Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

Гр.ДОБРИЧ 09.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ АПРИЛ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното т.д.№ 220/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Д.М.М.,ЕГН:**********,***,срещу ЕАД „ ***“,ЕИК ***,гр.София,искова молба,с която е предявен иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм./,за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 100 000.00 лв.,представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпило застрахователно събитие – смърт на В.В.Ф.,с когото ищцата е съжителствала на семейни начала,вследствие настъпило на 27.04.2013г.ПТП,ведно със законната лихва за забава,считано от датата на завеждане на иска-18.08.2017г.,до окончателното изплащане на задължението.На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за забава върху сумата от 100 000.00 лв.,от датата на увреждането-27.04.2013г.,до датата на завеждане на иска- 18.08.2017г.,в размер на сумата от 43 839.38 лв.Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски.

Обстоятелствата,на които се основава исковата претенция:

При настъпило на 27.04.2013г. в гр.*** ПТП,с участието на МПС марка „ ***“,модел“ ***“,рег.№ ***,управляван от Д. ***,ЕГН:**********,е настъпила смъртта на В.В.Ф.,ЕГН:**********.Механизмът на произшествието е бил следният:Навлизайки в крайградската зона на гр.***,на Т-образното кръстовище,образувано от главен път гр.Д-Вс ул.“ ***“,около 15.20 часа автомобил „ *** ***“,с рег.№ ***,управляван от Д. ***,противоправно и в нарушение на ЗДвП е отнел предимството на мотоциклет „ Кавазаки“,с рег.№ ***,управляван от пострадалия,като не се е съобразил с предписанието на знак „ Б-2“.Въпреки опита на починалия В.В.Ф. да заобиколи автомобила,е последвал удар на мотоциклета в предната част на автомобила.В следствие на удара Ф. е получил множество увреждания,несъвместими с живота и същия ден е починал.Със загиналото лице ищцата е съжителствала на семейни начала повече от седем години,в резултат на което е зачената и родена дъщеря – А.-М.В.Ф.,ЕГН:**********,която се явява законен наследник на починалия.Тъй като към момента на смъртта на В.В.Ф. детето е било заченато,но неродено,неговият произход е бил установен с влязло в сила съдебно решение № 95/20.03.2014г.по гр.д.№ 818/2013г.по описа на ДОС,с което е установено,че тя е дете на В.В.Ф..Към датата на настъпване на увреждането делинквентът Д. ***,ЕГН:**********,е имал активна застраховка „ Гражданска отговорност“ по полица номер *** при ответното дружество.Предвид обстоятелството,че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника,същият дължи заплащането на ищцата на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

Д.М.М. твърди,че в продължение на седем години,считано от 2006г. нататък,до смъртта на В.В.Ф.,настъпила на 27.04.2013г.,е живяла с Ф. в условията на фактическо съжителство в къща,собственост на неговата майка.Отношенията им,изградени в духа на стабилни семейни ценности,скрепени със съвместно разбирателство,обич и подкрепа,са били непрекъснати до момента на трагичното събитие.Към датата на смъртта на Ф. ищцата вече е била в четвърти месец на своята бременност.В резултат на съществувалата между двамата емоционално-битова и житейска връзка,е зачената и родена общата им дъщеря А.-М.В.Ф..Показателни за изградените между Д.М.М. и В.В.Ф. отношения са и фактите,че ищцата лично няколкократно е внасяла дължимата по закон издръжка на сина от първия брак на починалия Ф.,както и че е заплащала битовите сметки на жилището,в което двамата са живели.

Вследствие на настъпилата смърт на Ф. ищцата е понесла необратими неимуществени вреди,засегнали изначално живота,психиката,емоционалната й стабилност и дори формирането на семейна среда за дъщеря й,която Д.М. отглежда и възпитава като самотен родител.Починалият е участвал не само като партньор в интимния свят на ищцата,но и като нейна морална опора,дори възпитател,тъй като е запълнил липсващата в живота на Д. фигура на собствения й баща,който я е изоставил като непълнолетна на грижите единствено на майка й.Смъртта на Ф. нанася на ищцата не само тежка сърдечна травма и страдание,но провокира у нея страха,че няма да се справи сама с отглеждането на дъщеря им и че А.М.ще последва съдбата й на момиче,лишено от бащина любов и закрила.А такава дъщерята на В. със сигурност е щяла да получава в изобилие от баща си,който до последно трепетно е изживявал радостта от предстоящото си повторно бащинство и дори е извършвал преустройства в семейната къща,за да подсигури подходяща битова среда за отглеждане на второто си дете.За понесените от ищцата неимуществени вреди свидетелстват и трайно провежданите от нея психологични терапии след трагичния инцицент,както и потвърдената й диагноза – „протрахирана депресивна реакция на тежък стрес с разстройства в адаптацията след преживян стрес“.

Изложеното обосновава правния интерес на ищцата да претендира от ответника дължимото от него по силата на закона застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,които М. оценява на 100 000.00 лв.,ведно със лихва за забава върху тази сума,която лихва съгласно чл.84,ал.3 от ЗЗД се дължи от деня на увреждането- 27.04.2013г., до окончателното изплащане на задължението.

