Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 134 14.06.2018
год. гр.Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На четиринадесети май 2018год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:Пепа Митева
като разгледа
докладваното от съдия Дякова
въззивно гражданско
дело № 41 по описа за 2018
год.
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 1312/10.04.2017 год. ,подадена от 1./К.Н.Г.,
ЕГН ********** и 2./ Г.П.Г., ЕГН ********** , двамата от гр.Г.Т., ул.“***“№**,
3./Е.Г.Д.,ЕГН ********** и 4./О.Ж.Д.,ЕГН
**********,*** срещу решение № 45/24.13.2017 год. по гр.д.№ 244/2016 год.
на Районен съд,гр.Г.Т., с което е :
1./признат за относително недействителен на основание чл.
135 ал.1 от ЗЗД спрямо Ж.К.П. ,ЕГН ********** *** обективиран в нотариален акт № *** том * рег. № *** дело № **/ 20. 03.
2014 год. по описа на Нотариус № ***- Б.Б.с р.д. РС Г.Т., вписан в СВ Г.Т. с
вх. рег. № *** от 20. 03. 2014 год., акт № ** том ** дело № ***/ 2014 год. договор за покупко- продажба, с
който съпрузите К.Н.Г. и Г.П.Г. са продали на дъщеря си Е.Г.Д. собствените си
недвижими имоти, както следва : 1./
нива с площ 27. 499 дка, имот № ****** в землището на с. И., община Г.Т.; 2./ нива с площ 17. 201 дка, имот № ******в
землището на с. И., община Г.Т. и 3./ нива с площ 4. 000 дка, имот № ****** в
землището на с. К., община Г.Т. до
размера на 1 / 2 идеална част от трите имота ;
2./ отхвърлен като
неоснователен иска срещу К.Н.Г. и
3./постановено ,че
производството е проведено при участието на
О.Ж.Д.
- съпруг на приобретателя Е.Г.Д..
Посочено е,че
обжалвания съдебен акт е необоснован,постановен при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила,довели до неправилно приложение на материалния
закон,както и до неяснота в съдържанието на решението по чл.236 ал.1 т.5 от ГПК
и противоречие на съдържанието му по чл.236 ал.1 т.5 и това по чл.236 ал.2 от ГПК.Претендира се
решението да бъде обезсилено,респективно постановено ново по съществото на
спора за отхвърляне на претенцията по чл.135 от ЗЗД.В с.з. от дата 30.11.2016
год. съдът допуснал изменение на иска,без да бъде уточнено от ищцата дали се
касае до хипотеза на отказ или оттегляне на иска,съответно срещу кого и в какъв
размер същият следва да се счита за предявен след изменението.При
несъобразяване бездяловия характер на съпружеската имуществена общност,съдът
приел,че претенцията подлежи на разглеждане досежно ½ ид.ч. от
недвижимите имоти,принадлежаща на ответника Г.П.Г..Договорът ,сключен от него и
съпругата му бил признат за относително
недействителен по отношение на ищеца-кредитор до размера на ½ ид.ч.
Същевременно отхвърлил иска за същата тази част,за която делото останало висящо
по отношение на съпругата му К.Н.Г.,т.е. срещу нея не бил уважен какъвто и да е
иск :поради допуснатото изменение и отхвърляне на претенцията.В решението се
сочело,че е постановено при участието на ответника О.Ж.Д.-съпруг на
приобретателя по оспорения договор Е.Г.Д.,без обаче да е ясно,дали спрямо него
договорът е обявен за относително недействителен.Изводите на районния съд,че
ищцата е кредитор на ответника в качеството му на физическо лице не можело да
бъдат споделени.Доказателствата сочели,че ищцата и трето неучастващо по делото
лице били в преддоговорни отношения с РПК”Н.”гр.Г.Т.,на която кооперация Г.П.Г. бил управител.Ищцата била кредитор на
кооперацията, а не на физическото лице Г.П.Г.,срещу когото нямала
вземане.Доколкото твърдяното вземане било за вреди ,произтичащи от извършено
престъпление -измама или длъжностно присвояване,установяването му било
предпоставено от наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд.
