О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 296 ,21.05.2018 година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав :

Председател: ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА Н.

ЖЕЧКА МАРГ.А

като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГ.А ч.гр.д. №191/2018година, намира следното :

Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК, вр.с чл.248 от ГПК, по частната жалба вх. №5344/15.03.2018г.на „В – К” ООД, ЕИК ***, гр. Ловеч, представлявано от управителя Ц. Б.Г., чрез адв.С.Б.-САК, срещу определение №163/25.01.2018г. по гр.д.№2599/2016г. на ДРС, с което ОТХВЪРЛЯ молбата на „В – К” ООД , за изменение на решение № 1047/13.11.2017 г. по гр. дело № 2599/2016 г. на ДРС в частта на разноските.

Счита за неправилен извода на съда за неоснователност на молбата му в частта на искането за присъждане в полза на дружеството-ищец на всички сторени по делото разноски предвид отхвърлянето на иска поради плащане в хода на делото, за воденето на което ответникът дал повод. Неоснователно съдът не зачел и, че дори и на ответника да се дължат разноски, доказателствата за извършване на такива от него са представени едва с писмената защита.

Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр.д.№2599/2016г.на ДРС е образувано по искова молбата на „В – К” ООД гр.Ловеч, с която срещу Х.Г.Л. с ЕГН ********** ***, са предявени : главен иск за сумата от 2 061,60 лв. обезщетение за умишлено причинени имуществени вреди вследствие на неотчитане на получени от ответника в качеството му на „медицински представител” парични средства от продадени материални ценности, от които 444.80лева остатък по стокова разписка №0000039986/30.03.2015г., 1 425,60 лв. по стокова разписка № 0000050749/30.07.2015 г. и 191,20 лв. остатък по стокова разписка № 0000058282/24.10.2015 г.; евентуален за липси на парични средства в същия размер; акцесорен за сумата от 326.76лева обезщетение за забава плащането на главното задължение.

С решение № 1047/13.11.2017 г. ДРС частично е уважил главния и акцесорния иск за сумите съответно от 444.80лева и 138.98лева, като отхвърлил в останалата част претенциите/за 1 425,60 лв. по стокова разписка № 0000050749/30.07.2015 г. и за 191,20 лв. по стокова разписка № 0000058282/24.10.2015 г./, разгледал и отхвърлил евентуалната претенция за сумите, предмет на отхвърлената част от главния иск. Разпределил отговорността за разноските като в полза на ищеца и съразмерно на уважената част от исковете присъдил съдебни разноски в общ размер от 423.96лв., а в полза на ответника и съразмерно на отхвърлената част от исковете присъдил сумата от 298.82лева.

С молба вх.№22101/19.12.2017г.ищецът е поискал изменение на решението в частта на присъдените в негова полза разноски с присъждане на сторените такива в пълен размер, тъй като постановеното отхвърляне на претенциите му било в резултат на изпълнение след предявяване на исковете. Считайки по същите съображения, че на ответника разноски не се следват, е искал изменение и в частта на разноските, които е осъден да заплати в полза на ответник, а дори евентуално да се следвали, не му се дължали поради представянето на доказателства за извършване на разходи едва с писмената защита.

С обжалваното определение ДРС е отхвърлил молбата като неоснователна.

Определението е правилно. В случаят не се оспорва размера на присъдените разноски, а начина на разпределяне на отговорността за тях като несъответен на правилата за това. Доводите на жалбоподателя в тази връзка са неоснователни, а подхода на районния съд при разпределяне на отговорността за разноските между страните, настоящата инстанция намира за съответен на правилата по чл.78 от ГПК- съобразно изхода от спора и съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част от исковете, при липса на основание за преценка на поведението на ответника за водене на делото. Това е така, тъй като предявеното за защита парично вземане е за репариране на причинени вреди на ищеца от ответника в качеството му на служител по трудов договор и в резултат на неотчитане на получената от трети лица продажна цена на стоки от търговската номеклатура на работодателя. Частичното уважаване на главния и акцесорния иск за сумите съответно от 444.80лева и 138.98лева, респ.отхвърлянето в останалата част на претенциите, както и отхвърлянето на евентуалната претенция, са резултат на установяването от районния съд със заключението по ССЕ, че в хода на производството по делото, по сметка на ищцовото дружество, е постъпило плащане на обща стойност 1 616,80 лв., като 191,20 лв. са внесени от лицето Д.Т.Т.(л.165 по делото) с основание за превода: „окончателно плащане CP 58282/24.10.2015 г.”, а 1 425,60 лв. от ЗП Д. Й.(л. 223 по делото) с основание за превода: „окончателно плащане по CP 50749/30.07.2015 г.”. Тези факти са съобразени от съда като обстоятелства, изключващи твърдяното от ищеца вредоносно поведение на ответника /не отчитане на получени от него парични средства от продадени материални ценности/, респ. отговорността му за претендираните вреди, съизмерими с размера на неотчетените средства, а не като плащане от трети лица с цел погасяване отговорността на ответника за причинените вреди. Следователно извършените плащания от третите лица в изпълнение на собствените им договорни задължения по сделките за покупко-продажби са дали основание за отхвърляне на претенциите като неоснователни поради липса на причинена от ответника вреда в резултат на неотчитане на получени плащания, а не поради погасяване в хода на процеса на задължение на ответника за обезщетяване на вреди.

При това положение, отговорността за съдебни разноски правилно е разпределена съобразно постигнатия за всяка от страните резултат/пропорционално на уважената част от искове за ищец и пропорционално на отхвърлената част за ответника/, при удостоверен от ищеца разход от общо 1676.09лева, от които 136.59лева платена държавна такса /вкл. 4.13лв.за увеличение на иска/, 1292лева платено адвокатско възнаграждение/пълномощно л.8 и договор л.338/, 247.50лева възнаграждение за вещо лице/ л.251 и л.341/, и удостоверен от ответника разход за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400лева/ договор л.116/ и 40лева възнаграждение за вещо лице/л.238/. Доводите на жалбоподателя за липсата на представени доказателства до приключване на устните състезания за извършени от ответника разходи по делото са неоснователни. След приключване на устните състезания ответникът е представил доказателства единствено за доплащане на депозит за вещо лице от 47.50лева, която сума обаче не е взета предвид от районния съд при определяне размера на дължимите му разноски.

Настоящото определение е необжалваемо, тъй като определенията по чл.248 от ГПК следват реда за обжалване на решението.

С оглед гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №163/25.01.2018г. по гр.д.№2599/2016г. на ДРС, с което ОТХВЪРЛЯ молбата на „В – К” ООД , за изменение на решение № 1047 по гр. дело № 2599/2016г. на ДРС в частта на разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.