В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 6582/17.10.2017г.,ответникът изразява становище,че исковата молба е нередовна,а предявените с нея искове са недопустими,тъй като към исковата молба не са представени доказателства относно изпълнението на задълженията на ищцата по чл.380 от КЗ.Съгласно чл.432 от КЗ,прекият иск към застрахователя е допустим,само при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

По същество предявените искове се оспорват изцяло,както по основание,така и по размер.

Ответникът оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на процесния автомобил с рег.№ ***.Счита,че вина за настъпването на събитието има единствено загиналият В.В.Ф.,който се е движил с изключително превишена скорост. При ограничение на скоростта от 50 км./ч за процесния участък,загиналият е управлявал мотоциклета със скорост превишаваща 150 км./ч.Ф. е имал видимост повече от 200 м. към мястото на удара и ако се е движил с разрешената скорост,удар изобщо не би настъпил.Съгласно експертизите в досъдебното производство,ударът е бил предотвратим за водача на мотоциклета дори при скорост от 134-135 км./ч.Видимостта на водача на лекия автомобил е била значително по-малка от тази на мотоциклетиста поради релефа на пътя и препятствията по същия и при самоубийствената скорост от страна на мотоциклетиста,водачът на застрахования лек автомобил е нямал никакви техническа възможност да възприеме приближаващия мотоциклетист и да предотврати удара.Загиналият не е съобразил скоростта и дистанцията си с конкретните пътни условия,поради което не е успял да спре и се е ударил в предната лява част на лекия автомобил.Във връзка с процесното събитие е образувано досъдебно производство,№ ***на ОСлО при ОП-Варна,пр.№ ***.на ОП Варна,което към момента все още не е приключило.

Ответната страна оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП,тъй като същият не кореспондира с изготвените в хода на досъдебното производство официални документи.

Оспорва се от ответника и механизма на получаване на уврежданията и причинно-следствената връзка между събитието и получените увреждания,като и между поведението на застрахования в ответното дружество водач и смъртта на починалия.Смъртта се дължи единствено на скоростта,с която В. е управлявал мотоциклета.

Оспорва се и твърдението в исковата молба,че ищцата е претърпяла и търпи неимуществени вреди вследствие на процесното събитие,тъй като вредите подлежат на доказване,а в исковата молба са наведени единствено твърдения,които не са подкрепени от доказателства.

Оспорва се твърдението,че ищцата и починалия са живели във фактическо съжителство.Дори да са имали някаква връзка,която е довела до раждането на А.-М.,то същата не може да се квалифицира като фактическо съжителство и живот на семейни начала.Връзката се е изразявала в епизодични срещи.Същите не са живели в едно домакинство.

Оспорва се твърдението,че починалият е бил личност с доказано високи ценности и изключителни родителски качества.Твърденията в исковата молба и доказателствата към нея индикират за точно обратното.Ф. е бил разведен,имал е друго,голямо дете.След като по твърдение на ищцата с починалия са имали връзка от седем години,т.е към датата на ПТП М. е била на 23 години,това означава,че починалият е започнал връзка с непълнолетна.Същият е управлявал изключително рисково мотоциклет.Сам е поставял живота си в опасност,което семейно отговорен човек ни би направил.

В условията на евентуалност,в случай,че съдът реши да ангажира отговорността на ответника,искът за неимуществени вреди се оспорва като прекомерен по размер.Между ищцата и починалия не са съществували отношения като между съпруг и съпруга.Не е имало и финансова зависимост,доколкото ищцата е развивала собствена търговска дейност чрез дружеството ЕООД „*** 21“,още преди В. да почине.С поведението си В. не е имало как да вдъхне сигурност на Д..Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.Основна вина за настъпването на събитието има Ф..Освен превишената и несъобразена с конкретния пътен участък скорост пострадалият е управлявал мотоциклета и без защитна каска.Същият се е движил в рамките на населено място,по изключително интензивен участък,като е имал ограничена видимост и поради релефа на пътя.Ако беше се съобразил с ограничението на скоростта,ПТП изобщо нямаше да настъпи,но дори и да беше настъпило,силата и интензивността на удара щяха да са по-малки,съответно и получените травми по-леки,несмъртоносни.

Поради неоснователност на иска за главницата,се оспорва и претенцията за лихви.Вън от това,неоснователно е твърдението на ищцата,че лихва за забава се дължи от датата на ПТП.Отговорността на застрахователя е договорна,а не деликтна,поради което застрахователят изпада в забава след отправяне на покана за изпълнение,предоставяне на банкова сметка ***окове за произнасяне по претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение- чл.380 от КЗ.В настоящия случай,пред застрахователя не е предявявана претенция по доброволен ред.

Ответникът претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

В депозирана в срока по чл.372,ал.1 от ГПК допълнителна искова молба,вх.рег.№ 7415/17.11.2017г.,ищцата оспорва становището на ответника за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявения с нея иск.Правопораждащите спорното материално право юридически факти са настъпили по време на действието на КЗ от 2005г./отм./,поради което трябва да бъдат подведени под правната норма на чл.226,ал.1 от КЗ/отм./,която не урежда допълнителни нормативни изисквания относно пораждането и надлежното упражняване на процесуалното право на иск,каквито се уредени едва с правната норма на чл.498,ал.3 от КЗ,в сила от 01.01.2016г.

