О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 340

гр.Добрич 06.06.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На шести юни 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №210 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК.Подадена е частна жалба /приложена към предходно в.гр.д.№160/2018 г. на ДОС,прекратено поради необходимост от връщане на жалбата за администриране от първоинстанционния съд/ от „***” АД-гр.*** срещу определение от 09.03.2018 г. по гр.д.№3080/2016 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е оставено без уважение наведеното от горното дружество като ответник по делото възражение за местна неподсъдност на спора на ДРС.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение,като се настоява за отмяната му и изпращане делото по подсъдност на Варненски районен съд.Сочи се,че специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК не намира приложение в случая,тъй като ищецът по делото С.Р.С. не се е позовал изрично на извършен от него избор на подсъдност по смисъла на горната разпоредба,а константната съдебна практика приемала,че,доколкото се касае за изборна подсъдност,за да бъде приложена,ищецът следва да е заявил още в исковата молба желание да се възползва от нея.На следващо място се изтъква,че ищецът по делото няма качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП или по смисъла на §1 т.1 от ДР на КЗ,поради което разпоредбата на чл.113 от ГПК спрямо него не била приложима.

В писмен отговор на частната жалба ищецът по делото С.Р.С. *** изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на атакуваното определение.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че жалбоподателят е уведомен за атакуваното определение на 20.03.2018 г. съгласно съобщението на лист 107 от делото на ДРС,частна жалба вх.№6162/26.03.2018 г.,подадена чрез куриерска служба на 23.03.2018 г. съгласно разписката на лист 8 от предходно образуваното по частната жалба в.гр.д.№160/2018 г. на ДОС,е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл за страната на 27.03.2018 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност по смисъла на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК,същата е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Гр.д.№3080/2016 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск от С.Р.С. *** първоначално срещу „***АД-гр.***,а впоследствие производството срещу горния ответник е прекратено,респ. същият е заместен от „***” АД-гр.*** /сега с променено наименование „***” АД-гр.***/,за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 250 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди /стрес и унижение/,породени от спиране на тока в дома му поради авария на трафопост в продължение на повече от 12 часа на 05.07.2016 г. и 06.07.2016 г.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от 05.07.2016 г.,до окончателното й изплащане.В уточняваща молба на лист 19 от делото на ДРС е посочено от ищеца,че отговорността на ответника е договорна и произтича от неизпълнение от последния на договора между страните.Не е спорно,че между страните съществува облигационно правоотношение по договор,чиито параметри и съдържание са уредени от публично известните ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „***” АД /сега „***” АД-гр.***/.Следователно се касае за иск на основание чл.79 и сл. от ЗЗД,а не за иск по чл.45 и сл. от ЗЗД /непозволено увреждане/,както погрешно е квалифициран същият от ищеца в отговора на частната жалба.

Своевременно с отговора на исковата молба /лист 79 от делото на ДРС/ ответникът „***” АД /сега „***” АД-гр.***/ е навел възражение за местна неподсъдност на спора на ДРС,като е поискал прекратяване на производството и изпращане делото на Варненски районен съд като съд по седалището на ответното дружество-обща местна подсъдност съгласно чл.105 и чл.108 ал.1 изр.1 от ГПК.С атакуваното определение ДРС е оставил без уважение възражението за неподсъдност,като е приел,че ищецът се е позовал на изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК.

Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Още в исковата молба,подадена от множество ищци,сред които и С. Р.С. /забел. производството по иска на същия е отделено в самостоятелно такова с определение №1852/28.10.2016 г. по гр.д.№2495/2016 г. на ДРС/,ищецът С. се е позовал изрично при предявяване на иска на качеството си на потребител на енергийни услуги по доставка на ел.енергия по силата на сключен договор между страните.Става ясно,че именно в това си качество същият отправя и исковата си претенция за обезщетение.Горното позоваване е достатъчно да обоснове прилагане на изборната подсъдност по чл.113 от ГПК,макар и изрично изявление на ищеца,че предявява иска именно пред ДРС като съд по неговия постоянен или настоящ адрес,да не се съдържа в исковата молба.Такова изрично позоваване на разпоредбата на чл.113 от ГПК обаче е налице преди връчване на препис от исковата молба на впоследствие конституирания ответник „***” АД в частна жалба на ищеца С. срещу предходно определение на ДРС по повод отвод за местна неподсъдност,наведен от първоначалния ответник „***АД.В частна жалба вх.№8744/25.05.2017 г.-предмет на в.ч.гр.д.№263/2017 г. на ДОС-ищецът С. отново се е позовал на качеството си на потребител и е обосновал приложението на чл.113 от ГПК.Горното позоваване е осъществено преди връчване препис от исковата молба на новоконституирания ответник „***” АД и преди последното дружество да е навело възражение за местна неподсъдност.В този смисъл неоснователно е твърдението,че липсва изрично изявление на ищеца С. за желанието му да се възползва от специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК.

Ищецът има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на §1 т.41б б.”б” от ДР на ЗЕ.Самият ответник в отговора си на исковата молба не оспорва това му качество,като заявява,че между дружеството и ищеца съществува валидно облигационно отношение,по силата на което последният като краен клиент на крайния снабдител на ел.енергия „***АД използва електроразпределителната мрежа,поддържана от „***” АД,за обект,находящ се в гр.Добрич,ул.”Васил Левски” №5,вх.Б,ап.8.Ищецът има качеството на потребител и в общия смисъл по §13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите като физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,и като физическо лице,което като страна по договор действа извън рамките на своя търговска или професионална дейност.Ищецът С. е краен клиент на енергийни дружества,ползващ услугите им по пренос,доставяне и продажба на ел.енергия в дома му.Качеството му на потребител в широк смисъл определя предявения иск като иск на потребител по смисъла на чл.113 от ГПК /определение №214 от 15.03.2010 г. по ч.т.д.№173/2010 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС/.В случая се търсят права по специален закон /ЗЕ/ и ищецът е потребител на енергийни услуги,избрал подсъдността по чл.113 от ГПК /по своя постоянен или настоящ адрес,*** съгласно справката от НБД „Население” на лист 47 от делото на ДРС/.При надлежно упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК общата местна подсъдност по чл.105 и чл.108 ал.1 изр.1 от ГПК,на която се позовава дружеството-жалбоподател,е дерогирана и не може да намери приложение.

Предвид горното районният съд правилно е оставил без уважение възражението на ответника и е приел,че делото е подсъдно на ДРС,отказвайки прекратяване на производството и изпращане на делото на ВРС.Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено,а подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Никоя от страните не е претендирала присъждане на сторени в производството разноски и такива не следва да се присъждат.

Настоящото определение е необжалваемо по смисъла на т.9в от ТР №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и чл.274 ал.4 от ГПК.

Водим от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.03.2018 г. по гр.д.№3080/2016 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е оставено без уважение наведеното от „***” АД-гр.*** /сега „***” АД-гр.***/ като ответник по делото възражение за местна неподсъдност на спора на ДРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.