Мотиви към присъда №4 от 16.02.2018г. по н.о.х.д.№46 по описа на ОС-гр.***за 2018г.

Срещу В.Д.В. е повдигнато обвинение по чл.343, ал.4, във в-ка с ал.3, б.“б“, пр.1 и ал.1, във в-ка с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 08.12.2016г. по път II-29 в посока от гр.***към гр.***, на километър 56+1, в района на Т-образното кръстовище за с.***, общ.***ка, при управление на МПС-лек автомобил „Нисан Микра“ с К№***, нарушила правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.1 и чл.23, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинила смъртта на М.А.М. и средна телесна повреда на Д.М.А., изразяваща се в компресионно счупване на трети поясен прешлен, довело до затруднения в движението на снагата за период от около 5-6 месеца, както и в счупване на шийката на дясна раменна кост, обусловило затруднения в движението на крайника за около 2 месеца.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ОП-гр.***, както и от частните обвинители, представлявани от повереник.

Защитата не оспорва фактическата и правната обосновка на обвинението. Подсъдимата заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и декларира съгласие досежно същите да не бъдат събирани други доказателства.

В рамките на проведеното по реда на чл.372, ал.4 от НПК съкратено съдебно следствие настоящият състав прие за установено от фактическа страна:

В. е правоспособен водач на МПС от категории „В“, „АМ“ и „В1“ от 11.03.2013г. На 08.12.2016г. пътувала с личния си автомобил „Нисан Микра“ с К№*** от гр.***към с.***, общ.***. Подсъдимата била придружавана от майка си В.В. и приятелки-В.Г. и Г.Г.. Движели се по път II-29, като пътната настилка била суха, времето-ясно и слънчево, при добра видимост. След преминаването през с.Стефан Караджа В. управлявала с около 70км/ч. Пред нея попътно се движел лек автомобил „Фолксваген Джета“ с К№***, управляван от М.А.М., като на предната пасажерска седалка стояла дъщеря му- Д.М.А..

Приближавайки Т-образното кръстовище за с.***, общ.***ка, преди да продължи към селото, М.М. включил левите пътепоказатели, намалил рязко и спрял в собствената си лента, за да пропусне насрещно движещия се товарен автомобил „Мерцедес“ с К№***, управляван от св.Х.. Движещата се зад пострадалия В. възприела светлинния сигнал и спирането, но поради твърде малката дистанция не успяла да спре и блъснала с предната лява част на колата си спрелия „Фолксваген“ в задната дясна част. В резултат на удара автомобилът на М. бил избутан в насрещната лента, където бил блъснат от товарния автомобил.

След произшествието случайно преминаващи граждани съобщили за случая на НС“112“. Пострадалите М.М. и Д.А. били откарани от екип на ЦСМП в МБАЛ-гр.***, където мъжът починал, а момичето било хоспитализирано заради констатираните увреждания.

Въз основа на обективните констатации, отразени в съставения протокол за оглед и събраните гласни доказателства по делото са изготвени автотехнически експертизи и допълнителна комплекса АТЕ, въз основа на които се установява, че непосредствено преди произшествието В. се е движела с около 75км/ч., при което опасната зона за спиране спрямо автомобила на пострадалите е възлизала на не по-малко от 35м. Поради факта, че действителната дистанция е била около 21м, очевидно подсъдимата сама се е поставила в невъзможност да спре преди да блъсне спрялата кола на М.. Избягването на сблъсъка при установената скорост е било възможно единствено при дистанция, надхвърляща 35м.

Във връзка с първоначалните твърдения на обвиняемата, че не е забелязала задействаните от М. пътепоказатели, автоекспертите са констатирали, че крушките, монтирани на оцелелия заден ляв комбиниран фар на „Фолксвагена“ са били включени на работен режим по време на удара и следователно безусловно са светели.

В резултат на причиненото ПТП М. претърпял гръдна травма-двустранно счупване на ребра, разкъсване на плевралните листи, контузия и разкъсване на белите дробове, наличие на кръв в двете гръдни половини и кръвонасядания на органите на средостението, коремна травма-разкъсване на черния дроб и слезката, наличие на кръв в коремната кухина, както и счупване на дясна бедрена кост и тазови кости в дясно. Причина за настъпване на смъртта е тежката гръдна травма с разкъсване на белите дробове.

При произшествието Д.А. е претърпяла две средни телесни повреди- компресионно счупване на трети поясен прешлен, довело до затруднения в движението на снагата за период от около 5-6 месеца, както и в счупване на шийката на дясна раменна кост, обусловило затруднения в движението на крайника за около 2 месеца.

