Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 145
гр.Добрич
27.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд гражданско
отделение
На
двадесет и осми май 2018 год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:ПАВЛИНА
ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №180 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от
ГПК.Подадена е въззивна жалба от И.С.В. *** срещу решение №51/15.01.2018 г. по
гр.д.№2049/2017 г. на Добричкия районен съд,с което са отхвърлени предявени от
въззивницата срещу ЧСИ С.С. *** действие ДОС обективно съединени искове,както
следва:1./за осъждане на горния ЧСИ да заплати на В. сума от 2 753,10
лв-обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерни действия
и бездействия по изп.д.№*** по описа на съдебния изпълнител-опис и публична
продан на недвижим имот,ведно със законната лихва от 05.07.2013 г.,респ.
евентуално от 05.02.2014 г.;2./за осъждане на ЧСИ да заплати на В. сума от
85,52 лв-обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерно
бездействие по изп.д.№*** по описа на съдебния изпълнител,като не заплатил
сумата от 85,52 лв-банкова лихва върху 795 лв за периода 29.05.2014 г.-17.03.2016
г. и върху 8 898,99 лв за периода 06.06.2014 г.-17.03.2016 г.,които суми са
постъпили в резултат на изпълнението по сметка
на съдебния изпълнител;3./за осъждане на ЧСИ да заплати на В. сума от
998 лв-обезщетение за неоснователно обогатяване от неправомерно действие на
съдебния изпълнител-изплащане на сумата от 998 лв в полза на Национална агенция
по приходите,като въззивницата И.С.В. е осъдена да заплати на ЧСИ Сл.С. сторени
по делото разноски-660 лв адвокатски хонорар и 150 лв депозит за
съдебно-счетоводна експертиза-общо 810 лв,както и по сметка на ДРС сума от 75
лв-дължим остатък за заплащане възнаграждението на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза.Изложени са следните доводи за
незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно решение:мотивите на съда
били неясни,непълни и неточни;всички изводи били неправилни и необосновани;не
били обсъдени всички доказателства по делото;не били изследвани последствията
от посочените неправомерни действия на ЧСИ,довели до ощетяването на
въззивницата.Подробно в жалбата са изброени действията/бездействията на
съдебния изпълнител по изп.д.№185/2013 г. по описа на ЧСИ Сл.С.,от които според
въззивницата и ищца по делото са настъпили за нея вреди,остойностени в
претендираните размери обезщетения,така,както са изложени в исковата молба и
последвалите молби-уточнения на същата,като отново са изложени по същество
доводи за незаконосъобразност на изброените действия/бездействия.Извършен е
подробен коментар на събраните доказателства по делото,както и на заключението
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза,като въззивницата е изложила с
кои изводи на вещото лице е съгласна и с кои несъгласна.Настоява се за отмяна
на обжалваното решение и за уважаване на исковете.Въззивницата претендира
сторените от нея разноски в двете инстанции до момента.
В писмен отговор на въззивната жалба въззиваемият ЧСИ С.С.
изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
атакуваното първоинстанционно решение.Претендира сторените от него в настоящата
инстанция разноски.Горната позиция се поддържа и в хода на въззивното
производство.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по
чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното
решение на 29.01.2018 г.,а жалбата е подадена по пощата на 31.01.2018 г. при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 12.02.2018 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено
от законен състав на районния съд в изискуемата форма,мотивирано и
разбираемо.Същото е недопустимо в частта,с която е отхвърлен иск на И.С.В.
срещу ЧСИ С.С. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на
998 лв-обезщетение за неоснователно обогатяване от неправомерно действие на ЧСИ
/изплащане на сумата в полза на НАП/,и в тази част следва да бъде
обезсилено,като съображения за този извод съдът ще посочи по-долу в
изложението.В останалата част решението на ДРС е допустимо като постановено по
предявени допустими искове.В същата част то е и правилно и следва да бъде
потвърдено.
