В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: А. КАМЕНСКИ

ДЕНИЦА ПЕТРОВА

При секретаря ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА и прокурор при Окръжна Прокуратура гр.Добрич – ЗЛАТКО ТОДОРОВ, сложи за разглеждане в.ч.н.д. № 187/2018г. по описа на ДОС, докладвано от съдия К.Димитрова и за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Г.М.М. ***, чрез процесуалния си представител срещу решение № 80 от 04.05.2018г. по ч.н.д. № 61/2018г. по описа на Районен съд гр.Б., с което спрямо същият е постановено настаняване на задължително лечение от стационарен тип за срок от четири месеца, което да бъде проведено в ДПБ с.К.. Постановено е да се назначи представител на общинска служба по здравеопазване или определено от Кмета на Общината лице, по седалището на лечебното заведение - ДПБ К. общ.Б., което да изразява информирано съгласие относно лечението на Г. М. М., а именно д-р.Т.З.. На осн. чл.163 ал.2 пр.2-ро от Закона за здравето е постановено, предварително изпълнение на процесното решение в ДПБ – К., като обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

Делото пред първата инстанция е образувано въз основа на искане по чл.157 от Закона за Здравето на прокурор при РП – гр.Б.. В мотивите на същото се обосновава необходимостта от настаняване в здравно заведение за стационарно лечение, поради психично заболяване на лицето Г.М. М. *** с ЕГН – **********.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура гр.Д. е с оглед събраните доказателства, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата на Г.М. да бъде оставена без уважение.

Защитникът на освидетелствания изразява становище, че от гледна точка на актуалното състояние на неговия подзащитен, с оглед искането с което е бил сезиран, то съдът правилно го е уважил, тъй като това в най-пълна степен е съответствало на интересите на самия болен.

Добричкият окръжен съд, като прецени жалбата, събраните по делото доказателства, наведените оплаквания, и след като провери обжалваното решение намери за установено следното:

Съгласно заключението на вещото лице по делото /СПЕ № МД – 11 -12/2018г./. от 30.04.2018г./ - Г. М. М. *** с ЕГН – ********** страда от Параноидна шизофрения, като поведението му е обществено опасно, предимно за близките. Касае се за лице заболяло от Шизофрения през 1994г. Регистрирана е при болнични условия Полиморфна шизофренна симптоматика от многократните болнични лечения. В хода на протичане на психозата, по психотични мотиви е правил многократни опити за самоубийство /около 7 на брой/, които се стреми да омаловажава. Провеждани са многократни лечения в психиатрични болници – В., Д., К.. След последната хоспитализация в стационар състоянието е било относително стабилизирано и е изписан на 02.02.2016г. от ДПБ-К.. Вещото лице и пред настоящата съдебна инстанция потвърди, че от няколко месеца здравословното състояние на Г.М. е влошено. Тъй като болестната симптоматика се доминира в едни симптоми които се казват психотична идентификация. Той не възприема нито дъщеря си, нито съпругата си като реални негови близки, а като поставени лица. Преди приемането със съдебната експертиза, съседи и съпругата му са дали свидетелски показания, че Г.М. е проявявал физическа агресия. След проява на агресия към съпругата му, през м.февруари същата е избягала и живее при техни съседи. Г.М. е с психотично поведение и вербална агресия към близки, включително и със закани за убийство.

Г. М.М. е некритичен към болестта си, преустановява приема на предписаните му лекарствата тъй като няма кой да го контролира, което от своя страна води до влошаване на психичното му състояние.

Настоящият съдебен състав изцяло приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно. В своята експертиза в.л. е обяснило подробно какво е психическото състояние на Г.М. и на база на какво достига до посочените изводи и заключения. Окръжният съд дава вяра на констатациите на вещото лице, тъй като се подкрепят от събраните доказателства, извършените прегледи и ползваните специални знания в областта на психичното здраве. Освидетелстваният е с несъответна емоционалност, с липсващо съзнание за болест и респективно критичност към състоянието си, като с това си поведение същият представлява опасност както за собственото си здраве и живот /предвид неколкократните опити за самоубийство които е правил/, така и за здравето на околните, предвид заплахите които е отправял, включително и към вещото лице изготвило експертизата.

Съгласно чл.155 от Закона за здравето, на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл.146 ал.1 т.1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Нормата на чл.146 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за здравето посочва, че това са лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи по - по т.1, психично болни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, по т.2, лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция и по т.3 – лица с други нарушения на психичните функции, затруднения в обучението и трудности в адаптацията, изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа за да живеят пълноценно в семейството и социалната среда.

Категоричното становище на вещото лице, за липсата на способност у Г.М.М. за изразяване на информирано съгласие за лечението си, както и нежеланието от страна на неговите близки /породено от чувството на страх/ за ангажираност в тази насока, правилно е мотивирало съда да назначи лице, определено от Кмета на Община Б. по седалището на ДПБ Карвуна, което да изразява информирано съгласие за лечението на М..

Настоящата съдебна инстанция намира, че в това си състояние Г.М. с поведението си би представлявал пряка и непосредствена опасност както за здравето и живота на околните, така и за собствената си личност. Данни за това съдът черпи от приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства, включително и от обследването, описано подробно в експертизата, които говорят все още за изяви на словесна и физическа агресия.

От изложеното се налага извода, че към настоящия момент не са налице предпоставките, обуславящи отмяната на постановеното задължително лечение от стационарен тип спрямо Г.М.М.. Не е настъпила промяна в здравословното му състояние. Липсата на критичност към настъпилите болестни промени в неговото психично състояние, както и липсата на адекватност към случващите се събития, липсата на близко обкръжение което може да го обгрижва и контролира приема на предписаните медикаменти, водят до извода, че действително са налице предпоставките за постановяване на задължително лечение при стационарни условия.

По изложените съображения, Добричкият окръжен съд счита, че изводът на районния съд, обективиран в атакуваното решение е правилен, поради което същото следва да бъде изцяло потвърдено, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на осн. чл.163 ал.1 от ЗЗ

Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от № 80 от 04.05.2018г. по ч.н.д. № 61/2018г. по описа на РС гр.Балчик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.