ОПРЕДЕЛЕНИЕ№282

гр.Добрич, 16.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на шестнадесети май през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №166 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№5567/15.02.2018г.на „Е. С. К.”ЕООД гр.Д., длъжник по изп.д.№** на ЧСИ Л.Т., рег.№* на КЧСИ с район на действие ОС-Д., срещу разноските по изпълнението, определени в поканата за доброволно изпълнение, и жалба вх.№7775/01.03.2018г. срещу „мълчалив отказ на ЧСИ” да се произнесе по молба вх.рег.№ 4456/09.02.2017г. по чл.248 от ГПК за изменение на разноските, обективирани в поканата за доброволно изпълнение.

В първата жалба се излагат доводи за нередовно връчване на „покани за доброволно изпълнение по четирите дела” предвид неправилно приложение на разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК въз основа сведения, че фирмата е напуснала адреса, дадени от „служителка на МХС”, чието име не е отбелязано, нарушение на чл.50, ал.4 от ГПК - липсата на залепени уведомления, нарушение на чл.47ал.1 от ГПК – връчителя не бил посещавал адреса в продължение на един месец. По същество се твърди прекомерност на разноските по изпълнителното дело, тъй като обикновените такси възлизали на 114лева с ДДС, а съдебният изпълнител бил посочил задължение за изпълнителни разноски общо 2 137.84лева, от които по т.26 от ТТРЗЧСИ -1915.84лева, при което другите разноски определил на 222лева. По т.26 б.”г” от ТТРЗЧСИ се дължала сумата от 1749.57лева с ДДС. Излага се и, че неоснователно ЧСИ не намалил приетия адвокатски хонорар от 810 лева при твърдения за погасяне на задължението преди да е изтекъл срока за доброволно изпълнение, адвоката да не е извършил никакви действия за събиране на вземането, освен да подаде молба за образуване с искане за налагане на запор.

Ответникът по жалбата, взискателят по изпълнителното дело „Х.“ ООД гр.Д., изразява становище за недопустимост поради просрочие, а по същество – за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител излага съображения за недопустимост поради просрочие и неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №** на ЧСИ Л.Т., рег.№* на КЧСИ с район на действие ОС-Д., е образувано по молба на „Х.“ ООД гр.Д. и изпълнителен лист от 26.09.2017г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №213 по ч.гр.д.№2191/2015г. ДРС, срещу „Е. С. К.”ЕООД гр.Д., за събиране паричното му вземане от 18 516лева ведно със законната лихва от 18.06.2015г. Като способ за принудителното събиране на присъдените вземания за разноски в молбата е посочен запор върху вземания на длъжника по изп.д.№**на ЧСИ л.Т.. Към молбата приложени пълномощно за представителната власт на адв.Д.Д., договор за правна защита и съдействие, с който договорено адвокатско възнаграждение от общо 810лева, 200лева от които за образуване и 610лева за водене на изпълнителното производство, разписка за плащане на договореното възнаграждение от 810лева.

Предприети са действия по връчване на призовка за доброволно изпълнение на адреса на управление на дружеството-длъжник, посочен в молбата, идентичен с вписания в търговския регистър, по данни от извършената преди това от ЧСИ електронна справка. По данни от съставената от призовкаря на ЧСИ разписка, адресът е посетен на 19.10.2017г./работен ден/,в 14.30 ч. Служителят-връчител е удостоверил , че на адреса се намира сграда, в която се помещават магазини и фирми. Отразено е, че не са установени индикации за наличие на търсената фирма, не са установени указателни табели или служители на търсената фирма. Отразено е, че е проведен разговор със служителка на МХС, която заявила, че такава фирма е имало на адреса, но преди около 6месеца го е напуснала. Помещавала се в кафе-аператив „Л.”. След напускане на фирмата собствениците са отдали кафе-аператива на друг наемател-П., която не успяла да разработи заведението и се отказала от ползването му. Към момента заведението било затворено и не работело. Отразено от връчителя и, че така получената информация е потвърдена и от служители в обект от другата страна на заведението, които споделили и, че са виждали управителя на „Е. С. К.”ЕООД –К., но не знаят къде се е преместила фирмата. В разговора било спомената и, че фирмата е търсена и от други държавни органи и граждани, към които имала задължения. При тези данни правилно ЧСИ е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК и оплакванията на жалбоподателя за липса на надлежно връчване на ПДИ са неоснователни..

