Р Е Ш Е Н И Е №85

В името на народа

гр.Добрич 14.05.2018г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД.. ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и четвърти април.....................

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря ....НЕЛИ БЪЧВАРОВА............................. ...................................................... и в присъствието на прокурора................................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Т.СТОЕВА В.т.д.№86 по описа за 2018г.и за да се произнесе взе предвид следното.......................:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от П.В.Д.и М.М.-Г.-изпълнителни директори,заедно и поотделно,чрез юрисконсулт А.Г. против Решение №27/10.01.2017г.по гр.д.№2044/2016г.по описа на ДРС,с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск да признаване на установено ,на основание чл.422 от ГПК ,че въззиваемата страна дължи по издадената от Д.ки районен съд Заповед№ 673 от 20.05.2016г.по ч.гр.д. №1413/2015г. сумата от 8 339,50 лв.на жалбоподателя по делото,представляваща изплатено застрахователно обезщетение ,на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,ведно със законна лихва върху сумата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на главницата.Присъдени са следващите се на ответника съдебно деловодни разноски.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок ,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

Излагат се следните доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт и налични съдопроизводствени нарушения:

Съдът неправилно е приел вземането като погасено по давност.

Процесното ПТП е настъпило на 31.10.2009г.,съгласно съставения протокол за ПТП.Съдът в мотивите си приема,че е налице състава на чл.274 ал.1 от КЗ/отм./,както и всички предпоставки за упражняване на правото на регрес на застрахователя.Неправилно е прието,че претенцията по регресния иск е погасена по давност,предвид изтичането на общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.Като начална дата на течене на петгодишната давност съдът е приел датата ,на която застрахователят по застраховка „Каско“ е заплатил обезщетение за причинените материални щети по автомобила,а именно 05.01.2010г.Счита се,че е недопустимо давността по чл.110 от ЗЗД,която тече за предявяване на регресна претенция от страна на ЗД“**“АД,да тече и спрямо ЗК“**“АД ,поради това че това са две различни правоотношения,като за всяко от тях тече различна давност,тъй като са различни моментите ,в които застрахователите се суброгират в правата на увредения.Жалбоподателят се суброгура в правата на увредения едва в момента на извършеното плащане.Според жалбоподателя давността по отношение на него започва да тече от датата,когато дружеството е заплатило отправената парична претенция от ЗД“**“АД-11.07.2014г.Давността е прекъсната с подаване от страна на дружеството през 2016г. на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.Р.,въз основа на което е образувано ч.гр.д.№1413/2016г.

С тези мотиви се настоява подадената жалба да бъде уважена с присъждане на разноските по делото.

В срок от ответната страна е постъпил писмен отговор,с който се оспорва основателността й със следните съображения:

Според константната съдебна практика,която е съобразена от първоинстанционния съд регресната отговорност възниква от момента на изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащия.В случая сумата е изплатена на „**“ООД на 05.01.2010г.,следователно петгодишния давностен период е изтекъл на 05.01.2015г.Искът правилно е отхвърлен като погасен по давност.С тези мотиви ответникът по жалбата намира,че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Претендират се направените от въззиваемата страна съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна оспорва основателността й.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното съдебно решение,приема за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение.На основание чл.269 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Не се спори,а и от представените по делото писмени доказателства –Протокол за ПТП от 08.11.2009г. се установява,че на 31.10.2009г.,около 18.00 ч. по време на движение по пътя от с.К. към гр.Д. ответникът Р.Р. ,в качеството му на водач на л.а.“**“,рег.№**е навлязъл в лентата за насрещно движение и е причинил ПТП с насрещно движещ се автомобил „П. Б.“с рег.№**.Съгласно съставения протокол за ПТП ответникът е употребил алкохол над допустимата от закона норма.

Към момента на злополуката ответникът е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца по делото-полица №**,валидна за периода от 01.01.2009г.до 31.12.2009г.

Собственикът на увредения автомобил е имал застраховка „Каско“ на МПС-полица № **,със срок на действие 01.11.2009г.до 31.10.2009г.в ЗД“**“АД.

Според представения опис на претенция №090101011929/05.11.2009г. стойността на насените щети по автомобила са в размер на сумата от 8 339,50 лв.,която сума е заплатена на увредения от страна на застрахователя „**“АД на 05.01.2010г.

Въз основа на уведомление от 09.06.2014г.,на 11.07.2014г. ищецът по делото превежда на „**“АД сумата от 99 000 лв.,включващи сумата от 8 339,50 лв. –по полица 223099075914.

Фактическата обстановка е правилно установена по делото и съответства на събрания доказателствен материал.

За да приеме ,че ищцовата претенция е погасена по давност,районният съд е приел,че давностния срок по чл.110 от ЗЗД за предявяване на регресния иск спрямо деликвента , започва да тече от момента на плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице,като е цитирал многобройна и константна съдебна практика по въпроса.От този момент възниква правото на регрес и от същия момент тече и погасителната давност за упражняване на регресните права.

Изводът на съда е законосъобразен и е в унисон с цитираната от районния съд съдебна практика.Без значение е момента ,в който двете застрахователни дружества са уредили насрещните си вземания,тъй като в това правоотношение между тях деликвента не е страна.Приемането на по-късен момент за течене на давността по отношение на причинителя на щетата би удължило необосновано давностния срок и би го поставило в зависимост от волята на застрахователите да уредят взаимоотношенията помежду си.

Доколкото заповедното производство е инициирано от ищеца по делото на 17.05.2016г.,то следва да се приеме,че вземането е погасено по давност,тъй като считано от 05.01.2010г. до 05.01.2015г.,е изтекъл петгодишния давностен период.

Като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено,като на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на решението.

Дължат не направените от въззиваемата страна съдебно деловодни разноски в настоящата инстанция,които са в размер на 735 лв.-адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №27/10.01.2018г. по гр.д.№2044/2016г.по описа на РС гр.Д..

ОСЪЖДА „***“АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от П.В.Д.и М.М.-Г.-изпълнителни директори,заедно и поотделно да заплати на Р.М.Р. *** сумата от 735 лв./седемстотин тридесет и пет лева/ съдебно деловодни разноски във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.