РЕШЕНИЕ

№130

гр.Д., 13.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на тридесети май през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №**2 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№6784/02.04.2018Г. от „” ЕООД, гр. Д., ж.к. „Д.” бл. **, вх.*, ап.*, срещу решение №250/**.03.2018г. по гр.д.№4263/2017г.на ДРС, с което се ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С.С.И. с ЕГН ********** ***, извършено със заповед № ***/04.10.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание и заповед № ***/04.10.2017 г., и двете на управителя на „” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „Д.” бл. *, представлявано от управителя В.М.В., с които трудовото правоотношение между страните, на основание чл. 187, т. 1 и чл. 188, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, (поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение”), е прекратено.

Изразява несъгласие с извода на съда за наличие на нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание по чл.193 от КТ. Имало подадена молба за напускане, знание, че трябва да отработи срока на предизвестие и, че неявяването и на работа ще бъде санкционирано с налагане на дисциплинарно наказание. От разпитания свидетел ставало ясно, че два последователни дни е търсено обяснение за неявяване на работа. Разпитания свидетел освен работник бил и упълномощен с правата на работодателя по възникналите ТПО. Работодателят е знаел и бил съгласен с извършените действия по налагане на наказание и прекратяване на трудовия договор, във връзка с което е дал обяснения пред съда. Съдът не кредитирал събраните гласни доказателства като събрани чрез разпита на лице, имащо интерес да защитава работодателя. Последният бил поискал обяснение по чл.193 от КТ и нямало нарушение, което да води до незаконосъобразност на заповедите. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която я счита за допустима но неоснователна. Правилен намира извода на съда относно искането на писмени обяснения, както и преценката му относно достоверността на показанията на свидетеля. Недопустимо било да се искат обяснения на 2.10.2017г. за неявяване на работа на 2 и 3-ти октомври 2017г., тъй като писмените обяснения за 3-ти се явявали поискани преди да се знае дали на тази дата ищцата ще бъде на работа. Ако се приемело, че за 2-ри октомври са поискани писмени обяснения, то за 3-ти нямало такива доказателства. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

При данни решението да е обявено на посочената от съда дата **.03.2018г., въззивната жалба, се явява подадена в срока по чл.315, ал.2 от ГПК вр. чл.259, ал.1 ГПК, от страна-ответник в първоинстанционното производство с право и интерес да обжалват неизгодното за нея решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Атакуваното решение е постановено по предявен от С.С.И. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат М.Д. ***, срещу „” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „Д.” бл. *, представлявано от управителя В.М.В., иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед № ***/*.10.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение , считано от 05.10.2017г. и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради наложено със заповед № ***/04.10.2017 г. дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 188, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, т.е.за неявяване на работа в два последователни работни дни.

Според твърденията в исковата молба, от 28.09.2017 г. до 30.09.2017г. ищцата е работила при ответника като продавач на щанд за риба и рибни изделия, по трудов договор, подписан по-късно на 02.10.2017г. В деня на подписване на трудовия договор 02.10.2017 г. ищцата подала молба до работодателя за напускане, поради семейни причини. При подаване на молбата съпругата на работодателя поискала от ищцата устно писмени обяснения, каквито ищцата дала на 02.10.2017г. На *.10.2018г. съпругата на работодателя се обадила на ищцата по телефона и я извикала. Ищцата отишла на 05.10.2017 г. и тогава и връчили двете заповеди -№ ***/*.10.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание и № ***/*.10.2017 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и трудовата й книжка. Прекратяването на трудовото и правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание счита за незаконосъобразно, тъй като не е отсъствала от работа в течение на два последователни дни, а подала молба за напускане. Работодателят не спазил и процедурата по чл. 193 от КТ да и поиска писмени обяснения и да събере и оцени всички доказателства, установяващи нейно виновно поведение.

