Р Е Ш Е Н И Е

№ 104

гр. Добрич, 05.06.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ разгледа Т. д. № 271 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 271/2017 г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 6437/09.10.2017 г. на регистратурата на Д.кия окръжен съд, с дата на пощенското клеймо 04.10.2017 г., на ЗК „/име/“ АД гр. С., с която срещу И.И.К. с пост. и наст. адрес *** е предявен иск за плащане на сумата от 85 324.93 лв., представляваща сбор от регресни вземания за изплатени застрахователни обезщетения по сключен със застрахователна полица № **** със срок на покрит застрахователен риск, валиден към датата на събитието, от застрахователя договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за настъпило на 30.07.2013 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 04.10.2017 г. - до окончателното й изплащане.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 24.11.2012 г. между ЗК „/име/“ АД гр. С. от една страна като застраховател и Д. Г. В., собственик на лек автомобил марка „Т.“, модел „С.“, ДК № ****, от друга страна като застрахован, е възникнало облигационно отношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по см. на чл. 257 и сл. КЗ ( отм. ) за период от 24.11.2012 г. до 23.11.2013 г. Договорът е обективиран в застрахователна полица № ****.

На 30.07.2013 г., около 20.30 ч., в гр. Д., по бул. „/име/“, на 200.00 м. преди кръстовището с ул. „Ц. П.“, ответникът К. се движел с управлявания от него лек автомобил в посока линията несъобразена скорост и с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Междувременно по бул. „/име/“, в обратна посока, се е движел лекият автомобил с водач И.. Движейки се в средната лента по булеварда, ответникът К., предприел маневра за изпреварване на движещ се пред него автомобил от дясната му страна. При тази маневра преминал в крайна дясна лента за движение, като в участъка до опожарената сграда на бившия техникум, предприел завой в ляво, с цел да се върне в средната лента за движение. Поради високата скорост и вследствие на преминаването през изкуствените неравности, ответникът К. загубил контрол върху управлението на автомобила. Автомобилът се завъртял и с дясната си странична част преминал по диагонал през средната и лявата лента за движение, след което се ударил в бордюра на разделителната ивица и в металния парапет върху нея. При удара част от парапета – вертикална метална носеща тръба, била изкъртена и и заедно с бетонната си основа изхвърлена напред и вляво по посока движението на автомобила. Управляваният от ответника К. автомобил се преобърнал странично през дясната си страна и полетял над платното за движение, преминал над тавана на управлявания от И. автомобил в насрещното платно за движение, без съприкосновение между двата автомобила. Изхвърлената стоманена тръба с бетонна основа попаднала върху лявата част на л. а. „/марка/“ , счупила предното панорамно стъкло и през долната лява част проникнала през купето, претърколила се в горната част на арматурното табло, ударила се във волана и в лявата част на лицето на водача И.. И. изпаднал в безсъзнание, като управлявания от него автомобил се ударил в металния парапет вляво и преминал в насрещното платно за движение, където се установил в покой. Тези факти и обстоятелства се установяват от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение Съдът възприема като обективно, обосновано и пълно.

По случая е било образувано НОХД № 257/2014 г. по описа на Районен съд – Д.. С определение № 36/15.09.2014 г. по НОХД № 257/2014 г., Районен съд – Д. одобрил постигнатото споразумение между Районна прокуратура – Д. и подсъдимият И.И.К., по силата на което признал подсъдимия И.И.К., за виновен в това, че на 30.07.2013 г. в гр. Д., при управление на лек автомобил марка „Т.“, модел „С.“, ДК № ****, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, по непредпазливост причинил на В.Г.И. три средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лява зигоматична кост, довело до затруднение на дъвченето и говоренето за период от три месеца, счупване на горна челюст, представляващо проникване в черепната кухина и сътресение на мозъка, придружено с пълна загуба на съзнанието за неопределен период от време, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 6, б.“а“, пр. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 55,, ал. 1, т. 1 НК му определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което следва да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим на изтърпяване. Определението влязло в сила на 15.09.2014 г.

Пострадалият И. е предявил пред Софийски градски съд пряк иск срещу ЗК „/име/“ АД за сумата от 100 000.00 лв., представляваща обезщетение на причинените в резултат на ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, по повод на което е образувано гр. д. № 553/2014 г. по описа на СГС. Ответникът К. е бил привлечен като трето лице-помагач на ответника.

С Решение от 30.04.2015 г. по гр. д. № 553/2014 г., СГС е осъдил ЗК „/име/“ АД да заплати на В.Г.И. сумата от 70 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 226 КЗ, в резултат на ПТП от 30.07.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2013 г. до окончателното плащане на основание чл. 86 ЗЗД, като е отхвърлил иска за разликата от над присъдения размер от 70 000.00 лв. до пълния предявен размер от 100 000.00 лв.

Застрахователят в качеството си на ответник обжалва акта на първостепенния съд за сумата над 40 000.00 лв.

С Решение № 2426/08.12.2015 г. по гр. д. № 3760/2015 г. Софийски апелативен съд потвърдил решението на СГС по гр. д. № 553/2014 г.

