Определение по Гражданско дело 183/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 293

гр.Добрич 18.05.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осемнадесети май 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №183 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е частна жалба от П.И.Д. *** срещу определение №35/06.02.2018 г. по гр.д.№320/2017 г. на Каварненския районен съд,с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател в качеството на ищец по делото за изменение на първоинстанционното решение по спора в частта за разноските чрез присъждане на сторените от същия разноски.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение с оглед неправилно приложение на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК,необсъждане и несъблюдаване на депозирани по делото доказателства относно поведението на другата страна по спора,довело до завеждане на делото,и възприемане същевременно голословните и неподкрепени с доказателства твърдения на насрещната страна,че не е станала причина за завеждане на делото.Настоява се за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на подадената от П.И.Д. молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В писмен отговор на частната жалба ответницата по делото Р.К.К. *** изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното определение.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Частният жалбоподател е получил съобщение за атакуваното определение на 14.02.2018 г.,поради което частна жалба вх.№524/19.02.2018 г.,подадена по пощата на 16.02.2018 г.,е депозирана в рамките на указания с определението двуседмичен срок за обжалване,изтекъл на 28.02.2018 г.Предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

С решение №138/15.12.2017 г. по гр.д.№320/2017 г. на КРС е уважен изцяло иск на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД,предявен от П.И.Д. срещу Р.К.К.,като е обявен за окончателен сключен между страните на 25.09.2007 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот /апартамент №9 със застроена площ от 54,17 кв.м,представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Каварна,ведно с изба №12 с площ от 4,92 кв.м,както и 3,7409 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ/;отхвърлен е предявен от П.И.Д. срещу Р.К.К. иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 3 567 лв;П.И.Д. ***-Каварна сума от 2 140,65 лв-местен данък за придобиване на имота,както и по сметка на КРС сума от 586,76 лв-такса съгласно Тарифа за нотариалните такси.Първоинстанционният съд не е уважил с горното решение отправеното от ищеца по делото П. Ив.Д. искане за присъждане в негова полза на сторени съдебно-деловодни разноски,като е приложил разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК.

Ищецът П.И.Д. е получил препис от горното решение на 21.12.2017 г.,а ответницата Р.К.К.-на 22.01.2018 г.Срокът по чл.259 ал.1 от ГПК за въззивно обжалване на решението е изтекъл за ищеца Д. на 08.01.2018 г. /предвид спирането на срока съгласно чл.61 ал.2 от ГПК през дните на официални празници-24-26.12.2017 г. и 01.01.2018 г./,а за ответницата К. е изтекъл на 05.02.2018 г.Никоя от страните не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в горните срокове и същото вече е влязло в сила.

В срока за въззивно обжалване на 02.01.2018 г. ищецът П. Ив.Д. е подал молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските с искане да се присъдят в негова полза разноски,както следва:адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв,такса за Агенция по вписванията-13,64 лв,такса за издаване на съдебно удостоверение-10 лв,такса за скица от СГКК-61,90 лв,такса за издаване на данъчна оценка от Община-Каварна-22,50 лв и съдебно-деловодни разноски-688,20 лв.

С обжалваното определение №35/06.02.2018 г. КРС е оставил молбата без уважение по съображения,че ищецът няма право на разноски поради наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК за възлагане на отговорността за разноски по делото в негова тежест.

Молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е подадена от активно легитимирано лице в рамките на указания с горната разпоредба срок.Молителят е представил по делото списък на разноските си по чл.80 от ГПК /лист 88 от делото на КРС/.Предвид горното молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима,поради което допустимо е и обжалваното определение.Разгледана по същество,молбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,разноските се възлагат върху ищеца.Горната норма освобождава ответника от отговорността за разноски при кумулативното наличие на двете посочени предпоставки.В първото по делото открито съдебно заседание ответницата Р.К. е признала иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД.Не може да се приеме обаче,че същата не е дала повод с поведението си за завеждане на делото по този иск.Самият факт на уважаване на иска с вече влязло в сила съдебно решение означава и обвързва съда и страните с констатацията,че са били налице всички предпоставки за уважаване на този иск,вкл. липсата на оказано от продавача по договора-ответник в производството К. съдействие на ищеца-купувач до датата на предявяване на иска за сключване на окончателен договор.Ако такова съдействие,респ. изпълнение на поетото по предварителния договор задължение от продавача за сключване на окончателен договор в нотариална форма в уговорения по договора срок бе изпълнено,не би се стигнало до търсене от ищеца на съдебна защита и до предявяване на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД.Действително съгласно представените по делото няколко анекса и спогодби /листи 9-10,11,13-14 от делото на КРС/ страните са договорили съвместно нови срокове за изпълнение на задължението на продавача да прехвърли имота на купувача,но последният уговорен срок е 20.12.2016 г.Искът е предявен на 25.05.2017 г.,което означава,че и в рамките на последния уговорен срок ответникът К. не е изпълнила задължението си да прехвърли имота на купувача.Доказателства по делото това да се дължи на неоказано от страна на ищеца Д. съдействие няма.След като въпреки признанието на иска ответницата К. е дала повод с поведението си за завеждане на делото,не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК за възлагане отговорността за разноски в тежест на ищеца.Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ищецът П.Д. има право на сторените от него в първата инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете,а именно за уважения иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД.Същият няма право на разноски за отхвърления иск по чл.92 от ЗЗД.