Гр.д.№2049/2017 г. на ДРС е образувано по повод искова
молба /приложена към гр.д.№2979/2017 г. на Варненски районен съд-прекратено и
изпратено по подсъдност на ДРС/,уточнена с молби вх.№17496/28.03.2017 г. /листи
57 и сл. от делото на ВРС/,вх.№12155/18.07.2017 г. на листи 8-9 от делото на
ДРС/ и вх.№17300/16.10.2017 г. /листи 39-40 от делото на ДРС/,с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове от И.С.В. *** срещу ЧСИ С.С. ***
действие ДОС,както следва:
1.иск на основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ във връзка с
чл.441 ал.1 от ГПК във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ЧСИ да заплати на ищцата В. сума в размер на 2 753,10 лв-обезщетение за причинени на ищцата като взискател
имуществени вреди вследствие неправомерни действия и бездействия,довели до
незаконосъобразно забавено принудително изпълнение,по изп.д.№*** по описа на
ЧСИ Сл.С.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на
непозволеното увреждане-05.07.2013 г.,а в условие на евентуалност от датата
05.02.2014 г.,до окончателното изплащане на сумата;
2.иск на основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ във връзка с
чл.441 ал.1 от ГПК във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД за осъждане на ЧСИ да
заплати на ищцата В. сума в размер на 144,94
лв-обезщетение за причинени на ищцата като взискател имуществени вреди
вследствие неправомерно бездействие на ЧСИ по изп.д.№***,изразяващо се в
неизплащане на същата на начислени върху събрани по делото суми банкови лихви
по сметката на ЧСИ,както следва:19,59 лв-лихва върху сума от 998 лв за периода
05.02.2014 г.-06.03.2017 г.;11,18 лв-лихва върху сума от 795 лв за периода
29.05.2014 г.-17.03.2016 г. и 124,45 лв-лихва върху сума от 8 898,99 лв за
периода 06.06.2014 г.-17.03.2016 г.,които суми са намалени с удържания на ЧСИ
данък върху дохода от лихви в размер на 10,28 лв;
3.иск на основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ във връзка с
чл.441 ал.1 от ГПК във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ЧСИ да заплати на ищцата В. сума в размер на 998 лв-обезщетение за причинени на ищцата като взискател
имуществени вреди вследствие неправомерно бездействие на ЧСИ по изп.д.№***,изразяващо
се в неизплащане на същата на 05.02.2014 г. горната събрана по делото
сума,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на увреждането
05.02.2014 г.,до окончателното й изплащане.
Районният съд не се е произнесъл по иска по т.3 от
изложението.Същият е разгледал непредявен иск с цена 998 лв на основание чл.59
от ЗЗД на плоскостта на неоснователното обогатяване.В случая не се касае за
неправилна правна квалификация на отправената искова претенция,при което
районният съд да е обсъдил все пак наличието или не на елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.Напротив съдът е преценявал в мотивите на
атакувания акт дали ответникът ЧСИ се е обогатил със сумата от 998 лв без основание
за сметка на взискателката по изпълнението.В частта на произнасянето по такъв
иск първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено,като
делото в тази част следва да се върне на районния съд за разглеждане на
предявения иск по чл.45 от ЗЗД.
Районният съд е разгледал частично иска по т.2 от
изложението до размер от 85,52 лв-обезщетение за имуществени вреди,включващо
банкова лихва върху сума от 795 лв и върху сума от 8 898,99 лв за
визираните по-горе периоди.Страните не са поискали допълване на
първоинстанционното решение в частта на произнасянето по този иск по реда и в
срока по чл.250 от ГПК,поради което висящността на производството по делото по
този иск в частта за горницата от 85,52 лв до 144,94 лв е преустановена и
въззивният съд не дължи разглеждане на претенция за посочената горница.
По иска по т.1 от изложението:
Сочи се в исковата молба,че претендираната сума от 2 753,10
лв се равнява на несъбраната част от дълга по цитираното изпълнително дело,по
което ищцата е взискател,като несъбирането й се дължало на поредица от
неправомерни действия на ЧСИ Сл.С.,довели до несвоевременно провеждане на
публичната продан на недвижим имот-собственост на единия от солидарните
длъжници,което пък обусловило невъзможност горният остатък от дълга да бъде
събран.Още при извършване на описа на имота били допуснати нарушения-описът
първо бил насрочен за 07.05.2013 г.,но впоследствие пренасрочен за 05.07.2013
г. поради нередовно уведомяване на длъжниците.ЧСИ не изпълнил и задължението си
по чл.483 от ГПК да извърши преди описа проверка дали имотът е собственост на
длъжника към деня на възбраната.В случая изясняването на собствеността
започнало едва след 29.07.2013 г.,когато с разпореждане на ПЧСИ била насрочена
публична продан на имота през периода 19.08.2013 г.-19.09.2013 г.ЧСИ извършвал
справки относно собствеността върху имота-предмет на публичната продан в хода
на проданта и дори след това.На 30.09.2013 г. била насрочена нова публична
продан през периода 06.01.2014 г.-06.02.2014 г.Тази втора продан била
неправомерно спряна от ЧСИ с постановление от 05.02.2014 г. поради подадена от
длъжника С.В.Д.декларация с приложени копия от вносни бележки за извършени от
него плащания в общ размер от 1 000 лв и поради наведено от последния
възражение за несеквестируемост на имота.Нова продан била обявена от ЧСИ за
периода 29.04.2014 г.-29.05.2014 г.Посочените неправомерни действия на ЧСИ
според ищцата довели до изключително голямо забавяне на изпълнителното
производство и до натрупване на още дълг на длъжниците,който останал несъбран.
