О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  353     , гр. Добрич, 11.06.2018 г.

 

        ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДЯКОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА                                                                                ЕЛИЦА СТОЯНОВА                                                                                            

 

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 2** по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, по частна жалба, рег. № 8291/ 25.04.2018 г., подадена от процесуалния представител на ищеца Д.М.Р. ***, с ЕГН **********, починал на 06.01.2018 г. и заместен по реда на чл. 227 от ГПК от  своя наследник В.Д.С.против разпореждане № **64/ 18.04.2018 г. по гр. д. № 4408/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич, с което исковата молба е била върната,  производството по делото е било прекратено поради факта, че по предявената от същия ищец претенция, по която е било образувано гр. д. № 719/ 2001 г. по описа на ДРС той е направил отказ от иска. В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, тъй като след прекратяване на гр. д. № 719/ 2001 г. било налице ново неизпълнение, което е дало основание за заявяване на настоящия иск. Настоява се за отмяна на разпореждането и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответните по частната жалба страни М.Д.М. и Г.М.М. са депозипари писмен отговор, в който се противопоставят на възведените в частната жалба оплаквания и настояват за потвърждаване на решението.

Препис от разпореждането за прекратяване е било връчено на ищеца чрез процесуалния му представител на 23.04.2018 г. Частната жалба, подадена на 25.04.2018 г., попада в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице /процесуалният представител на ищеца, починал в хода на процеса, представлява и неговия наследник, конституиран по реда на чл. 227 от ГПК, поради което потвърждава действията, извършени от пълномощника след смъртта на първоначалния ищец.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от Д.М.Р. против М.Д.М. и Г.М. М. иск за разваляне на договора за покупко – продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в н.а . № 66 , т. XXII, н. дело № 7222/ 1997 г. на нотариус при ДРС до размер от 3/ 6 ид. части. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът и неговата съпруга приживе Е.Г.Р.са прехвърлили на ответниците недвижим имот с площ от 254 кв. м. в ид. част от дворно място, цялото с площ от 508 кв. м., представлявакщо имот с пл. № **от парцел II  в кв. ** по плана на гр. Д., ведно със самостоятелно жилище, представляващо целия първи етаж от 108 кв. м. от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, заедно с прилежащото избено помещение от 54 кв. м., находящо се в източната част на сградата, и таванско помещение от 54 кв. м. и 50 % ид. части от общите части на сградата, срещу задължение ответниците да се грижат и да поемат издръжката на прехвърлителите докато са живи. Ищецът е сочил, че след смъртта на прехвърлителката през 1999 г. отношенията му с ответника са обтегнали. Последният не полагал необходимата грижа, поради което ищецът инициирал производство за разваляне на договора, по която искова молба било образувано гр. д. № 719/ 2001 г. След влизане в сила на съдебното решение ответниците продължили да не изпълняват задълженията си за гледане и издръжка на прехвърлителя. До 2006 г. ищецът се обгрижвал сам, когато му поставили диагноза „диабет“. Независимо от това, приобретателите били деизнетересирани от полагането на грижи към ищеца. През 2014 г. ищецът получил инсулт. Докато бил в болница ответникът не го посещавал. Здравословното състояние на ищеца налагало по- голяма по обем помощ, каквато приоблетателите по алеаторния договор не осъществили. Здравето на ищеца се влошило още повече през периода м.11. – м.12.2016 г., на 13.01.2017 г. дъщеря му го посетила на село, установила, че краката му били премръзнали и парализирани. Погрижила се за него, осигурила му помощни средства, инвалиден стол, декубитален дюшек и пр. При тези съображения ищецът счита, че ответниците не са изпълнили задължението си да полагат грижи и издръжка за прехвърлителя, поради което сключения между тях алеаторен договор следва да се развали до 3/ 6 ид. части.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците депозирали писмен отговор, в който са се противопоставили на допустимостта на заявената претенция с възражението, че по предявен от Д.М.Р. против тях иск за разваляне на алеаторния договор е било образувано гр. д. № 719/ 2001 г. по описа на РС гр. Добрич, по което, след постановеното от РС уважително решение, пред въззивната инстанция е направил отказ от иска, въз основа на който първоинстанционното решение е било обезсилено, а производството по делото – прекратено. Настояват за оставяне на иска без разглеждане като процесуално недопустим, алтернативно – за отхвърлянето му като неоснователен.

За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото с атакуваното разпореждане първостепенният съд е приел, че е налице отвод за пресъдено нещо, тъй като между същите страни е било разгледано същото искане на същото основание. Тъй като ищецът е направил отказ от иска си, не разполагал с процесуалното право да предяви същия иск. Налице била отрицателна процесуална предпоставка, която водела до процесуална недопустимост на производството.

Тези мотиви не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Няма спор, че страните са идентични и се иска разваляне все на един и същ договор от 1997 г. Основанието за предявяване на двата иска е различно. В производството, инициирано от Д.М.Р. през 2001 г. е било твърдяно неизпълнение към този момент. По отношение на тези твърдения, които съставляват основание да се иска разваляне на алеаторния договор, неизпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна на ответниците до 2001 г. действително би бил налице отвод за пресъдено нещо. Основанието за предявяване на настоящата претенция е различно – твърди се неизпълнение на задълженията от страна на ответниците – приобретатели по алеаторния договор през 2006 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г., които не са били обхванати от твърденията по гр. д. № 719/ 2001 г. на ДРС, поради което не е налице отрицателна процесуално предпоставка за водене на иск с идентичен петитум. В този смисъл първоинстанционното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване настъпилото правоприемство от наследниците на първоначалния ищец.

Предвид изложеното и на основание чл. 279, вр. чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА разпореждане № **64/ 18.04.2018 г. по гр. д. № 4408/ 2017 г. по описа на РС гр. Добрич и ВРЪЩА делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                    2.