П Р О Т О К О Л

гр. Добрич, 21.05.2018 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

При участието на секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА

сложи за разглеждане гражданско дело № 471 по описа за 2017 година.

На именното повикване в 14:00 часа, се явиха:

ИЩЦОВАТА СТРАНА - КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО редовно призована, се представлява от П.С.О.– главен инспектор в ТД на КОНПИ – В., съобразно представеното по делото пълномощно от 29.09.2017 год.

ОТВЕТНИЦИТЕ:

Р.П.Т. редовно призован се явява лично и с адвокат И.С., редовно упълномощена, приета от съда от днес.

М.Г.Т. редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат К.К., редовно упълномощен, приет от съда от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Гл.инспектор О.: Няма процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.

Адв.С.: Моля да не се дава ход на делото. Моля да сложите за разглеждане подадената молба от 20.02.2018 год.

Адв.К.: Да не се дава ход на делото.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА:

Постъпила е молба с вх.рег. № 1229 от 20.02.2018 год. от ответниците Р.П.Т. и М.Г.Т., с която същите заявяват искане за прекратяване на производството по делото, както и искане за присъждане на разноски, съобразно представените с молбата списъци.

Гл.инспектор О.: Запозната съм с молбата.

Адв.С.: Поддържаме молбата си.

Адв.К.: Поддържаме молбата за прекратяване на производството.

Гл.инспектор О.: Считам молбата за неоснователна. В същата са наведени твърдения, че предявеният от Комисията иск е недопустим и не следва да се разглежда от съда, като се позовават на едно решение № 323 от 18.01.2018 год. на ВКС. Считаме, че това е едно изолирано решение в сравнение с практиката до сега на ВКС по тези дела в обратния смисъл. Считаме сроковете по чл.27 от отменения закон за инструктивни и в тази връзка молим съда да разгледа делото по същество и да остави без уважение молбата на ответниците.

Адв.С.: Смятам, че молбата ни е съобразена с актуалната практика на Върховния касационен съд след което няма постановена друга противоречаща. Поддържам молбата.

Адв.К.: Поддържам молбата. Считам, че сроковете са преклузивни, а не инструктивни. Законът по който се гледа делото е репресивен закон и възприемането на становището на КОНПИ означава необосновано да може да се продължава възможността за развитие на тези производства.

Гл.инспектор О.: Подобни срокове са предвидени в НПК, а това не пречи органа след тези срокове да повдигне обвинения, макар и превишени, а от друга страна подобни срокове има примерно в ГПК по чл.235 ал.5, когато съдът не постанови в едномесечен срок своето решение, това не прави решението незаконосъобразно. В тази връзка искам да добавя, че посоченото от ответниците решение не е задължителна съдебна практика, включително то противоречи на постановените до момента решения на ВКС по чл.290 и в тази връзка Ви моля да оставите без уважение молбата.

По отношение на заявеното с молбата за прекратяване и искане за присъждане на разноски и за двамата ответници, считаме същите за завишени и моля да не уважавате това искане.

Въпрос на съдът към процесуалния представител на ищеца: Срока за извършване на проверката продължаван ли е?

Гл.инспектор О.: Нямам данни да е продължаван.

Адв.К.: Във връзка с възражението за адвокатските хонорари, считам, че то е неоснователно, доколкото адвокатските хонорари са изцяло съобразени с минимума по наредбата предвид цената на иска на КОНПИ, с оглед на което считам това възражение за неоснователно.

Адв.С.: Хонорара който е договорен спрямо мен изцяло е съобразен с предявения материален интерес, освен това е изплатен в непълен размер договореното, но съответстващо на извършената правна услуга до момента.

СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните намира следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№ 6245/04.10.2017 г., подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, преименувана след образуване на производството на осн.пар.6 ал.1 от ПЗРЗПКОНПИ в Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/. Исковата молба е насочена срещу Р.П.Т. и М.Г.Т.,*** и с нея са предявени искове за отнемане от ответниците в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

С определение № 48/23.01.2018 г. съдът е приел исковете за допустими и подлежащи на разглеждане.

