О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 374 25.06.2018 год. гр.Добрич

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и пети юни 2018 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 267/2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.248 ал.3 изр.ІІ-ро от ГПК по жалба на С.Х.С.,ЕГН **********,*** срещу определение № 5463/26.04.2018 год. по гр.д.№ 4173/2017 год. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по гр.д.№ 4173/2017 год. на ДРС решение № 252/21.03.2018 год. в частта му за разноските.С доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се настоява за отмяната му,като на С.Х.С. бъде присъден действителния размер от 460 лв. на заплатеното адвокатско възнаграждение При данни,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е връчено на дата 02.05.2018 год.,частна жалба рег.№ 9856/16.05.2018 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1,във връзка с чл. 248 ал.3 изр.ІІ-ро от ГПК и е процесуално допустима.

„***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление КК“***“,Административна сграда ,счита жалбата за неоснователна ,а отправеното от противната страна искане за злоупотреба с право.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д.№ 4173/2017 год. на Добричкия районен съд е образувано по трудов спор по смисъла на чл.357 ал.1 от КТ, въз основа на искова молба рег.№ 19400/13.11.2017 год. ,с която от работник (частния жалбоподател) срещу работодател са предявени обективно съединени осъдителни искове за суми,съставляващи неизплатено трудово възнаграждение, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение за забавено плащане на главното задължение,черпещи правното си основание в разпоредбите на чл.128 т.2 от КТ,във връзка с чл.245 ал.2 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ,както и чл.86 от ЗЗД.Заявено е било искане за присъждане на законната лихва върху сумите,считано от датата на подаване на исковата молба,както и сторените съдебно-деловодни разноски.Претенцията касае правоотношенията по два трудови договора и е заявена в общ размер от 1 686.17 лв.( 1 226.09 лв. + 14.08 лв.+ 446 лв.).

Търговското дружество -работодател е оспорило основателността на исковете в депозиран в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 542/09.01.2018 год.Заявило е възражение за прихващане с вземане за констатирани липси.С разпореждане от 10.01.2018 год. съдът е указал на ответника необходимостта да отстрани нередовности на възражението си (по размер,времеви период и пр.).

С постановеното по реда на чл.140 от ГПК определение от дата 02.02.2018 год.,делото е било внесено за разглеждане в открито съдебно заседание на дата 06.03.2018 год.,като възражението за прихващане не е било прието за разглеждане поради неотстраняване в цялост на указанията на съда.

Призовката за съдебното заседание,ведно с копие от съдебното определение са били връчени на работодателя на дата 12.02.2018 год.На дата 22.02.2018 год. ,търговското дружество е превело по сметка на работника сумата от 1 695.95 лв.

С решение № 252/21.03.2018 год. по гр.д.№ 4173/2017 год. на ДРС, исковете са били отхвърлени при зачитане по реда на чл. 235 ал.3 от ГПК на извършеното плащане в хода на производството.Искането на работника да му бъдат заплатени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 460 лв. –адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото е било уважено частично до размера от 348.03. лв.,съставляващ предвидения в чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.7.2004 год. минимум,тъй като е счетено за основателно възражението за прекомерност на противната страна.

Обжалваното определение е незаконосъобразно.

Съобразно разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно,а съобразно чл. 7 ал.2 от същата Наредба , възнаграждението по гражданско дело за процесуално представителство за една съдебна инстанция се определя съобразно имуществения интерес. Имуществения интерес по делото е стойността на защитаваното имуществено благо,като в случай на предявени оценяеми искове,под такъв следва да се разбира размера на претендираните суми по всеки един от исковете.

Исковете са били заявени в размерите от по 1 226.09 лв. ; 14.08 лв. и 446 лв.,т.е. по първия от тях минимума на адвокатското възнаграждение следва да се определи по правилото на чл. 7 ал.2 т.2 от Наредбата в размер от 315.83 лв.,а по втория и третия по правилото на чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата в размер от по 300 лв.,т.е. общо по правилото на чл. 2 ал.5 от Наредбата в размер от 915.83 лв.Работника е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 460 лв.,т.е. под този минимум,поради което не е прекомерно и не може да бъде намалявано по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК.

По изложените съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 5463/26.04.2018 год. по гр.д.№ 4173/2017 год. на Добричкия районен съд,като вместо това п о с т а н о в я в а:

ИЗМЕНЯ решение № 252/21.03.2018 год. по гр.д.№ 4173/2017 год. на Добричкия районен съд в частта на отговорността за разноски,като увеличава сумата,която „***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление КК“***“,Административна сграда следва да заплати на С.Х.С.,ЕГН **********,*** от 348.03 лв. на 460 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.