Така изложената фактическа обстановка се гради върху показанията на свидетелите К.Х., Д.А., В.Г. и Г.Г., констатациите по протокола за оглед и заключенията по назначените СМЕ и АТЕ. В своята съвкупност същите изцяло кореспондират с направените в хода на съкратеното съдебно следствие формални признания на подсъдимата.

Въз основа на приетата фактическа обстановка съдът прие за установено от правна страна:

На 08.12.2016г. по път II-29 в посока от гр.***към гр.***, на километър 56+1, в района на Т-образното кръстовище за с.***, общ.***ка, при управлението на МПС-лек автомобил „Нисан Микра“ с К№***, В. е нарушила правилата за движение по пътищата-чл.23, ал.1 от ЗДвП, а именно-задължението да се спази такова разстояние до движещото се пред нея превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато същото намали скоростта или спре рязко. При движение с разрешените за пътния участък 75км/ч. В. е била длъжна да спазва дистанция от не по-малко от 35м, вместо фактически поддържаната такава от 21м. С това подсъдимата се е поставила в невъзможност да предотврати удара, причинявайки смъртта на М.А.М. и средна телесна повреда на Д.М.А., изразяваща се в компресионно счупване на трети поясен прешлен, довело до затруднения в движението на снагата за период от около 5-6 месеца, и счупване на шийката на дясна раменна кост, обусловило затруднения в движението на крайника за около 2 месеца.

От субективна страна-деянието е осъществено виновно, като форма на вината се явява „небрежност“ по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК. Макар да не е предвиждала настъпването на процесните последици, с оглед нормалното си психофизическо състояние и интелектуално ниво, житейския си опит и дължимата внимателна оценка на пътната ситуация, В. е била длъжна и е могла да предотврати инцидента при просто спазване на установените елементарни правила за движение.

С оглед изложеното съдът прие за доказано, че с горното си деяние подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава по чл.343, ал.4, във в-ка с ал.3, б.“б“, пр.1 и ал.1, във в-ка с чл.342, ал.1 от НК и чл.23, ал.1 от ЗДвП. Тъй като в инкриминираните действия на В. не се установява допускане на твърдяното нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, а именно загуба на контрол над управляваното МПС, подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по първоначално повдигнатото обвинение.

Причини за извършване на престъплението-инцидентна проява, резултат от неправилна оценка на конкретната пътна ситуация и липсата на опит като водач на МПС.

По отношение на санкциите:

Въз основа на установените по делото данни съдът прие наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства-възрастта, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на предходни или последващи противообществени прояви, в т.ч. на нарушения по ЗДвП, прякото участие в дейности в помощ на деца в неравностойно положение. Налице са действително множество благоприятни за отговорността факти, но същите поначало са изискуеми от всеки почтен член на обществето и не могат да бъдат квалифицирани като многобройни или изключителни по своя характер, за да обосноват сами по себе си приложението на разпоредбата на чл.55 от НК.

Предвид обстоятелствата, свързани в причиняването на катастрофата, обществената опасност на извършеното следва да бъде определена като невисока. Независимо от масовостта на този род престъпления и обществените нагласи в тази насока, в случая се налага да се подчертае, че не се касае за особено грубо погазване на правилата за движение от типа на прекомерна скорост, нетрезво състояние или неправилно изпреварване, а за небрежност, допусната в преценката за пътната ситуация, резултат от липсата на опит.

Като очевидно невисока следва да бъде определена и обществената опасност на дееца, пряко индицирана от позитивните данни за личността на подсъдимата, установената ангажираност с обществено значими каузи и факта, че се касае за искрено религиозен човек, праволинейно следващ ценностите на вероизповеданието си.

С оглед констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, причините за допускане на деянието, невисоката обществена опасност на извършеното и ниската такава на дееца, съдът определи предвиденото наказание лишаване от свобода в размер на законоустановения минимум от три години, след което редуцира същото по реда на чл.58а от НК с една трета, налагайки на В. лишаване от свобода за срок от две години. При същите фактически съображения на подсъдимата се наложи и кумулативно предвидената в чл.343г от НК по-лека санкция, а именно- лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

Отчитайки възрастта, характеристичните данни и интелектуалното ниво на В., съдът прие, че за реализиране на целите по чл.36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на подсъдимата, не се налага ефективно изпълнение на постановеното наказание лишаване от свобода, като отложи изтърпяването на същото по реда на чл.66 от НК за срок от три години.

На основание чл.189, ал.3 от НПК В. следва да заплати по сметка на ОД на МВР-гр.***разноски в размер на 2243,56лв. и по сметка на МБАЛ“СВ.Анна-***“АД-гр.*** сумата от 75лв.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи съдът постанови присъдата си.

За изготвените мотиви незабавно да се уведомят страните.

Председател: .