Р Е Ш Е Н И Е

№ 138 20.06.2018 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На единадесети юни 2018 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА Д.

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:Пепа Митева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 204 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадената от „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.***"** въззивна жалба рег.№4120/21.11.2017 год. срещу решение № 142/30.10.2017 год. по гр.д.№ 4/2017 год. на БРСв частта,в която дружеството е осъдено да заплати на Ж.С.П.,ЕГН **********,*** сумата от **.52 лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за полагаеми 4 дни, ведно със законната лихва ,считано от 29.12.2016 год. и до окончателното изплащане.

С доводи за необоснованост и постановяване на обжалвания съдебен акт в отклонение от материалния закон се настоява за частичната му отмяна,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за отхвърляне на иска по чл.224 от КТ за горницата над 16.52 лв.,като последица от уважаване на възражение за прихващане на дружеството-работодател с вземането му за надплатени суми на работника за командировъчни разходи в размер на **.10 лв.

Посочено е,че районният съд не разгледал възражението за прихващане,което счел за несвоевременно ,поради заявяването му след срока за подаване на отговор на исковата молба.Спора по делото бил свързан с търговската дейност на търговеца,т.е. по характера си търговски,а не граждански.С оглед на горното,допустимо било възражението да бъде заявено в сроковете по чл. 371 от ГПК,още повече че наличието на надплатени суми било установено със заключение на съдебно-счетоводна експертиза,непосредствено преди приключване на съдебното дирене.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 06.11.2017 год.,жалба рег.№4120/21.11.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима

Работодателят „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.***"** изразява несъгласието си и с начина на разпределение на отговорността за разноски и в частност с постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 75/05.02.2018 год. по гр.д.№ 4/2017 год. на БРС.Частната жалба е подадена от страна по делото,осъдена да заплати в полза на съда в пълен размер дължащи се такси и разноски независимо,че делото не било решено изцяло в полза на лице,освободено от заплащането им. Жалбата съдържа изложение относно броя и вида на предявените главни искове и претендираните лихви ,считано от датата на подаване на исковата молба.Въз основа на съпоставка на размерите,в които са заявени,респективно уважени и отхвърлени страната счита ,че незаконосъобразно разноските за вещо лице и държавна такса са възложени изцяло в нейна тежест.

При данни,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е връчено на дата 21.02.2018 год. , жалба рег.№ 869/06.03.2018 год.е подадена в срока по чл.248 ал.3 изр.2-ро от ГПК,във връзка с чл. 259 ал.1 от ГПК .

Въззиваемата страна Ж.С.П.,ЕГН **********,*** счита жалбите за неоснователни и настоява да не бъдат уважавани,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 266/22.01.2018 год. и отговор рег.№ 1206/28.03.2018 год.

Предявените пред БРСот работника Ж.С.П.,ЕГН **********,*** срещу работодателя „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.***"** обективно съединени осъдителни искове са по 1./по чл.128 т. 2 КТ ,във връзка с чл. 242 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.11.2016 год.-17.11.2016 год. в размер на 677.71лв. ;2./по чл.215 ал.1 от КТ за неизплатени командировъчни пари за извършени международни курсове за периода от 01.11.2016 год-17.11.2016 год. в размер на 819.00лв. и 3./по чл.224 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за полагаеми 4 дни в размер на **.52 лв.,след допуснато в съдебно заседание от 29.09.2017 год. по реда на чл. 214 от ГПК намаление на иска,първоначално предявен за сумата от 2 325.34 лв.

Претенциите по п.1 и п.2 са отхвърлени като неоснователни от БРС ,като в тази му част съдебния акт е влязъл в сила по правилото на чл. 296 т.2 от ГПК.

При служебната проверка на решението в обжалваната му част по п.3 ,съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт.