Под надлежно връчване следва да се разбира връчване в съответствие с правилата на ГПК и съобразно вида на правния субект, за който е предназначено съобщението. Страна в изпълнителното производство в случая е ЮЛ-едноличното търговско дружество, а не физическото лице. Съгласно чл. 50 ГПК, връчването на съобщения на търговци и юридически лица се извършва на последния посочен в регистъра адрес, в канцеларията на търговеца при удостоверяване на връчването с посочване имената и длъжността на получателя. При липса на лице, съгласно да получи съобщението или при липса на достъп до канцеларията връчването се извършва чрез залепване на уведомление/чл.50, ал.4 от ГПК/. Ако търговеца или ЮЛ е напуснало адреса и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат и се смятат за редовно връчени, разпорежда чл. 50, ал.2 ГПК. Такъв е и настоящия случай. Връчителят е констатирал, че на адреса търговското дружество няма офис/канцелария/, а не липсата на достъп до нея, поради което не са била налице предпоставките на чл.50, ал.4 от ГПК. Законът не поставя изисквания за начина, по който следва да се извърши установяването, че търговеца е напуснал адреса, вкл. за посочване на името на лицето, дало информация във връзка с това, нито за търсене на търговеца в рамките на един месец, както изисква правилото на чл.47, ал.1 от ГПК, неприложимо в случая. Изискване за посочване на имена и длъжност на служител на търговец и юридическо лице законодателят поставя само при връчване на съобщението в хипотезата на чл.50, ал.3 от ГПК- на служител или работник на търговец или юридическо лице, който е съгласен да го приеме.

В случая поканата за доброволно изпълнение е адресирана по място на връчване съобразно чл.50, ал.1 от ГПК . Връчването е извършено на адрес, който не е различен от адреса на регистрация, видно от приложената по делото справка от търговския регистър, и на този адрес не е намерен офис/канцелария/на търговско дружество, за което е предназначена ПДИ.

При това положение настоящата инстанция приема, че поканата за доброволно изпълнение, в която са определени разноските по изпълнението, предмет на обжалване, на основание чл.50,ал.2 от ГПК е редовно връчена на длъжника-жалбоподател на 19.10.2017г. Броим от тази дата , едноседмичния преклузивен срок по чл.436,ал.1 от ГПК за обжалване на разноските по изпълнението, е изтекъл на 26.10.2017г. Жалбата срещу разноските, депозирана на 15.02.2018г. като просрочена се явява процесуално недопустима, респ. не подлежи на разглеждане по същество.

Недопустима е и втората жалба, насочена срещу „ мълчалив отказ” на ЧСИ да се произнесе по молба вх.рег.№ 4456/09.02.2017г./л.18/ по чл.248,ал.1 от ГПК за изменение на разноските , обективирани в поканата за доброволно изпълнение, поради липсата на годен за обжалване акт на ЧСИ. На обжалване подлежат изричните писмени актове на ЧСИ, обекивиращи действията и отказите на ЧСИ, подлежащи на обжалване по реда на чл.435, но не и „мълчаливи“ такива. Вън от горното, дори и да се приеме, че и бездействието на ЧСИ подлежи на контрол по реда на чл.435 от ГПК, жалбата се явява недопустима поради липса на предмет, тъй като с Разпореждане от 13.03.2018г. ЧСИ се е произнесъл по молба вх.рег.№4456/09.02.2017г.

По изложените съображения подадените жалби следва да се оставят без разглеждане като недопустими и производството по делото да се прекрати.

С оглед гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№5567/15.02.2018г.на „Е. С. К.”ЕООД гр.Д., длъжник по изп.д.№** на ЧСИ Л.Т., рег.№* на КЧСИ с район на действие ОС-Д., срещу разноските по изпълнението, определени в поканата за доброволно изпълнение, и жалба вх.№7775/01.03.2018г. срещу „мълчалив отказ на ЧСИ” да се произнесе по молба вх.рег.№ 4456/09.02.2017г. по чл.248 от ГПК за изменение на разноските, обективирани в поканата за доброволно изпълнение.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№166/2018г. по описа на ДОС.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.