О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

                                                        № 373

  

                                  гр.Добрич     22.06.2018 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесет и втори юни                                  2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА                                    

                                                   ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

 

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №253 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Н.А.И. *** срещу определение №2475/28.12.2017 г. по гр.д.№2279/2017 г. на Добричкия районен съд,с което е прогласено,че Добрички районен съд не е международно компетентен да разгледа спора,и производството по делото е прекратено като международно неподведомствено на български съд.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение се настоява за отмяната му и за връщане на делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба Ш.Т.Ш. ***,с настоящо местоживеене в Р.П.,изразява в писмен отговор становище за неоснователност на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК /страната е уведомена за определението на 02.01.2018 г.,а жалбата е депозирана на 04.01.2018 г. при изтекъл срок за обжалване на 09.01.2018 г./.Същата изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на неизгодното за него преграждащо определение от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Гр.д.№2279/2017 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени от Н.А.И. с ЕГН ********** срещу Ш.Т.Ш. с ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове на основание чл.127 ал.2 от СК във връзка с чл.59 от СК и чл.142-143 от СК,с които се настоява родителските права върху роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете О. Ш. да бъдат предоставени на майката Н.,при която да се определи и местоживеенето на детето;да се определи режим на лични отношения между детето и бащата;бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 150 лв,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

В исковата молба е изложено,че страните са заживели на съпружески начала през 2016 г. в Р.П.,където ищцата забременяла и на 04.09.2016 г. родила детето О..Страните се разделили на 22.10.2016 г.,като детето останало да живее при баща си в Р.П.,а майката се върнала в Р.България.Детето живеело с баща си в П. и към датата на предявяване на исковете 28.06.2017 г.Р.П. е следователно държавата на обичайно местопребиваване на детето още от раждането му до настоящия момент-повече от година и половина.Горните факти се установяват и от представените удостоверение за раждане на О. Ш.,издадено от ***,Р.П. /лист 5 от делото на ДРС/ и удостоверение за регистрация за временно пребиваване 462/2016,издадено от Община-гр.Ш.,от което е видно,че бащата Ш.Ш. е регистриран в гр.Ш.,Р.П. от 17.12.2015 г.Според удостоверението за регистрация на Община-Ш. ***и майката Н.И. е била регистрирана в Р.П.,гр.Ш.,считано от 17.12.2015 г.Не е спорно,че повече от две години бащата Ш.Ш. живее в Р.П. и не се е завръщал в България,а майката се е завърнала през октомври 2016 г. и живее постоянно в родната си страна.От книжата по делото е видно /искова молба в превод на български език на листи 82-84 от делото на ДРС/,че в полски съд /Районен съд-гр.З.В./ на 24.10.2016 г. бащата вече е завел дело срещу майката относно родителските права спрямо детето О..

От гореизложените факти е безспорно ясно,че обичайното местопребиваване на детето към датата на предявяване на настоящите искове /28.06.2017 г./ е в П.,като това пребиваване там е постоянно и без прекъсване от раждането на детето-повече от година и половина към настоящия момент.

За да постанови липса на своя компетентност да разгледа предявените искове,районният съд се е позовал на разпоредбите на Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,свързани с родителската отговорност,с който се отменя Регламент /ЕО/ №1347/2000.Приел е,че съгласно чл.8 параграф 1 от горния Регламент компетентни по делата относно родителската отговорност за дете са съдилищата на държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето към датата на сезиране на съда и съобразно чл.17 от Регламента служебно е прогласил своята некомпетентност.

Според общото правило на чл.8 параграф 1 от горния Регламент компетентни по делата относно родителската отговорност за дете са съдилищата на държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето към датата на сезиране на съда,т.е. в случая съдилищата на Р.П..Следва да се съобразят и разпоредбите на чл.12 параграф 3 от цитирания Регламент,в които е уредено изключение от общото правило на чл.8 параграф 1 от Регламента,т.нар. „пророгация на компетентността”.Според чл.12 параграф 3 съдилищата на държавите-членки също са компетентни по отношение на родителската отговорност в производство,различно от това по смисъла на пар.1 на чл.12 /забел. имат се предвид в пар.1 производства по молби за развод и унищожаване на брака,в които се разрешават и въпроси относно родителската отговорност/,т.е. са компетентни в самостоятелни производства относно въпроси на родителската отговорност като настоящото,когато кумулативно са налице следните предпоставки-б.”а”/детето има основна връзка с дадената държава-членка и особено по силата на факта,че единият от родителите има обичайно местопребиваване в тази държава-членка,или че детето е гражданин на тази държава-членка и б.”б”/компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или носителите на родителската отговорност към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето.Предпоставките по б.”а” и „б” следва да са налице кумулативно.В случая майката е с обичайно местопребиваване в Р.България /предпоставка по б.”а”,определяща основна връзка на детето с Р.България/,но не е налице втората кумулативна предпоставка по б.”б” за дерогиране на общото правило,а именно другият родител бащата изрично е заявил в писмения си отговор на исковата молба /листи 98 и сл. от делото на ДРС/,че не признава компетентността на българския съд,т.е. липсва между родителите съгласие делото да се гледа от български съд.В този случай компетентността на полския съд не е дерогирана и по общото правило на чл.8 пар.1 от Регламента именно полският съд е компетентен да разгледа спора.Първоинстанционното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №2475/28.12.2017 г. по гр.д.№2279/2017 г. на Добричкия районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                       2.