Р Е Ш
Е Н И Е
№ 124
04.06.2018 год. гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият
окръжен съд
гражданско отделение
На втори май 2018год.
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ЕЛИЦА
СТОЯНОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело № 96
по описа за
2018 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на жалба
рег.№ 176/15.01.2018 год. на Е.Н.Е.,
ЕГН **********,*** срещу решение №180/28.12.2017 год. по гр.д.№ 110/2016 год.
на Районен съд -Б.,с което са
отхвърлени предявените от него срещу О.гр.Б. евентуално съединени искове за
заплащане на суми от
по 10 000 лв., всяка от които част от
общо дължима такава в размер на
100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,равняващи се на пазарната
стойност на вилна сграда със застроена площ от 30 кв.м. с идентификатор ***по
КК на с. ***, О.Б., построена в ПИ с площ от 490 кв.м., находяща се във вилна
зона „***“, на ул.“Тр.“№*, поземлен имот с идентификатор ***, изразяващи се в повреди по сградата до
степен на невъзможност за нейното ползване по предназначение, както и склад за
бетонни тухли; ограда от каменни блокчета; ограда от стоманобетонни колове и
поцинкована мрежа; метални порти; ограда от бетонни блокчета; подпорна стена от
каменни блокчета; бетонов тротоар; тротоар от балчишки каменни плочи; чешма от
мраморна римска мозайка; шестоъгълни бетонни плочи; метална конструкция за
асма; 3 бр. бора; 60 бр. лозя; 5 бр. лозови асми; 5 бр. ябълкови дръвчета; 2
бр. смокини; 2 бр. черешови дръвчета; 3 бр. круши; 1 бр. кайсия;1 бр. слива; 1
бр. дюля,които вреди са : 1./
произлезли от общински поземлен
имот с идентификатор *** по КК на с. ***, О.Б., респективно са: 2./резултат
на бездействията на оправомощените лица на О.Б. за предприемане на
действия по одобряване на устройствени и технически планове по отводняването и
изграждането на канализационна мрежа на територията на вилна зона „***“, с.*** .С доводи за необоснованост и
постановяване на първоинстанционния съдебен акт в
отклонение от материалния закон, е отправено
искане за отмяната му ,като
въззивният съд постанови нов по съществото на спора за цялостно уважаване на заявените в условията на евентуалност
претенции по чл.49 и чл. 50 от ЗЗД,както
и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две
съдебни инстанции. Изводите на БРС относно липсата на пасива легитимация
,поради липса на доказателства относно
вещното право на собственост на О.гр.Б. върху поземлен имот,свличане на земни
маси от който причинили пропадане на изградената в същия и притежаваната от
въззивника вилна сграда,ведно с направени
подобрения и трайни насаждения не съответствали на разпоредбите на чл. 5
ал.2 и § 42 от ПЗР от Закона за общинската собственост ,както и чл. 179 от ГПК.
Правото на собственост на Общината било удостоверено с акт за частна общинска собственост и не било
оспорено по делото,респ.отречено по съдебен ред, за имота не бил съставен акт
за държавна собственост,както и липсвали данни за наличие на права на други
лица върху имота.Недопустимо било
Общината да отрича собствените си права.При липса на оспорване от страна
на Общината,недопустимо БРС преценил ,че договорът за отстъпване право на
строеж на ищеца бил нищожен.
Всички доказателства по делото
сочели,че основната причина за настъпване на вредите върху имуществото на
въззивника било свличане на терена,т.е.
касаело се до свойства на вещта-земята,която е пропаднала.С оглед на
горното,причините за пропадането-проливни дъждове или други,както и
техническите възможности за обезопасяването не били от значение за
основателността на претенцията по чл. 50 от ЗЗД,в каквато насока била практиката
на ВКС.Неизпълнение на задълженията на Кмета на О.гр.Б. ,вменени му от Закона
за устройство на територията,т.е. неговото бездействие във връзка с изграждане
на канализационна система за отвеждане на битовите и най-вече дъждовните води
,отвеждане на водите и укрепване на терените във вилната зона,съставлявали
основна причина за активизиране на
свлачищните процеси,довели до пропадане на собствената на ищеца
сграда.Задълженията на Кмета на Общината
произтичали от закона,поради което
правноирелевантно се явявало обстоятелството,че не бил в трудовоправни
отношения с Общината.