Независимо от горното,на 25.10.2017г.до ответника е отправено предложение за извънсъдебно споразумение,получено на 26.10.2017г.Такова към датата на предявяване на допълнителната искова молба не е постигнато,като ответникът не се е опитвал да се свърже по никакъв начин с ищцата или нейните пълномощници,за да отправи насрещно волеизявление за приемане или друга оферта за уреждане на спора.Макар правилото на чл.432 от КЗ,във вр. с чл.380 от КЗ,да не намира задължителна сила по процесния спор,то е спазено.Налице е изходящо от ищцата споразумение,отказ за приемането му от ответника,поради което единствената възможност за удовлетворяване претенцията на Д.М. се явява предявения по настоящото дело иск.

По подробно изложени в допълнителната искова молба съображения се оспорват като неоснователни и всички изложени в отговора на ответника възражения срещу иска.

В срока по чл.373,ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор на допълнителната искова молба.

В хода на производството по делото ответната страна не поддържа възражението си срещу твърдението,че ищцата и починалия са живяли във фактическо съжителство.

Съдът,като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Неоснователно е изразеното от ответника становище,че исковата молба е нередовна,а предявените с нея искове са недопустими,тъй като към исковата молба не са представени доказателства относно изпълнението на задълженията на ищцата по чл.380 от КЗ,а съгласно чл.432 от КЗ,прекият иск към застрахователя е допустим,само при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

Правните норми,регулиращи правото на застрахователно обезщетение,се определят от действащия към настъпването на застрахователното събитие нормативен акт.Съгласно наведените в исковата молба фактически твърдения на ищцата,обуславящи основанието на предявения главен иск,застрахователното събитие е настъпило на 27.04.2013г.,като ответното застрахователно дружество е обезпечавало към този момент деликтната отговорност на виновното лице за настъпване на твърдения застрахователен риск по силата на сключен през 2012г.договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с делинквента Д. ***,ЕГН:**********,по полица номер *** при ответното дружество,валидна до 24.06.2013г.На 01.01.2016г. влиза в сила нов КЗ/обн.ДВ,бр.102 от 29.12.2015г./,който отменя действащия до този момент КЗ.Изрично с нормата на § 22 от ПЗР на КЗ е изключено приложението на новия закон по отношение на застрахователните договори,сключени преди 01.01.2016г.Няма спор в теорията и съдебната практика,че процесуалните правни норми имат незабавно действие и по отношение на висящите правоотношения,но само доколкото законът не предвижда друго.В настоящата хипотеза с нормата на § 22 от ПЗР на КЗ законодателят е предвидил нещо друго,а именно,че за застрахователните договори,сключени преди влизането в сила от 01.01.2016г.на новия КЗ,се прилага Част четвърта от отменения КЗ,поради което процесуалните предпоставки,обуславящи пораждането и упражняването на правото на иск трябва да се преценяват към момента на настъпване на фактическия състав,при проявлението на който са възникнали предявените спорни материални права.В случая,правопораждащите спорното материално право юридически факти са настъпили по време на действието на КЗ от 2005г./отм./,поради което те трябва да бъдат подведени под правната норма на чл.226,ал.1 от КЗ/отм./Същата не урежда допълнителни нормативни изисквания относно пораждането и надлежното упражняване на правото на иск,каквито са уредени с чл.432,ал.1 и чл.498 от КЗ,в сила от 01.01.2016г.,поради което предявеният по настоящото дело главен иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм./,вр. с § 22 от КЗ,е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Независимо от горното,въпреки,че правилото на чл.432 от КЗ,във вр. с чл.380 от КЗ не намира приложение в случая,това правило е спазено,видно от приложеното към допълнителната искова молба/стр.61-64/ и прието като доказателство по делото предложение за извънсъдебно споразумение.То е отправено от ищцата на 24.10.2017г.и получено от ответника на 26.10.2017г.Липсват твърдения и доказателства ответникът да е направил насрещно волеизявление за приемане на предложението или да е отправил друга оферта до ищцата за уреждане на спора,което обоснова правния интерес на Д.М. от водене на настоящото дело.

Предявеният главен иск е с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм.ДВ,бр.103/29.12.2015г./,във вр. с § 22 от КЗ/ в сила от 01.01.2016г./ и чл.52 от ЗЗД.Претендира се обезщетяване на неимуществени вреди – претърпени болки и страдания,вследствие смъртта на В.В.Ф., ЕГН:**********,с когото ищцата е съжителствала на семейни начала.

Съгласно чл.226,ал.1,вр. с чл.257,ал.1 от КЗ/отм./,във вр.с чл.45 от ЗЗД,за да възникне отговорността на ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на отговорността:валиден застрахователен договор;настъпването по време на действие на застрахователния договор на застрахователно събитие,представляващо покрит от застраховката риск;противоправност на поведението на застрахования водач на МПС,в резултат на което е причинено ПТП.При доказване противоправността на деянието,вината се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45,ал.2 от ЗЗД;Причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и смъртта на починалия;Обстоятелството,че вследствие смъртта на В.В.Ф.,ЕГН:**********,ищцата е претърпяла неимуществени вреди,респ. причинно-следствената връзка между вредоносното деяние и понесените от ищцата неимуществени вреди.

