ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 379

гр.Добрич, 27.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на двадесет и седми юни през 2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА ч.гр.дело №276 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІ , чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№1218/08.05.2018г. на „***”ООД гр.Добрич, представлявано от управителя К.К., чрез адв.К.К.-ДАК, срещу определение №94/17.04.2018г., поправено с опредление №136/31.05.2018г по ч.гр.д.№191/2018г.на Тервелски районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от Г.Г.П. с ЕГН ********** ***, срещу „***“ ООД гр. Добрич, представлявано от К.Д.К., със седалище и адрес на управление гр. Д.- иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК -да бъде прието за установено по отношение на ответното дрежуство , че ищцата не дължи сумата в размер на 1025,00 лева , за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.11.2016 година ,въз основа на Решение № 534 / 02.12.2010 година по в. гр. Дело № 832 / 2010 година на Окръжен съд гр. Добрич , влязло в законна сила на 29.11.2011година, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20168110400048 по описа на ЧСИ Н.Ж., с район на действие ОС Добрич , чрез налагане на обезпечителна мярка "СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО" по изпълнително дело № 20163230400048 при ЧСИ Н.Ж., на основание чл. 389, ал. 1 от ГПК вр.чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Оплакванията се изчерпват с твърдения, че определението е неправилно и несъобразено с приложените по гр.д.№191/2018г.доказателства.

Ответникът по жалбата Г.Г.П. не е изразила становище.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Районният съд в гр.Каварна е бил сезиран с искова молба Вх.№1003/12.04.2018г. от Г.Г.П. срещу „***“ ООД гр. Добрич, с искане за установяване по отношение на ответника, взискател по изпълнително дело № 20163230400048 при ЧСИ Н.Ж., недължимост на сумата от „…3 407.12лева, представляваща разноски по делото, присъдени с решение №543/02.12.2012г. на ОС гр.Добрич, както и такси и разноски по изпълнителното дело, поради погасяване на вземането по давност”, в която искова молба е инкорпорирано и искане „на основание чл.438 от ГПК, моля да спрете изпълнителните действия по изпълнително дело № 20163230400048 относно наложения запор на трудовото му възнаграждение”.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за водени и приключили съдебни спорове с ответника, предмет на гр.д.№315/2009г.на ТРС; за осъждането на ищцата и П.Г.П.с решение № 534 / 02.12.2010г.на ДОС за разноски по делото в размер на 1025лева; за снабдяване на ответника с изпълнителен лист №380 от 28.11.2016г. за същите разноски; образуване на изпълнително дело № 20163230400048 при ЧСИ Н.Ж. за принудителното им събиране; налагане на запор върху трудовото възнаграждения на ищцата и удържане на сумата от 1116.46лева за времето от м.юни 2017г.-м.март 2018г. за погасяване на вземането по изпълнителния лист; за недължимост на вземането по изпълнителния лист поради погасяването му по давност, тъй като повече от пет години от влизане в сила на съдебното решение взискателя не предприел действия за принудителното му събиране. При тези обстоятелства е заявен петитум за установяване недължимост на сумата от „…3 407.12лева, представляваща разноски по делото, присъдени с решение №543/02.12.2012г. на ОС гр.Добрич, както и такси и разноски по изпълнителното дело, поради погасяване на вземането по давност”. С исковата молба е представена разписка за внесена по сметка на ТРС от лицето П.Г.П., държавна такса за образуване на дело в размер на 25лева, удостоверение за удържани от трудовото възнаграждение суми, изпълнителен лист от 28.11.2016г., решение по гр.д.№.315/2009г.на ТРС, решение по в.гр.д.№832/2010г.на ДОС, запорно съобщение, определение по ч.гр.д.№573/2011г.на ВКС, опредление по гр.д.№295/2011г.на ВКС.

При тези обстоятелства и така заявените искания, с опредление №94/17.04.2018г., поправено с определение №136/31.05.2018г по ч.гр.д.№191/2018г.на Тервелски районен съд, като е преценил, че е сезиран с искане за обезпечаване на допустим и вероятно основателен иск, е допуснал обезпечение на иск за установяване недължимост на сума в размер на 1025,00 лева, с налагане на обезпечителна мярка "СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО" по изпълнително дело № 20163230400048 при ЧСИ Н.Ж..

Жалбоподателят е страна в обезпечителното производство, страна –взискател и в изпълнителното производство, респ.лице с правен интерес от обжалване на определението за допускане на обезпечение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, при данни за връчено уведомление на 26.04.2018г. и изпращане на жалбата по пощата на 03.05.2018г. В този смисъл жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Изложените в исковата молба обстоятелства и заявеното искане не дават възможност за категорична преценка относно вида и обема на търсената защита , тъй като сочат както на иск за оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК, така и на защита по реда на чл.435 от ГПК. За сезиране с иск по чл. 439 от ГПК исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1, т.3-5 от ГПК и чл.128, т.2 от ГПК-няма посочена цена на иска, същата не е и определяема при твърдения за размер и произход на вземането, предмет на принудително изпълнение, несъответен на размера и произхода на вземането, оспорвано по реда на чл.439 от ГПК съобразно заявения петитум, респ.държавната такса е произволно опроделена. В предмета на установителния иск по чл.439 от ГПК, съобразно заявения петитум са включени такси и разноски по изпълнителното дело, за чието оспорва е предвиден друг ред- обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 от ГПК, към който е относима предвидената в нормата на чл. 438 ГПК възможност за спиране. Последната предпоставя наличието на образувано пред съда производство по чл.435 от ГПК и е неприложима за обезпечаване изхода от образувано исково производство по чл.439 от ГПК.

За да допусне исканото обезпечение и наложи обезпечителна мярка за да обезпечи изхода от спора по чл.439 от ГПК -за установяване, че ищцата не дължи сумата, присъдена като съдебни разноски по друг спор, с какъвто районния съд е приел да е сезиран, следва да се извърши проверка относно допустимостта и вероятната основателност на иска, чието обезпечение се търси, наличието на обезпечителна нужда и съответствието на предлаганата обезпечителна мярка на обезпечителната нужда. Тези предпоставки трябва да съществуват кумулативно. Липсата на коя да е от тях лишава от основание исканото обезпечение. В случая обаче исковата молба е нередовна, а обезпечение на иск, заявен с нередовна искова молба не може и не е следвало да бъде допуснато от районния съд. Обезпечаването на иск , висящ или бъдещ, чрез налагане на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението” не може и не е следвало да бъде допуснато от районния съд и без молителя-ищец да е удостоверил изпълнение на условието по чл.390, ал.4 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал.4 изр.ІІ-ро от ГПК, спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция. Разпоредбата е императивна. Представянето на гаранция представлява абсолютна предпоставка за допускане на обезпечението, при това нито преценката за представянето й, нито определянето на размера й са в правомощията на съда по обезпечителното производство. Искане за обезпечение на бъдещ иск без предварителното внасяне на гаранция от молителя е неоснователно/така определение № 134/23.02.2010 г. по гр.д.№ 700/2009 г. на ІV г.о. на ВКС,определение от 20.11.2013 г. по гр.д.№ 14763/2013 г. на СГС,определение от 31.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 16620/2011 г. на СГС/.

На следващо място, искането за спиране на изпълнението, заявено с доводи относими както към иск за оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК, така и към жалба по чл.435 от ГПК, не дава възможност за преценка дали се цели обезпечаване изхода от исково производство/чл.389 и сл. от ГПК/ или изхода от производство по жалба срещу действия на съдебен изпълнител/чл.438 от ГПК/, в който случай уважаването му е обусловено от допустимостта, съществува ли, надлежно ли е упражнено правото на жалба по чл.435 ГПК, и вероятната основателност на подадената жалба по чл. 435 от ГПК. Уважаването на искане за обезпечение е предпоставено и от прецизното му и обосновано формулиране.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №94/17.04.2018г., поправено с опредление №136/31.05.2018г по ч.гр.д.№191/2018г.на Тервелски районен съд, като вместо това п о с т а н о в я в а:

ОТХВЪРЛЯ искането инкорпорирано в искова молба Вх.№1003/12.04.2018г. от Г.Г.П., срещу „***“ ООД гр. Добрич, за спране изпълнителните действия по изпълнително дело № 20163230400048 относно наложения запор на трудовото и възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.