О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 378 ,25.06.2018 година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно част-но гражданско дело номер 272 по описа за 2018 година, намира следното :

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 1189/ 10.04.2018 г. ( по регистратурата на КРС ), изпратена по пощата на дата 5.04.2018 г. , на съделителя „ ***” ООД, град В. срещу определение № 77 /14.03.2018 г. на Каварненския районен съд по гр. д.№ 381/2014 г. , с което е оставена без уважение негова молба за измене-ние на решението по извършване на делбата в частта относно разноските.

В частната жалба се поддържа, че отказът на първоинстанционния съд да измени решението като присъди част от разноските за адвокатско възнаграждение на основание член 78,ал.1 от ГПК е незаконосъобразен с оглед висящността на делбеното дело в рамките на 4 години и осъществе-ната от адвоката на дружеството защита ( за насочване на иска и срещу Община КаВ. като съсобственик на поземления имот и извършване на множество процесуални действия в първата фаза на делбеното производст-во по установяване на съсобствеността ). Неправилно е определен разме-рът на дължимата от този съделител държавна такса в размер от 4 % ,вмес-то 2 % от стойността на дела като при спогодба , с оглед липсата на спор със съделителя – държавата за начина за разпределяне на реалните части от допуснатите до делба обекти . Настоява се за отмяна на определението и за намаляване на дължимата държавната такса до размера от 8 458,72 лева и увеличаване на присъдените разноски със съразмерните на дяловете на ос-таналите части от заплатеното адвокатско възнаграждение.

В отговор съделителят - държавата оспорва частната жалба .

Съделителят – Община КаВ. не изпраща отговор.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с пра-вен интерес да иска отмяна на неизгодния за него , обжалваем в съгласие с член 248,ал.3 от ГПК съдебен акт, в рамките на погрешно определения от съда двуседмичен срок ( по - дълъг от законоустановения едноседмичен ) и следователно не е просрочена - член 62,ал.3 от ГПК.

Молбата по член 248,ал.1 от ГПК ( „ въззивна жалба” ) с вх.№ 395/ 7.02.2018 г. на съделителя „ ***” ООД, град В. за изменение на решението по извършване на делбата в частта по разноските е допустима като подадена от страна , която има представен списък за раз-носките си по член 80 от ГПК , в двуседмичния срок ( за обжалването на решението ), считан от 24.01.2018 г.

Районният съд е оставил без уважение искането за изменение на ре-шението по съображения ,че държавната такса е определена според прави-лата на член 355 от ГПК и член 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК , в размер от 4% от стойността

( 422 936 лева ) на разпределеното в дял на това дружество имущество , както и че няма заявени и разгледани претенции по сметки, което изключ-ва отговорността по член 78 от ГПК на останалите съделители за сторените от ищеца разноски за адвокат .

Делбата е извършена с решение № 6 от 12.01.2018 г. на делбения съд по способа на член 353 от ГПК - чрез разпределяне на обособени части от делбените имоти : поземлен имот ( общ между съделителите : Общината с дял от 392/4792 , държавата и дружеството с равни дялове от по 2 200/ 4792 ) на стойност ( определена от вещо лице ) в размер от 416 472,72 лева и сгради ( общи само между дружеството и държавата с равни дялове от по ½ ) , на стойност ( определена от вещо лице ) в размер от 454 564 лева . Държавната такса, която се дължи за извършването на съдебната делбата , както в случая, е в размер от 4% върху стойността на дяловете – член 8, пр.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Вярно е, че между съсобствениците на сградите не е имало спор за начина на разпределяне на обособените части от обектите. Но щом произ-водството не е приключило със спогодба, основание за прилагането на член 8,пр.2 от Тарифата и за определяне на таксата в половин размер ( 2 % върху стойността на дяловете ) няма.