Безспорно установено по делото,както с оглед становищата на страните,така и предвид представената от ответника и приета като доказателство по делото/стр.100/ разпечатка от софтуерния продукт на застрахователя,съдържаща основните параметри на застрахователния договор,е наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента Д. ***,ЕГН:********** и ответното застрахователно дружество.Към датата на настъпване на увреждането - 27.04.2013г. ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на виновното лице за настъпване на твърдения застрахователен риск по силата на сключен на 25.06.2012г.договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица номер ***,валидна до 24.06.2013г.

В хода на съдебното производство ответникът не оспорва,че ищцата и починалия В.В.Ф. са живели на семейни начала.Горното обстоятелство се установява несъмнено и от показанията на всички разпитани свидетели на ищцовата страна.При това положение,няма спор и относно надлежната активна материално правна легитимация на ищцата да претендира обезщетение по реда на чл.52 ЗЗД,тъй като тя попада в кръга на лицата,на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди,съгласно ППВС № 5/1969г.

Спорът в случая се свежда до това извършен ли е деликт от застрахования,като основание за ангажиране отговорността на застрахователя,и евентуално степента на съпричиняване от страна на пострадалото лице.Спорен е въпроса и за размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Относно причините за настъпване на произшествието страните застъпват противоположни версии.Според ищеца,причината за ПТП е неправомерното поведение на водача на автомобила,който е излязъл на път с предимство и е предизвикал сблъсъка с мотоциклетиста.Според ответника,скоростта на пострадалия непосредствено преди инцидента е била толкова висока,че не е могло да бъде забелязан от водача на лекия автомобил.Спори се относно скоростта,с която се е движил мотоциклетиста и доколко същият е бил видим за водача на лекия автомобил,с оглед евентуалното избягване на сблъсъка,както и дали мотоциклетиста е бил със защитна каска.

Образуваното по случая досъдебно производство по сл.д.№ 195/2013г.по описа на ОСл.О при ОП-Варна срещу Д. ***,ЕГН:**********,за това,че на 27.04.2013г. около 15.20ч. в гр.*** на пътя Добрич-Варна при управление на МПС „***“,модел“ ***“,рег.№ *** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.50,ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на В.В.Ф.,ЕГН:**********-престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ от НК е спряно на основание чл.25,т.1,пр.2 от НПК – поради настъпило тежко заболяване на обвиняемия.Поради липса на произнасяне на наказателния съд въпросите,свързани с механизма на настъпване на ПТП,авторството на противоправното деяние и вината за инцидента подлежат на изследване и преценка в настоящото производство.

По делото са приети като доказателства/стр.133-162/ заверени копия от приложените по ДП 195/2013г.:протокол за оглед на ПТП от 27.04.2013г.;препис на протокол за оглед на ПТП от 27.04.2017г.,ведно със скица;протокол за оглед на местопроизшествие от 22.05.2013г.;албум за извършен на 27.04.2013г. оглед на ПТП.Назначени бяха САТЕ и СМЕ. Така събраните писмени доказателства установяват следните релевантни за спора факти:

На 27.04.2013г. около 15.20ч.,по пътя гр.Добрич-гр.Варна,в гр.***,на Т-образното кръстовище с ул.“ ***“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между мотоциклет „Кавазаки“,с рег.№ **,управляван от В.В.Ф.,ЕГН:********** и лек автомобил марка „ ***“,модел“ ***“,рег.№ **,управляван от Д. ***,ЕГН:**********,от гр.***,вследствие на което е причинена смъртта на водача на мотоциклета.

Съгласно заключението на САТЕ/стр.196-226/,което съдът кредитира като обективно и компетентно,извършено от лице със специални знания, анализирало събраните по делото доказателства,вкл. обективните данни от протоколите за оглед на ПТП,приложени по ДП 195/2013г.,се установява следният механизъм на настъпване на събитието:

Наближавайки мястото на произшествието мотоциклетът се е движел със скорост около 153 км./ч. при позволена скорост на движение на процесния участък от 50 км./ч.При достигане на кръстовището водачът на лекия автомобил е намалил скоростта си на движение,не е спрял на знака „Стоп“,намиращ се от дясно на него и е навлязъл в платното за движение на главния път със скорост около 14 км./ч,като е имал намерение да продължи движението си в посока гр.Добрич.В момента,в който лекият автомобил е навлязъл в платното за движение,мотоциклетът се е намирал на около 82 м. преди мястото на удара.Водачът на мотоциклета е възприел навлизащият в платното му за движение лек автомобил,направил е опит да избегне удара,отклонявайки мотоциклета си в ляво,понеже със скоростта,с която се е движил,не е могъл да спре преди достигането на лекия автомобил.Водачът на лекия автомобил също е възприел движещия се по пътя гр.Д-Вмотоциклет,поради което е спрял управлявания от него автомобил,след като е навлязъл с 6.35 м. в платното за движение на главния път.При създалата се ситуация в резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на мотоциклета и автомобила е настъпил удар между двете превозни средства,като в момента на удара лекият автомобил се е намирал в спряно положение.