С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение досежно иска по чл.224 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за полагаеми 4 дни в размер на **.52 лв.,както и пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства.С оглед на горното ,въззивният съд следва да основе решението си на фактическата обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд : наличие на сключен трудов договор от дата 01.09.2016 год. за определен срок-до 31.12.2016 год. ,при 8 часов работен ден и уговорено трудово възнаграждение в размер на 1955.83 лв. месечно; прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие , считано от 17.11.2016 год.; установен със заключение на вещо лице неизползван остатък от полагащия се на работника платен годишен отпуск ,възлизащ на 4 дни, за който се следва обезщетение в размер на сумата от **.52лв. ,начислено по ведомост,но неизплатено от работодателя.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционният съд ,вкл.крайният резултат по иска по чл.224 от КТ,уважен при точно прилагане на материалния закон и в съответствие със събраните по делото доказателства.

Неоснователно е виждането на работодателя,че изхода по спора следва да е друг,тъй като в нарушение на процесуалния закон,възражението му за прихващане не било разгледано от първоинстанционния съд.Действително по делото е установено със заключение на вещото лице,изготвило съдебно-счетоводна експертиза,непосредствено преди приключване на съдебното дирене,че работодателят е изплатил на работника по –голям размер от полагаемите му се командировъчни пари.Правата си обаче,търговското дружество не е заявило своевременно с възражение за прихващане в преклузивния срок по чл.131 ал.2 т.5 от ГПК,установен за разглеждане на искове по граждански спорове,какъвто е и настоящия по смисъла на чл. 357 ал.1 от КТ.Работодателят не може да се ползва от изключенията на преклузията,установени в разпоредбата на чл.133 от ГПК,тъй като пропускът му не се дължи на особени непредвидени обстоятелства,а на процесуалната му небрежност своевременно да подготви защитата си съобразно собственото счетоводство. Възражението за прихващане може да бъде заявено в установения в разпоредбата на чл.371 от ГПК срок,единствено по търговски спорове ,посочени в разпоредбата на чл. 365 от ГПК,не и по трудовите спорове,специално посочени в разпоредбата на чл. 357 от КТ.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено и на основание чл.271 ал.1 от ГПК ,въззивният съд следва да го потвърди.

Всяка от страните е претендирала присъждане на сторените разноски в първоинстанционното производство.

Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото. От материалноправната отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото, не може да има освобождаване, дори със закон, освен ако държавата поеме изплащането на дължимото обезщетение от бюджета на съда. Работниците, служителите и членовете на кооперации са освободени от разноски за производството по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт-така решение № 67 от 03.04.2014 год. по гр. д. № 2944/2013 год. на ВКС, IV г. о.

Относно отговорността за разноски,сторени за възнаграждение на адвокат за процесуално представителство по делото:

Ищецът е заплатил съобразно приложения на л.111 от делото договор за правна защита и съдействие сумата от 400 лв.,съставляваща адвокатско възнаграждение. Ответното търговско дружество е заплатило адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 836 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението по гражданско дело за процесуално представителство за една съдебна инстанция се определя съобразно имуществения интерес.

Възнагражденията са уговорени и заплатени в посочените размери за защита по общо три иска,т.е. по дело с оценен парично материален интерес възлизащ общо на сумата от 1 869.23 лв.

С оглед изхода по спора и съобразно правилата на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК,на ищеца се следват разноски за един уважен иск в размер от **.52 лв.,а на ответника за два отхвърлени иска в общ размер от 1 496.71 лв.Припадащата се на страните част от сторените разноски е изчислена аритметично точно като възлизаща съответно на сумата от 79.72 лв. за работника и сумата от 669.39 лв. за работодателя и в тези размери е отразена в съдържанието на решението по смисъла на чл.236 ал.1 т.6 от ГПК,т.е. жалбите срещу решението и определението в тези им части са неоснователни.

