Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

 

гр.***  01.06.2018 година

 

 

***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично  съдебно  заседание на  двадесет  и  втори  май,  две  хиляди  и  осемнадесета  година  в  състав :

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР МОНЕВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА  ДИМИТРОВА

                                                                            АТАНАС КАМЕНСКИ

 

При участието на секретар Б.М. – Ю. и в присъствието на прокурор при ДОП Виолета Великова, като изслуша докладваното от съдия  Калина Димитрова в.ч.н.д. № 96/2018г. по описа на ДОС, за да се произнесе  взе  предвид следното :

С определение № 14 от 31.01.2018г. по ч.н.д. № 158/2017г. Районен  съд – гр.*** е групирал наложените на осъдения Н.С.И. с ЕГН – ********** наказания с присъди по н.о.х.д. № 526/2016г. по описа на  Районен съд Нови пазар, н.о.х.д. № 108/2016г. по описа на Окръжен съд - ***  и  н.о.х.д. № 128/2017г. на Районен съд *** като наложил общо най-тежко наказание в размер на четири години лишаване от свобода. Определил е първоначален „строг“ режим. На осн. чл.59 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На осн. чл.25 ал.2 от НК е приспаднал изтърпяното наказание лишаване от свобода по която и да е от приведените му в изпълнение  присъди  описани  по-горе.

             Срещу  така  постановеното  определение е подадена жалба от Н.С.И., чрез неговия процесуален представител. Според изложеното в жалбата, районният съд неправилно е постановил цитираното определение, като следвало при групирането на наказанията, да бъде включено  и  приспаднато  от  общо  определеното  наказание  и  изтърпяната част от наложеното наказание „пробация“ в пункт 16 от свидетелството за съдимост, както и  режима  на изтърпяване на наказанието  да  бъде  променен  в  „общ“. Предвид  на  това  се  иска  отмяна  на  процесното  определение, както  и  да  бъдат  изправени  посочените  нарушения.

             В съдебно заседание представителят на ДОП счита жалбата за неоснователна, но  иска от съда да отмени процесното определение тъй като не  били  взети  предвид  две  присъди, след  като  е  направено  групирането.

Осъденият Н. С.И. чрез своя процесуален представител, оспорва първоинстанционното определение и изразява становище, че не са кумулирани  всички  негови наказания наложени с присъди. Желае и промяна на  определения  затворнически  режим  от  „строг“  на  „общ“.

***кият  окръжен  съд, като  прецени  жалбата  и  изложените  в  нея  доводи, взе  предвид  становищата  на  страните  в  съдебно  заседание, както  и  след  цялостна  служебна  проверка  на  постановения съдебен  акт, съобразно  изискванията  на  разпоредбите  на  чл.313  и  чл.314 от НПК констатира  следното:

Процесното определение е  било  постановено  при  допуснати  съществени  нарушения  на  процесуалните  правила  и  следва  да  бъде  отменено  и  делото  върнато  за  ново  разглеждане  от  Районен  съд  гр.***  по  следните  съображения:

Районен  съд  гр.*** е приел, че предмет на настоящото групиране са наложените наказания на осъденото лице по последните му три осъждания по  н.о.х.д. № 526/2016г.  на  Районен съд – Нови Пазар, н.о.х.д. № 108/2016г. на ДОС и н.о.х.д. № 128/2017г. на Районен съд – ***, които са се намирали в реална съвкупност помежду си. Групирал ги е, като е определил за изтърпяване общо най-тежко наказание в размер на четири години лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 108/2016г. на ДОС, при „строг“ затворнически режим. В същото време обаче, от приложената по делото справка за съдимост /л.11-л.21/ се установява, че след пункт 18 в същата е отразено, че с Определение на ДОС по ч.н.д. № 119/2017г. от 12.05.2017г. съдът  е  постановил  на  осн. чл.25  вр.  с  чл.23 от НК  по  отношение  на Н.  С.И. общо наказание по н.о.х.д. № 108/2016г. на ДОС и н.о.х.д. № 526/2016г. на РС - Нови Пазар в размер на четири години лишаване от свобода, което на осн. чл.24 от НК е увеличено на четири години и осем месеца  лишаване от свобода. Това определение на ДОС обаче, не е изискано и приложено по делото пред първата инстанция, с оглед на което щеше да бъде  установено от съдия-докладчика, че има влязъл в сила съдебен акт, който на всичкото отгоре е бил приведен и в изпълнение. Последното се установява именно от приложената по делото справка /л.39/ издадена от Началника на Затвора гр.Варна с рег. № 170/17 от 21.12.2017г. от която е видно, че общо определеното наказание на Н.С.И. от четири години и осем месеца лишаване от свобода е приведено с начало 26.04.2017г. Всичко това е убягнало от погледа на съдията докладчик което е довело до опорочаване на първоинстанционния съдебен акт. По този начин съдът не е изпълнил задълженията си произтичащи от основното начало на наказателния процес, за разкриване на обективната истина /чл.13 от НПК/, както и от конкретната разпоредба на чл.107 ал.2 от НПК за събиране на доказателства вкл.  по  свой  почин, като в този смисъл делото на практика е решено без важни доказателства, а част от наличните такива не са били обсъждани. От друга страна, част от тези пропуски ограничават и възможността, настоящата инстанция  да извърши пълна проверка  на  атакувания  съдебен  акт, доколкото не е ясно въз основа на какви съображения Районен съд гр.*** го е постановил, както и е невъзможно да бъде установено действителната воля на съда. Тези процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени в хода на настоящото въззивно производство, но са отстраними при ново разглеждане на делото от първата инстанция. Да се реши за първи път на въззивна инстанция този въпрос, би лишил страните от възможност за обжалване, а само вероятен извънреден способ по чл.422 от НПК. С други думи, нарушенията не могат да бъдат отстранени чрез изменение на тази инстанция  на  съдебния  акт.   

На  следващо  място  липсват  анализ  и  мотиви в обстоятелствената част, касаеща изтърпяната част от наказанията, което е довело до  неизясняване въпроса за приспадането на осн. чл.25 ал.2 от НК на съответните срокове /което е следвало да бъде посочено конкретно в диспозитива на  определението/, като  същото  се  явява  непълно  и  немотивирано  тъй  като не е изяснено прилагането на правилата на чл.25 от НК като цяло. Първоинстанционният съд е бил процесуално пасивен и делото не е било попълнено  с  необходимия  доказателствен  материал  в  тази  му  част, като само е посочено, че…“ приспада изтърпяното наказание лишаване от свобода по която и да е от приведените му в изпълнение присъди описани по-горе“. Неизлагането на съображения  от  страна  на  съда  по  въпроса  за  налагането  на  определен  вид  наказание  и  по  неговия  размер, както и по отношение на изтърпяните части, следва да се  приравни  на  липса  на  мотиви  въобще. Дори  и да  е  правилна  преценката  на  съда  по  отношение  възприетите  от  него доказателства, то той е следвало да изложи съображения какви са  мотивите му да стигне до тези именно фактически констатации и кои са източниците му, за да стигне до тези заключения. Такова  нещо  не  е  сторено  и с оглед изложеното повече от ясно е, че към определението  липсват  каквито  и  да  било  мотиви /въпреки, че  на  практика  такива  съществуват  формално/. Липсват мотиви и по отношение наведеното искане в съдебно заседание пред ТРС от процесуалния представител на осъдения, за включване и на изтърпяната  част  от  наложеното  наказание  пробация отразено  в  пункт 16 от справката за съдимост. Когато има възражения от някоя от страните, независимо  дали  е  прокурора  или  защитата  на  подсъдимия, по  един правно значим факт /какъвто  е  настоящия  случай/, първата  инстанция  е  задължена   в  своите мотиви да  изложи съображения. Същите трябва да бъдат в насока, дали това възражение е основателно или не и на какво  основание се прави крайния извод за фактите по делото. Липсата на мотиви всякога съставлява съществено процесуално нарушение и то от такъв   характер, че  липсва  каквато  и  да  била  възможност  за  отстраняването  му  от   въззивната  инстанция.

Не на последно място следва да бъде отбелязано, че трите имена на осъдения са Н.С.И.. Неясно по какви причини обаче, в обжалваното определение е посочено лице на име Н.С.И.. Ето защо не става ясно, на кое лице точно е постановена кумулация на наложените му с присъди  наказания. Липсата на установени факти от страна на  първоинстанционния  съд, прави  невъзможна  проверката  на  обжалвания акт относно неговата законосъобразност и същевременно лишава страните в производството от двуинстанционно установяване на фактическите положения по делото. Всичко изложено дотук обуславя правния извод, че в разрез с изискванията на чл.34 от НПК, обжалваното определение не е мотивирано – липсват съображения от фактическо и правно естество, обосноваващи решението  на  състава  на  съда.

Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на съдебния си  акт, районният  съд не се е съобразил с обвързващите предписания на ТР № 3/16.11.1009г. по т.д. № 3/2009г. на ВКС, където изрично е посочено, че съдебен акт в който съдът е пропуснал някое от осъжданията на едно лице в мотивите на съдебния акт по чл.306 ал.1 т.1 от НПК или макар и да ги е обсъдил, да не го е взел предвид в крайното си решение е съдебен акт постановен в нарушение на чл.14 от НПК, поради което при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение. Въпросът за общото наказание, което следва да се определи на осъденото лице при наличие на съвкупност от престъпления трябва да бъде решен от съда, не само по посочените от страните осъждания, а по всички известни на съда такива. Нарушението е съществено, тъй като са нарушени правата на страните в производството да узнаят защо само част от осъжданията на дееца са групирани, какви  са  мотивите  на  съда  за  това  и  прочие.

 Допуснатите нарушения представляват абсолютно  процесуално  нарушение  по  смисъла  на  чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, тъй  като  мотивите  и  присъдата /в  случая  диспозитива  на определението/  са  различни  етапи  от  формирането  на  вътрешното  съдийско  убеждение, което  не  може  да  бъде  многозначно, нито  пък  противоречиво. Наличието  му  винаги  води  до  отменяване  на  постановения  съдебен  акт  и  връщане  делото  за  ново  разглеждане  на  същия  съд  от  друг  състав.

Недопустимо е въззивната инстанция да коригира гореописаните пропуски, тъй като осъденото лице ще бъде лишено от възможността да защитава правата си пред две съдебни инстанции, като ще следва да бъдат изготвени  мотиви  непротиворечащи  на  диспозитива  и  сами  по  себе  си.

По  изложените  съображения  и  на  осн. чл.335  ал.2  във  вр. с  чл.334  т.1  във  вр.  с  чл.348  ал.3 т.1  и  т.2  от  НПК

    

                               ***КИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД

 

                                         Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯВА  ИЗЦЯЛО  определение  № 14 от 31.01.2018г.  по  ч.н.д. № 158/2017г.  по  описа  на  Районен  съд  гр.***.

ВРЪЩА  делото  за  ново  разглеждане  от  друг  състав  на  същия  съд.

Решението  е  окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване  и  протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.