Р Е Ш Е Н И Е

№ 139 20.06.2018 год. гр.Д.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият ОС гражданско отделение

На тринадесети юни 2018 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:Павлина Пенева

Като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 134/2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от “П.Ф. “ООД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.С.,Район“С.“,ул.“К.А.“,№* ет.* жалба вх.№ 00980/15.01.2018 год. срещу действията на ЧСИ Л.Т.с рег.№ ** и с район на действие-ОСД. по изп.д.№**** по насочване на изпълнението върху недвижим имот с идентификатор ****по ККР на с.С.Н.,общ.К.,извършване на публична продан на имота в периода 30.10.2017 год.-30.11.2017 год.,налагане на възбрана върху имота и постановление за възлагане на недвижимия имот от 28.12.2017 год.Всички действия били незаконосъобразно извършени,поради което се претендира отмяната им.Посочено е ,че търговското дружество не е страна по изпълнителното дело и не е уведомявано за извършваните по него действия,за които узнало случайно.Част от предмета на дейност на дружеството било създаване на плантации с насаждения на пауловния.Дружеството било във владение на имота отпреди налагане на възбраната,както и било придобило права,изключващи тези на длъжника “В.С.И.“ЕООД.След 28.10.2012 год.,дружеството-жалбоподател било сключило договор за наем с дружеството-длъжник на недвижим имот с идентификатор ****с площ от **кв.м.,като започнало насаждане на фиданки.От тогава и до днес всички действия в имота по подготовка на почвата,засаждане и отглеждане на фиданките,изграждане на напоителни и охранителни съоръжения се извършвали от жалбоподателя. Спецификата на плантациите с посочения дървесен вид е ,че изискват съоръжения,които са направени и не принадлежат на собственика на земята.Цикълът на отглеждане на пауловния бил от порядъка на 8-9 години,след който едва ставало възможно добиването на дървесината.Правото да получи плодовете на заетата с насаждения част от имота принадлежало на владелеца -дружеството-жалбоподател ,придобило правото на плодоползване преди издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.д.№1364/2015 год. на ВРС,въз основа на които било образувано посоченото по-горе изпълнително дело.Всички изпълнителни действия нарушавали правото на добив на плодовете от жалбоподателя,поради което и подлежали на отмяна.

Взискателят “ОББ“АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“С..С.“ № * не е подал писменото възражение по чл. 436 ал.3 изр.І-во от ГПК.

Длъжниците в изпълнителното производство : “В.С.И.“ЕООД,ЕИК**,със седалище и адрес на управление гр.В.,бул.“Г.К.“ № * ет.* ап.* и “В.С.У“АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.“О.П.П.“ № *,ет.*,офис 6,считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изложили във възражения вх.№№ 3517/07.02.2018 год. и 3515/07.02.2018 год.Трето лице можело да обжалва действията на съдебния изпълнител само при условията на чл. 435 ал.4 от ГПК.Дружеството –жалбоподател било посочило,че има сключен договор за наем със собственика на недвижимия имот “В.С.И.“ЕООД,което обуславяло качеството му на държател на имота,а не на владелец.Даже в негово лице да било възникнало правото на добив на плодовете от извършено преди вписване на възбраната засаждане на трайни насаждения ,то не било от значение за законосъобразното провеждане на публичната продан и възлагането на недвижимия имот.

В изложените по реда на чл. 436 ал.3 изр.ІІ-ро от ГПК мотиви, ЧСИ Л.Т.с рег.№ ** и с район на действие-ОСД. е изразила становище за недопустимост,респективно неоснователност на подадената жалба ,обосновано с доводи,че жалбоподателя е трето на изпълнението лице,което обаче не е във владение на имота,на взискателя не можело да бъдат противопоставяни фактически действия по залесяване на недвижимия имот и поддържане на насажданията в него,а доколкото насажденията били обект на негово притежание,изпълнението върху недвижимия имот нямало да има ефект на промяна в собствеността им и отношенията в тази връзка следвало да се уреждат с новия собственик на имота.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изп.д.№**** е образувано на дата 11.11.2015 год. по молба на взискателя “ОББ“АД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“С.С.“ № * и въз основа на издаден изпълнителен лист от **.11.2015 год. по ч.гр.д.№ 13642/2015 год. на В. РСсрещу солидарните длъжници “В.С.И.“ЕООД и “В.С.У“АД .

Предмет на изпълнителното дело е парично вземане на взискателя по договор за банков кредит №**/***.03.2009 год.

За събирането на вземането и по реда на чл. 442 от ГПК, изпълнението е насочено върху поземлен имот с идентификатор ****по ККР на с.С..Н.,общ.К., с площ от **кв.м.,трайно предназначение на територията:земеделска,начин на трайно-ползване :нива.Не е спорно между страните,че недвижимия имот е обект на притежание на “В.С.И.“ЕООД –така нотариален акт за замяна на недвижим имот, нотариален акт за продажба на недвижим имот,дружествен договор, удостоверение изх.№ **/*.11.2015 год. на А.В.,Служба по В. гр.К. за вписан апорт вх.рег.№ **/06.07.2011 год. т.**,№ **/2011 год.,дв.вх.рег.№ **/06.07.2011 год.

Върху имота е наложена възбрана от ЧСИ,която е вписана в Службата по В. гр.К. под № **,т.*,дв.вх.рег.№ **/20.11.2015 год.Имотът е бил изнасян шест пъти на публична продан,последната от която с времетраене от 30.10.2017 год. до 30.11.2017 год.На основание чл. 493 т.2 от ГПК за купувач на имота е обявено дружеството “А Д.“ ЕООД,ЕИК 1**,със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.“П.Д.“№* ет.* ап.* ,като с постановление от дата 28.12.2017 год.,имотът му е бил възложен.

На дата 01.01.2014 год. между длъжника “В.С.И.“ ЕООД,като арендодател и “И.“ООД, ЕИК**,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Г.П.“ № * вх.* ет.* ап.* ,като арендатор е бил сключен договор за аренда ,вписан в Службата по В. гр.К.,с вх.рег.№ **/**.09.2015 год.,АКТ № ** т.**. относно поземлен имот с идентификатор ****по ККР на с.С..Н.,общ.К., с площ от **кв.м. и за срок от 30 стопански години.Със запорно съобщение изх.№ **/*.11.2015 год. до “И.“ООД и на основание чл. 450 ал.3,чл.507 и чл.508 от ГПК ,ЧСИ е наложил запор върху арендното вземане на длъжника “В.С.И.“ ЕООД за отдадения под аренда поземлен имот с идентификатор ****по ККР на с.С..Н.,общ.К., с площ от **кв.м. Арендаторът е изпратил на ЧСИ отговор рег.№ ***/**.02.2015 год.,с който е заявил,че е готов да преведе по сметка на ЧСИ дължимата годишна арендна вноска по договора за стопанската 2015/2016 год. при настъпване на нейната изискуемост в периода между 01.10.2016 год.-30.10.2016 год.

Жалбата е допустима,а разгледана по същество неоснователна по следните съображения:

Преценката за допустимост на жалбата следва да се извърши съобразно изложените в същата твърдения.

При твърдения,че търговското дружество-жалбоподател е узнало случайно за провежданото изпълнение ,съответно липса на данни узнаването да предхожда с повече от седмица депозирането на жалба рег.№ вх.№ 00980/15.01.2018 год.,същата е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК.

Допустимостта на обжалването в хипотезата на чл. 435 ал.4 от ГПК е предпоставено от твърденията , че търговското дружество не е длъжник ,а трето на изпълнението лице,но владее недвижимия имот ,обект на принудително изпълнение посредством владение на необраните трайни насаждения и плодове от земеделския имот.

На основание чл. 92 от Закона за собствеността всички насаждения,растения и плодовете им стават собственост на собственика на веща (в случая длъжник по изпълнителното дело),освен ако не е установено друго. Временното ползване на земеделски имот може да бъде осъществявано с договор за аренда или договор за наем. Арендаторът получава естествените плодове на земята, а арендодателят - гражданските. Договорът за наем на земеделска земя също позволява на наемателя да придобива нейните естествени плодове срещу наемна цена - гражданските плодове. Съобразно разпоредбата на чл. 2 ал.2 от Закона за арендата в земеделието добивите от отдадените под аренда обекти стават собственост на арендатора от момента на отделянето им.Принципно положение е,че когато вещта,която произвежда плодовете е дадена под наем за производство на земеделска продукция/в случая дървесина/,като е уговорено,че наемателят ще придобива плодовете,наемното правоотношение включва в себе си продажбата на бъдещи вещи.Собствеността в полза на наемателя преминава в момента на отделянето на плодовете.

Съобразно доказателствата посочени по-горе,недвижимия имот е собственост на длъжник в изпълнителното производство.Също така е безспорно,че изпълнението върху недвижимия имот не съставлява изпълнение и върху необраните от него насаждения и плодове. Проданта на необрани насаждения и плодове се извършва по реда на публичната продан на недвижим имот.Продават се необрани насаждения и плодове,а не готова продукция.Те имат статут на недвижими вещи,докато не бъдат отделени от главната вещ-така чл.476 от ГПК. Ако длъжник в изпълнителното производство е арендаторът/наемателят ,който има право на добивите от земята,то изпълнението може да се насочи върху необраните насаждения и плодове ,без значение собствеността върху земята.Не такава е настоящата хипотеза. В случай ,че трето лице има право да засее и обере произведенията по договор за аренда или наем ,изпълнението не може да се насочи пряко върху произведенията от земята на длъжника,а следва да се обърне върху вземанията на длъжника от третото лице,ако има такива.Горното е сторено по изпълнителното дело.

Нормата на  чл. 435 ал. 4 ГПК маркира обхвата на проверката, която съдът извършва на обжалваното изпълнително действие по същество и която се свежда до проверката на собствеността на недвижимия имот и конкретно на обстоятелството дали към датата на възбраната той е принадлежал на длъжника. Така нормата на  чл. 435 ал. 4 изр. ІІ-ро от ГПК определя и какво следва да бъде решението на съда при отрицателен отговор на този въпрос: "Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната".

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от “П.Ф. “ООД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.С.,Район“С.“,ул.“К.А.“,№* ет.* жалба вх.№ 00980/15.01.2018 год. срещу действията на ЧСИ Л.Т.с рег.№ ** и с район на действие-ОСД. по изп.д.№**** по насочване на изпълнението върху недвижим имот с идентификатор ****по ККР на с.С.Н.,общ.К.,извършване на публична продан на имота в периода 30.10.2017 год.-30.11.2017 год.,налагане на възбрана върху имота и постановление за възлагане на недвижимия имот от 28.12.2017 год.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.