В отговор на исковата молба ответникът ЧСИ е оспорил
основателността на исковете,излагайки доводи,че извършените от него действия не
са неправомерни и не са довели до причиняване вреди на ищцата в посочените
размери.
Първоначално по повод изпълнителен лист,издаден по
ч.гр.д.№10578/2011 г. на РС-В. в полза на кредитора И.С.В. *** срещу
солидарните длъжници В.С.Д.и С.В.Д.,двамата от гр.В.,е образувано изп.д.№***по
описа на ЧСИ Л.Н.Т.с район на действие ВОС.Предмет на изпълнителния титул е
парично притезание-сума от 4 822 лв-главница по запис на заповед от
14.01.2011 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 11.07.2011
г. до окончателното плащане,както и съдебно-деловодни разноски от 96,40 лв-ДТ и
30 лв-адв.възнаграждение.По молба на взискателката В. вх.№01016/14.03.2013 г.
делото е изпратено на ЧСИ С.С. *** действие ДОС за продължаване на
изпълнителните действия чрез осъществяване на принудително изпълнение спрямо
недвижим имот-собственост на длъжника С.В.Д.,а именно 1/2 ид.ч. от ПИ с
идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Ш.,общ.Ш.,обл.Добрич ведно с построените
върху горния ПИ сгради с идентификатори ***/жил.сграда/,***и ***по к.к.
/селскостопански сгради/-имот с административен адрес гр.Ш.,върху който имот е
била наложена възбрана още от ЧСИ Л.Т.,вписана на 03.08.2012 г. в СВ-КаВ..На
28.03.2013 г. ЧСИ Сл.С. образува изп.д.№***,като с разпореждането за образуване
насрочва опис на възбранения имот на 07.05.2013 г.Длъжникът С.Д.и съпругата му К.Д.не
са уведомени надлежно за последната дата /призовките,изпратени с писма чрез
куриерска служба,са върнати в цялост като невръчени/,което е наложило ЧСИ да
насрочи нова дата за опис на имота на 05.07.2013 г.На последната дата описът
вече е извършен.Вещо лице е изготвило оценка на описания имот,входирана на
22.07.2013 г.,като е дало такава за целия имот в размер на 8 800 лв.На
29.07.2013 г. ЧСИ С. насрочва публична продан за периода 19.08.2013
г.-19.09.2013 г. и разпорежда да се изготвят обявления,които да се поставят на
съответните по закон места.Няма данни по изп.дело обаче,че горната процедура по
чл.487 ал.1-3 от ГПК е била осъществена /не са изготвени обявления,не е
съставен протокол за разгласяване на проданта/.Вместо това ЧСИ е започнал
активно проучване на собствеността на имота /писма от и до СВ-КаВ.,от и до Община-Ш.
относно изискване на копия от нот.актове,акт за узаконяване,скици и пр. на
листи 72-94 от изп.д./.Горното проучване на собствеността и характеристиките на
имота след извършване на описа и дори в течение на периода,обявен за провеждане
на публична продан,е в нарушение на разпоредбата на чл.483 от ГПК,която регламентира
задължение на съдебния изпълнител да проучи правата върху имота преди
извършване опис на същия.
На 30.09.2013 г. ЧСИ С. насрочва наново публична
продан на 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 396 кв.м,съставляващо УПИ **,кв.**
по ПУП на гр.Ш.,ведно с построените върху него сгради .3 и .4,за периода
06.01.2014 г.-06.02.2014 г.Този път обявления са изготвени и проданта е
разгласена.Един ден преди края на проданта обаче на 05.02.2014 г. длъжникът С.В.Д.подава
молба до ЧСИ /лист 120 от изп.д./,с която уведомява последния,че през периода
20.03.2013 г.-20.12.2013 г. бил внесъл по сметка на ЧСИ Л.Т.на вноски сума от
1 000 лв в полза на взискателя /по 100 лв месечно/,като декларира,че ще
продължи да внася по 100 лв всеки месец до 20-то число.С горната молба същият е
поискал спиране на публичната продан.ЧСИ С. спира проданта /на практика отменя
насрочената продан/ с мотив,че следва да се произнесе по отправено от длъжника
възражение за несеквестируемост на имота.В случая очевидно предпоставките на
чл.454 ал.1 от ГПК /в редакция на текста към февруари
След отмяната и на публичната продан от периода
06.01.2014-06.02.2014 г. ЧСИ С. насрочва нов опис на имота,извършен на
20.02.2014 г.;изготвена е нова оценка на имота предвид установените
характеристики на сграда .3 на магазин
за промишлени стоки и склад-посочена е по-висока цена на целия имот от
21 200 лв,като имотът е изнесен на публична продан през периода 29.04.2014
г.-29.05.2014 г. и този път публичната продан е осъществена.Обявен е купувач
при цена 9 693,99 лв и е изготвено постановление за възлагане от
09.06.2014 г.
Както става ясно,действително действията на ЧСИ не са
били напълно координирани с процесуалния закон и е налице забавяне на
процедурата по публична продан на посочения имот в гр.Ш..Не е достатъчно обаче
да се констатира неправомерност на действия или бездействия на ЧСИ,за да се
уважи искът.Фактическият състав на отговорността на ЧСИ по чл.74 ал.1 от ЗЧСИ
във връзка с чл.45 от ЗЗД обхваща не само неправомерни действия/бездействия на
съдебния изпълнител,но и настъпила вреда от същите,както и причинно-следствена
връзка между действията/бездействията и вредата.В настоящата хипотеза не са
налице останалите елементи от горния ФС-причинна връзка и вреда.Въпреки
забавянето принудителното изпълнение спрямо имота в гр.Ш. е осъществено успешно
и продажбата дори е извършена при по-висока цена от посочената по първите две
насрочени продажби.В известен смисъл забавянето е способствало за изготвяне
по-висока оценка на имота и за събиране на по-голяма сума от проданта.В този
смисъл ищцата В. не е увредена,а напротив е погасена по-голяма част от
вземанията й.Не е ясно какви преки вреди от забавянето на проданта се
претендира да са причинени на В..Същата сочи „набъбване на дълга” на длъжниците
спрямо нея поради забавянето,като непогасената част било невъзможно да бъде
събрана.Няма пряка причинно-следствена връзка между забавянето на проданта и
невъзможността да се събере остатъкът от дълга,защото не е гарантирано,че и при
своевременно провеждане на публичната продан целият дълг би бил погасен от
събраната продажна цена.При първоначално посочената при продажбите от периода
19.08.2013-19.09.2013 г. и 06.01.2014-06.02.2014 г. начална цена за наддаването
от 3 300 лв едва ли би се достигнало до събиране на по-голяма от събраната
при публичната продан от периода април-май
Не се твърди ЧСИ да е осъществил някакви други
последващи действия/бездействия,които да са възпрепятствали принудително
изпълнение за събиране на остатъка от задължението,поради което и несъбраният
остатък от дълга към И.В. не може да се третира като пряка и непосредствена
вреда от неправомерно действие/бездействие на ЧСИ,подлежаща на обезщетяване.Искът
за сумата от 2 753,10 лв е неоснователен и правилно като краен
резултат,макар и при други мотиви,е отхвърлен от първоинстанционния съд.
По иска по
т.2 от изложението:
Въззивната жалба в частта срещу решението на ДРС в
частта,с която този иск за сума от 85,52 лв е отхвърлен,е бланкетна и не
съдържа никакви основания за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен
акт.Не е спорно,че по правило ЧСИ е задължен да изплаща на взискателя и
начислените върху събраните по сметка на съдебния изпълнител суми банкови лихви
/Наредба №6/30.05.2006 г. за начина на изчисляване и плащане на лихвата върху
паричните средства по специалните сметки на ЧСИ,обн.ДВ,бр.47/09.06.2006 г.-чл.6
ал.1 т.1 от същата/.Според заключението по допуснатата ССЕ сума от 87,20 лв е
дължимата в полза на взискателя В. лихва върху двете главници от 795 лв и
8 898,99 лв за визираните в исковата молба периоди при съобразяване на
припадащата й се част при разпределение на лихвата между нея и присъединения
взискател-държавата /НАП/.В хода на първоинстанционното производство
ответникът-ЧСИ е изплатил на ищцата В. по банков път претендираната от нея сума
от 85,52 лв /извлечение от банкова сметка ***/.Именно поради извършеното в хода
на делото плащане на претендираната сума този иск е отхвърлен.Решението с оглед
горното е правилно и следва да бъде потвърдено и в тази част.