С молба вх.№ 1229/20.02.2018 г. ответниците са възразили за недопустимост на исковете по причина, че проверката по чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ е продължила в срок по-дълъг от предвидения по чл.27 ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ /отм./ съдът намира за основателни по следните съображения:

С вх.№ УВ-112/30.01.2015 г. при ищеца /тогава КОНПИ/ е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Добрич за това, че ответникът Р.П.Т. е привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2, 6 и 7 от НК. Въз основа на уведомлението с протокол от 05.02.2015 г. на директора на териториалната дирекция на КОНПИ е назначена проверка. С решение № 280/28.06.2017 г. на КОНПИ срещу ответника Р.П.Т. е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество. С решение № 415/28.09.2017 г. КОНПИ се е произнесла за предявяване срещу ответниците на исковете, предмет на настоящото дело.

Производството по ЗОПДНПИ /отм./ е особено и се осъществява в две фази. Първата се развива пред КОНПИ и започва с постъпване в комисията на уведомление по чл.25 от ЗОПДНПИ /отм./, че съответното лице е привлечено като обвиняем за някое от визираните в чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ престъпления. Въз основа на постъпилото уведомление директорът на съответната териториална дирекция на КОНПИ назначава проверка, която съгласно чл.27 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ може да продължи до една година. В едномесечен срок от приключването й директорът на съответната териториална дирекция изготвя доклад до КОНПИ със заключение за удължаване срока на проверката, за прекратяването й или за образуване на производство по закона – чл.27 ал.4 от ЗОПДНПИ. При дадено в доклада заключение за продължаване срока на проверката КОНПИ постановява решение по чл.11 ал.1 т.2 във вр. с чл.27 ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ за удължаване срока на проверката с шест месеца. При дадено в доклада заключение за образуване на производство КОНПИ може да постанови решение за отказ – чл.11 ал.1 т.3 или решение за образуване на производство – чл.11 ал.1 т.1 пр.първо от ЗОПДНПИ /отм./. В едномесечен срок от приключване на производството директорът на териториалната дирекция внася мотивиран доклад по чл.61 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ и в едномесечен от внасяне на този доклад КОНПИ трябва да се произнесе с решение – по чл.11 ал.1 т.4 във вр. с чл.61 ал.2 т.1 от ЗОПДНПИ /отм./ за прекратяване на производството или по чл.11 ал.1 т.1 пр.трето във вр. с чл.61 ал.2 т.2 от ЗОПДНПИ /отм./ за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество.

Липсва разпоредба, която изрично да поставя срок, в който КОНПИ да постанови решение по чл.11 ал.1 т.1 пр.първо от ЗОПДНПИ /отм./ за образуване на производство, но съдът счита, че това следва да се осъществи в едномесечен срок от приключване на проверката. Изводът следва от съпоставката на уредбата относно проверката, изготвянето на доклада за нея и вземането на решение по този доклад, и уредбата на осъществяване на производството след образуването му, изготвянето на доклада за него и вземането на решение по този доклад. Така в закона са въведени срокове за внасяне на доклада от образуваното производство и за вземане на решението по чл.61 ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, без за самото производство да е въведен срок за провеждането му; за разлика от това за предхождащата образуването на производството проверка е въведено изискване за срок не само за внасяне на доклада от нея, но и за самата проверка. Щом като финализиращите образуваното производство /на чиято продължителност законът не отдава значение/ действия трябва да бъдат осъществени в установени в закона срокове, то финализиращите проверката /на чиято продължителност законът акцентира/ действия не би следвало да могат да се осъществят безсрочно. В частност това се отнася до решението по чл.11 ал.1 т.1 от ЗОПДНПИ /отм./ за образуване на производство, постановявано въз основа на доклада за проверката, подлежащ на внасяне в едномесечен срок от приключването й. След като друго не е посочено и, с оглед изложеното, се налага, че решението за образуване на производство следва да бъде постановено в едномесечен срок от изтичане срока на проверката.

Срокът за извършване на проверката и свързаният с него срок за образуване на производството започва да тече от датата на постъпване на уведомлението по чл.25 от ЗОПДНПИ /отм./, на която дата КОНПИ бива сезирана да упражни правомощията си по закона. Срокът е преклузивен. По този въпрос съществува и друга практика, но съдът счита, че следва да възприеме становището, застъпено в решение № 323/18.01.2018 г. по гр.д.№ 5291/2016 г. на 4-то ГО на ВКС. То е постановено по спор по ЗОПДИППД /отм./, но принципно производствата по двата закона са уредени по идентичен начин. Съществуват и разлики – продължителността на сроковете за проверка, липсата на изискване в ЗОПДИППД /отм./ за доклади от проверката и от производството, влязлата в сила осъдителна присъда срещу проверяваното лице като предпоставка по чл.27 ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ за внасяне на мотивирано искане в съда. Различията обаче, не са в същностните характеристики на проверките и производствата по двата закона.