Ответникът оспорил иска като неоснователен с твърдения, свеждащи се до наличие на валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на трудов договор от 28.09.2017г., уведомление за чието сключване било входирано в ТД на * на същата дата. Не оспорва, че на 02.10.2017г. ищцата е депозирала молба за освобождаване от работа. Молбата била резолирана от пълномощника на управителя с указание за спазване срока на предизвестието от 60 дни, до 02.12.2017г. Липсвала воля от страна на работодателя за прекратяване по взаимно съгласие. На същата дата 02.10.2017г. било поискано обяснение и за неявяването и на работа, предупредена била и за последиците от неявяването – дисциплинарно уволнение и имуществена санкция. Ищцата дала обяснение, че майка и е раково болна и трябва да се грижи за нея. В резултат на това за работодателя възникнало правото и интереса да уреди отношенията си с ищцата по правилата на КТ, уреждащи случаи на неспазване на трудовата дисциплина. Така на 04.10.2017г.била издадена заповед № ***/04.10.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 187, ал.1, т.1 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, чл.188, т.3 от КТ, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, и двете връчени на ищцата на 05.10.2017г. Излага се и, че с подаване на молба за напускане договорът не е прекратен, че ищцата не се е явила на работа два последователни дни, че са поискани на основание чл.193 от ГПК обясненията и за неявяване на работа, че ищцата дала писмени обяснения, което и самата твърдяла.

С атакуваното решение предявения иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ е уважен по съображения на районния съд за допуснати процесуални нарушения при извършване на дисциплинарното уволнение като наказание и основание за прекратяване на трудовото правоотношение- не поискване на обяснения по чл.193 от ГПК .

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск.

При проверка на решението във връзка с релевираните в жалбата пороци, съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК ,въззивният съд намира същото за правилно по следните съображения.

Трудовият договор се сключва в писмена форма между работника/служителя и работодателя преди постъпване на работа/чл.61, ал.1 и чл.62 от КТ/. В тридневен срок след сключването на договора работодателя е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на **/чл.62, ал.3 от КТ/. Преди постъпването на работа на работника, работодателят е длъжен да му предостави екземпляр от подписания трудов договор, копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на **/чл.63, ал.1 от КТ/. Връчването се удостоверява с подписа на работника срещу името му в справката за приети уведомления. Работника е длъжен да постъпи на работа в уговорения срок, а при липса на такъв –в едноседмичен срок от получаване на документите/чл.63, ал.3 от КТ/ и ако не постъпи в срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които е уведомил работодателя до изтичане на срока за постъпване на работа.

В случая, по данни от трудовия договор, представен от ищцата, идентичен с представения от ответника, и от справката по чл.62, ал.5 от КТ с входящ №*/*.09.2017г., екземпляри от документите са и връчени на 28.09.2017г., когато е постъпила на работа. Доказателства опровергаващи този факт, удостоверен с подписа и, ищцата не е ангажирала. Вън от това, въпреки твърденията и за липса на подписан трудов договор с ответника при постъпването и на работа и за подписване на такъв при подаване на молба за напускане, не се и навеждат доводи от ищцата за незаконосъобразност на заповедта за уволнение поради прекратяване с нея на невъзникнало трудово правоотношение. Правото си на отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищцата извежда от липсата на извършено дисциплинарно нарушение -неявяване на работа на 2 и 3 октомври 2017г. предвид подадената на 02.10.2017г. молба за напускане и допуснато от работодателя процесуално нарушение по чл.193 от КТ. И във въззивната жалба няма оплаквания във връзка с установените от районния съд фактическите обстоятелства относно възникването и съществуването между страните на трудово правоотношение по силата на трудов договор № 016 от 28.09.2017 г. сключен между „” ЕООД, като работодател, и С.С.И., като работник.

Не е спорно и, че на 28.09.2017г. ищцата е започнала да изпълнява задълженията си по така възникналото трудово правоотношение, а на 02.10.2017 г. е подала молба/л.36/ до работодателя с искане да бъде освободена от длъжността „продавач-консултант” „поради семейни причини”, допълнена с декларацията „запозната съм с резолюция от 02.10.2017г., известно ми е, че трябва да спазя предизвестието до 02.12.2017 г.”

