Р Е Ш Е Н И Е

№ 131 , гр. Добрич, 13.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА Н.

ЧЛЕНОВЕ : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Елица Александрова, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 177 по описа на Добричкия окръжен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 1082/ 22.03.2018 г., подаден от процесуалния представител на ищцата М.Т.Н., с ЕГН **********,***, против решение № 23/ 06.03.2018 г., постановено по гр.д. № 781/ 2017 г. по описа на РС гр.Б. /, с което са били отхвърлени претенциите и против ***за признаване незаконността на уволнението и със Заповед № **/ 02.11.2017 г. на Кмета на ***и за отмяната на уволнителния акт, за възстановяване на длъжността, която е заемала преди уволнението и за осъждане на ответника да и заплати сума в размер на 4 446 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение. Решението се обжалва и в частта, с която в тежест на ищцата са били възложени сторените от ответника разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилни били изводите на Районния съд, че било извършено дисциплинарното нарушение, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ била издадена в съответствие със закона и била мотивирана, както и че наложеното най – тежко наказание било съответно на тежестта на извършеното нарушение. Първоинстанционният съд не обсъдил възраженията на ищцата, сега въззивница, че в уволнителния акт не било описано нарушението, времето и мястото на извършването му, не били изложени съображения за извършване на дисциплинарното нарушение при груба небрежност. Липсвали доказателства за извършено от ищцата нарушение на трудовата дисциплина. Посочените от работодателя твърдения за липса на лоялност и уронване на неговия престиж били фактически, за липса на доверие у Кмета на ***, което не съставлявало злоупотреба с доверие на работодателя. Трудовото правоотношение между страните съществувало 38 години и било необосновано налагането на най – тежката дисциплинарна санкция. Не били уточнени фактите и обстоятелствата по чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ и кой от двата състава съдът приемал за доказан. Съдът не съобразил дадените от ищцата подробни обяснения, нито представените от нея доказателства, от които било видно, че строителство не е било извършено. Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което заявените претенции се удовлетворят изцяло. Претендира разноски.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна ***, чрез процесуалния и представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява решението като валидно, допустимо и правилно, да бъде потвърдено. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 315 ал 2, вр. чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от М.Т.Н. *** искови претенции за признаване уволнението й със заповед № 113/ 02.11.2017 г. на кмета на Община /Б. за незаконно и за нейната отмяната, за възстановяване на длъжността, която е заемала преди уволнението – „старши специалист незаконно строителство“ в Общинска администрация гр. /=, както и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното й уволнение в размер на шестмесечното й брутно трудово възнаграждение в общ размер на 4 446 лв. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, налице било разминаване между фактическите основания за издаване на заповедта и законовите такива съобразно Кодекса на труда. Дали се касаело за лоялност на служителката, злоупотреба с доверието на работодателя и запазване на доброто му име или за настъпването на конкретни вреди в негов ущърб от поведението на служителката не ставало ясно и препятствало ищцата да определи конкретното дисциплинарно нарушение, което и било вменено и водело до неяснота във волята на работодателя. В заповедта за уволнение било посочено, че обяснения са снети от ищцата едва след изготвяне на самата заповед, а от представените от нея обяснения ставало ясно, че служителката е извършила проверка, която е обективирала в констативен протокол и приложила снимков материал. Посоченото в заповедта заявления за снабдяване със строителни книжа не било входирано на въпросната дата, тъй като не била представена кадастрална скица. В заповедта за уволнение не било описано извършеното нарушение и датата, на която било осъществено или установено, като по този начин не можело да се съобрази дали са спазени сроковете за налагането на дисциплинарна санкция. Заповедта била немотивирана и нарушавала правото на защита на ищцата. Работодателят не съобразил тежестта на извършеното нарушение и наложил най – тежкото дисциплинарно наказание, което не съответствало на тежестта на нарушението. Настоява се уволнението и да бъде отменено като незаконно, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди него длъжност, като работодателят и заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа. Претендира разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът ***е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на заявените претенции с възражението, че с поведението си ищцата загубила доверието на работодателя, подвела го е, че се извършва строеж само на ограда, а когато работодателят и ищцата посетили заедно обекта станало ясно, че са налице два строежа – за ограда и гараж. Писмо до жалбоподателката, че съседите и разполагат с разрешение за строеж на ограда, подписано от Кмета на ***било с невярно съдържание и било предоставено за подпис от ищцата. Към този момент изобщо не било подадено искане за снабдяване със строителни книжа. Процедурата по установяване на нарушението и по налагане на дисциплинарно наказание била спазена изцяло и проведена в съответствие с правилата на КТ. Не отговаряли на истината твърденията, че от ищцата не били изискани писмени обяснения. В заповедта се съдържали данни кога и при какви обстоятелства било извършено нарушението. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, ДОСприема за установено от фактическа страна следното:

По силата на трудов договор от *.05.1999 г., сключен между М.Т.Н. ***, представлявана от нейния кмет, ищцата е изпълнявала длъжността „старши специалист незаконно строителство“.