Налице са доказателства за заплащане от ищеца Д. на всички претендирани от него съобразно списъка по чл.80 от ГПК разходи /държавна такса от 10 лв за издаване на 2 бр.съдебни удостоверения-разписка и приложение към нея на листи 25 и 26 от делото на КРС;държавна такса за водене на делото в размер на 688,20 лв-разписка и приложение към нея на листи 31 и 32 от делото на КРС;1 200 лв изплатено адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 58 от делото на КРС;платежни нареждания и приходни квитанции на листи 90,91 и 92 от делото на КРС относно заплатени на СГКК,СВ-Каварна и Община-Каварна суми за издаване на скица и данъчна оценка на имота,за вписване на исковата молба в размера,посочен в списъка по чл.80 от ГПК/.По правило в полза на страната се присъждат по реда на чл.78 от ГПК само сторени съдебно-деловодни разноски,т.е. такива сторени в хода на съдебното производство /държавни такси по сметка на съда,разноски за свидетели и вещи лица,адвокатско възнаграждение/,които директно обслужват развитието на последното.От изброените претендирани от ищеца разноски такива са разноските за държавни такси по делото и за изплатено адвокатско възнаграждение.Останалите разноски за вписване на исковата молба,за издаване на скица и данъчна оценка,изплатени по сметки на други учреждения,нямат характер на съдебно-деловодни разноски и не се следват на ищеца.От сторените от ищеца разноски за ДТ от 10 лв за съд.удостоверения;688,20 лв ДТ за водене на делото и 1 200 лв адвокатско възнаграждение на същия следва да се присъди изцяло сумата от 10 лв-ДТ за удостоверения,издадени във връзка с уважения иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД /за снабдяване със скица на имота-предмет на предварителния договор и с данъчна оценка,нужна за определяне цената на този иск/.Разноските за ДТ за водене на делото и адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат изцяло,а съразмерно на уважения иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД.На база цената му от 13 635,60 лв /виж за цената молба на лист 27 от делото на КРС/ дължимата държавна такса за водене на делото по този иск е в размер на 4% от 1/4 от цената му,т.е. в размер на 136,36 лв.От общия размер внесена ДТ част в размер на 142,68 лв е дължимата ДТ по отхвърления иск за неустойка /чл.92 от ЗЗД/ с цена 3 567 лв,която не се следва на ищеца.Остава остатък от 409,16 лв,за част от който в размер на 408 лв като недължимо платен от ищеца е налице разпореждане на КРС от 30.10.2017 г. /виж молба на лист 68 от делото на КРС/ за връщането му на страната по посочена от ищеца банкова сметка.***амо част от внесената ДТ за водене на делото,а именно сума от 136,36 лв,платена по уважения иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД.Дължимото за уважения иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД адвокатско възнаграждение,изчислено съразмерно при съблюдаване цената на двата предявени иска /уважен и отхвърлен/,е в размер на 885,86 лв /разликата от 314,14 лв се приема,че е платена по иска по чл.92 от ЗЗД/.Предвид горното в полза на ищеца по делото П. Ив.Д. следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в общ размер на 1 032,22 лв /10 лв+136,36 лв+885,86 лв/.Атакуваното определение на КРС следва да бъде отменено,като решението на същия съд в частта за разноските следва да бъде изменено чрез добавяне на диспозитив за осъждане на ответницата К. да заплати на ищеца Д. горната сума.

Частният жалбоподател не е претендирал присъждане на разноски,сторени в настоящото производство,поради което такива не следва да му се присъждат,въпреки че му се следват по правило поради уважаване на частната му жалба.Ответницата по жалбата Р.К. няма право на разноски за настоящото производство,каквито е претендирала с отговора на частната жалба,предвид изхода от производството-уважаване на жалбата и отмяна на обжалваното определение.

При разглеждане на частната жалба въззивният съд констатира,че на 2-ра страница от същата непосредствено преди формулиране на искането към ДОС се съдържа оплакване от решение №138/15.12.2017 г. по гр.д.№320/2017 г. на КРС в частта,с която П.И.Д. ***-Каварна сума от 2 140,65 лв-местен данък за придобиване на имота,както и по сметка на КРС сума от 586,76 лв-такса съгласно Тарифа за нотариалните такси.В тази част частната жалба има характер и съдържание на въззивна жалба срещу част от първоинстанционното решение по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Жалбата в тази част следва при връщане на делото в КРС да бъде администрирана от първоинстанционния съд като жалба срещу първоинстанционното решение,като преди това се извърши преценка за нейната допустимост-редовност и дали е подадена в рамките на срока за въззивно обжалване на решението,при което съдът процедира по правилата на чл.262 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №35/06.02.2018 г. по гр.д.№320/2017 г. на Каварненския районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА решение №138/15.12.2017 г.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под №115,т.І,стр.321/15.12.2017 г.,по гр.д.№320/2017 г. на Каварненския районен съд в частта за разноските,като

ОСЪЖДА Р.К.К. с ЕГН ********** *** да заплати на П.И.Д. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 1 032,22 лв /хиляда тридесет и два лева и 22 стотинки/.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.