Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 148 ,27.06.2018 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На двадесети юни две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ДИАНА ДЯКОВА
Членове : ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
при секретаря Павлина Пенева
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 224 по описа за 2018 година намира следното:
Производството
е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх.№
8509/27.04.2018 г. ( по регистратурата на ДРС) на адвокат В.К. от ДАК, пълномощник на ответника „ ***” АД, град В., срещу
решение № 328 от 16.04.2018 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 3472/
В жалбата се съдържат оплаквания , подробно посочени в доклада на въззивния съд, свеждащи се до нарушения на процесуалния закон ( непъ-лен доклад на първата инстанция ) и на материалния закон– член 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и член 48 -51 от ПИКЕЕ . Според въззивника при установените факти за нерегламентирана софтуерна намеса ( препрограмиране) и измер-ване на част от енергията в трети регистър в несъответствие с избраните от потребителя две тарифни зони неправилно в обжалваното решение е прие-то, че оспореното вземане на ответника не е възникнало. Иска се отмяна на решението ( след допускане на нови доказателства ) ,отхвърляне на иска и присъждане на разноски за двете производства.
В отговор на ищеца М.Р.С. *** жал-бата се оспорва като неоснователна с оглед съответствието между факти-ческите изводи на съда и заключението на вещото лице и доказаните по делото факти, че ищецът няма достъп до средството за търговско измерва-не , не е подписал констативния протокол за проверка , че собственикът му ( а не потребителят ) има задължение да поддържа техническата му изправ-ност ( член 120, ал.1 от ЗЕ ), че няма съществен достъп до вътрешността на електромера и че той измерва точно. Развити са доводи за незаконосъоб-разност на член 48,ал.1, т.2, б. ”б” от ПИКЕЕ и за неяснотата на „ станови-щето за начисление ”, изготвено след разчитане със специален софтуер при възпрепятстване на възможността на потребителя за контрол на показания-та в разрез с ОУ , ЗЕ, ЗЗП и член 10 от ПИКЕЕ ( действал към датата на ко-рекцията). Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разнос-ки. Въззиваемият поддържа евентуално ( ако адвокатското възнаграждение на противната страна е по – високо по размер от 375,74 лева ) възражение за прекомерност .
Обжалваното решение е
постановено по иска на М.Р. С. - битов потребител на електрическа енергия в
енергоснабден имот
( апартамент ) в град Д., , ап.1 с абонатен № ********** -
за установяване несъществуването на парично вземане на дружеството – въззивник в размер от 2 082,04
лева – стойност на коригира-ното ( допълнително начислено ) количество от 13 977 к ВТч електрическа енергия за периода
27.06.2016 г. – 26.06.2017 г., за която е издадена факту-ра № ***/ 13.09.2017
г.
Искът е основан на твърдения, че
проверката на 26.06.2017 г. е из-вършена в отсъствие на потребителя ; средството
за търговско измерване е недостъпно за него и подлежи на периодична проверка за
изправност по искане на собственика – бившото „ ***” АД ; корекцията е
извършена на основание член 38 от ОУ на договорите, сключвани с това дружество
и член 48,ал.1,т.2,б.”б” от ПИКЕЕ , които са неравноправни клаузи по смисъла на
член 143,т.14 от ЗЗП и поради това нищожни - член 146,ал.1 от същия закон ; има
неяснота за количествата енергия, начислени като потребени в отделните
подпериоди .
На основание влезлите в
сила на 17.07.2012 г. правила на член 83, ал.1, т.6, член 83, ал.2 и член 98а,
ал.2,т.6 от Закона за изменение и допъл-нение на Закона за енергетиката ( обн,
Дв, бр. 54 от
Ответникът по отрицателния установителен иск за парично вземане следва да установи фактите, от които според него то произтича. А те с ог-лед съдържанието на отговора са : извършване на софтуерната манипула-ция ; несъответствие между данните на параметрите на измервателната група ( по три тарифни регистъра ) и заявените от потребителя параметри за измерване ( по два тарифни регистъра ) ; причинната връзка между пър-вите два факта ; временастъпване на несъответствието ( грешката ) и раз-мера на разликата между отчетено и преминало количество електрическа енергия в периода ( най – много една година ) на неправилното изчислява-не на енергийното потребление .
При проверка на 26.06.2017 г. на място от служители на бившото
„ ***”, документирана в констативен протокол № 1201530 и метрологична експертиза в лаборатория на БИМ в град В.от 25.08.2017 г. е установена намеса в тарифната схема на електромера
( модел Caratdigitron М02 ), произведен от „ К.” АД, град В.Т.. Тя се състои в активиране на допълнителен тарифен ре-гистър ( освен двата регистри : 1.8.1 и 1.8.2 ) , чиято визуализация на дис-плея е забранена ( поради това е невъзможен реалният отчет на показания-та по този регистър ) и в чиято памет се записва част от потребената енер-гия. В решаващите си изводи първоинстанционният съд е приел за недока-зано, че отчетената по скрития регистър електрическа енергия е консуми-рана в рамките на една година, считано от 27.06.2016 г. - начална дата на грешката при изчислението. Позовал се е на доказателствения факт, че към датата на монтажа на средството за търговско измерване ( 6.01.2013 г.) съг-ласно протокола за него ( на л.29 от делото ) не са известни показанията на третия регистър 1.8.3.
Вярно е, че фактът на възникване на грешката ( несъответствието ) не е включен в доклада на първоинстанционния съд и не е указана доказа-телствената тежест на въззивника ( ответник ) за него. Твърденият от въз-зивника в жалбата факт, че при монтажа електромерът е бил с нулеви пока-зания и по третия регистър е оборено с протокола за него от 6.01.2013 г. В него са записани нулеви показания по регистрите за заявените от потреби-теля две тарифи ( дневна и нощна ) . Липсата на проверка за записите по другия регистър ( Т 1.8.3) : с лаптоп и лицензиран софтуер , каквито са из-ползвани при проверката от 26.06.2017 г. според свидетелствата на И.К.Г., изключва доказването на факта за датата на активира-нето на третия регистър с различни от експертиза ( с предмет : софтуерно прочитане на паметта на средството за търговско измерване за установя-ване датата на активирането на третия регистър ) доказателства . При из-слушването си в заседанието от 16.03.2018 г. вещото лице инж. В.Ч., на което е възложена експертиза само по писмени доказателства, е посочило , че промяната в настройките на тарифите на електромера е могла да бъде извършена в неопределен ден през 2013, 2014 или 2015 годи-на и от тогава да започне натрупването на енергия в активирания трети ре-гистър. А състоянието на електромера при доставката му от производителя
„ К.”АД, град В.Т. ( с оглед установяване има-ло ли е или не измерена / натрупана енергия по третия регистър преди дос-тавянето му на електропреносното дружество ) е страничен на спора факт .
Според въззивния съд няма несъответствие между параметрите,
при които е измервал електромерът и въведените в информационната база дан-ни за
тях. Вероятността третият регистър да е активиран преди периода 27.06.2016 г. –
26.06.2017 г. не е достатъчна . Необходимо е било ответни-кът ( въззивник ) да
проведе пълно доказване на фактите, че след монтажа на ( 6.01.2013 г. ) е
осъществено препараметризиране на средството за тър-говско измерване и че в
посочения едногодишен период по третия регис-тър е отчетено претендираното
енергийно потребление ( в случая от още 13 977 к ВТч), за да се приеме, че е
осъществено основанието по член 50 от ПИКЕЕ и е възниквало оспореното вземане
за заплащане стойността му .
Уважаването на иска е законосъобразен резултат
и въззивният съд потвърждава обжалваното решение като присъжда на основание
член 78, ал.1 от ГПК на въззиваемия С. сторените за въззивното производство
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 350 лева .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 328 от 16.04.2018 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 3472/2017 г.
ОСЪЖДА ***” АД, град В., В.– ***да заплати на М.Р.С., ЕГН: ********** ***, с адрес на пълномощника : ад-вокат В.К. *** сумата от 350 ( триста и петдесет ) лева, разноски за ад-вокатско възнаграждение на основание член 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.1 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.