Заключението на САТЕ сочи,че съгласно данните от Протокола за оглед на ПТП от 27.04.2013г.и фотоалбума,по пътя гр.Д-Вне е имало поставени пътни знаци.По ул.“ ***“ върху десния й банкет,на разстояние 1.50м. преди платното за движение на пътя гр.Д-Ве бил поставен пътен знак „ В2“- „ Стоп“.От мястото,където е поставен знака „ Стоп“ в дясно от десния край на платното за движение по ул.“ ***“ има отлична видимост към главния път гр.Добрич-гр.Варна.С оглед характеристиките на релефа и геометрията на пътя на мястото на ПТП,както и растителността,мантинелите и наклона на пътя,водачът на лекия автомобил и водачът на мотоциклета са имали пряка видимост един към друг от разстояние 200 м. между тях,т.е са можели да се възприемат взаимно,когато са се намирали на разстояние 200 м. един от друг.Произшествието е настъпило при ясно,слънчево време и отлична метеорологична видимост.Конструкцията на мотоциклета и стойката на водача при управлението му също не ограничават възможностите на другите водачи на ППС и в частност на водача на процесния лек автомобил да го възприемат при движението му по пътното платно.Лекият автомобил не е спрял на знака „Стоп“,следователно не е потеглял от него.Мотоциклетът се е намирал на отстояние около 82 м.преди мястото на удара,в момента,в който лекият автомобил е навлязъл в платното за движение по пътя гр.Добрич-гр.Варна.При скорост на движение 153.18 км./ч.и отчитане състоянието на платното за движение,опасната зона на спиране на мотоциклета е имала дължина 197 м.При скорост на движение 50 км./ч.и отчитане състоянието на платното за движение,опасната зона на спиране на мотоциклета е следвало да има дължина около 33 м.Ако непосредствено преди произшествието мотоциклетът се е движел със разрешената скорост от 50 км./ч. или със скорост по-ниска от 90 км./ч. и водачът му е реагирал своевременно,предприемайки спиране,в момента,в който лекият автомобил е навлязъл в платното му за движение,то той е имал техническата възможност да предотврати произшествието,като спре мотоциклета преди мястото на удара с лекия автомобил.Към момента на настъпване на ПТП водачът на автомобила е бил с поставена предпазна каска,която е била правилно поставена,предвид това,че каската може да се постави само по един начин.

В смисъл,че към момента на настъпване на ПТП мотоциклетистът е бил с каска,са както показанията на разпитаните по делото свидетели,вкл. и тези на свидетелката на ответната страна Р.Я.П. – съпруга на управлявалия процесния лек автомобил Д. ***,така и

неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на СМЕ/стр.183-188/,съгласно което пострадалият е бил с поставена предпазна каска,тъй като в дясно теменно челно на черепа е установено само кръвонасядане,а не рана или ожулване,които биха се получили при директен контакт с пътната настилка.

Съгласно заключението на СМА,тежестта и множествеността на получените травми,довели до смъртта на Ф.,е в пряка зависимост със скоростта на движението на мотоциклета преди удара му в лекия автомобил,като извода на експерта е,че за да се достигне до такива тежки травми,скоростта на движение на мотоциклетиста е била много висока,такава,каквато е приета в назначената САТЕ.Ако мотоциклетистът се беше движил с разрешената за този участък скорост,с поставена предпазна каска,при този механизъм на настъпване на произшествието не би се стигнало до увреждания,които да причинят смърт,а само охлузвания на широка площ на тялото и крайниците и евентуално счупване на някои от крайниците.

С оглед заключенията на двете експертизи,съдът не кредитира показанията на свидетеля на ищцовата страна В.Н.В.,които са в смисъл,че той и приятелят му – пострадалият В.В.Ф.,са се движили непосредствено преди ПТП със скорост около 80-90 км./ч.На основание чл.172 от ГПК,предвид обстоятелството,че като съпруга на водача на процесния лек автомобил се явява пряко заинтересована от изхода на делото и от изключване виновната отговорност на съпруга й,както и поради това,че показанията й не кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по делото,вкл.заключението на САТЕ,съдът не кредитира като достоверни и показанията на свидетелката Р.Я.П.,които са в смисъл,че Д. *** е спрял на знака „Стоп“,след което е навлязъл в лентата за движение,по която се е движил мотоциклетистът В. Ф.,без да го види,защото видимостта му била ограничена от мантинелата,растителността на пътя,както и това,че главният път е на по-високо ниво от улицата,от която е излизал автомобила.

При така събраните доказателства,съдът преценява,че причина за настъпването на процесното ПТП е неправомерното поведение на водача на лекия автомобил,който не се е съобразил със знак „ Стоп“,задължаващ го да спре и осигури безпрепятствено преминаване на движещите се с предимство по главния път МПС,като по този начин е нарушил императивната норма на чл.50,ал.1 от ЗДвП.Неоснователно и недоказано е твърдението на ответната страна,че единствената причина,която е довела до смъртта на В. Ф.,е изключително високата скорост,с която същият е управлявал мотоциклета.Високата скорост само по себе си не може да причини травмите,довели до смъртта на пострадалия.Фактът,че В. Ф. се е движил с превишена скорост,не игнорира противоправното поведение на Д. ***,което е непосредствената причина за настъпилото ПТП.Съгласно заключението на САТЕ,основано и на фотоалбума,направен на мястото на инцидента и приложен към доказателствата,Ф. се е намирал в обективна невъзможност да предположи риска от навлизане в пътното платно на друго МПС,тъй като по главния път,в посока на движение-гр.Добрич-гр.Варна,до мястото на произшествието между двете МПС,не е имало поставен знак,изискващ повишено внимание от водачите на МПС,които са с предимство и поставящ ги в очакване на навлизащо от път без предимство друго МПС.Дори и движейки се с бавна скорост - около 14 км./ч,без да спре на знак „ Стоп“,водачът на лекия автомобил е имал видимост от 200 м.за движещия се към него мотоциклет.Въпреки това,Д. *** е предприел маневра завой,чрез навлизане от път без предимство на път с предимство,без да изчака преминаването на моториста,движещ се по пътя с предимство и без да е напълно убеден,че няма да създаде опасност за движещите се по пътя участници в движението.Горното се потвърждава дори от свидетелските показания на съпругата на девинквента-Р.П.,съгласно които:“ В момента,в който ние излязохме на платното и аз като погледнах и само успях да кажа “ не го ли видя“,в момента,в който той вече спираше и мотора се блъсна в нас“.След като е навлязъл с 6.35 м. в платното за движение на главния път,водачът на лекия автомобил неправомерно е спрял в лентата за движение,по която се е движил мотоциклетистът.С това си поведение, противно на нормативно определените му с разпоредбите на чл.5,ал.1,т.1,чл.25,ал.1,чл.51,ал.1,чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП задължения,водачът на лекия автомобил е причинил вредоносния ефект.При обективна възможност да забележи мотоциклетиста преди предприемане на маневра завой,Д. *** е преценил неправилно пътната обстановка,отнемайки предимството на моториста.По този начин е станал основна причина за сблъсъка,който не би се случил,ако не беше отнето предимството на мотоциклетиста.От страна на ответника не е оборена презумцията на чл.45,ал.2 ЗЗД,според която вината при непозволено увреждане се презумира до доказване на противното.Заключенията на САТЕ и СМЕ доказват и пряката причинно-следствена връзка между причиненото ПТП и настъпилата смърт на В. Ф.,от който юридически факт произтичат и претърпените от ищцата неимуществени вреди.

С оглед направеното от ответника възражение за съпричиняване на деликтния резултат от страна на загиналия мотоциклетист,съдът следва да се занимае и с въпроса доколко поведението на В. Ф. е способствало за настъпилото ПТП.

Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия,дори и когато то не съответства на предписаното от закона,а само това,чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди.Съгласно съдебната практика,обективирана в редица решения на ВКС,като напр.Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г.,II т.о.;Решение 206/12.03.2010г.по т.д.№ 35/2009г.,II т.о.;Решение № 159/24.11.2010г.по т.д.№ 1117/2009г.,II т.о.;Решение № 58/29.04.2011г.по т.д.№ 623/2010г.,II т.о.,;Решение № 169/28.02.2012г.по т.д.№ 762/2010г.на ВКС,II т.о.,при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди,следва да се отчита не само факта на извършеното от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата,но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,без който не би се стигнало,наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение,до вредоносния резултат.

Недоказано е твърдението на ответната страна,че Ф. е бил без каска.От свидетелските показания,както и заключението на СМЕ се установява несъмнено,че пострадалият е бил със защитна каска.

Несъмнено е обаче,че мотоциклетистът се е движил със скорост около 153 км./ч. при позволена скорост на движение на процесния участък от 50 км./ч.Безспорно съгласно заключенията и на двете експертизи е и,че ако Ф. се беше движил с разрешената скорост от 50 км./ч или дори с всяка друга скорост до 90 км./ч.,той би могъл да избегне удара или дори при удар значително да намали вредоносния резултат,получавайки несмъртоносни наранявания.С оглед това,съдът приема,че въпреки несъмнената вина на водача на лекия автомобил за предизвикване на сблъсъка,е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД от пострадалото лице,като степента на това съпричиняване е 50%.С този размер следва да се редуцира дължимото обезщетение за неимуществени вреди,определено от съда по чл.52 от ЗЗД.

Преценката за размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение,при съобразяване възрастта на пострадалия,общественото му положение,както и общественото разбиране за справедливост/ така ППВС 4/1968г./Понятието не е абстрактно,а винаги обусловено от преценка на всички специфични за конкретното дело обстоятелства.

Пострадалият е бил на 38 години към датата на инцидента – мъж в разцвета на силите си,баща на дете,очакващ второ,работоспособен,полагащ грижи за близките си.От събраните свидетелски показания се установява,че с ищцата са живеели от 2006г.на семейни начала,под общ покрив,с общо домакинство,поддържали са хармонични отношения на обич и привързаност.Според св.Д. ***: „ Аз лично не познавам други хора,които да се обичат повече от тях.Живееха в едно домакинство,като семейство“.Починалият е бил истинска подкрепа и опора за ищцата,която в ранна възраст е била изоставена от баща си.Обстоятелството,че пострадалият е имал друго дете от предишен брак не се е отразило на тези отношения.Детето,което живее във Варна,често е гостувало в дома на баща си в гр.Добрич,като е било обгрижвано от ищцата дори в отсъствието на Ф..Според св.***Х.: „ Д. винаги е приемала сина на В. като нейно дете,грижила се е за него изключително много,даже и във време,в което В. е на работа,детето го гледаше Д.“.Според св.П. ***,майка на ищцата,когато детето е гостувало в гр.Добрич,то заедно с баща си и Д. често са ходили на гости и в дома на свидетелката.Ищцата е превеждала със записи дължимата от баща му издръжка,освен това е погасявала и част от сметките на общото им с Ф. домакинство,което се установява от неоспорените от ответника и прието по делото вносни бележки/стр.14-25/Ф. с радост е очаквал появата и на втората си рожба.Двамата с Д. правили ремонт и преустройство в жилището си,за да го пригодят максимално добре за отглеждането на детето,което предстояло да се роди,няколко дни преди фаталния инцидент при гостуване на съседите и приятелите си споделили,че са избрали име на детето.В този смисъл са показанията на свидетелите *** Х.,Д. ***,П. ***.По време,когато са живели заедно,свидетелите описват ищцата като жизнерадостен,весел,щастлив човек.След смъртта на Ф.,Д. се променила коренно,отбягвала хората,ограничила социалните си контакти,била вяла и апатична.Според св.Д. ***,дългогодишен приятел на В. и Д.: „ Тя беше много „ жива“ и усмихната.Като цяло между тях имаше голяма енергия.Вече не е същият човек.Няма усмивка,няма живот в нея,няма емоция.Нищо общо няма с това,което беше“.Д.М. прибягнала до професионалните грижи и помощ на лекари специалисти,за да приживее шока от случилото се.За понесените от ищцата неимуществени вреди свидетелстват трайно провежданите от нея психологични терапии след трагичния инцицент,както и потвърдената й съгласно приложеното по делото удостоверение /стр.33/ диагноза – „протрахирана депресивна реакция на тежък стрес с разстройства в адаптацията след преживян стрес“.По показания на лекуващия я лекар,единствено детето,което родила след смъртта на Ф.,и произхода на което по бащина линия бил установен по съдебен ред/стр.26-28/,осмисляло живота на М. и й давало сили да продължи.Пак по данни на д-р ***-психолог-терапевт,след смъртта на Ф. ищцата ограничила контактите си само до тези в работата и с близките си,като състоянието,в което е изпаднала,налага наблюдение и грижи от лекар минимум още две години.

Фактът дали В. Ф. е бил личност с високи нравствени ценности или не според ответника,не е определящ за емоционално-травматичното въздействие на смъртта му върху ищцата.Същата е изпитвала силна любов и привързаност към него,очевидно за нея той е бил достоен човек,на когото да роди дете и чийто първороден син да обгрижва.

Ирелевантен за спора факт е и дали ищцата развива собствена търговска дейност и какъв е личния й финансов приход,доколкото вредите,за които тя търси обезщетение,са изцяло от неимуществен характер.

Не е укорим,още по-малко релевантен както от морална,така и от юридическа гледна точка фактът,че ищцата е установила отношения,идентични по съдържание с брачна връзка,като непълнолетна с починалия.От даденото в чл.6,ал.2 от СК нормативно разрешение се налага извод,че законодателят проявява търпимост към семейни отношения между непълнолетни лица,както и между пълнолетен и непълнолетен.

Като ориентир за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП,причинило смъртта на Ф./Решение № 27/15.04.2015г.по т.д.№ 457/14г.на ВКС,II т.о./ Към 11.06.2012г.минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите,за неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт са 2 000 000 лв.за всяко събитие при едно пострадало лице,затова за настъпило през 2013г.застрахователно събитие определеният от съда размер следва да бъде съобразен и с този критерий.

По изложените съображения,съдът намира,че справедливият размер на обезщетение е 100 000 лв.Тази сума отговаря на принципа на справедливата обезвреда,предвид интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания,причинената й мъка и преживения от същата стрес,а освен това е съобразена и с икономическата конюнктура,която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди,причинени от застрахования към трети лица.

При отчитане на съпричиняването от 50%,искът за неимуществени вреди следва да се уважи до размера на сумата от 50 000 лв.,като за разликата до 100 000 лв.да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл.84,ал.3,вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД върху така определеното обезщетение се дължи законна лихва,считано от датата на вредоносното събитие - 27.04.2013г.Неоснователно е възражението на ответника,че не дължи лихва за забава от датата на ПТП,а след отправяне на покана за изпълнение,тъй като отговорността на застрахователя е договорна,а не деликтна.В случая ищцата не черпи права от застрахователния договор,а от закона за причинените й от застрахованото лице вреди от непозволено увреждане.Дължимото по силата на закона обезщетение от застрахователя замества деликтното обезщетение,дължимо от прекия причинител на вредата.След като източникът на задължението на ответника е непозволеното увреждане,а отговорността му замества деликтното обезщетение,то той изпада в забава с факта на увреждането и дължи лихвите върху дължимото обезщетение от 27.04.2013г.

За периода от 27.04.2013г.до датата на завеждане на иска ищецът претендира обезщетение за забава върху сумата от 100 000.00 лв.,в размер на 43 839.38 лв.

Върху уважената част от главния иск – 50 000.00 лв.,считано от 27.04.2013г.,до датата на завеждане на иска- 18.08.2017г.,изчислената от съда с помощта на калкулатор за законната лихва дължима лихва за забава възлиза на сумата от 21 919.70 лв.В този размер предявеният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен,като за разликата до 43 839.38 лв.се отхвърли като неоснователен и недоказан.Върху сумата от 50 000.00 лв.ответникът дължи законна лихва,считано от датата на завеждане на иска- 18.08.2017г.,до окончателното й изплащане.

По разноските:

Ищецът е направил разноски в общ размер от 10 598.58 лв.,от които: 5 753.58 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;4 845.00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.

Относно възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар,претендиран от пълномощника на ищцовата страна,съдът намира същото за неоснователно.Съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 3 530.00 лв.Съгласно чл.7,ал.8 от цитираната Наредба,при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.,или в случая 200 лв.,или общият минимален размер на дължимото възнаграждение възлиза на 3 730.00 лв.Институтът на чл.78,ал.5 от ГПК е насочен по-скоро към установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуални права,а не установява задължение на съда винаги да редуцира разноските и то до размера на абсолютния минимум.С оглед обема на извършената от процесуалните представители на ищцата работа,както и обстоятелството,че делото е с по-висока фактическа и правна сложност,заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 845.00 лв.не се явява прекомерно.

Съобразно уважената част от исковете и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 5 299.29 лв.,от която сума: 2 876.79 лв.- държавна такса и 2 422.50 лв.- адвокатско възнаграждение.

Ответникът също е поискал присъждане на разноски,в общ размер на 4 550.00 лв.,от които:3 530.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение;1 020.00 лв.-заплатени възнаграждения на вещи лица.

Съгласно чл.78,ал.3 от ГПК такива му се следват съобразно отхвърлената част от исковете – в общ размер на 2 275.00 лв.,от която сума: 1 765.00 лв.-адвокатско възнаграждение; 510.00 лв.- заплатени възнаграждения на вещи лица.

Воден от гореизложените мотиви,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕАД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“ ***“ № 89Б,представлявано от ***-Главен изпълнителен директор и ***-Изпълнителен директор,да заплати на Д.М.М.,ЕГН:**********,***:сумата от 50 000 лв./петдесет хиляди лева/,представляваща дължимо на основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм./,във вр. с § 22 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ и чл.52 от ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта,вследствие настъпило на 27.04.2013г. ПТП,на В.В.Ф.,ЕГН:**********,с когото е съжителствала на семейни начала,ведно със законната лихва за забава върху тази сума,считано от датата на завеждане на иска - 18.08.2017г.,до окончателното изплащане на задължението;сумата от 21 919.70 лв./двадесет и една хиляди деветстотин и деветнадесет лева и седемдесет стотинки/,представляваща дължимо на основание чл.86,ал.1,във вр. с чл.84,ал.3 от ЗЗД,обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 50 000.00 лв.,дължимо от датата на вредоносното събитие - 27.04.2013г.,до датата на завеждане на иска - 18.08.2017г.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв.,до предявения размер от 100 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава,дължимо от датата на вредоносното събитие - 27.04.2013г.,до датата на завеждане на иска - 18.08.2017г.,за разликата над 21 919.70 лв.,до предявения размер от 43 839.38 лв.

ОСЪЖДА ЕАД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София гр.София,бул.“ ***“ № 89Б,представлявано от ***-Главен изпълнителен директор и ***-Изпълнителен директор,да заплати на основание чл. чл.78,ал.1 от ГПК на Д.М.М.,ЕГН:**********,***,сумата от 5 299.29 лв./пет хиляди двеста деветдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски,съобразно уважената част от исковете,от която сума: 2 876.79 лв.- държавна такса и 2 422.50 лв.- адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.М.М.,ЕГН:**********,***,да заплати на основание чл. чл.78,ал.3 от ГПК на ЕАД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София гр.София,бул.“ ***“ № 89Б,представлявано от ***-Главен изпълнителен директор и ***-Изпълнителен директор,сумата от 2 275.00 лв./две хиляди двеста седемдесет и пет лева/,представляваща сторени по делото разноски,съобразно отхвърлената част от исковете,от която сума: 1 765.00 лв.-адвокатско възнаграждение; 510.00 лв.- заплатени възнаграждения на вещи лица.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: