Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                             148                  ,27.06.2018 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На двадесети юни две хиляди и осемнадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател :  ДИАНА ДЯКОВА

                                              Членове :  ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                               ЕЛИЦА СТОЯНОВА                                                                         

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 224 по описа за 2018 година намира следното:

 

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх.№ 8509/27.04.2018 г. ( по регистратурата на ДРС) на адвокат В.К. от ДАК,  пълномощник на ответника „ ***” АД, град В., срещу решение № 328 от 16.04.2018 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 3472/ 2017 г., уважаващо предявен срещу него отрицателен установителен иск за парично вземане в размер от 2 082,04 лева представляваща стойност на натрупано по невизуализиран тарифен регистър на средството за търговско измерване в периода 27.06. 2016 г – 26.06.2017 г. количество електрическа енергия, което е потребено в енергоснабдения имот на ищеца в град Добрич , но не е заплатено от не-го.

В жалбата се съдържат оплаквания , подробно посочени в доклада на въззивния съд, свеждащи се до нарушения на процесуалния закон ( непъ-лен доклад на първата инстанция ) и на материалния закон– член 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и член 48 -51 от ПИКЕЕ . Според въззивника при установените факти за нерегламентирана софтуерна намеса ( препрограмиране) и измер-ване на част от енергията в трети регистър в несъответствие с избраните от потребителя две тарифни зони неправилно в обжалваното решение е прие-то, че оспореното вземане на ответника не е възникнало. Иска се отмяна на решението ( след допускане на нови доказателства ) ,отхвърляне на иска и присъждане на разноски за двете производства.

         В отговор на ищеца М.Р.С. *** жал-бата се оспорва като неоснователна с оглед съответствието между факти-ческите изводи на съда и заключението на вещото лице и доказаните по делото факти, че ищецът няма достъп до средството за търговско измерва-не , не е подписал констативния протокол за проверка , че собственикът му ( а не потребителят ) има задължение да поддържа техническата му изправ-ност ( член 120, ал.1 от ЗЕ ), че няма съществен достъп до вътрешността на електромера и че той измерва точно. Развити са доводи за незаконосъоб-разност на член 48,ал.1, т.2, б. ”б” от ПИКЕЕ и за неяснотата на „ станови-щето за начисление ”, изготвено след разчитане със специален софтуер при възпрепятстване на възможността на потребителя за контрол на показания-та в разрез с ОУ , ЗЕ, ЗЗП и член 10 от ПИКЕЕ ( действал към датата на ко-рекцията). Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разнос-ки. Въззиваемият поддържа евентуално ( ако адвокатското възнаграждение на противната страна е по – високо по размер от 375,74 лева ) възражение за прекомерност .

         Обжалваното решение е постановено по иска на М.Р. С. - битов потребител на електрическа енергия в енергоснабден имот

( апартамент ) в град Д., , ап.1 с абонатен № ********** - за установяване несъществуването на парично вземане на  дружеството – въззивник в размер от 2 082,04 лева – стойност на коригира-ното ( допълнително начислено ) количество от  13 977 к ВТч електрическа енергия за периода 27.06.2016 г. – 26.06.2017 г., за която е издадена факту-ра № ***/ 13.09.2017 г. 

Искът е основан на твърдения, че проверката на 26.06.2017 г. е из-вършена в отсъствие на потребителя ; средството за търговско измерване е недостъпно за него и подлежи на периодична проверка за изправност по искане на собственика – бившото „ ***” АД ; корекцията е извършена на основание член 38 от ОУ на договорите, сключвани с това дружество и член 48,ал.1,т.2,б.”б” от ПИКЕЕ , които са неравноправни клаузи по смисъла на член 143,т.14 от ЗЗП и поради това нищожни - член 146,ал.1 от същия закон ; има неяснота за количествата енергия, начислени като потребени в отделните подпериоди .

На основание влезлите в сила на 17.07.2012 г. правила на член 83, ал.1, т.6, член 83, ал.2 и член 98а, ал.2,т.6 от Закона за изменение и допъл-нение на Закона за енергетиката ( обн, Дв, бр. 54 от 2012 г. ) и влезлите в сила на 16.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия ( обн.Дв, бр. 98/12.11.2013г. отменени частично с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС ) доставчикът на електрическа енергия може след дата 16.11.2013 г. в различни случаи , в т.ч. в случай по член 50 от ПИКЕЕ - на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваното от клиента количество електрическа енергия, да го коригира като разлика между отчетено и преминало количество за времето от допускане до установяване на грешката , но не за повече от ед-на година. Правилото на член 50 от ПИКЕЕ е част от общ подзаконов нор-мативен акт , подлежащ на оспорване  по реда на член 185 - 196 от АПК . С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/ 2016 г. на 5- членен със-тав на ВАС ( обн. Дв. бр. 15 от 14.02.2017 г.) е прието, че оспорването на член 50 ( както и на правилата на член 48, 49 и 51) от ПИКЕЕ ) е недопус-тимо . Разпоредбите са останали извън обхвата на постановената съдебна отмяна на подзаконовия акт. Това неотменено правило на член 50 от ПИКЕЕ е правното основание на претендираното от въззивника (ответник)   парично вземане.

