РЕШЕНИЕ

№144

Д., 25.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и осми май през 2018г. в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                            ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №154 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№20807/01.12.2017Г. от  Ш.Х.Ю. с ЕГН **********, Р.Е.О. с ЕГН ********** и Е.Е.О. с ЕГН **********,***, чрез адв.Д.Д.-ДАК, срещу решение №1050 от 13.11.2017г. по гр.д.№1563/2013г.на ДРС, с което съдът     ПОСТАВЯ В ДЯЛ  на Б.И.Р. ЕГН ********** ***   недвижим имот  в село С., представляващ УПИ***, кв.* с площ 372 кв.м в село С., общ.Д., образуван от УПИ ***,кв.*, целият с площ 890 кв.м.;  ПОСТАВЯ В ДЯЛ  на Б.О.Ю. ЕГН ********** *** недвижим имот  в село С., представляващ УПИ ***, кв.* с площ 518 кв.м в село С., общ.Д., образуван от УПИ ***,кв.*, целият с площ 890 кв.м заедно с построените е имота сгради: жилищна сграда с площ 54 кв.м, състояща се от спалня  - 27 кв.м , дневна  - 19 кв.м, антре – 5 кв.м и баня – 3 кв.м; пристройка към жилищната сграда-кирпичена с обща площ 47 кв.м, състояща се от две стаи, антре и  склад с площ  11 кв.м; стопанска постройка с площ 62 кв.м, състояща се от две помещения и навес и външна тоалетна с площ 2,50 кв.м.;  ОСЪЖДА  Б.О.Ю. ЕГН ********** ***,Ш.Х.Ю. ЕГН **********, Р.Е.О. ЕГН ********** и Е.Е.О. ЕГН   ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ  на Б.И.Р. ЕГН ********** *** сумата от 5* лв. , представлява парично уравнение  за разликата в площта на УПИ ***,кв.*  и УПИ  **– ***, кв.*;ОСЪЖДА  Б.О.Ю. ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ   на Ш.Х.Ю. ЕГН **********,***  сумата от 475 лв. / четиристотин седемдесет и пет лева  / , представляваща парично уравнение  на дела и 287,50 лв./ двеста осемдесет и седем лева 50 ст. / - разноски по гр.дело N 1563/2013г. на ДРС ; ОСЪЖДА  Б.О.Ю. ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ   на    Е.Е.О. ЕГН   ********** *** парично уравнение на дела  в размер на 475 лв./четиристотин седемдесет и пет лева/  и 287,50 лв./ двеста осемдесет и сеемлева 50 ст. / -разноски по гр.дело N 1563/2013г. на ДРС; ОСЪЖДА  Б.О.Ю. ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ   на   Р.Е.О. ЕГН ********** *** парично уравнение на дела  в размер на 475 лв./четиристотин седемдесет и пет лева/ и 287,50 лв./ двеста осемдесет  и седем лева 50 ст. / -разноски по гр.дело N 1563/2013г. на ДРС.;  ОСЪЖДА  Б.О.Ю. ЕГН ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ  на  РС Д. сумата от 80 лв./ осемдесет лева/-дължима сума за изплащане възнаграждение на вещо лице.;ОСЪЖДА  Б.И.Р. ЕГН ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ  на Е.Е.О. ЕГН   ********** *** сумата от 50лв./петдесет лева/ - разноски по гр.дело N 1563/2013г. на ДРС.;ОСЪЖДА  Б.И.Р. ЕГН ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ  на Ш.Х.Ю. ЕГН ********** *** сумата от 50лв./петдесет лева/ - разноски по гр.дело N 1563/2013г. на ДРС.;   ОСЪЖДА  Б.И.Р. ЕГН ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ  на  Р.Е.О. ЕГН ********** *** сумата от 50лв./петдесет лева/ - разноски по гр.дело N 1563/2013г. на ДРС.;ОСЪЖДА Ш.Х.Ю. ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ  на РС Д. сумата от 13,33 лв./тринадесет лева 33 ст. / -дължима сума за изплащане възнаграждение на вещо лице.;ОСЪЖДА Р.Е.О. ЕГН ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ  на РС Д. сумата от 13,33 лв./тринадесет лева 33 ст. / -дължима сума за изплащане възнаграждение на вещо лице.;ОСЪЖДА Е.Е.О. ЕГН   ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на РС Д. сумата от 13,33 лв./тринадесет лева 33 ст. / -дължима сума за изплащане възнаграждение на вещо лице.;ОТХВЪРЛЯ  предявения от Ш.Х.Ю. ЕГН ********** ***  срещу  Б.О.Ю. ЕГН ********** ***   иск за заплащане на сумата от 4999 лв. /четири хиляди деветстотин деветдесет и девет лева/ , представляваща стойността на строително-ремонтни дейности на стопанска постройка в УПИ ***,кв.* в село С. , общ.Д..;ОТХВЪРЛЯ  предявения от   Ш.Х.Ю. ЕГН **********,Р.Е.О. ЕГН ********** и Е.Е.О. ЕГН   ********** *** срещу  Б.О.Ю. ЕГН ********** ***   иск за заплащане на сумата от 96,40 лв. / деветдесет и шест лева 40 ст. / , представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот  в село С., общ.Д., представляващ дворно място , новообразуван  УПИ * – ***, кв.* ведно с изградените в него жилищна сграда с площ 54 кв.м, състояща се от спалня  - 27 кв.м , дневна  - 19 кв.м, антре – 5 кв.м и баня – 3 кв.м; пристройка към жилищната сграда-кирпичена с обща площ 47 кв.м, състояща се от две стаи, антре и  склад с площ  11 кв.м; стопанска постройка с площ 62 кв.м, състояща се от две помещения и навес и външна тоалетна с площ 2,50 кв.м., И