Молбата не съдържа характеристиките на предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, но дори и да беше, липсва изявление на работодателя за приемане на предложението за прекратяване, при което да се приеме, че трудовият договор е бил прекратен на датата 02.10.2017г. по взаимно съгласие на страните. С оглед посоченото в молбата фактическо основание за прекратяване на трудовия договор „поради семейни причини”, тя няма характер и на изявление за прекратяване на трудовия договор без предизвестие в хипотезата на чл.327, ал.1, т.3 от КТ, ако и да е наведено твърдение, че на 30.09.2017г. е била на работа на щанда за риба в халите, а след 10 .00часа е била изпратена в друг магазин да чисти, а не да продава риба. Изискванията за формата, в която следва да бъде упражнено от работника правото му едностранно, без предизвестие да прекрати трудовото правоотношение, се свеждат до писменото, ясно и категорично изразяване на волята с посочване на конкретната причина, въздигната в основание по чл.327 от КТ за прекратяване. В този смисъл, дори и да е имала право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ, ищцата не го е упражнила, респ. писменото изявление на ищцата не е породило правно действие от момента на получаването му от работодателя./чл.335, ал.2, т.3 от КТ/., което /няма спор между страните/ е станало на 02.10.2017г.

Обективираното в молбата на ищцата от 02.10.2017г. изявление има характер на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, основание за който извод дава следното: Не е спорно, че молбата, адресирана до работодателя, е връчена на пълномощника му св.Й.И.с делегирана работодателска правоспособност по силата на пълномощно рег.№* от *.07.2016г. по регистъра на нотариус с рег.№* на НК/л.62/. Върху молбата е поставена резолюция, че трудовото правоотношение между страните ще бъде прекратено след спазване срока на уговореното по договора предизвестие от 60 дни. Не е спорно, установява се и с показанията на св.Й. И., че резолюцията е поставена от нея. Показанията на свидетелката съдържат информация и за проведен разговор с ищцата по повод молбата и за освобождаване от длъжност. Свидетелката, на която ищцата занесла молбата си , я попитала какви са причините за напускане. Ищцата давала различни обяснения-че мъжът и не я пускал, че щяла да работи с него, а след като се обадила да пита етърва си, дала писмени обяснения, че майка и е раково болна и трябва да я гледа. В този смисъл са и представените по делото писмени обяснения на ищцата от 02.10.2017г./л.37/, адресирани до работодателя, достигнали до знанието на пълномощника на работодателя на същата дата, според показанията на св.И.. Свидетелката казала на ищцата и, че работодателя не е съгласен да я освободи от работа, защото му създава трудности по намиране на нов работник. Ищцата била наясно, че въпреки молбата трябва да идва на работа. В този смисъл и изявлението на самата ищцата като допълнение към молбата и за освобождаване, че е запозната с цитираната резолюция от 02.10.2017г. и и е известно, че трябва да спази предизвестието до 02.12.2017 г.

След като трудовото правоотношение не е било прекратено по взаимно съгласие на страните/чл.325, ал.1, т.1 от КТ/, нито едностранно от ищцата без предизвестие/чл.327, ал.1у т.3 от КТ/, а е налице предизвестяване на работодателя за едностранно прекратяване/чл.326, ал.1 от КТ/, то ищцата е била длъжна да се явява на работа до изтичане срока на предизвестието, който в случая е уговорен на 60дни. При прекратяване на трудовия договор с предизвестие, при липсата на твърдение и установяване за предсрочно прекратяване при условията на чл.220 от КТ- плащане на обезщетение за неспазения срок на предизвестието, момента на прекратяване настъпва с изтичане срока на предизвестието/чл.335, ал.2, т.1 от КТ/.

Не е спорно, изрично се признава от ищцата, че на 2 и 3 октомври 2017г. не се е явила на работа, и при условие, че срокът на предизвестието и не е изтекъл, осъществено се явява основанието по чл.190, ал.1, т.2 от КТ- два последователни дни виновно не е изпълнявала трудовите си задължения, което подлежи на санкциониране с най-тежкото дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ-уволнение. Възникналото потестативното право на работодателя да уволни дисциплинарно ищцата е упражнено, като на *.10.2017г. същият е издал заповед №***/*.10.2017г.,с която на ищцата е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ, с посочването на конкретни причини за налагане на наказанието - „безпричинно неявяване на работа от 02.10.2017г. до 03.10.2017г.”. С последваща заповед №***/04.10.2017г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. И двете заповеди са подписани от управителя на дружеството-работодател и връчени на ищцата на 05.10.2017г., по който факт също не се спори.

Фактът на отсъствие на ищцата от работа в двата последователни работни дни може да съставлява нарушение на трудовата дисциплина, за което следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата, но за законосъобразното налагане на наказанието „уволнение”, следва да бъде спазена процедурата по чл.193 от КТ - след извършване на нарушението на трудовата дисциплина работодателят да изиска обяснения от работника или служителя във връзка с конкретното нарушение, с оглед тези обяснения да оценени всички релевантни доказателства и едва тогава да наложени дисциплинарното наказание. При оспорване на уволнението в тежест на ответника-работодател е да докаже законосъобразното му извършване, в това число изпълнението на задължението си да поиска обяснения, писмени или устни, за конкретното деяние. Законът не определя форма за поискване/устно, писмено/ на обясненията, поради което и установяването на факта на поискването може да стане с писмени и гласни доказателства. Ответникът в случая твърди да е поискал обяснения от ищцата и за установяване на твърденията си се позовава на приложените към трудовото досие на ищцата писмени обяснения и показанията на св.Й. И.. Съдържащите се в трудовото досие обяснения на ищцата от 02.10.2017г., преценени и с оглед показанията на св.Й. И., обсъдени по-горе, нямат правното значение на обяснения по смисъла на чл.193 от ГПК, т.е.във връзка с дисциплинарното нарушение, за което е санкционирана. Поискани са и са дадени по повод и във връзка с молбата и за напускане. Нещо повече, тези обяснения нямат характер на такива по чл.193 от ГПК и защото към датата 02.10.2017г., когато са поискани от ищцата, тя не е извършила дисциплинарното нарушение по чл.190, ал.1, т.2 от КТ, за което е ангажирана дисциплинарната и отговорност, а именно - неявяване на работа в два последователни дни. Показанията на св.Й. И., носителка на делегирана работодателска власт, а също съпруга на управителя и собственика на капитала на дружеството-работодател, която твърди да са искани обяснения на ищцата като лично тя разговаряла с нея по телефона на 03.10.2017 г. и на 04.10.2017 г., втори път, че разговаряли на 04.10.2017г. и на 05.10.2017г., преценени с оглед правилото на чл.172 от ГПК, не подкрепени от други доказателства, лишени от конкретика до степен на невъзможност да се прецени дали след 03.10.2017г., когато вече е било факт дисциплинарното нарушение, водените между двете разговори са били във връзка с дисциплинарното нарушение, не могат да обосноват извод, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.193 от ГПК- след извършване на нарушението на трудовата дисциплина да изиска обяснения от работника или служителя във връзка с конкретното нарушение и предстоящото дисциплинарно наказание. В самата заповед също липсва позоваване на разпоредбата на чл.193 от КТ. В този смисъл и въззивната инстанция приема, че наказанието на ищцата е наложено в нарушение на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ и съгласно разпоредбата на чл. 193 ал.2 от КТ съдът следва да отмени атакуваната заповед само на процесуално основание, без да разглежда спора по същество. Предявеният иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно изхода от спора, право на разноски, ако е сторила такива, има въззиваемата страна-ищец в първоинстанционното производство. При положение, че съгласно представения с отговора на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие ищцата е получила безплатна правна помощ от адв.М.Д.-***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвоката следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №*/*.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с Постановление № */*.12.2017 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата на МС(Обн., ДВ бр. 102 от 22.12.2017 г.) от 01.01.2018 г., а именно 510 лв.

С оглед гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №250/**.03.2018г. по гр.д.№4263/2017г.на Д.ки районен съд.

ОСЪЖДА „” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „Д.” бл. *, представлявано от управителя В.М.В., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Д. от Адвокатска колегия – гр. Д., сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/ адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита като процесуален представител на С.С.И. с ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на обжалване пред В.К.С при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.