Първоинстанционното решение като правилно следва да
бъде потвърдено и в частта,с която в полза на ответника-ЧСИ и на ДРС са
присъдени разноски по повод двата отхвърлени иска с цена 2 753,10 лв и 85,52 лв,по които спорът се разрешава по
същество /до размер от 488,32 лв адвокатско възнаграждение и 110,98 лв
възнаграждение за вещо лице по ССЕ в полза на ЧСИ,до размер на 55,49 лв остатък
от възнаграждение за вещото лице по сметка на ДРС/.Респ. решението на ДРС
следва да бъде отменено в частта на присъдените съразмерно на иска с цена 998
лв разноски за горниците от горните суми до присъдените от ДРС,доколкото по
този иск още не е налице произнасяне по същество на спора.
Право на разноски за въззивната инстанция съобразно
отхвърлената част от жалбата има въззиваемият ЧСИ.Същият обаче в хода на
устните състезания не поддържа искането си за разноски за тази инстанция,а и
липсват доказателства да са сторени,поради което такива в негова полза не
следва да се присъждат.Въззивницата В. няма право на разноски с оглед изхода от
спора по исковете с цена 2 753,10 лв
и 85,52 лв.Отговорността за разноски във всички инстанции по повод иска
с цена 998 лв следва да бъде разпределена от първоинстанционния съд при постановяване
на решение по същество на иска при новото му разглеждане.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №51/15.01.2018 г. по гр.д.№2049/2017
г. на Добричкия районен съд в частта,с която са отхвърлени предявени от И.С.В.
с ЕГН ********** *** срещу ЧСИ С.С. *** действие ДОС искове,както следва:1./за
осъждане на горния ЧСИ да заплати на В. сума от 2 753,10 лв-обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерни действия и бездействия
по изп.д.№*** по описа на съдебния изпълнител-опис и публична продан на
недвижим имот,ведно със законната лихва от 05.07.2013 г.,респ. евентуално от
05.02.2014 г.;2./за осъждане на ЧСИ да заплати на В. сума от 85,52 лв-обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие по изп.д.№***
по описа на съдебния изпълнител,като не заплатил сумата от 85,52 лв-банкова
лихва върху 795 лв за периода 29.05.2014 г.-17.03.2016 г. и върху 8 898,99 лв за
периода 06.06.2014 г.-17.03.2016 г.,които суми са постъпили в резултат на
изпълнението по сметка на съдебния
изпълнител.
ОБЕЗСИЛВА решение №51/15.01.2018 г. по гр.д.№2049/2017
г. на Добричкия районен съд в частта,с която е отхвърлен предявен от И.С.В. с
ЕГН ********** *** срещу ЧСИ С.С. *** действие ДОС иск за осъждане на ЧСИ да
заплати на В. сума от 998 лв-обезщетение за неоснователно обогатяване от
неправомерно действие на съдебния изпълнител-изплащане на сумата от 998 лв в
полза на Национална агенция по приходите,и
ВРЪЩА делото
на Добричкия районен съд в частта по горния иск за разглеждане на предявения
иск по чл.74 ал.1 от ЗЧСИ във връзка с чл.441 ал.1 от ГПК във връзка с чл.45 и
сл. от ЗЗД от друг състав на съда.
ПОТВЪРЖДАВА решение №51/15.01.2018 г. по гр.д.№2049/2017
г. на Добричкия районен съд в частта,с която И.С.В. с ЕГН ********** *** е
осъдена да заплати 1./на ЧСИ С.С. *** действие ДОС сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 488,32 лв адвокатско възнаграждение и
110,98 лв възнаграждение за вещо лице по ССЕ и 2./по сметка на Добричкия
районен съд остатък от възнаграждение за вещо лице по ССЕ в размер на 55,49 лв,съразмерно
на отхвърлените искове с цена 2 753,10 лв и 85,52 лв.
ОТМЕНЯ решение №51/15.01.2018 г. по гр.д.№2049/2017 г.
на Добричкия районен съд в частта,с която И.С.В. с ЕГН ********** *** е осъдена
да заплати 1./на ЧСИ С.С. *** действие ДОС сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на горницата от 488,32 лв до 660 лв
адвокатско възнаграждение и на горницата от 110,98 лв до 150 лв възнаграждение
за вещо лице по ССЕ и 2./по сметка на ДРС остатък от възнаграждение за вещо лице
по ССЕ в размер на горницата от 55,49 лв до 75 лв,съразмерно на иска с цена 998
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.