Преклузивният характер на срока за извършване на проверката и образуването на производство по ЗОПДНПИ /отм./ следва от текста на чл.27 ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ/отм./. Ако срокът бе инструктивен, и без разпоредбата на алинея втора, КОНПИ би могла да извършва проверка и да се произнесе за образуване на производство в неопределено време след изтичане на едногодишния срок по алинея първа. Фактът, че законът изрично предвижда срокът за проверка да бъде продължен и продължаването да се осъществи с решение на КОНПИ /а не просто фактически/, означава, че срокът не е инструктивен. С разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗОПДНПИ решението на КОНПИ е въведено като условие проверката да продължи и след изтичане на година, което означава, че законът не допуска проверката да продължи след изтичане на едногодишния срок фактически и без решение за продължаването му. Това означава, че срокът за проверка е преклузивен и при положение, че изтичането му поставя началото на едномесечния срок за произнасяне по резултатите от проверката, то той също е преклузивен. Да се приеме друго означава, КОНПИ да може да действа неограничено във времето и да въздейства неблагоприятно върху правната сфера на проверяваното лице, без произнасяне по същество от самата нея. Това противоречи на принципите на законоустановеност и пропорционалност, поради което и КОНПИ трябва да образува производството /ако намира, че са налице предпоставките за това/ в рамките на срока по чл.27 ал.1 /а при продължаване и ал.2/, последван от срока по чл.27 ал.4 от ЗОПДНПИ /отм./. С изтичането на този срок правомощията на КОНПИ се погасяват.

В настоящия спор, при отчитане датата на постъпване на уведомлението по чл.25 от ЗОПДНПИ/отм./, срокът по чл.27 ал.1 от закона е изтекъл на 30.01.2016 г. Съгласно изричното изявление на процесуалния представител на ищеца срокът за проверката не е продължаван по чл.27 ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./. Следователно решението по чл.11 ал.1 т.1 от ЗОПДНПИ /отм./ за образуване на производство е трябвало да бъде постановено най-късно на 29.02.2016 г. Решение № 280/28.06.2017 г. на КОНПИ, с което срещу ответника Р.П.Т. е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество, е постановено след изтичане на преклузивния срок за това. Към датата на образуване на производството правомощията на КОНПИ са били преклудирани, както е било преклудирано и материалното право на държавата за отнемане от ответника и от другата ответница на незаконно придобито от тях имущество.

С оглед изложеното, предявените искове са недопустими, не подлежат на разглеждане и производството по делото следва да се прекрати.

С оглед този резултат и на осн.чл.78 ал.4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден за разноски в полза на ответниците.

Разноските на ответниците се изразяват в платените от тях адвокатски възнаграждения. Следва да се посочи, че договорения между ответниците и техните адвокати, адвокатски хонорар не е прекомерен, с оглед естеството на спора и минимално определените размери по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което платените възнаграждения не следва да бъдат намалявани. От друго страна съдът следва да присъди само онова което е реално платено, а не онова което е договорено, т.е на ответника Р.П.Т. следва да бъде присъдена само платеното от него сума от 6 200 лв.

С оглед изложеното

СЪДЪТ,

О П Р Е Д Е Л И : № 304

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 471/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ да ЗАПЛАТИ на Р.П.Т., с ЕГН - ********** ***, сумата 6 200 лв. съставляваща платеното от него адвокатско възнаграждение за защита в настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ да ЗАПЛАТИ на М.Г.Т., с ЕГН - ********** ***, сумата от 7 200 лв., съставляваща платеното от нея адвокатско възнаграждение за защита в настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – В. с частна жалба в едноседмичен срок от днес.

Гл.инспектор О.: Моля да ни бъде предоставено копие от протокола от настоящото съдебно заседание.

ДЕЛОТО приключи в 14:20 часа.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен на 22.05.2018 г.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: