Р Е Ш Е Н И Е

№_87_____/ 14.05.2018 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На седемнадесети април 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА П.

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Секретар:Нели Бъчварова

като разгледа докладваното от съдията Адриана П.

вз.търговско дело № 59 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.И.Д. ЕГН-********** срещу Решение № 167 от 23.11.2017 г. ,постановено от Балчишки районен съд по гр.дело № 301/2017 г.,с което е признато за установено , че въззивника К.И.Д., ЕГН- **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК- ***, гр. София,сумите, за които по ч.гр.д. № 128/2017 г. по описа на РС - Балчик е издадена заповед № 80/10.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК: 250.66 лв. – главница , представляваща неизплатена част по договор за паричен заем № 2148628 от 16.09.2014 г.; 8.87 лв. договорна лихва от 07.10. до 09.12.2014 г.;45.00 лв. лева, такса разходи; 66.87 лв. неустойка за неизпълнение ; 64.75 лв.обезщетение забава за периода 08.10.2014 г. до 06.03.2017 г. Със същото решение въззивника е бил осъден да заплати на въззиваемата страна разноски по заповедното прозводството в размер на 75 лв. и 525 лв. разноски по първоинстанционното производство.

Излагат се съображения,че обжалваното решение било неправилно и незаконосъобразно,посатановено в нарушение на процесуални правила.

Решението на съда било неправилно,тъй като нямало пълно съвпадение между издадената заповед за изпълнение и така постановено решение на съда,а законът изисквал такова.С решението била присъдена главница в размер на 250.66 лв,представляваща неизплатена часг от договор за паричен заем №2148628 ог 16.09.2014 г., докато в заповедта за изпълнение било посочено ,че длъжникът дължи сумата 250.66 лв. главница , ведно със законната лихва от подаване на заявлението -06.03.2017г. до изплащане на вземането , без да било посочено от какво точно произтича вземането.

Освен това с решението била присъдена и сумата 66.87 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение по договор за паричен заем №2148628 от 16.09.2014г., без да е посочен период за който се отнася неустойката, докато в заповедта за изпълнение било посочено,се сумата 66.87 лв.представлява неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.10.2014г до 9.12.2014г., без да било посочено на какво основание се дължи същата сума. Това разминаване се отнасяло и за другите три присъдени суми .

Неправилно съдът приел,че ответникът е узнал за извършената цесия с подаване на исковата молба.Както в заявлението за издаване на заповед ,така и в исковата си молба ищецът „*** „ ЕАД твърдял ,че вземането му произтича от неизпълнение на задължение по договор за паричен заем от 18.09.2014 г. с ,,***" АД и след като той оспорил съществуването на такъв договор, едва в открито съдебно заседание от 23.10.2017год. ищещът поискал поправка на проекто -доклада и на исковата молба,като посочената дата 18.09 .2014г. , да се счита 16.09.2014 год. ,съдът в нарушение на закона допуснал такава поправка.

В решението си съдът приемал че към датата , посочена от ищеца в исковата молба 20.03.2014 г , кредитът е бил предсрочно изискуем в целия размер- главница договорна лихва, такса разходи, неустойка за неизпълнение задължението , обещетение за забава.Тази дата значително предхождала датата на сключване на договора за заем от 16.09.2014 г. и практически било невъзможно към дата 20.03.2014 г. да има възникнало вземане за ищеца по договор сключен по-късно.

В случая било налице явно противоречие между изводите/мотивите/ на съда и крайното решение.Дори да се приемело ,че съдът е допуснал техническа грешка в датата на която кредитът е бил предсрочно изискуем ,то към датата 23.10.2017г ,когато е направена поправката и съдът окончателно е приел че вземането поизтича от договор за паричен заем №2148628 от 16.09.2014г ,то тогава вече има настъпила погасителна давност на вземането ,тъй като са изминали повече от три години от сключване на въпросния договор, а също така били изминали повече от три години от спиране на плащанията по договора , а именно на дата 07.10.2017 г. Т.е можело да се счита ,че задължението е станало изискуемо на 07.10.2017 г .,а това означавало ,че към 23.10.2017 г, когато исковата молба е поправена от ищеца и ответника е уведомен за цесията , то към тази дата вече има настъпила тригодишна погасителна давност на вземането произтичащо от договор №2148628/16.09.2014г. и в такъв случай съдът неправилно е присъдил вземане, погасено по давност.

Освен това съдът е игнорирал възражението на ответника, че е налице валидно и реално прехвърляне на вземане/цесия/ от „ ***" на „***" и това се доказвало от представените от ищеца доказателства.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна.

Сочи ,че вземането е прехвърлено с Приложение № 1 от 01.04.2015 г. към рамковия договор и че вземането се основава на предсрочна изискуемост, а не на неизпълнение на договор с падеж последна погасителна вноска от 09.12.2014 г.,когато ставало изискуемо,поради което възражението за изтекла погасителна давност било неоснователно.

Прави се възражение също така,че длъжникът бил уведомен за извършената цесия по пълномощие от цедента с получаване на исковата молба.

Добрички

окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Балчишки районен съд е бил предявен иск от „***“ ЕАД, ЕИК- ***, гр. София срещу К.И.Д., ЕГН- **********, по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК за сумата от 436,15 лева.Ищецът е твърдял,че на 18.09.2014 г. между „***“ АД /заемодател/ и К.И.Д. /заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 2148628 за сумата от 315,24 лв.,със срок на погасяване до 09.12.2014 г. на 12 равни месечни вноски.Поради неизпълнение на задължения от страна на заемателя, му била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 89,16 лв. и лихва за забава от 08.10.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда. На 01.04.2015 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „***” АД и „***” ООД, по силата на което вземането на „***” АД, произтичащо от договор за паричен заем № *** г. било прехвърлено в собственост на „***” ООД. Твърдял е, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „***” АД, изпратено с известие за доставяне.Твърдял е,и че ответникът е уведомен за цесията с исковата молба.

Ответникът К.И.Д. е твърдял, че ищецът няма активна правна легитимация да води иск с правно основание чл. 415, ал.1, във вр. с чл.422, ал. 1 от ГПК,тъй като няма качество на кредитор спрямо него като длъжник и това е така, тъй като му е прехвърлено парично вземане по Договор за паричен заем, сключен на 18.09.2014 г. между „***"АД /заемодател/ и К.И.Д. /заемател/, какъвто договор между страните въобще не е сключван и такъв не съществува в правния мир. Същевременно, като доказателство към исковата молба е приложен друг Договор за паричен заем, сключен на 16.09.2014 г. , който е различен документ от посочения в исковата молба.Възразявал е ,че ищецът не може да черпи права от несъществуващ договор,както и че не е редовно уведомен за извършената цесия. Възразявайки, че ищецът има вземане, произтичащо от Договор за паричен заем, сключен на 18.09.2014 г. между „***"АД /заемодател/ и К.И.Д. /заемател/, тъй като такъв договор не е сключван,е е твърдял че на 01.04.015 г. не е извършено валидно реално прехвърляне на вземане /цесия/ съгласно Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, тъй като в приложението е посочен Договор за паричен заем, сключен на 18.09.2014 г.

В съдебно заседание,по искане на ищеца първостепенният съд е допуснал поправка на исковата молба по отношение датата на сключване на твърдяният договор за кредит,който след поправката е посочен като сключен на 16.09.2014 г.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответника към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължат присъдените в заповедното производство суми,дължими въз основа на договор за паричен заем №2148628/18.09.2014 г.

Настоящият състав намира, че ищецът не е доказал всички релевантни положителни факти, тежестта за което действие лежи върху него.

Производството по ч.гр.д. № 128/2017 г. по описа на БРС е образувано по заявление на ищеца от 28.02.2017 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника , като навсякъде в заявлението – в графата, в която е описано вземането, както и в графата, в която са посочени обстоятелствата, от които то произтича, заявителят е посочвал договор за паричен заем от 18.09.2014 г.

В Заповедта по чл. 410 от ГПК - № 80 от 10.03.2017 г. е посочена същата дата, тоест – както е поискано в заявлението.

При това положение е видно, че вземането, признато в заповедното производство и чието съществуване следва да се докаже в исковия процес, е такова, чийто произход се свързва със договор за паричен заем от 18.09.2014 г., и именно тези факти е твърдял и се е домогвал да докаже ищецът. Доказателственото средство, с които подкрепя твърденията си обаче, не ги доказва – те установяват ирелевантни юридически факти – сключен между същите лица договор за паричен заем , но на 16.09.2014 г.

В исковата молба той е допуснал „техническа грешка“ относно датата,като погрешно е изписал цифрата 18 вместо 16, на всяко едно от местата, където се споменава тя, своевременно е уведомил за това съда и е поискал с писмена молба да бъде допуснато отстраняването на тази техническа грешка и това е сторено,но това действие не е в състояние да преодолее допуснатата техническа грешка в заповедното производство,която е следвало да бъде поправена от заповедния съд по реда на чл.247 от ГПК.

Доколкото правната норма изисква по начало субективно и обективно тъждество между двете производства, за да бъде учреден надлежно процесът по чл. 422 от ГПК, то в този случай искът  следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като претенцията за вземането е основана на друг, а не на този източник, въз основа на който е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК.

В случая е без значение обстоятелството,че към исковата молба и след указанията на съда ищецът не е представил Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „***” АД и „***” ООД, по силата на което вземането на „***” АД, произтичащо от договор за паричен заем № ** е било прехвърлено в собственост на „***” ООД и на това основание също не е доказал,че има каквото и да е вземане към ответника.

С оглед всичко изложено дотук искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, като дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение следва да бъде отречена.

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното искане за присъждане на разноски, ,с оглед изхода от спора,първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта на разноските ,като въззваемата страна бъде осъдена за разноските за настоящото производство в размер на 112,50 лв. за платена държавна такса.

Водим от горното ,съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановеното от Балчишки районен съд Решение № 167/ 23.11.2017 г. по гр.дело № 301/2017 г.,с което е признато за установено , че К.И.Д., ЕГН- **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК- ***, гр. София,сумите, за които по ч.гр.д. № 128/2017 г. по описа на РС - Балчик е издадена заповед № 80/10.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК: 250.66 лв. – главница , представляваща неизплатена част по договор за паричен заем № 2148628 от 16.09.2014 г.; 8.87 лв. договорна лихва от 07.10. до 09.12.2014 г.;45.00 лв. лева, такса разходи; 66.87 лв. неустойка за неизпълнение ; 64.75 лв.обезщетение забава за периода 08.10.2014 г. до 06.03.2017 г. ; разноски по заповедното прозводството в размер на 75 лв. и 525 лв. разноски по първоинстанционното производство,КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ ЕАД, ЕИК- ***, гр. София,иск за признаване,че има вземане към К.И.Д., ЕГН- ********** за сумите,за които по ч.гр.д. № 128/2017 г. по описа на РС - Балчик е издадена заповед № 80/10.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК,а именно: 250.66 лв. – главница , представляваща неизплатена част по договор за паричен заем № 2148628 от 18.09.2014 г.; 8.87 лв. договорна лихва от 07.10. до 09.12.2014 г.;45.00 лв. лева, такса разходи; 66.87 лв. неустойка за неизпълнение ; 64.75 лв.обезщетение забава за периода 08.10.2014 г. до 06.03.2017 г. ; разноски по заповедното прозводството в размер на 75 лв.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК- ***, гр. София да заплати на К.И.Д., ЕГН- ********** разноски за въззивното производство в размер на 112,50 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.