При данни,че решениeто е връчено на въззивниците на дати 30.03.2017 год. и 06.04. 2017 год. , жалба рег.№ 1312/10.04.2017 год. е
подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК .
Въззиваемата страна Ж.К.П.,***
счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое
становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 от ГПК отговор рег.№
1853/2605.2017 год.По делото не били допуснати нарушения на процесуалния
закон,а изменението на иска съставлявало
оттегляне на иска,направено съобразно задължителното тълкуване в
т.р.№5/29.12.2014 год. по т.д.№ 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС,според което за
обезпечение на лични задължения на единия съпруг може да служи само ½
ид.ч. от имот,придобит от него в режим на СИО и преди прекратяването й.Като
краен резултат-уважаването на иска спрямо Г.П.Г. и отхвърляне на същия спрямо К.Н.Г.
относно частта,служеща за обезпечение на личните задължения на Г. било съобразено с волята на ищеца и даденото
от ВКС тълкуване.Неоснователни били оплакванията за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт,свеждащи се до отричане на
вземането,чието обезпечаване се цели по делото.Правоотношенията ,от които
произтичало вземането му не били предмет на Павловия иск и съдът не разполагал
с правомощието да преценява дали
съществуват и легитимират
ли ищеца като кредитор.Тази
преценка ,както първоинстанционният съд ,така и въззивният следвало да направят
единствено въз основа на твърденията в исковата молба.
При разглеждане на първоначално образуваното по жалбата
в.гр.д.№ 280/2017 год. ,съдът е констатирал,че в мотивите на обжалваното решение № 45 /24.13.2017 год. по
гр.д.№ 244/2016 год. на Районен съд,гр.Г.Т.
е посочено,че като ответник по делото е конституиран О.Ж.Д.,както и че исковата
претенция срещу него е доказана по основание и размер и подлежи на уважаване.В
диспозитива на обжалваното решение е отразено,че производството е проведено при
участието на ответника О.Ж.Д..Постановения диспозитив не кореспондира с данните по делото,че О.Ж.Д. е страна ,а не
трето лице помагач и същевременно не разпорежда нищо като резултат,за да бъде
обвързан от силата на присъдено нещо на решението по иска по чл. 135 от ЗЗД.
Касае се до противоречие в съдържанието на решението по чл.236 ал.1 т.5 и това по чл.236 ал.2 от ГПК,което следва да
бъде преодоляно не по пътя на обжалването,а в процедурата по чл.247 ал.1 от ГПК
за поправка на очевидна фактическа
грешка,компетентен по извършването на която е съдът,постановил съдебния акт
-така постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 35/24.02.2015 год. по
гр.д.№ 5675/2014 год. на І г.о. на ВКС.По изложените съображения,производството
по в.гр.д.№ 280/2017 год. е било прекратено с определение № ***7/13.11.2017
год. и делото изпратено на ГТРС за поправка по реда на чл.247 от ГПК на
очевидна фактическа грешка в решение № 45/24.13.2017 год. по гр.д.№ 244/2016
год. на Районен съд,гр.Г.Т..
С решение № 120/17.11.2017 год. по гр.д.№ 244/2016 год.
на Районен съд,гр.Г.Т. е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 45/24.13.2017 год. ,като е постановено, че диспозитива му ,след израза“третата
ответница“,следва да се чете израза “и
четвъртия ответник О.Ж.Д.“,а абзацът “
производството е проведено при участието на ответника О.Ж.Д. - съпруг на приобретателя Е.Г.Д.“не
следва да се чете.
С решение № 54/23.03.2018 год. по в.гр.д.№ 42/2018 год. на Д.кия
окръжен съд е отменено решение № 120/17.11.2017 год. по
гр.д.№ 244/2016 год. на Районен съд,гр.Г.Т.,като
вместо това него е постановено,че се допуска поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 45 /24.13.2017 год. по гр.д.№ 244/2016 год. на Районен съд,гр.Г.Т. в частта на разглеждане и
уважаване на претенцията по чл. 135 ал.1 от ЗЗД
спрямо страни по делото,като същото се чете: “Прогласява за относително недействителен спрямо Ж.К.П.,ЕГН **********,***,договор от
дата 20.03.2014 год.,сключен с
нотариален акт № *** том * рег. №
*** дело № **/ 20. 03. 2014 год. на вписания под № *** в регистъра на НК и с район на действие- РС Г.Т. нотариус Б.Б., вписан в СВ Г.Т. с вх. рег. № ***
от 20. 03. 2014 год., акт № ** том ** дело № ***/ 2014 год. ,с който К.Н.Г.,
ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********
, двамата от гр.Г.Т.,ул.“*** №** са продали на Е.Г.Д.,ЕГН **********,*** ,по време на брака й с О.Ж.Д.,ЕГН **********,***
поземлени имоти: 1./ нива с площ 27. 499
дка, имот № ****** в землището на с. И., община Г.Т.; 2./ нива с площ 17. 201 дка, имот № ******в
землището на с. И., община Г.Т. и 3./ нива с площ 4. 000 дка, имот № ****** в
землището на с. К., община Г.Т. до
размера на 1 / 2 идеална част от трите имота.
Предявените
от Ж.К.П. ,ЕГН **********,*** срещу 1./К.Н.Г., ЕГН ********** и 2./ Г.П.Г., ЕГН
********** , двамата от гр.Г.Т., ул.“***“№**, 3./Е.Г.Д.,ЕГН ********** и 4./О.Ж.Д.,ЕГН **********,*** с искова молба
рег.№ 2245/27.07.2016 год. субективно съединени искове са за обявяване за недействителен спрямо ищеца
на сключен между ответниците договор от дата 20.03.2014 год. за продажба на три
земеделски имота.
Изложени
са твърдения,че на 04.07.2011 год. ищцата е предала на председателя на РПК “Н.“
гр.Г.Т.-ответника Г.П.Г. сумата от 42 000лв.,от които 12 000 лв.нейни
налични пари,а разликата от 30 000 лв.,получени от ипотечен кредит от
търговското й предприятие.Сумата била предоставена с уговорката,че се предава
като продажна цена за покупка на магазин,собственост на
кооперацията.Впоследствие ищцата разбрала ,че ответникът не е имал намерение да
спази уговорките им,тъй като имотът бил продаден на търг на трето лице,а парите
не й били върнати.Понастоящем срещу Г.П.Г. било образувано досъдебно
производство за извършено престъпление по чл. 209 от НК,както и ищцата била
предявила срещу него иск да й бъде заплатена сумата от 42 000 лв.,ведно с
лихвите за забава.След извършени справки ищцата установила ,че през 2014 год.
ищецът е отчуждил в полза на дъщеря си
ответника Е.Г.Д. цялото си недвижимо имущество с договори за продажба,сключени
с н.а.№**/2014 год. на цени,равни на данъчните оценки на имотите.С тези си
действия,длъжникът Г.П.Г. я увредил като кредитор по вземането й за сумата от
42 000 лв.,тъй като била лишена от възможността да се удовлетвори от
притежаваното от него имущество.Знанието за увреждането се предполагало,
поради сочената родствена връзка между
длъжника и приобретателя по договора.
С оглед
на горното е заявено искане,увреждащото действие на длъжника да бъде обявено за
недействително спрямо кредитора.
В срока
и по реда на чл.131 от ГПК ответниците К.Н.Г., Г.П.Г., Е.Г.Д. са подали отговор
рег.№2908/30.09.2016 год.,с който са оспорили активната материалноправна
легитимация на ищцата. Ж.К.П. нямала качеството на кредитор на физическото лице
Г.П.Г. на изложените в исковата молба
основания .Представените писмени доказателства сочели,че тя и трето лице П.Н.П.,за
което липсвали доказателства да е нейн праводател били в договорни отношения с
РПК “Н.“ гр.Г.Т. по повод желанието й да придобие наеман от нея кооперативен
имот,като сключи договор за закупуването му.Оформлението на документите
–използвани изрази,подписването им от Г.П.Г. в качеството му на управител и представляващ
кооперацията и полагането на печат на юридическото лице,сочели че не той ,а
кооперацията се явявала кредитор на ищцата.Павловият иск не можело да бъде
уважен срещу съпруг на длъжника,който сам не е такъв.Вън от горното,преди
продажбата на земеделските имоти,те било
обект на лично притежание на ответника К.Н.Г.,а не обект на съпружеска
имуществена общност.Имотите били придобити по договор за дарение,сключен с
нейната майка,оформен симулативно като такъв за продажба по съображения,свързани с наследствени
взаимоотношения.
