Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

126                    05.06. 2018 год.                              гр.Д.                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесет и трети май                                                                     2018 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ДИАНА ДЯКОВА          

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА              

                                                                                              ЕЛИЦА СТОЯНОВА                                                                              

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно     гражданско дело       № 198              по описа  за  2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 5843/21.03.2018 год. на “***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В.срещу решение № 215/13.03.2018 год. по гр.д.№ 03471 /2017 год. на  Районен съд –Д.,с което на основание чл.124 ал.1 ГПК  е признато за установено по отношение на дружеството, че Н.Р. А., ЕГН ********** ***, в качеството на потребител с клиентски № ***, аб.№***за обект, находящ се в град Д.Д.,не дължи  сумата от 1 068.20 лв., начислена по реда на чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ като корекция на сметката за електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода от 26.06.2016 год. до 26.06.2017 год., за която сума е издадена фактура № *** от 14.09.2017 год. С доводи ,че обжалваното решение е необосновано и постановено в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му,като въззивният съд постанови ново по същество на спора за  цялостно отхвърляне на претенцията по чл.124 ал.1 от ГПК  ,както и присъди на търговското дружество сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. В обстоятелствената част на жалбата, въззивникът повторно възпроизвежда  излаганите пред първата инстанция всички свои фактически твърдения,оспорвания  и правни доводи за неоснователност и недоказаност на  претенцията на клиент на търговското дружество.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 16.03.2018 год., жалба рег.№ 5843/21.03.2018 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

Въззиваемата страна Н.Р. А., ЕГН ********** *** счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 7776/18.04.2018 год.Неоснователността на подадената въззивна жалба страната обосновава  с доводите,че в съответствие с процесуалните правила и предвижданията на законовата регламентация,ДРС е счел исковата й претенция за доказана и по същество за основателна,поради което й я уважил в пълния размер на заявяването й.

Решението е постановено по предявен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК.

При служебната проверка на решението в обжалваната му част съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт.

Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти , не са събрани  нови доказателства ,а с въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от същата  правни изводи на ДРС,поради което въззивният съд следва да основе решението си на фактическата обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд,както следва:

С изх.№ ***_КП*** от 13.09.2017г. „Е.П.М.”АД уведомява ищеца, че на 26.06.2017г. служители на дружеството са извършили проверка на точността на измерване на обслужващата измервателна система и свързващите електрически инсталации и са съставили КП. Поради констатирано неточно измерване/неизмерване е направено преизчисление на количеството потребена ел.енергия.В КП № *** от 26.06.2017г. при проверка на посочената дата от служители на „Е.П.М.”АД е посочено, че СТИ с фабричен № *** е демонтирано за експертиза в БИМ, посочени са показанията му. Монтиран е нов с № ***, със съответно записани показания на двата електромера. СТИ е поставено в индивидуална опаковка с № ***.От КП от метрологична експертиза на средство за измерване № *** от 25.08.2017г. се установява, че електромерът е представен в запечатан пломбиран плик и е констатирано съответствие с КП от 20.08.2016г., включително и на тарифите Т 1 и Т 2 - дневна и нощна. Не са посочени механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера, налични са необходимите обозначения на табелката на електромера.  Същият е с оценено съответствие, допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на органа, извършил оценяването. Няма самоход, има праг на реагиране, при съответните проверки показанията са в рамките на допустимото. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. При софтуерното четене е установено наличие на преминала енергия на тарифа Т 3 – 007171,0 кWh, която не е визуализирана на дисплея. Електормерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. Въз основа на КП № *** от 25.08.2017 г. е одобрено от ответното дружество да се начисли допълнително към 13.09.2017г. въз основа на становище за начисление на ел.енергия общо количество ел.енергия в размер на 7 171 кВТч за периода от 27.06.2016г. до 26.06.2017г. Според вещото лице СТИ е правилно свързано и отчита при допустима грешка. Претендираното за заплащане от ответното дружество количество ел.енергия е от невизуализирания за отчет регистър Т 3, който не се отчита по принцип. Няма данни за повреда или неправомерно вмешателство в схемата на свързване на процесното СТИ към електроразпределителната мрежа. Налице е активиране на трети тарифен регистър, който не е визуализиран на дисплея. Преминаващата ел.енергия е измерена от СТИ в тарифните регистри на паметта, но част от нея не е отчетена. Не може да се изчисли достоверно действителното потребление, тъй като това е функция от работата на отделните уреди, но и на времето на работа. Не може да се установи кога е активиран този трети регистър, отчитал ли е междувременно, какво и кога. Не може да се определи реалното потребление на наличните уреди при всекидневно 8-часово ползване с оглед спецификата на всеки уред. СТИ № *** е монтирано на 06.01.2013г., съставен е протокол за монтаж № ***, където са записани нулеви начални показания за Т 1 /нощна/ и Т 2 /дневна/. Липсват данни за часови интервали от денонощието, през които измерената ел.енергия се е записвала на съответния тарифен регистър, няма данни за подаване от клиента на заявление за промяна в параметризацията на СТИ чрез отчет на Т 3, както и за какъв период от време не е отчетена правилно потребената ел.енергия от клиента. Количеството електрическа енергия за корекция не е изчислено по методиката на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, тъй като е начислено цялото записано на невизуализирания регистър количество. Допълнително начислено е цялото количество ел.енергия, записано в невизуализирания регистър Т 3. Корекционни изчисления не са извършвани. Във ф-ра № *** от 14.09.2017г. на стойност 1 068,20 лева, са приложени цени на технологични разходи и  мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител съгласно чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Изчисленията са верни, а периодът на корекция е определен в съответствие с чл.50 ПИКЕЕ за максималния срок от 365 дни. В съдебно заседание, на поставените допълнителни въпроси се уточнява, че не може да се посочи датата, на която е активиран регистър Т 3 – това е отговорът от ответното дружество, софтуерът им не го позволява. СТИ е метрологично изправно, грешките са в нормата. Не може да се говори за повреда, промяна на настройки, липсва физическа повреда или въздействие. Чл.48 ПИКЕЕ регламентира извършване на корекции в случаи, когато се установи неточно измерване или неизмерване, което в случая отсъства и в двете хипотези, т.е. същият е неприложим. Приложен е чл.50 ПИКЕЕ, т.е. ел.енергията е преминала през СТИ, тъй като то е метрологично изправно.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