При липса на спор между страните
относно вида и стойността на вредите,претенциите следвало да бъдат уважени.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на
дата 15.01.2018 год.,жалба рег.№176/15.01.2018 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .
Въззиваемата страна -О.Б. счита жалбата за неоснователна и настоява да не
бъде уважавана,което свое становище е изразила
в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 755/22.02.2018
год.
Техническата експертиза сочела,че не имота или липсата на подобрен
устройствен план били причина за свлачищния процес,а извършеното
строителство.Овладяването на свлачищния процес било от компетенциите не на
Общината,а на Държавата чрез органите й МРРБ и държавните дружества за
геозащита.Претенцията за вреди от пълното погиване на сградата не следвало да бъде уважавана,тъй като същата
не била напълно разрушена,а повредена и деформирана ,но претенция за
обезщетяване на повреди не била заявявана.
Претенциите са заявени с искова молба с рег. № 930/12.03.2016 год.,а поради
съдържащи се неясноти относно твърденията, обосноваващи собственическата
легитимация на страните, увреждащите ищеца бездействия на органи на
ответника,вида на причинените вреди,причинната връзка между поведението на
ответника и настъпилите вреди,както и относно вида на потърсената от ищеца
съдебна защита са били допълнително уточнявани с молби с рег.№№ 1262/04.04.2016 год.;1510/21.04.2016
год. и 2224/21.06.2017 год.
Изложени са обстоятелства,че
поземлен имот с идентификатор
*** е разположен в местността „***”,обявена за вилна зона
и климатичен курорт с национално значение.Със заповед № */04.11.1985
год. на Председателя на ИК на ОНС –Т. били одобрени застроителен ,регулационен
и кадастрален план на зоната.Цялата зона била плътно застроена с жилищни и
вилни сгради,обитавани целогодишно и сезонно.Имотът бил обект на притежание на ответната
О.гр.Б.,съставила за същия на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС Акт за частна общинска собственост .Върху имота били
предоставяни права на наследодателите му -неговите родители Н. и М.Й.–на
ползване по реда на ПМС 21/1963 год.,а на основание чл.15 от ЗС и право на
строеж.Наследодателите му изградили в имота въз основа на строително разрешение
и утвърден типов проект на проектантска организация-Т. вилна сграда с площ от 30 кв.м.Имотът бил
водоснабден от изградената от ВиК Д.
водоснабдителна инсталация по уличната регулация.Земната повърхност била с голяма денивелация ,а теренът силно
нестабилен и част от свлачищен район.В
последните години свлачищните процеси
силно се активизирали,в резултат на което част от дворното място с оградата,трайните насаждения и
подобрения пропаднали,а притежаваната от
ищеца по наследяване вила била с големи напуквания по носещите стени
,пода,ъглите на стаите,всички врати и прозорци,както и повреди до степен на
невъзможност за ползването й по предназначение.Преустановено било
водоподаването и електрозахранването на имота,а на вратата залепено
предупреждение от общинската администрация,че сградата е опасна и не следва да
се ползва.
С оглед настъпилите вреди върху собствените на ищеца сграда,насаждения и
подобрения,резултат от нестабилност на
терена и свличане/пропадане на земни
маси от поземления имот,резултат на неговите особености,свойства и качества,се настоява
да бъде ангажирана обективната отговорност на собственика на поземления имот .
В условията на евентуалност е посочено,че кметът на О.гр.Б. не е изпълнил задълженията си,вменени му с
разпоредбите на чл. 44 ал.1 т.8 и т.13 от ЗМСМА,респективно тези по чл. 124а от
ЗУТ,чл. 129 ал.2 от ЗУТ ,като не е предприел действия по възлагане изработката
и прилагането на устройствени планове,изграждането на елементите на
техническата инфраструктура-основна причина за настъпилото активизиране на
свлачищните процеси,а впоследствие не е предприел действията по възлагане на
проучване,проектиране и извършване на строителни дейности по укрепване на
активизираното свлачище. С оглед настъпилите вреди върху собствените на ищеца
сграда,насаждения и подобрения,резултат на бездействието се настоява да бъде
ангажирана отговорността на О.гр.Б. за противоправното бездействие на нейния
кмет.
По всеки един от исковете се претендира заплащане на обезщетение в размер
на 10 000 лв. за причинените вреди,определено като част от пазарната
стойност на вилния имот,възлизаща на 100 000 лв.
Ответникът-О.гр.Б. оспорва претенциите с доводите,че се претендира
обезщетяване на незаконно строителство,че
не тя ,а Държавата е отговорна за репариране на причинените на ищеца
вреди,в качеството й на собственик на поземления имот,че възложител на Общ устройствен
план на Общината е МРРБ,регистрирането и овладяването на абразионните и
ерозионните процеси по Черноморското крайбрежие е от компетентността на същото
министерство,респективно на държавните
дружества за геозащита.Всички необходими действия от компетентността на
ответника били своевременно предприемани,вън от горното соченото от ищеца
бездействие не било в причинна връзка с
настъпване на срутването на земни маси в резултат на природно бедствие.
От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът по делото е наследник по закон
съпрузите Н. Е. Д.,поч. 07.01.1980 год. и М.Й.Д.а,поч.17.11.2011 год.
С протокол № ** от заседанието на
Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет-Т.,проведено на 28.09.1970 год.
за раздаване на изоставени и слабопродуктивни земи по черноморското крайбрежие
по реда на 21-то ПМС от 1963 год. е взето решение ,на Н. Е. Д. да бъде
отстъпено правото на ползване върху държавна земя от 500 кв.м. в землището на
с.***,местността“***-юг“,кв.**парцел ***.
Съгласно виза от 25.10.1977 год. на Н. Е. Д. и М.Й.Д.а е разрешен временен
строеж по 21 ПМС-временна сезонна постройка от 30 кв.м. без употреба на
стоманобетонни елементи в местността“***-юг“,кв.**парцел ***.М.Й.Д.а е
възложила на Районна проектантска организация-В.,клон Т. изработването на типов
проект за сезонна постройка-вила в посочената по-горе местност.Издадено й е
било строително разрешение № ***/31.10.1977 год. за построяването на сезонна
постройка в местността „***“ върху 30 кв.м. в собственото си място в кв.**парцел
***.
М.Й.Д.а
е отправила до О.гр.Б. молба от дата 24.03.19**год. да й бъде отстъпено
право на строеж във вилна зона“***-юг“,парцел **-***,кв.*,който имот била
получила през 1977 год. с протокол № ** на ИК на ОНС гр.Т..Посочено е ,че
имотът е застроен въз основа на строително разрешение № ***/31.10.1977 год. и
архитектурен проект от същата дата.С договор от дата 13.08.19**год. и въз
основа на заповед № ***/16.6.19**год. ,ИК на ОбНС гр.Б. е отстъпил на М.Й.Д.а право на строеж на вила върху държавен
недвижим имот с площ от 490
кв.м.,представляващ парцел **-***,кв.*, по регулационния план на местността „***“.
С нотариален акт № **т.** рег.№ **** № ****/2005 год. на
вписания в НК под *** нотариус О. О. с район на действие-района на БРС,вписан с
вх.рег.№****/02.12.2005 год.,АКТ № *** т.* д.№****,М.Й.Д.а е била призната за собственик а вилна сграда
със застроена площ от 30 кв.м.,построена във вилно място с площ от 490
кв.м.,находящо се във вилна зона“***“,ул.“Тр.“ №*, с.***, общ. Б.,
представляващо имот с идентификатор *****.***.***по кадастралната карта,който
по договор за отстъпено право на строеж е описан като УПИ **-***,кв.*.
На основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС ,О.гр.Б.
е съставила Акт № ****/26.09.2005 год. за частна общинска собственост касателно застроен,вилен урегулиран поземлен
имот № **-***,кв.* по плана на вилна зона “***“,с идентификатор № *****.***.***,с
площ от 515 кв.м.По т.9“Предоставени права върху имота“ е налице отбелязване,че
е отстъпено възмездно право за строеж на
вила на М.Й.Д.а въз основа на заповед № ***/16.6.19**год.
и договор от 13.08.19**год.
Така
изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Предявен е
главен иск по чл. 50 от ЗЗЗ от
ищеца,като собственик на вилна постройка ,трайни насаждения и
подобрения,изградени/находящи се в поземлен имот/терен ,обект на притежание
на ответника.
Съобразно
разпоредбата на чл.9 от Постановление №
21 на ЦК на БКП и Министерския съвет на НРБ от 31.01.1963 год. за развитие на
животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използване на
нестопанисваните земи край населените места,обн. ДВ, бр.11/08.02.1963 год.,окръжните народни съвети е можело
да раздават безплатно и за вечно ползване от пустеещите и изоставени земи в
държавния поземлен фонд по 1-2 дка на домакинство на кооператори, работници,
служители, занаятчии,пенсионери и др. по тяхно искане,което право наследниците
им могат да запазят при положение,че продължат да ги обработват.Съобразно чл.7
от Постановление № 12 от 13.04.1971 год. на Министерския съвет за регулиране на вилното строителство в
страната ,при обявяване за вилна зона пустеещи и изоставени земи лицата,на
които са раздадени такива места,получават право на строеж върху държавната земя
във вилната зона срещу заплащане на пълния размер на тарифната цена в сила по
време,когато теренът е определен за вилна зона.От събраните по делото
доказателства,ищецът е установил правото си да претендира обезщетение за
причинените му вреди,като наследник на правоимащи лица по посочените по-горе
нормативни актове.
Правото на
иск е надлежно упражнено срещу лице,посочено в акт за частна общинска собственост за собственик на недвижимия имот,а въпрос на
основателността на иска е дали именно О.гр.Б. е материално отговорна спрямо
ищеца.
Според чл. 5 ал. 2 ЗОС актът за общинска собственост е
официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в
закона. С него се констатира правото на общинска собственост. Като официален
документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените
форма и ред, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК актът се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното относно извършените от длъжностното лице
действия. Това означава, че съдът е длъжен да приеме за установени посочените в
акта факти относно съставянето му на съответните дата и място от определено
длъжностно лице, както и относно вида и състоянието на имота.
По нито една от разпоредбите на законите ,уреждащи отделянето на общинската
от държавната собственост , ,респективно обектите и обхвата на общинската собственост:ЗИДЗС (обн., ДВ,
бр.31 от 17.04.1990 г.), § 7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона
за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр.77 от
17.09.1991 г.). ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991
г.),ЗОС(обн.,ДВ,бр.44/1996 год.) –чл.2 и
§ 10 от преходните и заключителните разпоредби, § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (обн.,ДВ,бр.96/1999 год.),държавните
имоти с вилно предназначение не преминават в собственост на общините,нито пък
са обявени за такива.Последната разпоредба постановява,че застроените и незастроените парцели и имоти – частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините.Предназначението на имотите и вида застрояване е обект на уреждане не
на ЗДС и ЗОС,а на благоустройствени закони,съобразно които :ЗТСУ – чл.27, ал.1;
чл.35, ал.3 и 6; чл.58, ал.1; § 2, ал.1, т.1 и 4 от ПР; ППЗТСУ – чл.52 “а”, ”б”; чл.106, ал.2,
т.1; Наредба № 5/1999 г. за правила и
норми по териториално и селищно устройство – чл.1, ал.2, глава Тр. “Устройство
на жилищни зони”, глава седма “Устройство на вилни зони”- чл.44, ал.2, т.1 и 5,
глава петнадесета “Жилища и жилищни сгради”; ЗУТ – чл.8,т.1 чл.37 ал.2; чл.39;
чл.43 ал.3 , като е налице ясно разграничение между жилищни и вилни имоти- в
тази насока е и решение № 7199/10.07.2003 год. по адм.д.№ 2295/2003 год.
на ВАС- 5-членен състав,постановено по спор за актуването на недвижимите имоти
с вилно предназначение между областния управител на област с административен
център гр.Д. и О.гр.Б. .
След
като според § 42 ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ, бр.
96 от 1999 г.), в собственост на общините преминават не всякакви по вид, а само
изрично изброените в тази правна норма държавни имоти,а застроените и незастроените вилни парцели и
имоти,не са сред тях, Акт № ****/26.09.2005 год. за
частна общинска собственост ,не легитимира Общината за притежател на
поземления имот,в който се намират постройката и трайните насаждения на ищеца.
Осъдителната
претенция по чл. 50 от ЗЗД подлежи на
уважаване срещу действителния собственик
на имота,а не срещу този,сочен като такъв по АОС . Искът срещу О.гр.Б. е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.Обжалваното решение в
тази му част е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
Предявен е
евентуален иск по чл. 1 ал.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди,причинени на имуществото на
физическо лице от противоправното
бездействие на кмета на ответната О.гр.Б..
Този иск
подлежи на разглеждане по реда на АПК и
от административен съд.
Отговорността
на държавата и общините по чл. 1 от ЗОДОВ за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица се ангажира само когато тези
действия или бездействия са при или по повод изпълнение на административна
дейност. Като такава може да се определи дейността, която се изпълнява от орган
на изпълнителната власт, или приравнен нему друг орган със закон, който е
специално овластен с властнически правомощия да действа въз основа и в рамките
на закона и едностранно да предизвиква правни последици, обвързващи определена,
или неопределена група правни субекти и при необходимост разпорежданията му да
бъдат приведени в изпълнение с помощта на държавната принуда.
Кметът на
общината е орган на изпълнителната власт-така чл.19 ал.3 т.2 и чл.33 ал.1 от Закона
за администрацията,чл.38 ал.1 от ЗМСМА.По тези причини,кметът на общината е
административен орган по смисъла на §1 ДР на АПК.
Съобразно разпоредбата на чл.44 ал.1 т.1 ,8 и
13 от ЗМСМА кметът на общината ръководи цялата изпълнителна дейност на общината,организира
изпълнението на задачите,които произтичат от законите,от актовете на президента
и на Министерския съвет, възлага или разрешава изработването на устройствени
планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и
одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на
територията, както и организира изпълнението им. Съответни на
горното са и правомощията на кмета по глава VІІ,раздел ІІІ“Създаване ,обявяване
и одобряване на устройствени планове“ от ЗУТ,като основа и за изграждане на
елементите на техническата инфраструктура,съставляващи детайна уредба на
посочените по-горе изпълнително-разпоредителни функции,възложени му от ЗМСМА.
Общината,като
юридическо лице чрез своите органи упражнява местната власт.За това за
вредите,причинени от нейните органи и длъжностни лица чрез незаконосъобразни
актове,действия или бездействия при и по повод изпълнението на
административната дейност и в частност по одобряване на устройствени
планове,общината отговаря при условията на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ и по реда на
чл.203-207 от АПК -така тълкувателно постановление № 2 /2014 от
19.05.2015 год. на ВКС,ОСС от ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАДС по тълк. д. № 2/2014 год. ;решение №
715/17.08.2008 год. по адм.д.№ 3727/2007 год. на Адм.съд София,решение №
530/14.01.2010 год. по адм.д.№14746/2008 год. на ВАС,ІІІ-то отделение.
Съгласно
тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 год. на ВАС-ОСС от ГК и ТК на ВКС и
ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д.№1/2015 год.,съдебен акт,постановен от
съд,който не е компетентен по правилата на подведомствеността,разпределящи
делата между гражданските и административните съдилища е недопустим.Обжалваното
съдебно решение следва да бъде
обезсилено като недопустимо ,а делото следва да бъде изпратено за разглеждане
на Административен съд Д..