По повод
оспорванията,ищцата е посочила с отговор
рег.№ 3281/27.10.2016 год.,че ЕТ“К.-П.П.“,фигуриращ в част от
документите е собственост на съпруга й П.Н.П.,но сумата ,която същият е предоставил
съставлява нейни парични средства,вкл.отпуснати по договор за кредит на нейното
предприятие.Понастоящем съпругът й бил покойник,останалите негови наследници не
оспорвали правата й и съответно й прехвърлили правата си в търговското му
предприятие ,като я упълномощили да
заличи търговеца.
В
първото по делото съдебно заседание,проведено на дата 30.11.2016 год. ,ищцата е
заявила ,че с оглед тълкуванията на ВКС оттегля предявения иск за обявяване
недействителността по отношение на размера от ½ ид.ч.,но с оглед
извършеното разпореждане с имот,обект на СИО, ответникът К.Н.Г. е пасивно
легитимирана и следва да бъде конституирана като ответник по делото. С
определение от същото съдебно заседание ,съдът е допуснал изменение на петитума
на исковата молба ,като същият се счита предявен срещу тримата ответници до
размера на ½ ид.ч. от процесните имоти,която може да служи за
обезпечение на иска,поради това,че е собственост на Г.П.Г..
По молба
на ищцата и с определение от съдебно заседание,проведено на дата 25.01.2017
год.,като ответник по делото е бил
конституиран О.Ж.Д.,съпруг на купувача Е.Г.Д. .
От
събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Приложение № 1 към кредитен договор № ***-******/29.06.2011 год. „График за
погасяване на кредит“ , на дата 01.07.2011 год. от “***“АД е бил отпуснат на кредитополучателя ЕТ „Ж.П.-Д.“ кредит в размер на 30 000 лв.,солидарни
длъжници по който са Ж.К.П. и П.Н.П..
Съобразно
приложената справка от Търговския регистър, считано от 2010 год. и
понастоящем Г.П.Г. е председател на РПК “Н.“,гр.Г.Т. . В съдебно заседание
,проведено на дата 25.01.2017 год.,същият е заявил,че фактически кооперацията
се е разпаднала,но не са предприети организационни и правни действия по
прекратяване на кооперацията и пълномощията на нейния председател ,тъй като не
е могло да бъде свикано и проведено Общо събрание .Счетоводната и друга
документация на кооперацията се съхранява в РКС гр.Д..
На
проведеното на дата 18.03.2011 год. Общо редовно годишно отчетно събрание на
РПК “Н.“,гр.Г.Т. са били дадени
пълномощия на Председателя и Управителния съвет на кооперацията за разпореждане
с недвижими имоти на РПК“Н.“,съгласно Закона за кооперациите и Устава на
кооперацията –така решение № * по
протокол № */18.03.2011 год.
С
документ,наименован договор от дата 04.07.2011 год.,Г.П.Г. е заявил,че получава сумата от 12 000
лв. за продажба на имот -част от сградата на РПК Г.Т.,намираща се на ул.“Т.м.“
№ *,застроена площ от *** кв.м. на Ж.К.П. и П.Н.П.,представляван от управителя
на РПК Г.Т. Г.П.Г. .Документа носи
подписите на Ж.К.П. и П.Н.П. за“Броили (парите) сумата“,на Г.П.Г. за “Получил сумата от 12 000 лв. управител
на РПК“,както и печата на РПК “Н.“,гр.Г.Т..Съобразно квитанция на РПК “Н.“ от
същата дата,получена е била сума в размер на 30 000 лв. от ЕТ“К.-П.П.“с
отбелязването,че е за внесен депозит.