Съгласно нормата на чл. 83 ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. (отменени с изключение на чл . 48, 49, 50 и 51 с Решение № 1500 от 06.02.2017  год. по адм.д. № 2385/2016 год. на ВАС)  .  При правоотношението възникнало от договор за доставка на ел. енергия, абонатът дължи цената на потребените количества, различни от реално отчетените от оператора, при наличие на всички елементи от уредените фактически състави на случаи и начини на преизчисление на количеството ел. енергия от операторите на съответните мрежи /раздел IX от ПИКЕЕ/, при спазване нормите на ЗЕ и на ОУДПЕЕ и ОУДПЕЕЕМ.    В случая контролната проверка в обекта на потребление е извършена  при действието на чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ,, като хипотезите позволяващи корекция при условията визирани в чл. 48 от ПИКЕЕ са неприложими, доколкото не е установено вмешателство в измервателната схема или схемата на свързване на електромера. Фактическият състав на чл. 50 от ПИКЕЕ предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Процесният електромер не е смарт, т.е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена по правилата, на практика лишава потребителя от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно възможността по чл. 10 от ПИКЕЕ. Отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството - доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. Отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл. 11 ПИКЕЕ и чл. 120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая. Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е бил параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи - 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните цени на ищеца видно от Справка за потреблението .Не са налице твърдения, а съответно и данни и доказателства абонатът да е подавал заявление за промяна на параметризацията на електромера му чрез отчет по трета тарифа /1.8.3 за върхова енергия/, за да се отчита потреблението му и по нея при условията на чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ. Такъв отчет е и недопустим, поради липса на определени цени на върхова енергия за битови абонати. Следва да се отбележи също, че по делото липсват данни в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели,доказателства за тарифната група, по която евентуално са консумирани натрупаните в скрития регистър количества, т.е. дали е в часовете за върхова енергия, както и дали изобщо потреблението е било осъществявано от абоната и  в посочения в справката по чл. 50 от ПИКЕЕ времеви период.

Няма данни за момента и авторството на извършената софтуерна намеса в програмата за параметризация. При липса на доказателства по тези релевантни факти, всеки извод би бил вероятен, но не и категоричен, а решението не може да се основе на предположения.

С оглед изхода по спора във въззивната инстанция-неоснователност на въззивната жалба,търговското дружество следва да бъде осъдено да заплати на своя абонат  сторените от него разноски в производството в размер на 300 лв. (изплатено адвокатско възнаграждение).

 

 

 

 

   По изложените съображения  и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът

 

 

Р    Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 215/13.03.2018 год. по гр.д.№ 03471/2017 год. на  Районен съд –Д..

ОСЪЖДА “***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В.ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р. А., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство (заплатено адвокатско възнаграждение).

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                              2.