О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                        

                                                        № 347

  

                                  гр.Добрич     11.06.2018 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На единадесети юни                                          2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                    ГАЛИНА ЖЕЧЕВА                                         

 

Секретар:……………………….

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №223 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.Подадено е възражение  /приложено към в.гр.д.№144/2018 г. на ДОС-предходно образувано дело,което е било прекратено и възражението е изпратено за администриране на ДРС/ по чл.423 ал.1 т.1 и т.4 от ГПК от Х.Х.Х. с ЕГН ********** *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №904/30.05.2017 г.,издадена по ч.гр.д.№1730/2017 г. на Добричкия районен съд.Настоява се за приемане на възражението от въззивния съд по причина,че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника,респ. евентуално поради това,че длъжникът не е могъл да подаде своевременно възражението си срещу заповедта пред заповедния съд поради особени непредвидени обстоятелства,които не е могъл да преодолее.Настоява се и за спиране изпълнението на заповедта.

Заявителят в заповедното производство „***” АД-гр.Добрич изразява становище за неоснователност на искането за приемане на възражението.

Като постави на разглеждане подаденото възражение,Добричкият окръжен съд констатира следното:

Според разпоредбата на чл.423 ал.1 от ГПК правото да се депозира възражение срещу заповед за изпълнение пред въззивния съд като извънреден способ за защита на длъжника при пропуснат срок за възражение по чл.414 ал.2 от ГПК се ограничава с едномесечен преклузивен срок,който започва да тече от датата на узнаване на заповедта за изпълнение.Първите сигурни данни за достигане до знанието на длъжника наличието на издаден въз основа на процесната заповед за изпълнение изпълнителен лист и за образуваното въз основа на същия изпълнително дело се съдържат в съобщението за образувано изпълнително дело изх.№1839/26.02.2018 г. по изп.д.№20187390400083 по описа на ЧСИ Сл.С. с район на действие ДОС на лист 8 от в.гр.д.№144/2018 г. на ДОС,връчено на адресата чрез съпругата му на 12.03.2018 г.От това съобщение длъжникът е разбрал за издадената срещу него заповед.Считано от датата 12.03.2018 г.,настоящото възражение с вх.№ от 21.03.2018 г. е подадено в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.423 ал.1 от ГПК.

Искането за приемане на възражението срещу заповедта за изпълнение е основателно поради следните съображения:

От книжата по ч.гр.д.№1730/2017 г. на ДРС е видно,че са извършени два неуспешни опита за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника.Съобщенията са изпратени на регистрирания постоянен и настоящ адрес на Х.  Х.Х. съобразно справката от НБД „Население” на лист 7 от цитираното дело.Първото съобщение не е връчено на длъжника по причина,че същият не е намерен на адреса,а съпругата му е отказала да получи съобщението,заявявайки,че длъжникът е в болница.Горното посещение от връчителя е извършено на 01.06.2017 г.,като тогава е било залепено и уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК.След известно време на 27.06.2017 г. е извършен опит за връчване на ново съобщение на длъжника,като резултатът е отново същият-длъжникът не е намерен на адреса,а съпругата му отказва да получи съобщението.Залепено е отново уведомление,като с изтичане на 11.07.2017 г. на двуседмичния срок от поставянето му районният съд приема,че съобщението,респ. заповедта за изпълнение,се считат за редовно връчени на 12.07.2017 г. по смисъла на чл.47 ал.5 от ГПК.Възражение срещу заповедта в срока по чл.414 ал.2 от ГПК,изтекъл на 26.07.2017 г.,не е подадено от длъжника и районният съд издава изпълнителен лист въз основа на заповедта на 28.07.2017 г.,която приема за влязла в сила поради неподадено в срок възражение срещу нея.

По приложението на разпоредбите на чл.47 ал.1 и сл. от ГПК съдебната практика наложи още преди изменението на горната разпоредба /ДВ,бр.86/2017 г./,а това бе и законодателно възприето с последната редакция на чл.47 ал.1 от ГПК /изм.ДВ,бр.86 от 2017 г./,че,за да пристъпи към залепване на уведомление,връчителят трябва да констатира невъзможността да открие адресата с посещения в продължение на един месец,като посещенията следва да са най-малко три с интервал от поне една седмица между всяко от тях и най-малко едно от тях трябва да е в неприсъствен ден.В случая горното правило е нарушено.Посещенията на връчителя на адреса на длъжника Х. са само две в рамките на месец юни 2017 г.-на 01.06.2017 г. и на 27.06.2017 г.,като нито едно от тях не е в неприсъствен /почивен/ ден.Връчването очевидно е осъществено при неправилно прилагане на разпоредбата на чл.47 ал.1 от ГПК относно възможността за уведомяване на длъжника чрез залепване на уведомление.Предвид горното следва да се приеме,че Х.Х.Х. действително не е уведомен надлежно от заповедния съд за издадената срещу него заповед за изпълнение,което налага приемане на подаденото пред въззивния съд възражение срещу заповедта.Поради наличие на предпоставките на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК за приемане на възражението обсъждането на евентуално наведените предпоставки по чл.423 ал.1 т.4 от ГПК не е необходимо.

Поради приемане на възражението съдът следва като последица от горното на основание чл.423 ал.3 изр.2 от ГПК да спре изпълнението на заповедта по чл.410 от ГПК.Делото следва да се изпрати на ДРС за даване указания на заявителя по реда на чл.415 от ГПК.

Претендирани са от подателя на възражението Х.Х.Х. сторените от него разноски в настоящото производство-25 лв ДТ и 480 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 9 от делото на ДОС.Съдът намира,че в рамките на производството по чл.423 от ГПК разноски не следва да се присъждат и искането на длъжника Х. е неоснователно.В това производство ДОС не действа като редовна инстанция по същество на спора за вземането и не разрешава въпроса за съществуването на заявеното вземане.Сторените от длъжника в производството по чл.423 от ГПК разноски се дължат и следва да се присъдят при окончателното разрешаване на въпроса за дължимостта на претендираните от заявителя вземания в евентуалното бъдещо исково производство по установителен иск на заявителя по чл.415 от ГПК,като отговорността за разноски ще се разпредели в зависимост от изхода по спора.В тази насока е и разрешението по т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРИЕМА възражение на длъжника Х.Х.Х. с ЕГН ********** *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №904/30.05.2017 г.,издадена по ч.гр.д.№1730/2017 г. на Добричкия районен съд.

СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №904/30.05.2017 г.,издадена по ч.гр.д.№1730/2017 г. на Добричкия районен съд,осъществявано по изп.д. №20187390400083 по описа на ЧСИ Сл.С. с район на действие ДОС.

ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за продължаване на заповедното производство чрез даване на указания по чл.415 от ГПК на заявителя.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                         2.