О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 314 ,30.05.2018 година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав :

Председател: ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГЕНОВА ч.гр.д. №203/2018година, намира следното :

Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК, вр.с чл.248 от ГПК, по частната жалба вх. №5642/19.03.2018г.на М.К.Р. с ЕГН ********** ***, срещу определение №387/26.02.2018г. по гр.д.№2977/2016г. на ДРС, в частта, в която е оставена без разглеждане молбата и за изменени на решение №207/07.03.2017г. по същото дело в частта на разноските.

Излагат се доводи за неправомерното и осъждането да заплати в полза на З.М. съдебни разноски по съображения, свеждащи се до липсата на реално сторени от последната разходи предвид неистинността на представените документи за плащане на адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна З.М.П. е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по Гр.д.№2977/2016 г. на ДРС е образувано по повод искова молба, поправена с молби вх.№19092/15.11.2016 г. и вх.№20336/01.12.2016 г.,с която са предявени пасивно субективно съединени искове на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД от М.К.Р. /В./ с ЕГН ********** *** срещу З.М.П. с ЕГН ********** *** и П.А.П.с ЕГН ********** *** за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот-нива в землището на с.П., общ.Добрич с площ от 9,501 дка-имот №013099 по плана за земеразделяне на горното землище,обективиран в нотариален акт №*,том *,рег.№*,дело №136/2011 г. на пом.нотариус по заместване В.И.-Д. при нотариус В.Т.с район на действие ДРС,сключен между ищцата М.К.Р. /В./ в качеството на продавач и ответницата З.М.П. в качеството на купувач по време на брака на втората с П.А.П., поради неизпълнение на договора от страна на купувачката З. М.П., изразяващо се в неплащане на уговорената продажна цена от 1 500 лв.

С решение №207/07.03.2017г. исковете са отхвърлени, като М.К. е осъдена да заплати на З.М. съдебни разноски от 600лева адвокатско възнаграждение. Решението е обжалвано и потвърдено с влязло в сила като необжалваемо на 08.11.2017г. решение №277/08.11.2017г. по в.гр.д.№191/2017г.на ДОС, като М.К. е осъдена да заплати на З.М. сторени във въззивната инстанция съдебни разноски от 600лева адвокатско възнаграждение.

С молба от 15.11.2017г. З.М. е поискала издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение за разноските. С разпореждане от 17.11.2017г. молбата е уважена. С молба от 04.12.2017г. З.М. е инициирала производство по чл.247 от ГПК за поправка на явна фактическа грешка, допусната при изписване на фамилното и име в издадения изпълнителен лист. С решение №7/04.01.2018г. районният съд е допуснал исканата поправка. Срещу същото решение №7/04.01.2018г. М.К. е подала жалба вх.№1734/26.01.2018г./л.88/, в която излага несъгласие с осъждането си за разноски, тъй като извършването им е удостоверено с документи с невярно съдържание- договор за правна защита и съдействие от 16.12.2016г., пълномощно, разписка, защото през м.декември 2016г. З.М. е била във Великобритания и не е подписвала договора от 16.12.2016г. и пълномощно, не е и плащала адвокатско възнаграждение. В отговор на указанията на районния съд за уточняване искането, което се поставя пред съда, е депозирана „въззивна жалба” вх.№2798/08.02.2018г. с идентично съдържание.

С обжалваното определение, приемайки, че е сезиран с искане по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските, което е подадено извън срока по чл.248 от ГПК, започнал да тече на 13.03.2017г., респ.недопустимо като просрочено, е отказал разглеждането му по същество.

Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Макар и формално „жалбата” да е насочена срещу решение №7/04.01.2018г. с характер на определение по чл.247 от ГПК за изменение на допусната в изпълнителен лист фактическа грешка относно фамилното име на З.М., обстоятелствата сочат на защита по реда на чл.248 от ГПК. Нормата на чл. 248, ал.1 от ГПК предоставя възможност на страната да поиска изменение на съдебното решение в частта за разноските от съда, който го е постановил, като искането за това следва да бъде направено в срока за обжалване на решението, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му. В случая решение №207/07.03.2017г. по гр.д.№2977/2016г.на ДРС, с което е разпределена отговорността за разноските е обжалваемо. Връчено е на ищцата М.К. на 13.03.2017г., при което двуседмичният преклузивен срок за неговото обжалване е изтекъл на 27.03.2017г., респ. тогава е изтекъл и срока за сезиране на съда с искане по чл.248 от ГПК. Жалбата с вх.№1734/26.01.2018г.на М.К. с характер на молба за изменение на решение №207/07.03.2017г. в частта на разноските е подадена десет месеца след изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. При това положение съдът не дължи разглеждането и преценка по същество на доводите относно липсата на основание да и бъде възложена отговорността за съдебни разноски въпреки постигнатия от З.М. резултат по гр.д.№2977/2016г.на ДРС.

Настоящото определение е необжалваемо, тъй като определенията по чл.248 от ГПК следват реда за обжалване на решението.

С оглед гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №387/26.02.2018г. по гр.д.№2977/2016г. на ДРС, с което е оставена без разглеждане молбата на М.К.Р. с ЕГН ********** ***, за изменени на решение №207/07.03.2017г. по същото дело в частта на възложените в нейна тежест и в полза на З.М.П. разноски от 600лева адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.