Р Е Ш Е Н И Е

№ 142

гр. Добрич, 25.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На единадесети юни година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 216 по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „***“АД – гр.Добрич срещу решение №132/14.02.2018г. по гр.д.№3511/2017г. на Добричкия районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Д.И.А. ***, извършено със Заповед №3489#2/24.07.2017г. на изпълнителния директор на „***” АД, издадена на осн. чл.328 ал.1 т.2 от КТ, като Д.И.А. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „ревизор“ в дружеството, което освен това е осъдено за държавна такса и разноски по делото.

Въззивникът счита решението за неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила. Първоинстанционният съд се произнесъл по същество на извършения от въззивника, като работодател, подбор, и взел предвид факти, неоспорвани от ищеца и невъведени от него като основание за незаконосъобразност на уволнението. Иска решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въззивникът е подал и частна жалба срещу определение №592/22.03.2018г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Възраженията са във връзка с присъденото на другата страна адвокатско възнаграждение за иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, като са изложени доводи, че въззивникът не дължи неговото възстановяване на ищеца, доколкото посоченият иск е предявен в една искова молба с този по чл.344 ал.1 т.1 от КТ.

Жалбите са редовни, подадени са в срок и са допустими.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият …………….

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното решение на районния съд е постановено по предявените от Д.И.А. срещу „***“АД искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2, а именно - да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено поради съкращаване в щата със заповед №3489#2/24.07.2017г. на изпълнителния директор на ответника и - за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди издаване на заповедта длъжност.

Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „ревизор“ в отдел „ФСО“ към централното управление на ответното дружество. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със заповед №3489#2/24.07.2017г., издадена от изпълнителния директор на дружеството, като прекратяването е на осн.чл.328 ал.1 т.2 пр.второ от КТ – поради съкращаване на щата.

В исковата молба ищецът е оспорил законността на уволнението, като осъществено при липса на реално съкращаване на щата, без извършване на подбор или евентуално извършването на такъв, но в отклонение на законоустановените критерии, както и поради неспазена предварителна закрила по чл.333 ал.4 от КТ.

Макар и последно въведено в исковата молба, с оглед разпоредбата на чл.344 ал.3 от КТ, на първо място следва да се отбележи неоснователността на оплакването за неспазена предварителна закрила. По делото не е било спорно, че ищецът е бил член на синдикалната организация към КТ „Подкрепа“ в предприятието, а в разпоредбата на чл.77 от БКТД съгласието на ръководството на тази синдикална организация е въведено като предпоставка за прекратяване трудовото правоотношение с работник или служител, член на организацията. Видно от приложените писма изх.№3489/14.07.2017г. и вх.№348911/14.07.2017г., такова съгласие за прекратяване трудовото правоотношение с ищеца е дадено и условието по чл.333 ал.4 от КТ за уволнението е изпълнено.

По въведеното от ищеца основание за незаконност на уволнението -липса на съкращение в щата ответникът възразил, че щатните бройки за заеманата от насрещната страна длъжност „ревизор“ били намалени с една.

Представено е длъжностното щатно разписание на ответника, действащо от 05.05.2017г., в което са предвидени пет бройки за длъжността „ревизор“. Представена е и заповед №РД-03-139/10.07.2017г. на изпълнителния директор на дружеството, с която е утвърдено ново щатно разписание, като изрично са посочени промените, които са извършени. Касателно длъжността „ревизор“ е посочено, че се съкращават една незаета и две заети щатни бройки, а една щатна бройка се трансформира в „икономист обществени поръчки“. Или засегнати от промените са общо четири от съществувалите до този момент пет щатни бройки „ревизор“. Това е видно и от утвърденото със заповедта ново щатно разписание, в което е налице само една бройка за длъжността „ревизор“ и е разкрита една бройка за нова длъжност „икономист обществени поръчки“, каквато в предходното щатно разписание липсва. Същевременно съпоставката на длъжностните характеристики за „ревизор“ и за „икономист обществени поръчки“ показва, че възложените на двете длъжности трудови функции са напълно различни. Следователно към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в ответното предприятие е било извършено реално съкращаване в щата за длъжността „ревизор“, който е намален с четири бройки и е осъществено предвиденото в чл.328 ал.1 т.2 от КТ основание за уволнението на ищеца.

От съдържанието на горепосочената заповед №РД-03-139/10.07.2017г. се налага, че при влизане в сила на новото щатно разписание от наличните в предходното такова пет бройки „ревизор“ две бройки са били свободни. Едната е посочената в заповедта като незаета и подлежаща на съкращаване и втората е посочената в заповедта като трансформираща се в длъжността „икономист обществени поръчки“ – тази бройка по-рано е била заета от служителката И.Д.И., която още на 01.06.2017г. е била преназначена на длъжността /тогава все още неразкрита/ „икономист обществени поръчки“. Следователно при влизане в сила на новото щатно разписание от наличните в предходното такова пет бройки „ревизор“ три бройки са били заети с назначени служители, единият от които е ищецът.

При това положение и, след като в новото щатно разписание остава налична само една бройка „ревизор“, ответникът е имал задължението да по чл.329 ал.1 от КТ да извърши подбор между ищеца и другите двама служители на същата длъжност „ревизор“, за да прецени кой от тримата да остане на работа на оставащата единствена такава длъжност по новото щатно разписание.

В подкрепа на твърдението си за изпълнение на горното изискване ответникът е представил протокол от 13.07.2017г. за извършен подбор от комисия, назначена със заповед №РД-03-140/10.07.2017г. и заповед №РД-03-142/13.07.2017г. на изпълнителния директор на дружеството. Видно от протокола, подборът е извършван между ищеца и служителите Д.И. А. и И.Г.К.. Съгласно отбелязаното в протокола другите двама служители, участвали наред с ищеца в подбора, заемали същата като него длъжност „ревизор“.

Такива доказателства обаче по това дело няма. Ответникът е представил трудовите досиета на посочените двама служители и в тях се съдържат доказателства, според които Д.И. А. е бил назначен на длъжност „ВВФК“, а И.Г.К. е бил назначен на длъжност „организатор отдел вътрешен контрол“.

Доколкото съпоставката на длъжностните характеристики на трите длъжности „ревизор“, „ВВФК“ и „организатор отдел вътрешен контрол“ показва известно сходство /без пълно припокриване/ във възложените им трудови функции, работодателят е имал правото по чл.329 ал.1 от КТ да остави на работа ищеца, чиято длъжност се съкращава, а да уволни някой от другите двама служители, чиито длъжности не се съкращават /фигурират и в старото, и в новото разписание/. Извършеният в случая подбор съставлява упражняване правото на работодателя на подбор между служители на различни, но сходни длъжности, с цел оставяне на работа по-квалифицираните и работещите по-добре, независимо дали заеманите от тях длъжности се съкращават.

Упражняването на това право обаче не отговаря на задължението на работодателя да извърши подбор с участието на всички служители, заемащи една и съща длъжност, предвидените за която щатове частично се съкращават. В случая ответникът не е показал кои са другите двама служители, които заедно с ищеца са заемали длъжност „ревизор“, кой от тях е останал на единствената по новото щатно разписание бройка за тази длъжност и как е преценено това. Следва да се приеме, че ответникът не е извършил подбор с участието на всички служители на частично съкращаващата се длъжност „ревизор“.

Изводът не се променя при отчитане на факта, че в трудовото досие на участвалият в подбора служител Д.И. А. се съдържа заповед №ЛС-05-1238/27.11.2017г. за прекратяване трудовото му правоотношение, в която е посочено същият да заема длъжността „ревизор“. От една страна, както вече се отбеляза, няма доказателства за назначаване на Д.И. А. на длъжност „ревизор“, а за елементите на трудовото правоотношение се съди от акта, от който то възниква, а не от акта, издаден за неговото прекратяване. От друга страна, ако служителят Д.И. А. наистина е заемал длъжността „ревизор“, то подборът е извършен само с негово и на ищеца участие, но без третия заемащ в онзи момент длъжността „ревизор“ служител.

С оглед изложеното, макар и по други съображения, правилно е приетото от първоинстанционния съд, че липсва надлежно извършен от ответника, като работодател, подбор по чл.329 ал.1 от КТ. Това прави уволнението на ищеца незаконно и подлежащо на отмяна, съответно ишецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Така постановеното от първоинстанционния съд по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед този резултат решението следва да се потвърди и в частта, осъждаща на осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответника за държавна такса и разноските за вещо лице.

С решението си районният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 920 лева, съставляваща платените от него две адвокатски възнаграждения от по 460 лева за всеки от двата иска. С определение №592/22.03.2018г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта на присъдените в полза на ищеца разноски, като е приел, че ответникът несвоевременно е възразил по чл.78 ал.5 от ГПК - за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна.

Изводът е неправилен, защото възражението на ответника не е по чл.78 ал.5 от ГПК – не се възразява в смисъл, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно високо спрямо фактическата и правна сложност на спора. Възразява се, че ответникът не дължи да възстанови на ищеца и двете платени от него на адвоката му възнаграждения, щом като исковете по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и по чл.344 ал.1 т.2 от КТ са предявени в едно производство с една искова молба.

Възражението е за неправилно разпределяне на отговорността за разноските и е основателно, с оглед разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ. Колко възнаграждения за предявени в едно производство искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ страната ще плати на адвоката си е въпрос на тяхна договорка. Насрещната страна обаче не може да носи отговорността за повече от едно възнаграждение.

Следователно определението на районния съд по чл.248 от ГПК е неправилно и следва да се отмени, след което първоинстанционното решение се измени в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца, като същите бъдат намалени в размер на 460 лева.

За настоящата инстанция ищецът, въззиваем, има право да получи от другата страна платените от него на адвоката му 460 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №132/14.02.2018г. по гр.д.№3511/2017г. на Добричкия районен съд в частта по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и в частта, осъждаща „***“ АД да заплати по сметка на бюджета на съдебната държавна такса и разноските за вещо лице.

ОТМЕНЯ определение №592/22.03.2018г. по гр.д.№3511/2017г. на Добричкия районен съд, като

ИЗМЕНЯ решение №132/14.02.2018г. по гр.д.№3511/2017г. на Добричкия районен съд в частта за разноските, които „***“ АД е осъден да заплати на Д.И.А., като намалява същите от 920 лева на 460 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в месечен срок от датата на обявяването му 25.06.2018г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.