О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 240

Гр.Добрич,09.05.2018 г.

ДОБРИЧКИ окръжен съд,Търговско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено на девети май,две хиляди и осемнадесета година,в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

ч.т. дело № 118 по описа за 2018 година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 625, ал. 1 от ГПК.

Депозирана е молба за издаване на Европейска заповед за плащане от упълномощен процесуален представител на ЕООД „ ***“,ЕИК *** гр.В., срещу М.Д.Ш.,гражданин на Обединеното кралство,с адрес ***,за сумата от 6 746,22 евро,представляваща вземане,произтичащо от договор за поддържка и управление за периода 01.01.2009 г.-31.12.2017 г. представляваща вземане по договор за поддръжка и управление, прехвърлено с Договор за цесия от 01.01.2014 г. от „***“ АД гр. С..

Поискано е и заплащането на разноски за платената държавна такса от 40 лв. и адвокатско възнаграждение от 770 лв.

Молбата - формуляр А към приложенията на посочения по-горе Регламент, е подкрепена с писмени доказателства.Като основание за вземането е посочено неизпъленние на задължението на длъжника по договора,което е цедирано на молителя от „ ***“,ЕИК ***,гр.С..

За да се произнесе по искането за издаване на заповед, настоящият състав на съда съобрази следното:

За да се издаде исканата ЕЗП на първо място сезираният съд следва да извърши проверка на компетентостта си, както и на допустимостта на иска /молбата за издаване на ЕЗП/.

Приложимият в казуса Регламент /ЕО/№ 1896/2006 г. не съдържа свои самостоятелни правила относно компетентостта, като според чл. 6 от същия за целите на прилагането му компетентността на сезирания съд се определя в съответствие с правото на Общността, по - специално Регламент /ЕО/ № 44/2001 г., отменен с Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г., приложим от 10.01.2015 г. /така чл. 80 и чл. 81 от последния Регламент/.

Според изричните норми на същия компетентността на сезирания съд следва да се провери при съблюдаване на правилата, установени от Раздел І - Раздел VІ на Глава втора - Компетентност.

При така извършената проверка се налага, че според чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ № 1215/ 2012 г. искове, / разбр. и молби за ЕЗП, по арг. от чл. 6, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г./ срещу лица, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка.

В. с цитираната норма принцип на определяне на подсъдността е в съответствие с т. 15 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г., според който правилата за компетентност следва да са във висока степен придвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги трябва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономността на страните обосновава различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определя автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат спорове за компетентност.

При спазване на така установения принцип нормата на чл. 5, т.1 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. сочи, че срещу лица, които имат местоживеене в една държава-членка, могат да се предявят искове пред съдилищата на друга държава -членка само при съблюдаване на правилата, установени в Раздели ІІ-VІІ на Глава втора.

При внимателна проверка наличието на последните решаващият състав констатира, че в случая е налице едно от изключенията, предвиждащи специална компетентност на българския съд.

Горният извод следва от факта, че претендираното вземане представлява дължими суми по Договор за поддръжка и управление на недвижим имот, договорени в подписан договор за управление и поддъръжка от 19.09.2006 г. и следва да се изпълнява по местонахождението на имота и от двете страни по договора, поради което се включва в изключенията, посочени в чл. 7, т. 1.

Молбата е допустима и основателна.Към молбата са представени доказателства, удостоверяващи основателността на вземането,а така също и доказателства за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

С оглед гореизложеното, Съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 12 от Регламент ( ЕО ) № 1896/2006 г. за издаване на Европейска заповед за плащане за издаване на

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОСЪЖДА М.Д.Ш.,гражданин на Обединеното кралство,с адрес ***,ДА ЗАПЛАТИ на ЕООД „ ***“,ЕИК *** гр.В.,за сумата от 6 746,22 евро,представляваща вземане,произтичащо от договор за поддържка и управление за периода 01.01.2009 г.-31.12.2017 г. представляваща вземане по договор за поддръжка и управление, прехвърлено с Договор за цесия от 01.01.2014 г. от „***“ АД гр. С.,както и сумата от 810 лв. разноски по делото.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ПЛАЩАНЕ.

Определението не подлежи на обжалване.

Окръжен съдия: