Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 137
гр.Д.
20.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОС гражданско
отделение
На
шестнадесети април 2018 год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА Д.
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
Секретар:ПЕПА
МИТЕВА
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №88 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от
ГПК.Подадени са две въззивни жалби:1./от М.Б.М. и З.И.М.,двамата
съпрузи от гр.Д.,и 2./от Д.И.М. ***-срещу решение №1204/22.12.2017 г. по гр.д.№***/20*
г. на ДРС,с което е признато за установено по отношение на въззивниците,че
Б.Д.,представлявана от М. на ЗХ,е собственик на ПИ с идентификатор ***по КК и
КР с площ от *кв.м,находящ се в гр.Д.,с трайно
предназначение „земеделска”,начин на трайно ползване-за друг вид
производствен,складов обект,който не попада в застроителния
и регулационен план на гр.Д.,идентичен с част от имот с №****,актуван с Акт №****
за държавна собственост от *.03.1**0 г.;въззивникът Д.И.М.
е осъден да предаде владението върху описания имот на Б.Д.,представлявана от М.
на ЗХ;отменен е на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху
недвижим имот,придобит по давностно владение,№*** от *.08.2008
г.,том *,рег.№***,дело №**/2008 г. на нотариус №** при НК с район на действие
ДРС,вписан под вх.рег.№** от *.08.2008 г.,акт №**,том *с,дело №**г. на СлВп при АВп-Д.;въззивниците са осъдени да заплатят на Б.Д.сумата от 653,40
лв разноски по делото.Производството по жалбата на М.Б.М.
и З.И.М. е прекратено с влязло в сила определение №117/01.03.2018 г. на ДОС в
частта й срещу решението на ДРС в частта,с която другият ответник по делото Д.И.М.
е осъден да предаде на Д. владението върху процесния
имот.
В жалбата на М. и З. М. се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение и в частност
относно извода,че ищецът Б.Д.е собственик на процесния
имот.Неправилно било прието въз основа на представеното решение на ОСЗГ-Д. и
други издадени въз основа на същото документи,че правото на собственост е
възстановено на МЗХ.Некоментирано останало от ДРС възражението на въззивниците,че имотът-предмет на възстановителното решение
и процесният имот не са идентични.Събраните
доказателства сочели на извод за липса на идентичност между тях.Подробно е
проследена дължимата според въззивниците процедура по
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в полза на Д.,като
се набляга,че изводи за надлежно провеждане на тази процедура в полза на Б.Д.не
могат да се обосноват от наличните доказателства.Съдът се бил произнесъл и по
непредявен иск,тъй като ищецът основавал правото си на собственост на решения
на ПК,а с първоинстанционното решение се признавало
право на собственост въз основа на АДС от 1**0 г.Настоява се за отмяна на
решението в атакуваната му част и за отхвърляне на исковете за
собственост.Претендират се сторените от въззивниците
разноски в двете инстанции.
В жалбата си въззивникът Д.М.
сочи,че обжалваното решение било недопустимо като постановено по недопустими
искове предвид липсата на правен интерес за Д. от водене на делото,доколкото процесният имот не представлявал частна държавна
собственост като евентуално възстановен на МЗХ,представляващо самостоятелно
ЮЛ.Решението било постановено по недопустими искове и нередовна искова
молба,доколкото не бил уточнен ищецът и правният му интерес-дали това е Д.,представлявана
от М. на ЗХ,или М. на ЗХ.Съдът се бил произнесъл по непредявен иск,на
непредявено основание,доколкото ищецът се позовал,че имотът е държавен като
възстановен на МЗХ и не било ясно според изложението кой е собственикът-Д. или М..Решението
било неправилно,немотивирано и необосновано.Неправилно било прието за доказано
правото на собственост на Д. върху имота вследствие неправилен и непълен анализ
на доказателствата по делото.Подробно са изложени в детайли доводи по същество
на спора и тълкуване на доказателства от страна на въззивника
с краен извод,че ищецът не се легитимира като собственик.Настоява се за
обезсилване на атакуваното решение като недопустимо или отмяната му като
неправилно и за отхвърляне на исковете,вкл. при уважаване възражението на въззивника Д.М. за изтекла в негова полза придобивна давност.Претендират се разноските по делото.
В отговори на двете жалби въззиваемата
страна-Д.,представлявана от М. на З.Х.Г.,изразява становище за неоснователност
на жалбите и настоява за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно
решение.Поддържа горното си становище и в хода на въззивното
производство.
Като постави на разглеждане въззивните
жалби,ДОС установи следното:
Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния
срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците М.Б.М. и З.И.М.
са получили преписи от първоинстанционното решение на
02.01.2018 г.,а жалбата им е подадена на 15.01.2018 г. при изтекъл за същите
срок за въззивно обжалване на *.01.2018 г.;въззивникът Д.И.М. е получил препис от решението на ДРС на
19.01.2018 г.,а жалбата му е подадена на 01.02.2018 г. при изтекъл срок за въззивно обжалване на 02.02.2018 г./.Предвид горното и като
изхождащи от активно легитимирани лица с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодните за тях части
жалбите са процесуално допустими.Разгледани по същество,същите са неоснователни.
Гр.д.№***/20* г. на ДРС е образувано по повод искова
молба,уточнена с молба вх.№6868/18.04.20* г. на лист 38 от делото на ДРС,с
която са предявени субективно и обективно съединени при условията на чл.213 от
ГПК искове от Д.,представлявана от М. на З.Х.Г.,срещу съпрузите М.Б.М. и З.И.М.,двамата
от гр.Д.,и Д.И.М. ***,както следва:
1.установителни искове на
основание чл.124 ал.1 от ГПК срещу съпрузите М.Б.М. и З.И.М. за установяване
правото на собственост на Д. върху недвижим имот в землището на гр.Д.,представляващ
поземлен имот с площ от *кв.м /6 075 кв.м по к.к./ и с идентификатор ***по
кадастралната карта на града;
2.ревандикационни искове на
основание чл.108 от ЗС срещу Д.И.М. за установяване правото на собственост на Д.
върху недвижим имот в землището на гр.Д.,представляващ поземлен имот с площ от *
кв.м /* кв.м по к.к./ и с идентификатор ***по
кадастралната карта на града,както и за осъждане на ответника Д.М. да предаде
на Д. владението върху описания имот.
На основание чл.537 ал.2 от ГПК като последица от
уважаване на исковете по т.1 от изложението се настоява за отмяна на нотариален
акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно
владение, №***,т.*,рег.№***,д.№**/2008 г. на нотариуса Е. *** действие ДРС,с
който ответникът М.Б.М. по време на брака му със З.И.М. е признат за собственик
на процесния имот.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно като постановено в изискуемата форма от законен състав на първоинстанционния съд в рамките на правомощията
му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените
допустими искове.По същество е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено.Съображенията за тези изводи са следните:
По
допустимостта на исковете:
Неоснователни са възраженията на ответниците за
недопустимост на исковете,изложени в отговорите на исковата молба.Ответниците М. и З. М. считат,че Д. нямала правен интерес
от исковете,тъй като имотът бил собственост на друго лице /вероятно имат предвид
представеното възстановително решение за имота по реда на ЗСПЗЗ в полза на М.
на З.Г.-гр.С.,на което ищецът се позовава/,а Д. не се легитимирала със съставен
акт за държавна собственост.В горната насока са и възраженията на ответника Д.И.М.,който
съотнася липсата според него на доказателства за правото на собственост на Д.
към процесуалната допустимост на исковете.Наличието на доказателства за
активната материалноправна легитимация на Д. в случая
е въпрос по същество на спора,а не по допустимостта на исковете.Изследването на
съществуването на претендираното от ищеца материално
право е предметът на предявените искове,поради което и неговото наличие или
липса обуславя основателност или неоснователност на исковете и не касае тяхната
допустимост.Неоснователно е и възражението за нередовност на исковата молба
поради неясно посочен ищец по делото.Липсва съмнение от начина на
формулиране,че ищец е Б.Д.,която извършва процесуалните действия по подаване на
исковата молба и тези в хода на производството по делото чрез М. на З.Х.Г..Последният
действа в качеството на процесуален представител на Д. по силата на чл.24 ал.12
от ЗСПЗЗ.Според цитираната разпоредба по дела,които се отнасят до земи от
държавния поземлен фонд,Д. като страна се представлява пред съда от М. на ЗХ
/сега М на З.Х.Г./,т.е. Мът действа като представител
на Д. и от нейно име претендира защита на нейни материални права.В случая
очевидно Мът не действа като представляващ МЗХГ.Няма
и съмнение,че Д.,а не М. на З.Х.Г. като самостоятелно ЮЛ е посочен ищец по
делото.Поставеният от ответниците въпрос защо реституция на процесния
имот по реда на ЗСПЗЗ в полза на М. се счита от ищеца за пораждащ правото на
собственост на Д. факт е такъв по същество на спора и не касае допустимостта на
исковете.
Не е налице и произнасяне на съда по непредявени
искове.Уточнено е в откритото съдебно заседание на *.04.2018 г. пред ДОС от адв.И.Р.-процесуален представител на ответника Д.И.М.,че
районният съд не се е произнесъл по исковете на изложеното в исковата молба
основание за възникване на претендираното от ищеца
право на собственост,а именно по силата на осъществена реституция на имота в
полза на МЗХГ с решение на ОСЗГ-Д.ка,а е приел,че Д.
се легитимира като собственик на незаявено от нея основание-по силата на закона
/чл.24 ал.1 от ЗСПЗЗ/.Според въззивния съд Д. се е
позовала и на двете придобивни основания,които са
обсъдени от ДРС.В първоначалната искова молба е цитирано като титул за
собственост на ищеца решение №72624А/08.08.20* г. на
ОСЗГ-Д.ка.В уточняващата молба на листи 38 и сл. от
делото на ДРС се цитира и разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗСПЗЗ относно
правомощия на М. на земеделието да упражнява правата на Д. върху земите от
ДПФ,като се излага кои земи се включват в ДПФ очевидно с оглед твърдение,че и процесният имот е част от ДПФ,управляван от горния М.Според
визираната разпоредба на чл.24 ал.1 от ЗСПЗЗ в ДПФ се включват земите на Д.,заварени
от закона,чиято собственост не подлежи на възстановяване /реституция/ в полза
на други правни субекти.В този смисъл е налице позоваване,макар и не особено
прецизно,и на собственическа легитимация на ищеца-Д. по силата на горната
законова норма,която се сочи косвено и като правно основание за издаване на
цитираното решение на ОСЗГ от 20* г.
Исковете на Д. не са лишени от правен интерес,както
считат ответниците.Безспорно е осъществено оспорване на правото на ищеца върху процесния имот от ответниците преди подаване на исковата
молба.Ответникът М. Б.М. се е снабдил през 2008 г. с нотариален акт за
собственост върху имота по давност,като впоследствие се е и разпоредил заедно
със съпругата си с имота в полза на ответника Д. Ив.М..Последният е осъществил
и фактически действия спрямо имота-разпръснал строителни отпадъци за
изравняване на терена /така писмо от 2015 г. на Община-Д. до ОДЗ-Д. на лист 20
от делото на ДРС/,предприел през 2014 г. отсичане на дървета /така заповед №*
от 22.08.2014 г. на кмета на Община-гр.Д. на лист 64 от делото на ДРС/,подал
заявление до кмета на Община-Д. за разрешаване изработване на ПУП-ПЗ за процесния ПИ с промяна предназначението на имота от
земеделска земя в имот за застрояване /писмо от 31.08.2015 г. на Община-Д. до Д.М.
на лист 65 от делото на ДРС/,имотът е отразен последователно като собствен на М.
Б.М. и Д. Ив. М. в кадастралния регистър /писмо на СГКК-Д. на лист 240 от
делото на ДРС/.Освен това правото на собственост на Д. е оспорено изрично и в
хода на производството по настоящото дело с отговорите на исковата
молба,депозирани от ответниците.При констатираното оспорване чрез фактически и правни
действия на претендираните от ищеца права очевидно за
Д.-ищец е налице правен интерес от предприемане съдебна защита на правото й на
собственост.Исковете срещу ответниците М. и З. М.,които
вече са се разпоредили с имота в полза на третия ответник Д.М.,са допустими и
по смисъла на т.3Б от Тълкувателно решение №4/14.03.20* г. по тълк.д.№4/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователно е наведеното пред въззивната
инстанция от ответника Д.М. възражение за недопустимост на исковете предвид
съществуващата за Д. улеснена административна процедура по чл.80 от ЗДС /забел. в случая евентуално приложима би била по-скоро
процедурата по чл.34 ал.8 във връзка с чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ/ за изземване на
държавни имоти,респ. земи от ДПФ,от лицата,които ги ползват
неправомерно.Неуспешното провеждане на такава административна процедура по
изземване не е предпоставка за допустимост на искове за собственост,нито Д. е
длъжна да предприеме защита на своите права именно по посочения административен
ред.Това е една правна възможност за връщане на имоти във фактическа власт на Д.,която
обаче би била приложима по-скоро в случаи,когато собствеността на Д. върху тях
не е спорна.При съществуващ спор за материално право не може да се откаже на Д.
възможността да предяви иск за защита на правото си,тъй като постановеното по този
иск съдебно решение със сила на пресъдено нещо ще разреши
окончателно и завинаги спора между претендиращите страни.Такъв правен ефект и
такава широка по обем защита на правата на Д. посочената административна
процедура не осигурява.
По
основателността на исковете:
Както бе изложено по-горе,ищецът се позовава на свое
право на собственост върху процесния имот по силата
на осъществена реституция по реда на ЗСПЗЗ,както и по силата на закона /чл.24
ал.1 от ЗСПЗЗ/.
В отговора си на исковата молба ответниците
М. и З. М. оспорват идентичността на имота-предмет на възстановителното решение
в полза на Д.-с имота,за който М.М. се е снабдил с
нотариален акт за собственост по давност и който съпрузите впоследствие са
продали на ответника Д.М..Сочи се,че Д. не се легитимира като собственик на ПИ
по силата на чл.24 ал.1 от ЗСПЗЗ,тъй като горната разпоредба касаела земеделски
земи,а процесният имот бил в строителните граници на
града.Освен това не било постановено по установения ред решение на ПК по чл.18ж
ал.1 или чл.27 от ППЗСПЗЗ,с което да се индивидуализира имотът в реални граници
и от което да произтекат валидно правата на Д..
В отговора на исковата молба ответникът Д.И.М. доразвива
тезата,че процесният имот няма статут на земеделска
земя,като сочи,че същият не е урегулиран,но се намира в границите на
урбанизирана територия,поради което е изключен от приложното поле на ЗСПЗЗ.Поддържа
се и тезата за липса на идентичност между имота-предмет на решението на ОСЗГ от
20* г.-и имота,закупен от ответника през 2008 г.Навеждат се и доводи за
нищожност на решение №72624А/08.08.20* г. на ОСЗГ-Д.ка,тъй като не било подписано от посочените в него
служители-членове на комисията.Освен това се сочи,че подписалите решението лица
не са били оправомощени да го постановят.Липсвали и
доказателства за влизане в сила на решението.Същото не било годен титул за
собственост,тъй като не била представена и цитираната в него скица на имот №****,за
която е посочено,че е неразделна част от същото.Не били налице законови
основания за реституиране на имота в полза на МЗХ.Решението на ОСЗГ от 20* г.
не било постановено на основание чл.18ж ал.1 или чл.27 от ППЗСПЗЗ,а само
решение на това основание било годен титул за собственост.Ищецът не разполагал
и с Акт за държавна собственост върху имота,който бил част от процедурата по
запазване на имота като държавен.Навежда се,че Д.М. е придобил собствеността
върху ПИ по силата на договора за покупко-продажба от *.08.2008 г.,сключен с
ответниците-съпрузи,респ. евентуално по силата на изтекла в негова полза кратка
5-годишна придобивна давност,считано от *.08.2008 г.,до
датата на предявяване на исковете.Давност според М. е могла да тече,тъй като имотът
нямал статут на частна държавна собственост.
От събраните по делото доказателства се установява
следното:
С решение №72624А/08.08.20*
г. на ОСЗГ-Д.ка,издадено въз основа на предходно
решение №*/03.10.1994 г. на ПК-Д.ка,е възстановено
правото на собственост на М. на З.Г.-гр.С. върху имот в землището на гр.Д.,описан
като „храсти” с площ от * дка-имот №**** по плана за земеразделяне,при граници
имоти * /жил.територия на Община-гр.Д./,* /лозе на
Община-гр.Д./,* /общински полски път/ и *47*6 /лозе на Я. Г.И. и др./.На листи
126 и 127 от делото на ДРС е приложен заверен препис от решение
№72624/03.10.1994 г. на ПК-Д.ка,издадено на основание
чл.27 от ППЗСПЗЗ,с което се възстановява правото на собственост на „Д.П.И.”
върху имот-„храсти” с площ от *** дка-имот №**** по плана за земеразделяне на
гр.Д. при съседите,посочени и в решението от 20* г.
На *.08.2008 г. ответникът по делото М.Б.М. се
снабдява с нотариален акт за собственост по давност на поземлен имот с площ от *
кв.м и с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Д. /нотариален акт №***,т.*,рег.№***,д.№**/2008
г. на нотариуса Е. *** действие ДРС/.На 26.08.2008 г. съпрузите М.Б.М. и З.И.М.
продават на другия ответник по делото Д.И.М. описания по-горе ПИ /нотариален
акт за покупко-продажба №*,т.*,рег.№*,н.д.№*/2008 г. на нотариуса К.К.с район на действие ДРС/.По НОХД №985/2010 г. на ДРС е
одобрено споразумение,с което лицата М. А. М.,З. А. М.,М.П.Т.и
ответникът по настоящото дело М.Б.М. са признати за виновни /първите трима като
извършители в съучастие,а последният като подбудител/,че на *.08.2008 г. в гр.Д.
пред надлежен орган на властта /нотариус Е. Стоянова/ първите трима в
качеството на свидетели устно съзнателно са потвърдили неистина,респ.
последният ги подбудил към потвърждаване на неистината,че М.Б.М. непрекъснато е
владял от 1994-1995 г. поземлен имот с площ от ** кв.м и с идентификатор ***по
к.к. на гр.Д. /виж протокола от съдебно заседание на
21.*.2010 г. по цитираното НОХД на листи 25-31 от делото на ДРС/.Горното
споразумение,което има силата на влязла в сила присъда,задължителна за
гражданския съд /чл.300 от ГПК/,предопределя извода,че нотариален акт №***,т.*,рег.№***,д.№**/2008
г. на нотариуса Е. *** действие ДРС,с който М.Б.М. е признат за собственик на процесния ПИ по давност,е издаден въз основа на лъжесвидетелски показания на изброените три лица.
От заключението по допуснатите от първоинстанционния
съд първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи се установява
следното:
По плана за земеразделяне на землището на гр.Д.,съобщение
за чието одобряване е публикувано в ДВ,бр.44/31.*.1994 г. /виж ДВ на лист 146
от делото на ДРС/,към 1994 г.,когато е постановено първото решение на ПК-Д.ка за възстановяване на собствеността на ДПФ,процесният имот с №**** и площ от ****** дка е посочен в
регистрите към плана,респ. е заснет по плана,като стопански двор,ДПФ,селскостопанска територия /приложение №1 скица и
регистри към заключението на листи 247 и сл. от делото на ДРС/.Първоначалното
му заснемане очевидно е било с друга конфигурация и по-голяма площ /оцветено в
жълт цвят на скицата на лист 254 от делото на ДРС/,като впоследствие площта и
формата му са редуцирани в настоящия им размер и вид съгласно скица №*****/**.08.20*
г. на лист 258 от делото на ДРС,която е неразделна част от решението на ОСЗ от
20* г..Бившият имот №**** по плана за земеразделяне последно заснет по този
план с площ от ** дка е идентичен на поземлен имот с идентификатор ***по к.к. на гр.Д.,който е предмет на двата цитирани по-горе
нотариални акта.ПИ с идентификатор ***по к.к. на гр.Д.
е част от по-големия по площ първоначално заснет имот №**** по плана за
земеразделяне /в тази насока виж комбинираните скици-приложение №2 към
заключението на листи 260 и 261 от делото на ДРС/.Съмнения в идентичността на
реституирания в полза на Д. имот и този-предмет на двата нотариални акта не
съществуват.Процесният имот винаги е бил с характер
на земеделска земя и се е намирал извън строителните и регулационните граници
на града.Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и на издаване на първото
възстановително решение на ПК-Д.ка през 1994 г. той е
извън границите на ЗРП на жк „Д.”,одобрен със заповед
№*/03.08.1988 г.,действал до 20.12.2011 г. /виж скицата-приложение 4 на лист
263 от делото на ДРС/.Същият остава извън строителните граници на града и по
последващия ОГП /общ градоустройствен план/,одобрен със заповед №67/30.01.1998
г. /приложение №7 на лист 271 от делото на ДРС/,по който е заснет като част от
т.нар.”опитно поле”.Същото е заснемането и по ПУП-ПРЗ на жк”Д.”
*,* и *-гр.Д.,одобрен с решение №3-*/20.12.2011 г. на О.С.-гр.Д. /скици-приложение
5 и 6 на листи 268-269 от делото на ДРС/.По последния ПУП процесният
имот също е заснет в територия за земеделско ползване извън строителните
граници на града.Същият граничи на запад с УПИ І-6 в кв.9-имот за „обществено и
делово обслужване”,който включва сградите на бившата ОСМА /ОСМА/-гр.Д.
ведно с терен,върху който са построени.
Установява се по делото,че процесният
недвижим имот е част от земите,предоставени на цитираната ОСМА.В протокол
№12/11.*.1965 г. от заседание на ИК на ОНС-гр.Т. /сега гр.Д./ на лист *2 от
делото на ДРС е обективирано решение №107,с което се
дава съгласие от ИК на ОНС за изграждането на природолюбителска станция в
града,като за нуждите на същата се заделят 120 дка земеделски земи от западната
част на второ фуражно поле на ТКЗС-Т..Местоположението на горните 120 дка
ниви,предоставени за ползването им като опитно поле към посочената станция,е
отразено на скиците към заключението по допълнителната СТЕ /приложения №2 и 5
към заключението/.От скица-приложение №2 /лист 384 от делото на ДРС/ е видно,че
процесният имот №**** по плана за земеразделяне от
1994 г. попада в рамките на горните 120 дка земеделски земи,т.е. е част от
опитното поле на СМА.Според Акт за държавна собственост №****/*.03.1**0 г.
/лист 333 от делото на ДРС/ станцията обхваща масивна сграда на три етажа със
застроена площ от 400 кв.м,зоопарк със застроена площ от 250 кв.м и навес със
застроена площ от 200 кв.м,както и дворно място /застроено и незастроено/ от
130 дка.От цитирания АДС се разбира,че на станцията е предоставена земеделска
земя от над 120 дка.Част от тези земи е заделена за „стопански двор” на
станцията.Съгласно протокол /лист 290 от делото на ДРС/ от 18.12.1967 г. от
заседание на комисия,назначена със заповед №785/14.12.1967 г. /лист 289 от
делото на ДРС/,от земята на ОСМА при отдел „П.” към ОНС-Т. е заделена част с
площ от 6 дка,необходима за построяване на административна и стопанска сграда и
спортен комплекс,като в този протокол посочената част е визирана като определен
„стопански двор” за нуждите на посочената станция /в тази насока и
удостоверения и акт от 1967 г. на листи 291-294 от делото на ДРС/.Като
стопански двор фигурират заделените 6 дка и на скицата от 18.12.1967 г. на лист
294 от делото на ДРС.Следователно
характер на стопански двор има само онази част от земята,предоставена на СМА,която
е застроена с посочените по-горе сгради и има обслужващо спрямо сградите
предназначение.Процесният недвижим имот ** не е част
от горния стопански двор и съдът приема,че същият неправилно е отразен като
такъв по плана за земеразделяне от 1994 г.Т.нар. стопански двор на станцията е
с окончателна площ от ******* кв.м,като същият е понастоящем урегулиран
имот-УПИ ** в кв.* по ПУП на гр.Д. /идентичен с п.*,пл.№*,кв.* по ЗРП от 1988
г./,и с влязло в сила решение по приложеното гр.д.№1152/1999 г. на ДРС е
признат за публична общинска собственост на Община-гр.Д. /ведно с построените
върху него триетажна административна сграда и масивен навес/.За този урегулиран
имот Община-гр.Д. е съставила и АОС №**/02.07.1999 г. /лист 244 от делото на
ДРС/.
От изложеното следва извод,че процесният
имот не е бил част от т.нар.стопански двор на СМА.Същият при предоставянето му
на станцията през 1967 г. е имал статут на обработваема земеделска земя-част от
полетата на ТКЗС-гр.Т..Имал е предназначение за земеделско ползване и към
датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ.Имотът е част от опитното поле на станцията,което
ноторно известно на всички жители на града се
използваше преди обществените промени през 1989 г. за засаждане от ученици на
зеленчуци и други култури.Според вещото лице по допълнителната СТЕ в имота е
установено към днешна дата частично залесяване с 20-30 годишни борове и друга
храстовидна растителност.Част от дърветата са били изсечени от ответника Д.М.,за
което бе споменато по-горе в изложението.Няма данни имотът да е бил нарочно
залесяван още по време на функционирането на СМА и да е променил статута си на
земеделска земя.С оглед храстовидната растителност и възрастта на
констатираните дървета /около 20-30 години/ може да се счита,че се е
осъществило постепенно самозалесяване след 1989-1990
г. вследствие занемаряване на опитното поле и неговото неизползване по
предназначение.Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ обаче /1991 г./ имотът е
бил обработваема земеделска земя-част от нивите на ТКЗС-Т. и не попада в нито
една от категориите земи,изключени от обхвата и действието на закона съгласно
изброяването в чл.2 т.1-4 от ЗСПЗЗ.
Според константната практика на ВКС на РБ /решение
№104 от 04.09.2017 г. по гр.д.№4269/20* г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №103/13.*.20*
г. по гр.д.№6*3/2015 г. на І г.о.,ГК на ВКС;решение №430/17.*.20* г. по
гр.д.№7408/2014 г. на * г.о.,ГК на ВКС;решение №155/13.09.20* г. по
гр.д.№4607/2015 г. на * г.о.,ГК на ВКС/ когато законът предвижда издаване на
решения по чл.18ж ал.1 /възстановяване в съществуващи или възстановими стари
реални граници/ или по чл.27 от ППЗСПЗЗ /възстановяване в нови реални граници с
план за земеразделяне/ относно земеделски земи-държавна собственост,тези
решения имат конститутивно действие.Законът
регламентира подлежащите на възстановяване земи и хипотезите,изключващи този
процес.Сред неподлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земи са включените
в границите на урбанизираните територии,ако върху тях при спазване на всички
нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или е отстъпено право
на строеж и законно разрешеният строеж е започнал към момента на влизане в сила
на закона /арг.чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ/.Възстановяването
се изключва и по отношение на земи във или извън границите на урбанизираните
територии,които са застроени или върху тях са проведени мероприятия,които са
пречка за това /чл.10б ал.1 във връзка с ал.5-бивша ал.4 от ЗСПЗЗ/.По аргумент
от чл.10 ал.12 от ЗСПЗЗ не подлежат на възстановяване и земите,включени в
стопанските дворове на ТКЗС,ДЗС или други образувани въз основа на същите
селскостопански организации,във или извън урбанизираните територии,които са
застроени или представляват прилежащи площи към сгради на такива организации.За
земите от бившите стопански дворове на организациите по §12 и 29 от ПЗР на
ЗСПЗЗ,върху които са разположени сгради и/или съоръжения от имуществото на тези
организации,без оглед на това дали са законно построени,както и незаетите със
сгради и/или съоръжения или прилежащи площи към тях,но негодни за земеделско
ползване или неподлежащи на възстановяване земи,се издава акт за държавна
собственост /чл.45 ал.10-предишна ал.8-от ППЗСПЗЗ/,като в тези хипотези
собствеността на Д. произтича по силата на закона и нарочно решение за
реституция не е нужно да се издава.В случая процесният
имот не представлява стопански двор на организация по §12 и §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ
/СМА не е организация,образувана въз основа на ТКЗС или ДЗС с производствена
цел-производство на селскостопанска продукция,а е на подчинение на отдел „П.”
към ОНС-Т. и е изградена с образователна и обучителна цел/.Както бе установено
по-горе,имотът изобщо не е и част от т.нар.”стопански двор” на станцията.Не е
установено по делото имотът към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ да
представлява негодна за земеделско ползване земя,нито да са налице някои от
изброените предпоставки за изключването му от действието на ЗСПЗЗ,респ. за
същия да са налице посочените пречки за земеделска реституция.След 25.12.1988
г. дейността на СМА е преустановена,като е сформиран Център за
ученическо,техническо и научно творчество със статут на ЮЛ и предмет на
дейност-осъществяване организационно-методическа помощ на клубовете за ТНТМ в
общините на областта,учебно-възпитателна и опитно-изследователска и
квалификационна дейност /виж решение №88 на ИК на ОНС-Т. на листи 295-296 от
делото на ДРС/.С влизане в сила на ЗМСМА /1991 г./ сградите на станцията ведно
с прилежащия към тях терен,урегулиран понастоящем в УПИ **,кв.* по ПУП,стават
собственост на Община-гр.Д. /в тази насока цитираното решение по
гр.д.№1152/1999 г. на ДРС/.Така от 1991 г. на практика дейността на станцията е
окончателно преустановена и процесният имот-част от
бившето опитно поле-е останал свободен земеделски имот.Тъй като не е част от
стопански двор на визираните организации и не е негодна за земеделско ползване
земя,нито върху него е извършено някакво мероприятие,непозволяващо реституция,процесният имот подлежи на възстановяване с решение на
оторизирания по ЗСПЗЗ административен орган.Поради изложеното Д. не може да се
легитимира като собственик на имота директно по силата на закона /чл.24 ал.1 от
ЗСПЗЗ/,а следва да се е снабдила с решение на ПК/ОСЗ по чл.18 ж ал.1 или чл.27
от ППЗСПЗЗ.Този ред е предвиден изрично за земите от ДПФ,които са били такива и
преди колективизацията,като същите се установяват служебно от ОСЗ и последните
вземат решение по чл.18ж ал.1 или чл.27 от ППЗСПЗЗ /чл.45 ал.1 и ал.2 от
ППЗСПЗЗ/ с конститутивно действие.Той е приложим и за
земите от ДПФ,станали такива след отнемането им от граждани и ЮЛ при
масовизацията,които остават държавна собственост поради това,че за същите не са
били подадени заявления за реституция и същите не са били възстановени /чл.24
ал.1 от ЗСПЗЗ/.Без такова решение имотът не би имал характеристика на реален
обект на собственост,доколкото именно чрез такова решение се дава неговата
индивидуализация по площ,граници и идентификация по план,доколкото при
масовизацията за всички земи са били премахнати реалните граници и е било
прекратено качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ.Предвид
горното в полза на Д. също следва да се постанови решение на ПК/ОСЗ,за да
възникне правото й на собственост върху конкретен земеделски имот.
Не е доказано по делото за процесния
земеделски имот да е претендирана реституция от
граждани,ЮЛ и други организации /в тази насока и писмо изх.№РД-*-**/22.02.2017
г. на ОСЗ-Д.ка на лист 235 от делото на ДРС/.По
отношение на същия са налице предпоставките на чл.24 ал.1 от ЗСПЗЗ и Д. запазва
собствеността си.За да възникне правото й на собственост върху конкретно
обособен имот обаче,е необходимо решение на ПК/ОСЗ.Такова в случая за
конкретния имот е постановено още на 03.10.1994 г.На листи 126 и 127 от делото
на ДРС е приложен заверен препис от решение №72624/03.10.1994 г. на ПК-Д.ка,издадено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ,с което се
възстановява правото на собственост на „Д.П.И.” върху имот-„храсти” с площ от **
дка-имот №**** по плана за земеразделяне на гр.Д. при съседите,посочени и в
решението от 20* г.Това решение е депозирано под формата на препис от
електронен документ,тъй като оригиналът му на хартиен носител не се съхранява в
ОСЗ-Д..Същото се съхранява само на електронен носител.Това решение има конститутивно действие и възстановява правото на
собственост на Д. върху процесния имот.Валидността на
решението от 1994 г. също е оспорена от ответниците в рамките на първоинстанционното производство,като се навежда,че същото
не е взето от лицата,посочени в него като състав на комисията.Действително при
сравнение между изброените в решението лица и лицата,които са работили към
03.10.1994 г. като председател и членове на ОПК-Д.ка,посочени
в депозирания от Община-Д.ка списък на лист 411 от
делото на ДРС /респ. и трудови договори на листи 412 и сл. от делото на ДРС/,се
установява,че посочените в решението лица не са идентични с действителни
членове на ПК към октомври 1994 г.Следва да се коментира относно решението от
1994 г. ноторно известният факт,че понастоящем цялата
информация от архива по възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ на
територията на страната може да се извлече единствено от цифрова база
данни,съхранявана от ОСЗ като специализиран софтуер /информационна система „..”/.При
отпечатване на решенията на хартиен носител се изписва не действителният състав
на комисията,взела съответното решение,а обикновено настоящ състав на ОСЗ.Тъй
като се издава препис от електронен документ,същият няма как да е подписан от
членовете на комисията,взела решението.Касае се за известни в цялата страна
несъвършенства на цитираната информационна система,които към настоящия момент
няма как да бъдат преодолени.Същевременно оригиналните решения на хартиен
носител не са съхранени в архива на ОСЗ.Следва да се презюмира,че
държавният орган с оглед законоустановените му функции добросъвестно е изпълнил
задълженията си по въвеждане в регистъра на вярна информация относно
постановените актове за реституция и,ако се твърди обратното,в тежест на
оспорващия е да го докаже.Второто по ред решение №72624А/08.08.20*
г.,с което собствеността върху процесния имот е възстановена
на М. на З.Г. /заменен е правният субект,в чиято полза се извършва
реституцията-вместо ДПФ,имайки предвид Д.,се вписва МЗХ,което е самостоятелен
правен субект-ЮЛ,различно от Д./,е всъщност действително нищожно,както сочат и
ответниците,като неговата нищожност произтича от постановяването му в нарушение
на разпоредбата на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ.Първото решение досежно
процесния имот от 1994 г. е изменено при липса на
предпоставките по цитираната разпоредба за това-няма изменение на
обстоятелствата и не се твърди първото решение да е постановено при нарушение
на закона и правилника за неговото прилагане,респ. второто решение е
постановено извън сроковете,визирани в горната разпоредба /не по-късно от три
години от влизане в сила на плана за земеразделяне-в случая през 1994 г.-или от
постановяване на решение по чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ/.Така легитимацията на Д.
като собственик на процесния имот произтича от
решение №72624/03.10.1994 г. на ПК-Д.ка,издадено на
основание чл.27 от ППЗСПЗЗ.Второто решение от 08.08.20*
г. не е породило правни последици и не е довело до промяна в титулярството на правото на собственост.
Както вече бе посочено,през 2008 г. ответниците М.Б.М. и З.И.М. не са се легитимирали като
собственици на процесния имот по давност към датата
на извършеното от тях разпореждане в полза на ответника Д.И.М..Издаденият в
тяхна полза нотариален акт съдържа констатации за правото на
собственост,основани на лъжесвидетелски показания за
осъществявано непрекъснато владение на имота от съпруга М. Б.М. по време на
брака му със З.М. още от 1994 г.,за което е налице и влязла в сила присъда по
отношение на свидетелите и самия М. Б.М..Така удостоверителната сила на
нотариален акт №***/2008 г. е оборена.Нещо повече М. Б.М.,респ. и съпругата му З.М.,не
биха могли да придобият собствеността върху имота по давност през периода
1994-2008 г. предвид забраната за придобИ.е по
давност на имоти от ДПФ,въведена с разпоредбата на чл.24 ал.7 изр.1 от ЗСПЗЗ
/ДВ,бр.88/1998 г.,доп.ДВ,бр.99/2002 г./.След като не са били собственици към
датата на разпоредителната сделка /26.08.2008 г./,извършена от съпрузите в
полза на ответника Д.И.М. с нотариален акт №*/2008 г.,купувачът Д.М. не е
придобил собствеността върху имота по силата на договора за
покупко-продажба.Договорът за продажба не е имал транслативен
ефект.Ответникът Д.М. не е могъл да стане собственик на процесния
имот и по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност през периода от 26.08.2008 г. до датата на предявяване на исковете
/07.04.20* г./,защото имоти от ДПФ не могат да се придобиват по давност /чл.24
ал.7 изр.1 от ЗСПЗЗ/.
Не е спорно по делото,че ответникът Д.М. е във
владение на процесния имот /в тази насока и
показанията на свидетелите И. М.И. и С.П.П./.Същият
го владее без правно основание и дължи предаване на владението на неговия
собственик-Д..Предявените искове са основателни и правилно като краен
резултат,макар и с други съображения,са уважени от първоинстанционния
съд,чието решение следва да бъде потвърдено,вкл. в частта за
разноските,присъдени в полза на ищеца по делото на основание чл.78 ал.1 от
ГПК.Същото е правилно и в частта за отмяна на нотариален акт №***/2008
г.-констативен нотариален акт за собственост по давност,издаден в полза на
ответника М.Б.М..При уважаване на исковете за собственост срещу ответниците съпрузи М. и З. М. на основание чл.537 ал.2 от
ГПК горният акт подлежи на отмяна.
С оглед изхода от спора на основание чл.78 ал.1 от ГПК
право на сторени във въззивното производство разноски
има ищецът и въззиваема страна-Д.,която е
претендирала такива под формата на юрисконсултско
възнаграждение.Съобразно разпоредбите на чл.7 ал.2 т.2 и чл.7 ал.5 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза на
600 лв.Въззивниците и ответници по делото нямат право
на разноски и такива не следва да им се присъждат.
Водим от гореизложеното,ДОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1204/22.12.2017 г. по гр.д.№***/20*
г. на ДРС.
ОСЪЖДА Д.И.М.
с ЕГН ********** ***;М.Б.М. с ЕГН ********** *** и З.И.М. с ЕГН ********** ***
да заплатят на Б.Д.,представлявана от М. на З.Х.Г.,сумата от 600 лева /шестстотин
лева/ сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.