Р Е Ш Е Н И Е

№ 143 , гр. Добрич, 25.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Пепа Митева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 116 по описа на Добричкия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 218/ 26.01.2018 г., подадена от процесуалния представител на ищеца Л.С.Л. ***, с ЕГН **********, адв. М. К. от ВАК, против решение № 1/ 02.01.2018 г., постановено по гр. д. № 157/ 2017 г. по описа на РС гр. Т., с което е била отхвърлена претенцията му против Н.Ж.Х. ***, с ЕГН **********, за делба на следните недвижими имоти: земеделска земя – нива с площ от 7. 996 дка, имот № *** по плана за земеразделяне землището на с. О., който имот е бил образуван от имот № ***, както и на 14/ 21 ид. ч. от поземлен имот – нива с площ от 21. 002 дка, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне землището на с. О., общ. Т.. В производството били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с връчването на ищеца на препис от отговора от исковата молба и представените от ответницата доказателства и на материалния закон. Твърденията и за привидност на сключения договор за покупко – продажба били израз на защитната и позиция в процеса.В тази насока били и показанията на св. М.. Настоява се за отмяна на решението на Районния съд.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна Н.Ж.Х., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението.

Препис от решението е било връчено на ищеца чрез процесуалния му представител на 15.01.2018 г. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е прецесуално допустима.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявена от Л.С.Л. против Н.Ж.Х. претенция за делба на нива с площ от 7. 996 дка, имот № *** по плана за земеразделяне землището на с. О., образуван от имот № ***, както и на поземлен имот – нива с площ от 21. 002 дка, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне землището на с. О., общ. Т.. Съобразно изложените в исковата молба и допълнителните уточнителни молби твърдения, страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с развод с решение по гр. д. № 2233/ 2008 г. По време на брака им ответницата придобила по възмезден начин земеделска земя – нива с площ от 23. 886 дка в местността „***“ в землището на с. О., общ. Т., представляваща имот № ***. В последствие от този имот бил образуван имот с площ от 15.870 дка, който послужил на страните да сключат договор за замяна на недвижими имоти с МЗГ, а останалата площ било образувана в имот № ***, съсобствен между страните. Тъй като правото на собственост върху горните имоти било придобито по силата на покупко – продажба, независимо, че били придобити на името на бившата съпруга, то възникнало СИО, която било прекратена и се превърнала в обикновена съсобственост. Настоява се делбата да бъде допусната при равни квоти от по 1/ 2 ид. част за всеки от съделилителите.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата Н.Ж.Х., чрез процесуалния и представител, е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на иска за делба с твърденията, че не е налице съсобственост. Двата недвижими имота били придобити по сключени симулативни договори за покупко – продажба, сключени с нейната майка. Волята на страните била да сключат договор за дарение, но тъй като следвало да бъде сключен в последствие договор за замяна с МЗГ, сключили възмезден договор. Продажна цена не била плащана, налице били близки родствени отношения между страните. Така имотите били придобити от ответницата по силата на прикритата безвъзмездна правна сделка и били нейна изключителна собственост. При условията на евентуалност е заявено твърдение, че ищецът няма принос при закупуването им. Настоява се за отхвърляне на иска за делба. Претендирани са разноски.

Съобразно изложените в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, ДОС приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, че са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с развод с решението от 30.03.2009 г. по гр. д. № 2233/ 2008 г. по описа на ВРС.

По силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот – земеделска земя № * т. * рег. № *, дело № 308/ 10.09.2001 г. Н.Ж. Л. е придобила от своята майка следните недвижими имоти: нива с площ от 23. 866 дка, * категория, в местността „***“, имот № *** по плана за земеразделяне на землището на с. О., както и 14/ 21 ид. части от нива с площ от 21. 002 дка, * категория, в местността „***“, имот № *** по плана за земеразделяне землището на с. О., общ. Т..

От представения регистър за земеделските земи в землището на с. О. и пълната история на имот № *** става ясно, че представлява нива с площ от 7. 997 дка, произлиза от имот № *** с площ от 23. 866 дка и е образуван посредством разделянето му. Представена е и пълна история на имот № ***, представляващ нива с площ от 21. 002 дка, посочен е собственик Н.Ж. Л. по силата на н. а. за покупко – продажба от 10.09.2001 г. Имотът е с бивш собственик Ж.Х.Г., придобил собствеността по земеделска реституция по ЗСПЗЗ.

По делото е приложено обратно писмо от 20.09.2001 г., подписано от страните по договора за покупко – продажба от 10.09.2001 г. Т.В.Г.и Н.Ж. Л., в което те потвърждават, че намерението им е било за сключване на договор за дарение на нива с площ от 23. 866 дка, имот № *** и 14/ 21 ид. части от нива с площ от 21. 002 дка, имот № *** и поради тази причина сключеният между тях договор за покупко – продажба представлявал договор за дарение, съответно посочената в нотариалния акт цена от 3 500 лв. не е била изплащана от купувача и не е била изплатена на продавача. Обратното писмо е било подписано в присъствието на свидетел Й.С.Т..

В качеството на свидетели пред първоинстанционния съд са били допуснати Т.В.Г.и Ю.Е.М...

Св. Г., майка на ответницата и прехвърлител по н. а. за покупко – продажба е заявила, че земеделската земя, предмет на договора, е наследство от баща и и тя я е дарила на дъщеря си Н.. Нито дъщеря и, нито ищецът са плащали цена по този договор.

Св. М. е потвърдила, че по причина сключване договори за замяна на земеделски имоти с МЗГ било необходимо собствениците им да са придобили правото на собственост по възмезден способ, това било изискването, за да се сключи договор за замяна. Свидетелката чувала от Т.Г., че дала апартамента на едната си дъщеря, а земеделската земя – на другата, без да получава пари насреща. Дала и телефонен номер на адвокат, защото св. Г. искала да подпише документ, че не е получавала пари от дъщеря си и зет си.

При така изложените фактически данни ДОС достига до следните правни изводи:

Предявеният от Л.С.Л. против Н.Ж.Х. иск делба на имущество, придобито от ответницата по силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти, по време на брака и с ищеца, е процесуално допустим и страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира решението за валидно и допустимо касателно произнасянето по иска за делба на недвижим имот с площ от 7. 997 дка, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. О..

От ангажираните по делото доказателства става ясно, че ответницата Н.Ж.Х. е придобила по време на брака и с ищеца възмездно правото на собственост върху нива с площ от 23. 866 дка, имот № *** и 14/ 21 ид. части от нива с площ от 21. 002 дка, имот № ***. Страните не спорят, че нива, представляваща имот № *** е била поделена на нива с площ от 15. 870 дка, имот № **, и нива с площ от 7. 997 дка, представляваща имот № ***. Нива с площ от 15. 870 дка, представляваща имот № **, е била предмет на договор за замяна, сключен между страните в настоящото производство от една страна, и М.З.Г., от друга, поради което се претендира делбата на недвижим имот № **, с площ от 7. 997 дка. Ищецът настоява да бъде допусната делба на тази нива, както и на нива с площ от 21. 002 дка, които са били придобити от неговата бивша съпруга по време на брака им на възмездно основание и по силата на законовата презумпция на чл. 19 ал. 1 от СК /отм./ са станали бездялова семейна имуществена общност, която, след прекратяване брака между страните с развод, се е превърнала в обикновена съсобственост при равни дялове между бившите съпрузи.

Ответницата е оспорила иска за делба с твърдението, че независимо от формалното придобиване на собствеността върху делбеното имущество на възмездно основание по време на брака и с ищеца, притежава индивидуално право на собственост, тъй като възмездната сделка е симулативна и прикрива договор за дарение. В тази връзка е и представено обратно писмо от 20.09.2001 г., от което се установява, че намерението на страните по договора за покупко – продажба е Т.В.Г.и Н.Ж. Л. е било дарствено, като прехвърлителката надари приобретателката. Ищцовата страна е оспорила представеното обратно писмо едва във въззивната жалба, а не в рамките на първоинстанционното производство, когато е било представено, поради което така заявеното оспорване е преклудирано. Обратното писмо представлява писмен частен документ и следва съдържанието му да бъде ценено от съда в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка в първоинстанционното производство е била разпитана като свидетел Т.В. Г., прехвърлител по н. а. № * т. * рег. № *, дело № 308/ 10.09.2001 г., която е потвърдила, че е желаела да надари дъщеря си, това е било съглашението помежду им, като причините за сключване на възмездна сделка било бъдещото сключване на договор за замяна с М.З.Г.. Св. Г. е майка на ответницата, но независимо от това нейните показания следва да бъде кредитирани като подкрепени от показанията на св. Ю. М.. Ищцовата страна в рамките на първоинстанционното производство не е ангажирала по надлежен ред доказателства, които да въведат съмнение в обективността и безпристрастността на свидетелските показания, поради което съдът може да приеме за установено, че договорът за покупко – продажба на нива с площ от 23. 866 дка, имот № *** и 14/ 21 ид. части от нива с площ от 21. 002 дка, имот № *** е прикривал договор за дарение. По този начин ответницата е придобила индивидуалното право на собственост върху делбения имот – нива с площ от 7. 997 дка, представляваща имот № *** и 14/ 21 ид. части от нива с площ от 21. 002 дка, имот № ***, и двете в землището на с. О.. Следва като не е възникнала съсобственост върху тях, а са индивидуална собственост на ответницата, искът за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователна е претенцията за делба и на 7/ 21 ид. части от имот № ***, доколкото във въззивното производство ищцовата страна, при отстраняване нередовностите в исковата молба, е заявила, че желае делба на целия имот с площ от 21. 002 дка, представляващ имот № ***. От представения като доказателство нотариален акт № * т. * рег. № *, дело № 308/ 10.09.2001 г. става ясно, че ответницата е придобила единствено правото на собственост върху 14/ 21 ид. части. За разликата от 7/ 21 ид. части липсват изобщо доказателства да са придобивани от ответницата по време на брака и с ищеца, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

Тъй като с първоинстанционното решение е отхвърлена ищцовата претенция за делба както на нива с площ от 7. 997 дка, представляваща имот № *** и 14/ 21 ид. части от нива с площ от 21. 002 дка, имот № ***, и двете в землището на с. О., решението следва да бъде потвърдено, като диспозитивът се прецезира и искът се отхвърли изцяло за нива с площ от 21. 002 дка.

Съобразно изхода на спора, решението следва да бъде потвърдено и в частта му относно присъдените на ответницата съдебно – деловодни разноски. Във въззивното производство въззиваемата страна е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение. Направеното от въззивника възражение за прекомерност е основателно до размера от 300 лв., изчислен на основание чл. 7 ал. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото се претендира делба единствено на земеделска земя.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОСР Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/ 02.01.2018 г. по гр. д. № 157/ 2018 г. по описа на РС гр. Т., с което е била отхвърлена претенцията на Л.С.Л. ***, с ЕГН **********, против Н.Ж.Х. ***, с ЕГН **********, за делба на следните недвижими имоти: земеделска земя – нива с площ от 7. 996 дка, имот № *** по плана за земеразделяне землището на с. О., който имот е бил образуван от имот № ***, както и на поземлен имот – нива с площ от 21. 002 дка, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне землището на с. О., общ. Т..

ОСЪЖДА Л.С.Л. ***, с ЕГН **********, да заплати на Н.Ж.Х. ***, с ЕГН **********, сторените от нея разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

/особено мнение/