Вещото
лице Г. И. В.,изготвила назначената от съда икономическа експертиза е дала
заключение рег.№ 783/27.02.2017 год.,че сумите по описаните по-горе документи
–договор и квитанция в общ размер от 42 000 лв. са дадени на ръка,не са
постъпили в касата на РПК “Н.“ ,гр.Г.Т.,не са заприходени в касата,с тях не е
завишена касовата наличност,не са заведени в счетоводството и не са отразени
като дължими към Ж.К.П..
С
договор от дата 20.03.2014 год.,сключен с н.а.№ *** т.* рег.№ *** д.№ **/2014
год. на вписания под № *** в регистъра на НК Б.Б.,нотариус с район на действие
РС гр.Г.Т.,вх.рег.№ ***/20.03.2014 год.,АКТ № ** т.** д.№ ***/2014 год. на
Службата по вписванията,гр.Г.Т. ,К.Н.Г. и Г.П.Г. са продали на Е.Г.Д. недвижими имоти:1./ нива
с площ 27. 499 дка, имот № ****** в землището на с. И., община Г.Т.; 2./ нива с площ 17. 201 дка, имот № ******в
землището на с. И., община Г.Т. и 3./ нива с площ 4. 000 дка, имот № ****** в
землището на с. К., община Г.Т. за сумите от по 4 244.50 лв.;2022.80 лв. и
416.60 лв.,изплатени изцяло от купувача на продавачите.
Съпрузите
К.Н.Г. и Г.П.Г. са родители на Е.Г.Д.,а Е.Г.Д. и О.Ж.Д. са съпрузи,сключили
граждански брак на дата 17.05.2008 год.-така извършените справки в Националната база данни
“Население“.
Срещу Г.П.Г. е внесен обвинителен
акт и образувано н.о.х.д.№ 224/2016 год.
на ГТРС за това ,че в периода юни 2011-04.07.2011 год. в качеството си на
длъжностно лице и с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил заблуждение
у Ж.К.П. и с това й причинил имоти вреди в големи размери ,възлизащи общо на 42 000
лв.-престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и 5,във връзка с чл. 209 ал.1 и чл. 26 ал.1
от НК. Постановената от ГТРС присъда № 2/26.01.2017 год.,с която Г.П.Г. е бил
признат за виновен в извършване на посоченото престъпление ,е била отменена с
решение № 48/10.07.2017 год. по в.н.о.х.д.№ 138/2017 год. на ДОС и делото
върнато на прокурора за отстраняване на съществено процесуално
нарушение-нарушение на императивна разпоредба на чл. 94 ал.1 т.2 от НПК за
задължително участие на защитник при наличие на психически недостатък на
обвиняемия.
Въз основа на искова молба рег.№
4135/29.06.2016 год. е образувано гр.д.№
364/2016 год. по описа на ДОС,по което се разглеждат искове на Ж.К.П. срещу Г.П.Г. с предмет вземанията й в размер на 42 000 лв. за причинени й имуществени
вреди от противоправното му поведение под формата на измама (чл. 45 от ЗЗД) и
за връщане на сумата от 42 000
лв.,дадена при изначална липса на основание (чл.55 ал.1 пр.І-во от ЗЗД). Понастоящем
производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт
на н.о.х.д.№ 224/2016 год. на ГТРС.
С определение от съдебно
заседание,проведено на дата 20.09.2017 год. ,производството по първоначално
образуваното в.гр.д.№ 280/207 год. е било спряно на основанията по чл.229 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК до приключване
с влезли в сила съдебни актове на гр.д.№364/2016 год. на Д.кия окръжен съд и
воденото от Районна прокуратура гр.Г.Т.
наказателното производство срещу Г.П.Г.
за престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и 5,във връзка с чл. 209 ал.1 и чл.
26 ал.1 от НК.Постановеното спиране на производството е било отменено с
определение № 633/08.11.2017 год. по в.ч.гр.д.№ 498/2017 год. на Апелативен съд
гр.Варна.
Така
изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Претенцията
е по чл. 135 ал.1 от ЗЗД за обявяване за
недействително спрямо кредитор на извършеното от негов длъжник увреждащо
действие на възмездно разпореждане с недвижими имоти по силата на сключен договор по чл. 183 и сл. от ЗЗД и във формата по чл.