На 01.08.2017 г. и на 14.08.2017 г. собственицата на имот с идентификатор **по кад.карта на с. Б., общ. /Б., депозирала жалби против собствениците на съседния имот с идентификатор .*, че извършват незаконно строителство на границата между двата поземлени имота. Жалбоподателката Е.Ц. е била разпитана в качеството на свидетел в първоинстанционното производство. От показанията и се установява, че подала жалби, като включително на 01.08.2017 г. посетила лично ***, където разговаряла с ищцата. Двете заедно, със служебен автомобил, посетили на място с. Б., където констатирали извършването на строителни работи по изработването на масивна ограда на границата с имота на свидетелката и изливането на бетонни основи с правоъгълна структура, за които строителни работи собствениците на имот с идентификатор .* не разполагали със строителни книжа. Според св. Ц., ищцата разговаряла насаме с един от собствениците, след което разпоредила спиране на строителството и дала разяснения, че собствениците следва да се снабдят със строителни книжа. Тъй като в последствие получила от ***писмо, че собствениците на имот .* са подали документи за снабдяване с разрешение за строеж на масивна ограда, посетила Кмета на Общината. Посетили заедно обекта и установили строителството, което не било довършено, както на масивна ограда, така и на основа с правоъгълна форма.

В качеството на свидетел е разпитана и Я.Х., собственик на имота с идентификатор *.* в с. Б.. Потвърждава, че са имали намерение да изградят масивна ограда по границата с имот .**, както и място, където нейн близък да паркира автомобила си. Не разполагали със строителни книжа и искане за издаването им било депозирано в ***в по – късен момент, когато се снабдили с всички необходими документи, включително и със скица от кадастралната карта на населеното място.

По делото е представен констативен протокол от 01.08.2017 г. , в който е обективирано, че на границата между процесните имоти е започнато строителство, излети са част от основи на ограда. Протоколът е подписан от ищцата, липсват подписи на присъствалите Е.Ц.или на някого от съсобствениците на имот .*. Липсва акт за спиране на започнатото строителство.

От приложеното писмо, изх. № ** – 922 - 1#3/ 23.08.2017 г., изготвено от М.Т. и носещо подписа на Кмета на ***, адресирано до Е.Д.Ц., е видно, че в него е посочено, че съседите на жалбоподателката имат подадено заявление за ограда на общата им граница, извършвали почистване и бил започнат изкоп, но строителните работи били спрени до издаване на разрешение за строеж.

Заявление за издаване на разрешение за строеж единствено на масивна ограда било подадено от Я.Д.Х.и П.Д.И.с вх. № 94Я-242-3/ 17.10.2017 г.

На 04.09.2017 г. при Кмета на ***се явила Е.Ц., която се оплакала, че съседът и строи не ограда, а гараж и строителството не е спряно. По този повод Кметът разговарял с ищцата, която заявила, че е извършила проверка и установила, че се изгражда единствено ограда. Двамата посетили имота в с. Б. и установили, че има излети основи за ограда и в такива в правоъгълна форма, близки до размерите на гараж, а в близост били складирани строителни материали.

Със заповед № */ 05.09.2017 г. Кметът на ***наложил на ищцата наказание „дисциплинарно уволнение“. Заповедта били отменена от него, след което работодателят изискал предварително писмено съгласие за уволнението на ищцата от Дирекция „**“, тъй като М.Т.Н. страдала от заболяване „захарен диабет“, което попада в обсега на Наредба № * за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333 ал. 1 от КТ. Изискани и били писмени обяснения. Със заповед № */ 02.11.2017 г. Кметът на ***наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че по повод жалбата на Е.Ц. ищцата е изготвила писмо, в което е посочила, че съседите на жалбоподателката имат подадено заявление за строителство на масивна ограда, каквото заявление те не са подали. По този начин М.Н. нарушила задължението си за лоялност към работодателя и злоупотребила с неговото доверие и увредила доброто му име, като му причинила вреди, изразяващи се в уронване престижа на институцията на ***.

