каварна става ясно, че ползва потребителски кредит в размер на 13 000 лв. и остатък към 22.05.2017 г. в размер на 12 854. 31 лв.

По делото е приложен социален доклад относно податните възможности на бащата Д.Д.. Данни за нуждите на детето не са изложени, тъй като детето е в чужбина. Посочено е, че живее на семейни начала с ** и дъщеря и **, за която двамата полагат грижи.

Ответникът е ангажирал гласни доказателства относно раздялата си с майката на ищцата и относно отглеждането на **, детето на жената, с която живее на семейни начала.

Липсват писмени доказателства относно податните възможности на майката на ищца М.Е.М..

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявената от Ю.Д.Д., чрез процесуалния и представител, против Д.Д.Д. иск за определяне на издръжка, черпещ правното си основание от нормата на чл. 143 ал. 2 от СК, вр. чл. 55 и сл. от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, е процесуално допустим и страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността му Окръжният съд намира следното:

Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно дължимостта на издръжка от ответника в полза на ненавършилата пълнолетие негова дъщеря Ю.Д.Д., която издръжка следва да бъде определена съобразно българския Семеен кодекс, се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.

Спорен е въпроса относно размера на дължимата от бащата – ответник издръжка. Районният съд е преценил възможностите на ответника да дава издръжка, съобразявайки постоянната му трудова ангажираност, на пълен часов работен ден и получаваните за полагания труд доходи, които са обичайни за такъв вид работа в Р България, като е съобразил, че тези доходи са недостатъчни за определяне на издръжка, която да удовлетворява всички нужди на детето при отглеждането му в РГермания, където стандарта на живот и ежедневните разходи са по-високи от тези в България.

Тези съображения се споделят отчасти от настоящия съдебен състав.

Действително разликите в жизнения стандарт между Германия и България са значителни, поради което основната заплата на ответника е по – малка по размер от претендираната от дъщеря му издръжка. Очевидно такава не може да бъде присъдена в пълния искан размер, тъй като това би лишило ответника от средства за съществуване.

При определяне размера на издръжката, която ответникът следва да заплаща на своето дете трябва да бъде съобразено, че към реализираната от него заплата от 638 лв. следва да бъде добавено допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 9. 6 % и при облагане с данък чистото възнаграждение, което получава месечно, е в размер на 629. 33 лв.

Този доход не следва да бъде редуциран с дължимите плащания за вноски по банков кредит, тъй като това плащане, от една страна, е ирелевантно за предмета на спора, а от друга, било е поето доброволно от ответника и то в скорошен период от време, което се установява от съпоставка на дължимата към настоящ момент главница. Не следва да бъде редуциран и с издръжката, която ответникът твърди, че дава на детето **, родно на жената, с която той живее на съпружески начала. Задължението за издръжка на децата тегне върху родителите и след като това дете не произхожда от ответника като баща, той няма задължение да го издържа. Факт е, че не притежава движимо и недвижимо имущество, но не прави разходи за наем, тъй като живее в собствено на родителите му жилище. Следователно ответникът е в състояние да отделя от своите доходи сумата от 220 лв. месечно за издръжка на детето Ю.Д., която е на 14 – години и има завишена нужда от средства за издръжка.

В този смисъл Окръжният съд намира обжалваното решение за неправилно за разликата над уважения от Районния съд размер от 150 лв. до сумата от 220 лв. месечно, ведно със следващата се законна лихва за всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

За разликата над размера от 220 лв. до претендирания с исковата молба размер от 694. 32 лв. /355 евро/ месечно решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 12/ 20.02.2018 г. по гр. д. № 230/ 2017 г. по описа на РС гр. Каварна, в частта му, с която е била отхвърлена претенцията Ю.Д.Д., с ЕГН **********,***, Р Германия и против Д.Д.Д., с ЕГН **********,***, за осъждането му да и заплаща месечна издръжка за разликата над уважения от Районния съд размер от 150 лв. /сто и петдесет лева/ до размера от 220 лв. /двеста и двадесет лева/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН **********,***, да заплаща на Ю.Д.Д., с ЕГН **********,***, Р Германия, допълнително сумата от 70 лв. /седемдесет лева/ месечна издръжка /общ размер на издръжката, определен от Районния и Окръжния съд в размер на 220 лв. /двеста и двадесет лева/ месечно/, ведно със законната лихва върху сумата върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/ 20.02.2018 г. по гр. д. № 230/ 2017 г. по описа на РС гр. Каварна, в останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.