18 от ЗЗД,при знание от длъжника и
лицето,с което е договарял за
увреждането.
Увреденият кредитор има интерес от Павловия иск, когато в резултат
на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение - когато
с прогласяването на недействителност на увреждащата сделка се променя правната
сфера на ответника по иска. Предназначението на иска е кредиторът да се удовлетвори от
имуществото, предмет на разпоредителното действие. Относителната
недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД, и доколкото съществува
качеството му на неудовлетворен кредитор.
Претенцията
на Ж.К.П. срещу К.Н.Г. е недопустима.
Безспорно
по делото е,че качеството длъжник на Ж.П. има само Г.Г.,като дългът е негов личен
от деликт,че увреждащото действие е
продажба на земеделски имоти,притежавани от К. и Г. Г.в режим на
съпружеска имуществена общност.
Съобразно т.1 от тълкувателно решение №5/2013 от 29.12.2014 год. по тълкувателно дело № 5/2013 год. на ОСГТК ,за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 от ЗЗД за идеална част от имота. Павловият иск е облигационен, а не вещен иск.
Искът няма вещноправно действие и при уважаването му, прехвърленото
имущество не излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане
на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да
насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице.
Интересът от провеждането на иска по чл. 135
ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване
на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не
отговаря за задълженията към кредитора. Собственикът на тази вещ понася
санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен
при възмездното й придобиване ,като за него се въвежда задължението да предостави
имуществото си за удовлетворяването на чуждо парично задължение. Предпоставка за провеждане на Павловия
иск е вещта вече да е отчуждена. След като вещта е отчуждена, съпружеската
имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на
вещно-транслативното действие на разпореждането. Собственик на имота е третото
лице - приобретател. С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД, сделката си остава
действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската
имуществена общност върху него не се възстановява. Ищецът по Павловия иск има материалноправната легитимация на кредитор с
подлежащо на принудително удовлетворяване вземане; материалноправната
легитимация на длъжник има единият от съпрузите-ответници. Ищецът по Павловия
иск няма материалноправната легитимация "кредитор" на другия съпруг-
ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на
длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с
част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна
страна. Павловият иск не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не
е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд
кредитор, за чужд дълг.
Съобразно постановките на тълкувателно решение №3/2016 от 29.07.2017 год. по тълкувателно дело № 3/2016 год. на ОСГК на ВКС другарството на съпрузите по вещни искове не е задължително,респективно липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие при необходимото другарство .Посочено е ,че
разпоредбата на чл. 24 ал.
4 СК /аналогична чл. 22,
ал. 3 СК от 1985 год. - отм./ предвижда специален ред за защита правата на
неучаствалия в разпоредителна сделка съпруг, като му дава право да я оспори по
исков ред. Щом единият съпруг може сам да извършва материалноправни действия на
разпореждане, които засягат неделимата бездялова съсобственост, и от волята на
неучаствалия съпруг зависи тяхното валидиране, би трябвало всеки от съпрузите
да има право сам да извършва и процесуални действия относно общото право, които
по начало не са разпоредителни действия, а са насочени само към неговата
защита.Изводът следва
от принципа за правна симетрия, който, приложен към разглеждания случай,
изисква материалноправните правомощия на съпрузите относно общите вещи и права
върху вещи да имат и съответни по обем процесуални правомощия.
Материалния закон,определяйки носителя на субективното
гражданско право,респективно страните в материалното правоотношение,фактически
сочи и страните в процеса ,като в крайна
сметка процесуалната им легитимация се обуславя от правното твърдение на
ищеца,заявено с иска и индвидуализирано
от основанието и петитума на исковата молба.
Въз основа на тези постановки следва да бъде направен
извод,че е допустимо иска по чл. 135 от ЗЗД
изначално да бъде предявен от кредитора само срещу
съпруга-длъжник,извършил увреждащото го разпореждане и само до размера на припадащите се му права
от прекратената СИО от имуществото,предмет на разпореждането .
Правен интерес на ищеца от атакуване на една сделка по реда на чл. 135 от ЗЗД се установява
изрично. Такъв не е налице, когато не твърди ,че една от страните по
сделката е негов длъжник,респективно че
извършеното разпореждане от тази страна накърнява имуществената му сфера и не
настоява със сила на пресъдено нещо да
бъдат отречени по отношение на него като кредитор правните последици на
атакувания договор в цялост.
В
първото по делото съдебно заседание,проведено на дата 30.11.2016 год. ищцата
е заявила по реда на чл. 232 от ГПК оттегляне на иска ,а съдът е
допуснал изменение на петитума на исковата молба ,като същият се счита предявен
до размера на ½ ид.ч. от процесните имоти,която може да служи за обезпечение
на иска,поради това,че е собственост на Г.П.Г..Оттеглянето на иска относно
разпореждането ,извършено от съпруга на длъжника ,съставлява оттегляне не само касателно обема
на претенцията,а и оттегляне касателно страна в процеса. Горното следва от
твърденията на самия ищец,че К.Г. не е
материално правно легитимирана,т.е. и процесуално легитимирана.След оттеглянето
на иска,липсва заявена претенция срещу Г.,а ищецът
погрешно счита ,че съществува процесуалноправна
норма , която изисква участието й по
делото,като задължителен другар на ответника,по отношение на който претенцията
не оттегля .
Горното води до извод,че
поради липса на правен интерес и надлежна процесуална легитимация,
производството по иска срещу К.Г. подлежи на прекратяване,а постановеното
решение следва да бъде обезсилено като недопустимо съобразно разпоредбата на чл.270 ал.3
изр.І-во от ГПК.
Претенцията на Ж.К.П. ,заявена срещу Г.П.Г. ,неговата дъщеря Е.Г.Д. и съпругът й О.Ж.Д. е основателна.
Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се обуславя от наличието на
три кумулативни предпоставки. Първата е наличие на действително вземане в полза
на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за
недействително се иска. Вторият елемент от фактическия състав е извършването на
действие, което уврежда кредитора. Третата предпоставка има субективен характер
и се изразява в знание за увреждането.
Кредитор по смисъла на
чл. 135
ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично
вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или
ликвидно. Правно
ирелевантно за пораждащия правото по чл.135 от ЗЗД фактически състав е от какъв
юридически факт е възникнало вземането на кредитора.Създаващ легитимацията на
Павловия кредитор може да бъде всеки източник на облигационно отношение.Трайна
е съдебната практика,че когато вземането произтича от деликт,увреденото лице
има вземане срещу деликвента за причинените му имуществени и неимуществени
вреди,считано от момента на деликта-така определение № 1414/08.11.2011 год. по
гр.д.№ 610/2011 год. на ІV г.о. на ВКС.Възникването на това
право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение.
Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в
сила решение. С иска по чл. 135
ЗЗД не се засяга и обвързващата сила на увреждащата
сделка в отношенията между сключилите я страни - те продължават да бъдат
валидно обвързани от нея и след уважаването на този иск, а увреждащата сделка
се смята несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с
оглед на това негово качество.
Увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг,
изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.Прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на
длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение
на кредитора. Доколкото увреждане е налице при осъществена прехвърлителна
сделка с вещ, собственост на длъжника, имуществото на длъжника се намалява, но
ако сделката е възмездна, срещу отчуждената вещ длъжникът получава насрещна
престация - най-често цена. Независимо от това, от момента на извършване на
отчуждителната сделка с вещта до осъществяване на принудително изпълнение от
кредитора, в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на
които получената сума от продажбата да не е налице и следователно да не може да
служи за удовлетворение на кредитора.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е
договарял, трябва също да е знаело за увреждането, което понася кредитора в
резултат на сделката,а то се предполага до доказване на противното,ако третото
лице е съпруг,низходящ,възходящ,брат или сестра на длъжника-така чл. 135 ал.1 и
ал.2 от ЗЗД.
Ищцата е установила наличието на
първите две обективни предпоставки-качеството на страните на кредитор и длъжник
по вземане от деликт,доколкото понастоящем срещу ответника Г. е възбудено
наказателно производство за извършено от него спрямо ищцата престъпление,както
и извършено увреждащо действие по
отчуждаване с договор по чл. 183 от ЗЗД,сключен във формата по чл.18 от ЗЗД
на длъжниково имущество след възникване
на вземането.Ответниците не са опровергали законовата презумпция.
По изложените мотиви настоящият състав
намира,че постановеното решение е законосъобразно .Използваната формулировка в
диспозитива на съдебния акт е непрецизна и създава неяснота относно изхода по
делото касателно разпореждането от К.Г.,поради което съдът го отменя и решава
спора съобразно настоящото изложение.
Ищцата е сторила в производството
разноски за ДТ в размер от 150 лв.,заплатено възнаграждение на вещо лице в
размер от 150 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв.С
оглед извършеното оттегляне на претенцията до размера на ½ ид.ч. и
изхода по спора ,ответниците Г.П.Г. ,неговата дъщеря Е.Г.Д. и съпругът й О.Ж.Д. следва да й заплатят ½ ид. от първата и третата сума и в пълен
размер втората,сторена за разглеждане на
претенцията в намаления й размер,т.е. общо 475 лв.
Ответниците Г. и К. Г.са сторили
разноски за ДТ по обжалването в размер на 75 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1 790 лв.С оглед извършеното
оттегляне на претенцията и изхода по спора,ищцата следва да заплати на К.Г.
½ ид.ч. от тези разноски,т.е. общо 932.50 лв.
Решението е постановено по
претенции на кредитор относно
относителната недействителност на извършени от негов длъжник 3 бр. увреждащи го
действия на разпореждане с ½ ид.ч. от 3 бр. земеделски имоти,всеки от
който с данъчни оценки от по 4 244.50 лв.,2 275.70 лв. и 411.60 лв.,т.е.
по правилото на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 45/24.13.2017
год. по гр.д.№ 244/2016 год. на Районен
съд,гр.Г.Т. ,поправено с решение № 54/23.03.2018 год.
по в.гр.д.№ 42/2018 год. на Д.кия окръжен съд,в частта на отхвърляне на иска по
чл.135 ал.1 от ЗЗД на Ж.К.П. ,ЕГН **********,*** срещу К.Н.Г., ЕГН **********
и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.
ОТМЕНЯ решение № 45/24.13.2017
год. по гр.д.№ 244/2016 год. на Районен
съд,гр.Г.Т. ,поправено с решение № 54/23.03.2018 год.
по в.гр.д.№ 42/2018 год. на Д.кия окръжен съд в останалата му част,като вместо
това п о с т а н о в я в а : ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 135 ал.1 от
ЗЗД за
относително недействително спрямо
кредитора Ж.К.П., ЕГН **********,***,
увреждащото го действие на разпореждане
от длъжника Г.П.Г., ЕГН ********** *** със
собствената му ½ ид.част от придобитите в режим на СИО с К.Н.Г.,
ЕГН ********** поземлени имоти: 1./ нива с площ 27. 499 дка, имот № ****** в
землището на с. И., община Г.Т.; 2./ нива
с площ 17. 201 дка, имот № ******в землището на с. И., община Г.Т. и 3./ нива с
площ 4. 000 дка, имот № ****** в землището на с. К., община Г.Т.,извършено с договор от дата 20.03.2014 год.,сключен
с нотариален акт № *** том * рег. № *** дело № **/ 20. 03.
2014 год. на вписания под № *** в регистъра на НК и с район на действие- РС Г.Т. нотариус Б.Б., вписан в СВ Г.Т. с вх. рег. № ***
от 20. 03. 2014 год., акт № ** том ** дело № ***/ 2014 год.,по силата на който
ги е продал на дъщеря си Е.Г.Д.,ЕГН **********,*** ,по време на брака й с О.Ж.Д.,ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА Ж.К.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Г., ЕГН ********** *** сумата от 932.50 лв.,сторени
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.П.Г., ЕГН **********,***,
Е.Г.Д.,ЕГН **********,*** и О.Ж.Д.,ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж.К.П.,
ЕГН **********,*** сумата от 475 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.