При така изложените фактически данни ДОСдостига до следните правни изводи:

Предявените от М.Т.Н. *** искове, черпещи правното си основание от нормите на чл. нормата на чл. 357, вр. чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, щото по своето естество представляват трудов спор между ищеца – работник, и работодателя - ответник, за отмяна на налагането на най – тежката дисциплинарна санкция, за възстановяване служителката на длъжността, която е заемала преди уволнението и за заплащане на обезщетение в размер на брутното и трудово месечно възнаграждение за времето, през което е останала без работа. Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ и броим от датата на връчване на уволнителния акт, предвид което подлежи на разглеждане. Всяка от страните е легитимирана да участва в процеса,решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността му, въззивният съд намира следното:

За да отхвърли главната ищцова претенция за признаване незаконността на уволнението и отмяна на уволнителния акт, първостепенният съд е приел, че ищцата, възползвайки се от служебното си положение, е извършила действия, компрометиращи оказаното и доверие, в случая с проекто-писмо е подвела кмета на Община /Б. да удостовери невярна информация и я съобщи на засегнат граждани, като без значение е формата на вината – умисъл или небрежност.

Тези изводи се споделят напълно и от настоящата съдебна инстанция по същество.

В съдебното производство по оспорване законността на уволнението ищецът в исковата си молба очертава предмета на спора, като въвежда конкретни нарушения, които според него са допуснати от работодателя и които опорочават уволнителния акт, поради което се налага неговата отмяна. Това определя дължимото от съда произнасяне по всички релевирани от ищеца твърдения.

В исковата молба ищецът е заявил нарушение на процедурата по чл. 194 ал. 1 от КТ във връзка с мотивирането на уволнителния акт. Ищцата твърди, че заповедта липсва описание на нарушението и конкретизация на конкретните нейни действия, както датата и мястото, на които е извършено. По този начин било ограничено правото и на защита, както и не било възможно да се установи дали работодателят е спазил сроковете за налагане на дисциплинарната санкция.

Тези твърдения се приемат от настоящия състав на въззивния съд за неоснователни. Посочена е датата, на която работодателят е констатирал нарушението – 04.09.2017 г. От тук може да се съобрази спрямо датата на издаване на заповедта – 02.11.2017 г., че е спазен срокът по чл. 194 ал. 1 от КТ. В самата заповед има обстойно изложение на всички релевантни спрямо вмененото на ищцата нарушение на трудовата дисциплина факти и обстоятелства, така че тя да може в пълен обем да реализира правото си на защита. В нея се съдържат изрази, от които може да се направи обоснован извод какво конкретно дисциплинарно нарушение е вменено на М.Н., напр. „За да се уверя в лоялността или в обратното – нелоялността на подчинената ми служителка…“, „…ме излъга и злоупотреби с доверието ми“. Тези изрази кореспондират с твърдението на работодателя, че служителката е нарушила задължението си да бъде лоялна– да не злоупотребява с неговото доверие, да не разпространява поверителна информация и да пази доброто му име. Действително, предмет на вмененото на ищцата дисциплинарно нарушение не е разпространяване на поверителна за работодателя информация. В нормата на чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ тези деяния са изброени алтернативно и наличието на което и да е от тях осъществява състава на това нарушение на трудовата дисциплина. Злоупотреба с доверието на работодателя е нарушението, предмет на уволнителния акт и това се извежда от неговото съдържание, като се отчете, че е налице пълно съвпадение между фактически описаното нарушение и неговата правна квалификация.

Съдът не споделя оплакванията, че е налице разминаване между фактите, описващи нарушението, че са изложени такива както за злоупотреба с доверието на работодателя, така и за причинени на работодателя вреди. Видно от съдържанието на заповедта за уволнение, работодателят счита, че поведението на ищцата уронва престижа на ***, което цени като вреда. Касае се за неимуществен вредоносен резултат, различен от причиняването на имуществена вреда за предприятието, каквото нарушение изобщо не е било предмет на производството по налагане на дисциплинарна санкция.

Основните възражения, развити от ищцата в първоинстанционното производство, а и във въззивната жалба касаят извършването на вмененото и нарушение на трудовата дисциплина.

Тук трябва да се отбележи следното:

В поднадзорната заповед Кметът на ***, независимо от пространното изложение на фактическите обстоятелства, е приел, че злоупотреба с неговото доверие е съставянето на писмо, с изх. № ** – 922 - 1#3/ 23.08.2017 г., изготвено от М.Т.Н. и носещо подписа на Кмета на ***, че съседите на св. Е.Ц. имат подадено заявление за ограда на общата им граница, извършвали почистване и бил започнат изкоп, но строителните работи били спрени до издаване на разрешение за строеж. Макар и устно в първоинстанционното производство страните да са спорили дали при извършването на проверката от ищцата на 01.08.2017 г. е констатирала единствено изграждането на основи за масивна ограда или и на такива с правоъгълна форма за гараж, работодателят е приел, че това е единствено елемент от фактическите данни, които е констатирал при проверката. Дисциплинарната санкция е наложена за това, че М.Т.Н. е изготвила писмо с невярно съдържание и е подвела Кмета на общината да го подпише. Това твърдение е установено от приложените по делото писмени доказателства. Писмото е изготвено от ищцата на 23.08.2017 г., а св. Х. е подала заявление за издаване на разрешение за строеж едва на 17.10.2017 г. В тази връзка Окръжният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, че формата на вината е без значение. Нарушението не би могло да бъде извършено от ищцата при небрежност, тъй като при изготвянето му по преписката не е имало приложено заявление за снабдяване със строителни книжа от собствениците на имот с идентификатор .* по кад. карта на с. Б., общ. /Б.. Твърденията и, дадени и в обясненията пред работодателя, и в хода на съдебния процес, са били, че била с убеждение, че документи са били подадени, но в последствие е разбрала, че са били върнати по обективна причина, тъй като липсвала кадастрална скица, а служителят на ******* идвал веднъж седмично, са неоснователни. Периодът между писмото, написано от М.Т.Н. и действително подаденото заявление за издаване на разрешение за строеж, е около два месеца, поради което Окръжният съд намира, че нарушението е извършено умишлено. Към 23.08.2017 г., когато ищцата е изготвила писмото, заявление за издаване на строителни книжа не е било подадено. Независимо от това тя е написала писмо с очевидно невярно съдържание и го е поднесла за подпис пред Кмета на ***, който, уверен в лоялността на служителката си, го е подписал, без да извърши допълнителна проверка. Писмото е било адресирано до гражданка, като по този начин е била създадена една привидност, че строежът е законен. Така М.Т.Н. е злоупотребила с доверието на работодателя, тъй като, възползвайки се от служебното си положение, е извършила действия по изготвяне на писмо с невярно съдържание и предоставянето му за подпис пред Кмета на ***, като е компрометирала оказаното и доверие и по този начин е злепоставил работодателя пред жалбоподателката Е.Ц.. При тези съображения Окръжният съд намира за докарано, че ищцата, сега въззивница, е осъществила състава на вмененото и нарушение на трудовата дисциплина.

Съгласно чл. 189 ал. 1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание работодателят взема предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Действително, от представеното трудово досие на ищцата става ясно, че не е била наказвана за други нарушения на трудовата дисциплина. Нарушението е достатъчно тежко както предвид неговите собствени характеристики, така и предвид качеството на работодателя и неговите функции. Община /=, като орган на местното самоуправление и местната администрация осъществява политиката по места и брани и защитава интересите на гражданите на своята територия. Извеждането на писмо с невярно съдържание, носещо подписа на кмета на съответната община и адресирано до граждани е достатъчно тежко нарушение, което да обоснове налагането на най – тежката дисциплинарна санкция.

Изложеното води на извода за неоснователност на главната претенция на ищцата за признаване незаконността на уволнението и и за отмяна на уволнителния акт, което води до неоснователност на акцесорните претенции за възстановяване на длъжността, която е заемала преди уволнението и за осъждане на работодателя да и заплати обезщетение за шестмесечен период, през който е останала без работа поради уволнението.

Предвид изложените съображения Окръжният съд счита, че първоинстанционното решение не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора първоинстанционният съд е възложил на ищцата сторените от ответника разноски. При настоящото разглеждане на делото въззивният съд следва да присъди на въззиваемата община сторените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., изчислено на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 23 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОСР Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 23/ 06.03.2018 г., постановено по гр.д. № 781/ 2017 г. по описа на РС гр. /Б..

ОСЪЖДА М.Т.Н., с ЕГН **********,***, да заплати на ***сторените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от датата на неговото обявяване – 13.06.2018 г., при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.