 Ответникът по отрицателния установителен иск за парично вземане  следва да установи фактите, от които според него то произтича. А те с ог-лед съдържанието на отговора са : извършване на софтуерната манипула-ция ; несъответствие между данните на параметрите на измервателната група ( по три тарифни регистъра ) и заявените от потребителя параметри за измерване ( по два тарифни регистъра ) ; причинната връзка между пър-вите два факта ; временастъпване на несъответствието ( грешката ) и раз-мера на разликата между отчетено и преминало количество електрическа енергия в периода ( най – много една година ) на неправилното изчислява-не на енергийното потребление .

При проверка на 26.06.2017 г. на място от служители на бившото 

„ ***”, документирана в констативен протокол № 1201530 и метрологична експертиза в лаборатория на БИМ  в град В.от 25.08.2017 г. е установена намеса в тарифната схема на електромера

( модел Caratdigitron М02 ), произведен от „ К.” АД, град В.Т.. Тя се състои в активиране на допълнителен тарифен ре-гистър ( освен двата регистри : 1.8.1 и 1.8.2 ) , чиято визуализация на дис-плея е забранена ( поради това е невъзможен реалният отчет на показания-та по този регистър ) и в чиято памет се записва част от потребената енер-гия. В решаващите си изводи първоинстанционният съд е приел за недока-зано, че отчетената по скрития регистър електрическа енергия е консуми-рана в рамките на една година, считано от 27.06.2016 г. - начална дата на грешката при изчислението. Позовал се е на доказателствения факт, че към датата на монтажа на средството за търговско измерване ( 6.01.2013 г.) съг-ласно протокола за него ( на л.29 от делото ) не са известни показанията на третия регистър 1.8.3.

Вярно е, че фактът на възникване на грешката ( несъответствието ) не е включен в доклада на първоинстанционния съд и не е указана доказа-телствената тежест на въззивника ( ответник ) за него. Твърденият от въз-зивника в жалбата факт, че при монтажа електромерът е бил с нулеви пока-зания и по третия регистър е оборено с протокола за него от 6.01.2013 г. В него са записани нулеви показания по регистрите за заявените от потреби-теля две тарифи ( дневна и нощна ) . Липсата на проверка за записите по другия регистър ( Т 1.8.3)  : с лаптоп и лицензиран софтуер , каквито са из-ползвани при проверката от 26.06.2017 г. според свидетелствата на  И.К.Г., изключва доказването на факта за датата на активира-нето на третия регистър с различни от експертиза ( с предмет : софтуерно прочитане на паметта на средството за търговско измерване за установя-ване датата на активирането на третия регистър ) доказателства . При из-слушването си в заседанието от 16.03.2018 г. вещото лице инж. В.Ч., на което е възложена експертиза само по писмени доказателства, е посочило , че промяната в настройките на тарифите на електромера е могла да бъде извършена в неопределен ден през 2013, 2014 или 2015 годи-на и от тогава да започне натрупването на енергия в активирания трети ре-гистър. А състоянието на електромера при доставката му от производителя

„ К.”АД, град В.Т. ( с оглед установяване има-ло ли е или не измерена / натрупана енергия по третия регистър преди дос-тавянето му на електропреносното дружество ) е страничен на спора факт .

Според въззивния съд няма несъответствие между параметрите, при които е измервал електромерът и въведените в информационната база дан-ни за тях. Вероятността третият регистър да е активиран преди периода 27.06.2016 г. – 26.06.2017 г. не е достатъчна . Необходимо е било ответни-кът ( въззивник ) да проведе пълно доказване на фактите, че след монтажа на ( 6.01.2013 г. ) е осъществено препараметризиране на средството за тър-говско измерване и че в посочения едногодишен период по третия регис-тър е отчетено претендираното енергийно потребление ( в случая от още 13 977 к ВТч), за да се приеме, че е осъществено основанието по член 50 от ПИКЕЕ и е възниквало оспореното вземане за заплащане стойността му .

  Уважаването на иска е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава обжалваното решение като присъжда на основание член 78, ал.1 от ГПК на въззиваемия С. сторените за въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 350 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                      Р     Е     Ш     И      :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 328 от 16.04.2018 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 3472/2017 г.

ОСЪЖДА ***” АД, град В., В.– ***да заплати на М.Р.С., ЕГН: ********** ***, с адрес на пълномощника :     ад-вокат В.К. *** сумата от 350 ( триста и петдесет ) лева, разноски за ад-вокатско възнаграждение на основание член 78,ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                 

                                                                                       2.