Относно присъдените в полза на съда такси и разноски:

Ищецът-работник е предявил искове,произтичащи от трудово правоотношение и по правилото на чл.83 ал.1 т.1 от ГПК освободен от внасянето на такси и разноски в производството .Спора по един от исковете е решен в негова полза ,поради което осъденото търговско дружество-работодателя е длъжно да заплати дължимата ДТ по този иск в полза на съда-така чл. 78 ал.6 от ГПК. В съответствие с посочената норма,законосъобразно БРС е присъдил дължимата държавна такса по иска по чл. 224 от КТ,определена съобразно разпоредбата на чл. 71 ал.1 от ГПК в размера от 50 лв. по чл.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,респ.не е присъдил ДТ по отхвърлените искове на работника по чл.128 т.2 от КТ ,във връзка с чл.242 от КТ и чл.215 ал.1 от КТ, т.е. жалбите срещу решението и определението в тези им части са неоснователни.

В първоинстанционното производство е изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице в размер от 190 лв. Вещото лице е отговорило на поставени му от съда въпроси за изясняване на обстоятелства и по трите предявени иска. Следователно платеното на вещото лице възнаграждение съставлява разноски и по трите иска, при което и при отчитане, че само искът по чл.224 от КТ е уважен, то в съответствие с чл.78 ал.6, във вр. с ал.1 от ГПК ответникът дължи съразмерна част от разноските, а именно сумата 63.33 лева.Над този размер осъдителното решение за разноски следва да бъде отменено, като в съответствие с чл.83 ал.1 т.1,чл.83 ал.3 и чл. 78 ал.6 от ГПК, разликата до пълния размер на разноските остава в тежест на бюджета и не следва да се възлага на страни по делото.

Относно отговорността за разноски във въззивното производство:

Въззивникът претендира да му бъдат присъдени заплатените от него държавни такси по обжалването на решението и определението по чл. 248 от ГПК.С оглед изхода по спора пред въззивната инстанция,на същия се следва част от ДТ ,заплатена по частната жалба ,а именно в размер на 5.00лв.

Процесуалния представител на възиваемата страна претендира да му бъде присъдено по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата ,адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство пред въззивната инстанция . Молбата е неоснователна.В производството пред БРС,адвокатът не е оказвал безплатна правна помощ ,а платена такава съобразно приложен на л.111 от делото договор.Присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата е обусловено от представяне на пълномощно ,в което изрично да е посочено някое от основанията по чл. 38 ал.1 т.1-3 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ, Такова не е представено от адв.Ю.А.Д.,т.е. не й се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред -така постановените от ВКС решение № 111/01.07.2011 год. по т.д.№ 676/2010 год. на ІІ т.о.;решение № 97/06.07.2009 год. по т.д.№ 745/2008 год. на ІІ т.о.;решение № 122/16.11.2017 год. по гр.д.№ 5185/2016 год. на ІІІ г.о.

По правилото на чл.280 ал.3 т.3 от ГПК решението на ДОС не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 142/30.10.2017 год. в частта,в която „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.***"** е осъдено да заплати на Ж.С.П.,ЕГН **********,*** сумата от **.52 лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за полагаеми 4 дни, ведно със законната лихва ,считано от 29.12.2016 год. и до окончателното изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 142/30.10.2017 год. по гр.д.№ 4/2017 год. на БРС и определение № 75/05.02.2018 год. по гр.д.№ 4/2017 год. на БРС с отказ да бъде изменено решението в частта ,в която „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.***"** е осъдено да заплати по сметка на Районен съд гр.*** разноски за възнаграждение на вещо лице за горницата над 63.33 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 142/30.10.2017 год. по гр.д.№ 4/2017 год. на БРС в останалата му част по чл.236 ал.1 т.6 от ГПК и определение № 75/05.02.2018 год. по гр.д.№ 4/2017 год. на БРС с отказ да бъде изменено в същата част.

ОСЪЖДА Ж.С.П.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул.***"** сума в размер от 5.00 лв.-сторени съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.