- въззивна жалба вх.№4206/27.02.2018г. от Ш.Х.Ю., Р.Е.О. и Е.Е.О., чрез адв.Д.Д.-ДАК, срещу решение по чл.250 от ГПК №135/15.02.2018г. и решение по чл.247 от ГПК №136/15.02.2018г.  по гр.д.№1563/2013г.на ДРС.

Оплакванията в първата жалба са за липсата на произнасяне по делбата на целия поземлен имот ведно с постройките в него, за неправилна преценка на доказателствата във връзка с възлагателната им претенция за частта от имота, припадаща се на наследодателя О. М., за липсата на определена стойност на дела на всеки съделител при обща стойност на имотите според експертизата от 19 505лева, неправилно определяне на дължимите за уравняване на дяловете суми, липсата на становище по чл.201  и чл.203 от ЗУТ от общинската  администрация и архитекта на община Д. относно поделяемостта, неправилно отхвърляне на иска им за заплащане на обезщетение от 96.40лева за лишаване от ползването на имота и на иска им за подобрения в имота ,вследствие на които се увеличила пазарната му стойност с 4 999лева. Във връзка с тези оплаквания се излагат доводи по същество на спора и се анализират доказателства по делото. Заявява се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за възлагане в техен дял на новообразувания  УПИ ***, кв.* с площ 518 кв.м в село С., общ.Д., заедно с построените жилищна сграда с площ 54 кв.м, състояща се от спалня  - 27 кв.м , дневна  - 19 кв.м, антре – 5 кв.м и баня – 3 кв.м; пристройка към жилищната сграда-кирпичена с обща площ 47 кв.м, състояща се от две стаи, антре и  склад с площ  11 кв.м; стопанска постройка с площ 62 кв.м, състояща се от две помещения и навес и външна тоалетна с площ 2,50 кв.м., а другата част от имота да бъде поставена в дял на Б.Р., за осъждането на Б.О. да заплати на тримата 96.40лева обезщетение за лишаване от ползване, и на Ш.Х. стойността на строително-ремонтните дейности на стопанската постройка от 4 999лева.

Във втората жалба се изразява несъгласие с решенията на районния съд по чл.247 и чл.250 от ГПК, тъй като извън предмета на делбата останали сградите в източната част на парцела, собственост на Б.Р., заявения за делба имот съвпадал само с част от описания в решението по допускане на делбата имот, тъй като имало част от него,продадена на трети лица.

           Жалбите са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивните жалби не са подаден от насрещната страна- Б.О.Ю. и Б.И.Р..

          По повод жалбите Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното: 

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването и.

С решение по първата фаза  №12/30.04.2015г. е допусната делба на недвижим имот в с.С., общ.Д.- дворно място с площ от 890кв.м., представляващо УПИ *****-***, кв.***, заедно с построените в него сгради :1/жилищна сграда с площ от 54 кв.м, състояща се от спалня, дневна, антре и баня; 2/пристройка към жилищнвага сграда –кирпичена с обща площ 47кв.м.,  състояща се от две стаи, антре и  склад;3/стопанска постройка с площ от 62кв.м., състояща се от две помещения и навес с три оградни стени;4/външна тоалетна с площ от 2.50кв.м., между съделителители с квоти: И.Ю.М. и П.А.М. – 1/2ид.част, Б.О.Ю. -3/8ид.части; Ш.Х.Ю. -1/24ид.част; р.Е.О.- 1/24ид.част и Е.Е.О.- 1/24ид.част. решението е влязло в сила на 22.05.2015г. С определение от 02.06.2015г. е насрочено открито съдебно заседнаие за извършване на делбата на 03.07.2015г.

В хода на делото във фазата на извършване на делбата, с молба вх.№15800/28.09.2016г./л.309/ пълномощникът на съделителите И.Ю.М. и П.А.М. е уведомил съда, че и двамата са починали, и е поискал конституирането като съделител на техния внук Б.И.Р.. Към молбата са приложени нот.акт №**/1997г. на ДРС, препис извлечение от акт за смърт №*/09.09.2015г. на И.Ю.М. и препис извлечение от акт за смърт №*/12.12.09.2016г. на П.А.М..

По дани от нотариалния акт, на 15.08.1997г., т.е. преди завеждане на иска за делба/исковата молба е входирана в съда на 12.04.2013г./, И.Ю.М. с прехвърлил на Б.И.Р. ***, а именно 1/2ид.част от къщата и от дворното място с площ от 890кв.м., в което е построена, съставляващо парцел **, пл.№*** в ксв.* по плана на селото, срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането му като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега , в същия този имот, докато е жив”.

  По данни от препис-извлеченията от актовете за смърт на двамата, И.Ю.М. е починал на 09.09.2015г., а съпругата му П.А.М. на 11.09.2016г., т.е. след него. Удостоверения за наследници на двамата не са представени. Изискани са от съда справки по реда на Наредба №4/18.11.2009г. и за двамата/л.331-337/, от които е видно, че са били съпрузи от 1980г., като брака и за двамата е бил втори по ред, че П.А.М. има жива дъщеря З.А.К., чийто син е Б.И.Р.. Няма дани за низходящи на И.Ю.М.

При тези данни и с мотивите, че И.Ю.М. няма наследници, а наследникът на П.А.М. -Б.И.Р. е приобретател на 1/2ид.част от процесния имот, районния съд го е конституиран като съделител на мястото на починалите И.Ю.М. и П.А.М. с определение  от 24.11.2016г. Производството по извършване на делбата е проведено с неговото участие и приключило с обжалваното решение.

Решението по извършването на делбата е процесуално недопустимо, като постановено без участието на наследниците на починалите съделители И.Ю.М. и П.А.М.. Отделен е въпросът за наличието на порок при допускането на делбата с тяхно участие предвид извършето от И.Ю.М. в полза на Б.И.Р. разпореждане с  правата си в имота, който очевидно не е и съпружеска имуществена общност на И.Ю.М. и П.А.М. тъй като е придобит през 1**7г., т.е.преди брака им , който датира от 1980г., но решението по допускане има сила на присъдено нещо съобразно императивните правила на чл.296-299 ГПК и неучастието на съсобственик не може да бъде поправено, чрез извършване на делбата с негово участие, а не на наследниците на починалите  съделители. Извършеното преди предявяване на иска за делба разпореждане води до частно правоприемство и не дава основание за конституиране на основание чл.227 от ГПК във втората фаза на делбата на частния правоприемник, който е лице извън кръга на процесуалните правоприемници на починалите страни, техните наследници. В този смисъл са и данните от справките, изискани от въззивния съд по реда на Наредба №4/18.11.2009г. и удостоверенията за наследници на двамата, видно от които Б.И.Р. не е от кръга на наследници на нито един от двамата. И.Ю.М. е починал на 09.09.2015г., и е оставил преживяла съпруга П.А.М., починала след него на 11.09.2016г. Същата има дъщеря, за която няма данни да е починала, при което наследява я дъщеря и, а не внука и Б.И.Р., конституиран като страна. От друга страна няма данни И.Ю.М. да е оставил наследници по права линия, но има еднокръвен брат О.Ю. М., който е починал 1994г., т.е. преди него и е оставил низходящи /част от останалите участници в делбата в делбата/ и две сестри - С.Й.П., която също е починала, но няма данни за нейни низходящи, и А. Ю. М., за която няма данни да е починала. Преживелият съпруг наследява сам само ако починалия няма низходящи, възходящи или братя и сестри и техни низходящи.

При това положение, съгласно приетото по-горе, обжалваното рлешение  по извършване на делбата следва да бъде обезсилено и делото върнато на районния съд за ново разглаждане от друг състав, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на съделителите И.Ю.М. и П.А.М. вече с участието на техните наследници и процесуални правоприемници, като за целта преди това предприеме следващите се процесуални действия за изясняване на въпроса за наследяването на И.Ю.М..

По правило исканията по чл.346 от ГПК са облигационни и представляват осъдителни искове за вземания, които съделителите имат едни към други във връзка с делбената общност, поради което подлежат на съвместно разглеждане с иска за делба. За предявяването им законът не изисква формална искова молба, но е необходимо конкретизирането им като материално-правен спор, т.е.да е ясно основанието и размера на всяка претенция- сума в какъв размер всеки ищец претендира и от какви обстоятелства се извлича дължимостта на сумата. Допустимо е и тяхното изменение при условията на чл.*4 от ГПК. В случая с молба вх.№11447/19.06.2015г./л.266/тримата ищци са предявили претенции относно ползването и подобренията на делбения имот, изменени по размер в с.з., проведено на 11.07.2017г./96.40лева общо за тримата обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот в периода 12.04.2013г.-19.06.2015г. и 4999лева обезщетение за извършени подобрения-построяване на стопанската сграда/, формулирани като „искане по сметки за лишаването ни от възможността да ползваме нашата част от имота и за по-голям принос при извършване на подобрения в него”, при липса на яснота относно основанието на претенцията за 4999лева и размера на претенциите за лишаване от ползване на всеки един от тримата ищци, за отстраняване на която неяснота районния съд следва да предприеме необходимите процесуални действия като изиска излагането на допълнителни факти и обстоятелства във връзка с подобренията и ползването, и формулиране на адекватен на тях петитум. Всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общия имот, чийто размер зависи от притежаваната идеална част, и има право на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаване от ползването съответно на квотата му, при което недопустимо се явява общото предявяване на иск за присъждане в полза на тримата на общата сума от 96.40лева. Твърдяните факти и обстоятелства във връзка с претендираната  от едната ищца веднъж като стойност на построената стопанската сграда, веднъж като увеличена стойност на наследството сума от 4999лева,  не дават възможност за извеждане на правна квалификация на искането - дали се касае за вземане на сънаследник, извършил подобрения в имота на наследодателя, за които не е възнаграден, респ. за построяване на стопанската сграда приживе на наследодателя, довели до увеличение на наследството, което се дели/иск по чл.12, ал.2 от ЗН/,  или се касае за вземане на сънаследник, извършил подобрения във вече съсобствен имот/иск по чл.30, ал.3 от ЗС/, в който смисъл е твърдението относно момента на построяване през 2011г., несъответно на твърдението за увеличено наследство, предвид смъртта на наследодателя през 1994г.

Недопустимостта на обжалваните решения по чл.250 от ГПК №135/15.02.2018г. и по чл.247 от ГПК №136/15.02.2018г.  на районния съд от една страна следва от провеждане на съответните производство, приключили с постановяването им, без участието на наследниците на починалите съделители И.Ю.М. и П.А.М., и от факта, че съдът се е произнесъл по непредявени искания. Исканията по чл.247 и чл.250 от ГПК са за поправка на явна фактическа грешка и допълване на решението по първата фаза  №12/30.04.2015г. за допускане на делбата, а не на обжалваното решение по извършване на делбата, в който смисъл недопустимо се е произнесъл районния съд с решение по чл.250 от ГПК №135/15.02.2018г. и решение по чл.247 от ГПК №136/15.02.2018г.  по гр.д.№1563/2013г.на ДРС.

Тъй като отговорността за сторените съдебни разноски е в зависимост от изхода от спора- уважаване или отхвърляне на исковете/чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК/, на настоящия етап на производството, такава не следва да се разпределя. Въпросът за отговорността за разноските във въззивното производство, приключило с обезсилване на недопустимото съдебно решение следва да намери разрешение при новото разглеждане на спора по същество от първоинстанционния съд.

С оглед гореизложеното, Д.кият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №1050 от 13.11.2017г. по гр.д.№1563/2013г., решение по чл.250 от ГПК №135/15.02.2018г. и решение по чл.247 от ГПК №136/15.02.2018г. , трите постановени  по гр.д.№1563/2013г.на Д.ки районен съд.

ВРЪЩА делото на РС гр. Д. за разглеждането му съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1  и 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                      2.