Неправилни са само изчисленията на районния съд относно дължи-мата от дружеството държавна такса. По смисъла на член 355 от ГПК дяло-ве са тези, при които е допусната делбата с решението по член 344, ал.1 от ГПК , а стойността им се определя на база пазарната цена на целите делбе-ни имоти , както приема съдебната практика, изразена в Решение № 45 от 28.06.2017 г. по гр.д.№ 3666/2016 г. на ІІ г.о. на ВКС . В случая стойността на дела на съделителя „ ***” ООД, град В. от дел-беното имущество ( поземлен имот и три сгради ) се равнява на 418 484 ле-ва ( ½ х 454 564 лева + 2 200/4792 х 416 472,72 лева ) и дължимата държав-на такса е 16 739, 36 лева, което е по - малко от определената в решението в размер от 16 917,44 лева.

Крайният извод на първоинстанционния съд ,че дружеството няма право на разноски за платеното адвокатско възнаграждение е правилен ,но не по изложените съображения. И в случай, като настоящия, на липса на предявени искове за сметки по член 346 от ГПК, разноски за процесуално представителство от адвокат се присъждат по правилата на член 78,ал.1 и ал.3 от ГПК , но само ако има спор за съществуването на съсобственост или за обема на правата на съделителите и той е разрешен според правното твърдение на страната, която е претендира разноски за адвокат. В посоче-ната в обжалвания съдебен акт съдебна практика : определение № 335 от 1.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2020/2015 г. на І г.о. и определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 22/ 2010 г. на ІІ г.о. на ВКС отговорността за раз-носки за адвокат не е ограничена само до производствата , в които с иска за делба са съединени претенции по сметки. Изрично съставите на касаци-онната инстанция са приели, че щом не се оспорва положението на съсоб-ственост и обемът на правата на страните в нея, всеки съделител понася сам направените от него разноски за адвокат. В тази насока са по – новите разрешенията в : определение № 234 от 3.05.2018 г. по гр.д.№ 2791/2017 г. и определение № 93 от 18.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1667/2018г., двете на ІІ г. о. на ВКС.

За отговорността по разноските нямат значение процесуалните дей-ствия ,извършени от пълномощника на ищеца по конституирането на вто-ри надлежен ответник ( Общината като съсобственик на терена ). Те са на-сочени към отстраняване на процесуалните пречки за допустимост на дел-беното производство ( с оглед участието на всички съсобственици като за-дължителни необходими другари ) от дължащия извършването им ищец. От значение е ,че след конституирането на всички надлежни ответници - държавата ( първоначален ответник ) и Община КаВ. ( видно от съдър-жанието на отговора на исковата молба ) е нямало спор, че сградите се съ-притежават от държавата и дружеството в равни дялове, а поземленият имот се съпритежава от тримата участника в дялове, както е посочил ище-цът. А това ,според цитираната съдебна практика, изключва правото му на разноски за адвокат.

В обобшение обжалваното определение следва да се отмени единст-вено в частта, с която е отказано изменение на решението по разноските чрез намаляване на дължимата от частния жалбоподател държавна такса от 16 917,44 лева на 16 739, 36 лева, като се постанови изменението и да се потвърди в останалата му обжалвана част .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 77 /14.03.2018 г. на Каварненския райо-нен съд по гр.д.№ 381/2014 г. , с което е оставена без уважение молба с вх.№ 501/15.02.2018 г. ( по регистратурата на КРС ) на „ ***” ООД, град В. ,ул. „ ***” № 64, с адрес на пълномощ-ника – адвокат М.А.от град В., ул. „ Д.Ц.” № 15 за изменение на решение № 6 от 12.01.2018 г. на КРС по гр.д. № 381/2014г. в частта относно държавната такса , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНО-ВЯВА :

ИЗМЕНЯ решение № 6 от 12.01.2018 г. на КРС по гр.д. № 381/ 2014г. в частта относно държавната такса, която дължи „ ***” ООД, град В. на основание член 355 от ГПК във връзка с член 8, пр.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдили-щата по ГПК, като я НАМАЛЯВА от 16 917,44 лева на 16 739,36 ( шестна-десет хиляди седемстотин тридесет и девет лева и тридесет и шест стотин-ки ) лева.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част, с която е от-казано изменение на решението относно разноските чрез намаляване на държавната такса, която се дължи от съделителя „ ***” ООД, град В. , до размера от 8 458,72 лева и чрез присъждане на раз-носки за адвокатско възнаграждение .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщава-нето му на страните на основание член 274,ал.3,т.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.