Р Е Ш Е Н И Е

№ 147 , гр. Добрич, 27.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание, проведено на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

С участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 237 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по по въззивна жалба, рег. № 8345/ 26.04.2018 г., подадена от процесуалния представител на ответника „**“ АД със седалище и адрес на управление гр. Д., бул.“***“ № **, с ЕИК **, против решение № 302/ 10.04.2018 г., постановено по гр. д. № 517/ 2018 г. по описа на РС гр. Д., с което са били уважени исковете на К.И.А. ***, с ЕГН **********, с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ против ответника са били уважени, като уволнението на ищеца, извършено с предизвестие изх.№ ЛС-100/ 06.11.2017 г. и със Заповед, изх. № ЛС – 100 # 1/ 04.12.2017 г. на Изпълнителния директор на „**“ ЕООД гр. Д., е било признато за незаконно и е бил отменен уволнителния акт, като ищецът е бил възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението, като в тежест на ответника са били възложени заплащането на държавна такса и на сторените от ищеца разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било незаконосъобразно в материалноправен аспект и било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Незаконосъобразно първоинстанционният съд приел, че било налице противоречие между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовият договор се прекратявал с предизвестие, прекратяването настъпвало от момента на изтичане на срока на предизвестието. Преди неговото изтичане обаче работодателят прекратил едностранно трудовия договор с ищеца на различно основание. Освен това били представени доказателства за законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328 ал. 2 т. 2 пр. 2 от КТ. Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на ищцовите претенции, претендирани са разноски.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна.

Въззивната жалба е подадена на 24.04.2018 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена. Постъпила е в срока по чл. 315 ал. 2, вр. чл. 2** ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от К.И.А. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, против против „В. К.Д.“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. Д., бул. „***“ № **, за установяване незаконността на уволнението му, извършено с предизвестие от 06.11.2017 г. и за отмяна на Заповед № ЛС – 100 # 1/ 04.12.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество и за възстановяване длъжността, която ищецът е заемал преди уволнението. Претендирани са съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът получил предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника на основание чл. 326, вр. чл. 328 ал. 2 от КТ, в качеството му на ръководен кадър на предприятието. Длъжността, която заемал, „К. А. Т.“ не отговаряла на изискванията да е ръководна, поради което предизвестието, връчено му на 06.11.2017 г., било незаконосъобразно. На 07.12.2017 г. на ищеца била връчена и Заповед № ЛС – 100 – 1/ 04.12.2017 г., с която трудовото му правоотношение било прекратено без предизвестие и на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата. Ищецът твърди, че нито е било налице закриване на част от предприятието, нито съкращаване на длъжността, която е заемал. Най – сетне, заповедта му била връчена след като трудовото му правоотношение с ответното дружество вече е било прекратено поради изтичане срока на предизвестието на 06.12.2017 г. Настоява се уволнението му, извършено с отправеното му на 06.11.2017 г. предизвестие да бъде признато за незаконно, като бъде отменена и следващата заповед от 04.12.2017 г., като К.И.А. бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „**“ АД гр. Д., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявените претенции с възражението, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца са спазени всички изисквания, регламентирани в чл. 328 ал. 2 от КТ, предизвестието е било отправено в деветмесечен срок от сключването на нов договор за управление на дружеството, поради което уволнението било законосъобразно. Спазени били законовите изисквания и за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, като се отчете, че законодателят не забранявал преди изтичане срока на отправеното предизвестие работникът да бъде уволнен на друго основание. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на трудов договор № 66/ 05.05.2010 г., сключен между страните, К.И.А. е изпълнявал длъжността „К. А. Т.“ в ответното дружество. От приложеното трудово досие става ясно, че в последствие е заемал длъжностите „Н. А.и АТР“ и „М. А.“, които са ръководни, видно от длъжностните им характеристики, но по силата на допълнително споразумение № 7/ 15.02.2017 г. длъжността, която е заемал, е била променена на „К. А.“.

С предизвестие, изх. № ЛС – 100/ 06.11.2017 г. и във връзка с договор за възлагане на управление на изпълнителния директор от 30.08.2017 г., отправено до ищеца, работодателят го е предизвестил, че след изтичането на законния 30 – дневен срок трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 326, вр. чл. 328 ал. 2 от КТ. Предизвестието е връчено на ищеца на 06.11.2017 г.

На 07.12.2017 г. на К.И.А. била връчена Заповед № ЛС – 100 # 1/ 04.12.2017 г., издадена от изпълнителния директор на „**“ АД гр. Д., с която трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ, поради съкращаване в щата.

Като доказателства по делото са представени длъжностно разписание в Централно управление, АТР, транспорт, изпитвателна лаборатория, водомерен сервиз, хлоратични, сондьори, диспечери, строително звено, одобрено от изпълнителния директор и в сила от 30.10.2017 г. Приложена е и заповед № РД – 03 – 220/ 01.11.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество за утвърждаване на ново щатно разписание, под т. 33 в което е вписано, че се съкращава една щатна бройка „К. А. Т.“ към Централно управление. По делото липсват доказателства тази длъжност да е била единствена, което индиректно се установява и от съдържанието и в длъжностната характеристика. В т. 2 „Заместимост“ в раздел II „Подчиненост, връзки и взаимодействия“ е посочено, че длъжността се замества и замества от други длъжности „К. А.“. Не са представени доказателства колко лица са заемали същата длъжност в ответното дружество, както и че работодателят е извършил подбор между всички работници, заемащи я, като е взел решение да уволни ищеца поради лошо или неточно изпълнение на трудовите задължения.

При така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявените от К.И.А. против работодателя „**“ АД гр. Д. искове черпят правното си основание от нормите чл. 357, вр. чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, щото по своето естество представляват трудов спор между ищеца – работник, и работодателя - ответник, за отмяна на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение и за възстановяването му длъжността, която е заемал преди уволнението. Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ и броим от датата на връчване на уволнителния акт, предвид което подлежи на разглеждане. Всяка от страните е легитимирана да участва в процеса, решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността му, въззивният съд намира следното:

За да уважи ищцовите претенции, Районния съд е приел, че ищецът не е заема ръководна длъжност в предприятието, видно от длъжностно разписание, утвърдено от изпълнителния директор на ответника, в сила от 30.10.2017 г. Освен това не е бил налице надлежно сключен договор за управление на предприятието, от който да се брои деветмесечния срок, до изтичане на който работодателят може да се възползва от правото, което разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ му предоставя, а именно – едностранно да прекрати трудовите договори на служителите от ръководството на предприятието. По отношение на връчената на ищеца Заповед № ЛС – 100 # 1/ 04.12.2017 г., първоинстанционният съд е приел, че има декларативно действие и е налице разминаване между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, посочени в предизвестието и в заповедта – така, в предизвестието то е чл.328, ал.2 КТ, а в заповедта – чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ. В тази връзка е преценил, че уволнението на ищеца е незаконно и е уважил предявените претенции.

Изводите на първостепенния съд са правилни като краен резултат, макар мотивите му да се споделят от настоящата съдебна инстанция отчасти.

Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ е наличието на сключен договор за управление на предприятието, с който на управителя са възложени задачи за успешно управление на стопанската дейност и за изпълнение на определената с него бизнес програма. Затова под "предприятие" се разбира организация, която развива стопанска дейност. Целта е да бъде дадена възможност на новия ръководител, при необходимост, да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере екип кадри /включително и да назначи нови/, с които най-добре да осъществи набелязаните с договора за управление бизнес цели. При преценката дали един договор, който при сключването му е определен като "договор за управление на предприятие" има характера на такъв по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, следва да се съобрази между какви страни се сключва, какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел. Районният съд се е занимал с договора за управление, сключен с управителя Т. Г., но това е необходимо единствено, когато е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение със служител с ръководни функции и на основание чл. 238 ал. 2 от КТ, а в настоящия случай това не е така.

Длъжността, която е заемал ищецът към момента на отправяне на предизвестието от 06.11.2017 г., не е била ръководна и това се установява от длъжностната му характеристика. Действително, К.И.А. е изпълнявал длъжностите „Н. А.и АТР“ и „М. А.“, от които длъжностни характеристики се установява, че са били ръководни. От допълнителното споразумение към трудовия му договор № 7/ 15.02.2017 г. се установява, че заеманата от него длъжност е била променена от ръководна на изпълнителска. Въпросът кой да ръководи предприятието не се разрешава посредством метода на равнопоставеност - чрез договаряне между страните, а е изцяло от компетентността на работодателя. Той решава кой може фактически да управлява предприятието, независимо дали служителят е дал съгласието си да престане да бъде началник отдел. Ако ищецът много преди сключване на договора за управление вече не е бил част от ръководството, не е налице основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ за прекратяване на неговия трудов договор, в този смисъл изрично Решение № 143 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6208/2013 г., III г. о. Поради тези съображения уволнението на ищеца по реда на чл. 326, вр. чл. 328 ал. 1 от КТ е незаконосъобразно.

По отношение на Заповед № ЛС – 100 # 1/ 04.12.2017 г., Районният съд е приел, че същата има само декларативно действие, а освен това е налице и противоречие между основанието за издаването й и основанието за предизвестието. Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че горецитираната заповед представлява самостоятелно, предприето от работодателя, прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Че тази заповед не декларира настъпилото вече уволнение с изтичането срока на предизвестието се установява датата на издаването и – преди изтичане срока на предизвестие, както и от основанието и за издаване, а то е различно от това, което е било предприето от работодателя по реда на чл. 326, вр. чл. 328 ал. 2 от КТ.

При прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие от страна на работодателя, прекратяването настъпва от момента на достигане на волеизявлението на работодателя до работника, без да е необходимо издаването на следваща заповед или друг акт на работодателя, който би имал единствено декларативно действие. В настоящия случай това прекратяване е настъпило на 06.12.2017 г., по право, с изтичане на 30 – дневния срок на предизвестието. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е издадена на 04.12.2017 г. и представлява самостоятелен уволнителен акт, но е била връчена на ищеца една на 07.12.2017 г., когато прекратяването на трудовото правоотношение вече е настъпило поради изтичане срока на предизвестието. Тази заповед е незаконосъобразна дори само на това основание, поради което следва да бъде отменена. Предявеният от К.И.А. иск за прогласяване незаконността на уволнението му е основателен и правилно и законосъобразно е бил уважен от Районния съд.

Основателността на главната претенция по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ предпоставя основателност и на акцесорния иск за възстановяване ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението. И в тази му част решението на първостепенния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора Районният съд е възложил в тежест на ответника сторените от ищеца разноски. При настоящото разглеждане на делото въззиваемият ищец претендира разноски за адвокатско възнаграждение, каквито, в размер на 350 лв. съобразно приложения списък, следва да му бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 302/ 10.04.2018 г., постановено по гр. д. № 517/ 2018 г. по описа на РС гр. Д..

ОСЪЖДА „В. К.- Д.“ АД със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. „***“ № **, да заплати на К.И.А. ***, с ЕГН **********, сторените от него във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на триста и петдесет лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едномесечен срок от 04.07.2018 г., пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.