О П Р Е Д Е Л Е Н И  Е

                                                              № 324

                                             гр. Добрич, 01.06.2018г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                   гражданско отделение

На първи юни                                                      година 2018

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА ДЯКОВА

                                                             ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                                                      

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

гражданско дело               номер 220           по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.248 ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от А.А.С., чрез упълномощения адвокат, срещу определение №771/11.04.2018г. по гр.д.№2939/2017г. на Добричкия районен съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка съдът да допълни своя съдебен акт относно разноските, като присъди на ответната страна разноски за адвокат в размер на 600лева.

С доводи за неправилност на определението се настоява за неговата отмяна и за удовлетворяване молбата на жалбоподателката решението по делото да бъде допълнено, съобразно нейното искане.

Ответникът А.Г.С., представляван от назначения му особен представител, не е изразил становище по частната жалба.

След като провери обжалваното определение, въззивният съд намира същото за недопустимо.

Предмет на разглеждане по гр.д.№2939/2017г. на ДРС е бил предявеният от А.А.С. срещу А.Г.С. иск по чл.49 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника. С решение №245/20.03.2018г. по гр.д.№2939/2017г. на ДРС съдът е удовлетворил предявения иск и е осъдил ответника А.Г.С. да заплати на А.А.С. сторените от нея разноски за водене на делото в размер на 625 лева.

С молба вх.№6080/23.03.2018г. ищцата А.А.С., чрез пълномощника си, поискала решението да бъде допълнено в частта за разноските, като й бъдат присъдени и още 600 лева, съставляващи платеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В сега обжалваното определение №771/11.04.2018г. първоинстанционният съд е посочил, че ищцата А.А.С. е отправила молба, съдът да допълни своя съдебен акт, като присъди на ответната страна разноски за адвокат в размер на 600 лева. Изложено е, че съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение само, когато страната е доказала извършеното плащане, но по делото „ответната страна не е представила своевременно доказателства за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение“. По тези съображения е постановено определението, с което е оставена без уважение молбата на А.А.С. съдът да допълни своя съдебен акт относно разноските, като присъди на ответната страна разноски за адвокат в размер на 600лева.

Видно е от изложеното, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по молбата, с която е бил сезиран.

Молбата на ищцата А.А.С. е за изменение /неточно употребен терминът допълване/ на постановеното по делото решение с присъждане на нея – на ищцата, а не на ответната страна, платеното от нея – ищцата адвокатско възнаграждение.

Така, както е постановено, обжалваното определение оставя без уважение молба на ищцата А.А.С. съдът на допълни своя съдебен акт /неясно кой/ по начин, какъвто тя не е искала – с присъждане на ответника на разноски за адвокат. Тук не става въпрос за непрецизност на диспозитива на определението, в който не е посочен и не е ясно кой е съдебният акт, чието допълване /всъщност изменение/ се иска, нито за очевидна фактическа грешка, резултат на неточно изразяване в диспозитива на формирана в мотивите воля на съда по молбата, с която е сезиран. Налице е пълно съвпадение между мотивите и диспозитива на определението. В мотивите съдът е посочил, че разглежда молба на ищцата А.А.С., съдът да допълни своя съдебен акт, като присъди на ответната страна разноски за адвокат и същата такава молба съдът е оставил без уважение.

В съответствие с чл.278 ал.4 във вр. с чл.270 ал.3 от ГПК обжалваното определение, недопустимо постановено по непредявена от страната молба, следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата, с която е бил сезиран.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение №771/11.04.2018г. по гр.д.№2939/2017г. на Добричкия районен съд и

ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по молбата на ищцата А.А.С. да бъде изменено в частта за разноските решение №245/20.03.2018г. по гр.д.№2939/2017г. на ДРС, като й се присъди платеното от нея адвокатско възнаграждение от 600 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.