Решението на първостепенния съд влязло в сила на 16.01.2016 г.

На 18.06.2015 г. в полза на пострадалия е издаден изпълнителен лист за сумата от 40 000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2013 г. до окончателното й плащане.

По повод молба от пострадалия за образуване на изпълнително дело и приложен към нея изпълнителен лист за гореописаните суми, било образувано изпълнително дело № **** по описа на частен съдебен изпълнител Д. З., рег. № ** на КЧСИ, с район на действие ОС-Ш.. Вземането по изпълнителното дело в размер на сумата от 53 909.50 лв. е удовлетворено от длъжника на 16.07.2015 г. с плащането на сумата от 49 980.37 лв.

Впоследствие, след потвърждаване на акта на първостепенния съд от въззивната инстанция, на 14.12.2015 г. в полза на пострадалия е издаден изпълнителен лист за сумата от 30 000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано то 30.07.2013 г. до окончателното й плащане.

По повод молба от пострадалия за образуване на изпълнително дело и приложен към нея изпълнителен лист за гореописаните суми, било образувано изпълнително дело № ****по описа на частен съдебен изпълнител Д. З., рег. № ** на КЧСИ, с район на действие ОС-Ш.. Вземането по изпълнителното дело в размер на сумата от 42 165.94 лв. е удовлетворено от длъжника на 17.12.2015 г. с плащането на сумата от 38 346.52 лв.

Тези факти и обстоятелства се установяват по несъмнен и безспорен начин от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която Съдът кредитира изцяло като компетентно и обосновано.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ:

1. Правен интерес. Наличието на правен интерес от предявяването на исковата претенция, предмет на т. д. № 271/2017 г. по описа на Окръжен съд - Д., е обосновано от ищеца ЗД „/име/“АД с качеството му на застраховател по договор за задължителна застраховка на автомобилистите, репарирал причинените от застрахованото лице неимуществени вреди на увреденото лице при настъпване на пътно-транспортно произшествие и придобил регресно вземане по силата на чл. 274, ал. 1 КЗ ( обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. ), действащ към датата на сключване на застрахователния договор.

Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото възникване – датата на настъпването на застрахователното събитие по риска „гражданска отговорност“. Моментът на плащане на обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното право. Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното право на застрахователя срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка.

2. Подведомственост и подсъдност на делото. Съобразно разпоредбите на чл. 14, ал. 1 ГПК относно общата подведомственост на българския съд по всички граждански ( търговски ) дела, чл. 104, т. 4 ГПК относно родовата подсъдност и чл. 105 ГПК относно местната подсъдност, делото е подсъдно на Окръжен съд гр. Д. като първа инстанция.

Делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове” на Гражданския процесуален кодекс. Релевантен за определяне търговскоправния характер на спора, предмет на т. д. № 271/2017 г. по описа на Окръжен съд – Д. е търговскоправният характер на правоотношението между ЗК „Л.“ АД и застрахованото лице по договор за задължителна застраховка на автомобилистите.

Договорът за задължителна застраховка на автомобилистите е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ във вр. с чл. 183 КЗ ( отм. ), т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ. Правото на регрес на застрахователя при условията на чл. 274, ал. 1 КЗ ( отм. ) е производно на застрахователния договор.

3. Правосубектност на страните.

Страните по делото притежават процесуална правоспособност.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Исковата претенция е ДОПУСТИМА и следва да бъдат разгледани по същество.

ІІ. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ:

Застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или се е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог – чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ ( отм. )

Посочената норма урежда регресното право на застрахователя. С терминът „регрес“ се означава материално право, което принадлежи на изпълнилото свое или чуждо задължение лице, наречено „регредиент“. Изпълнението е в полза на друго лице регресат. Регресното право е проявление на общия в гражданското право принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Чрез упражняването му законодателят цели възстановяване на нарушеното в полза на регресата имуществено равновесие.

За да възникне регресното право на застрахователя срещу причинителя на вредата в хипотезата на чл. 274, ал. 1 КЗ ( отм. ) следва да са налице следните предпоставки: 1. Наличие на валиден застрахователен договор; 2. Настъпване на застрахователното събитие, причинено от застрахования при управление на МПС след употреба на алкохол; 3. Изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на третото увредено лице.

Застрахователният договор е действителен с оглед дееспособността на страните, постигнатото от тях съгласие и изискванията на действащото към момента на сключването му законодателство относно формата за действителност на сделката – чл. 184 КЗ ( отм.) . Този правопораждащ елемент от фактическия състав се доказва от събраните по делото доказателства.

Вторият правопораждащ елемент от фактическия състав на регресното право на застрахователя е безспорно установено от доказателствата по делото, установяващи настъпването на застрахователното събитие. С влязло в законна сила на 15.09.2014 г. споразумение от по НОХД № 257/2014 г. по описа на Районен съд-Д., одобрено с определение № 36/15.09.2014 г. от Съда, подсъдимият И.И.К., е признат за виновен в това, че на 30.07.2013 г. в гр. Д., при управление на лек автомобил марка „Т.“, модел „С.“, ДК № ****, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, по непредпазливост причинил на В.Г.И. три средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лява зигоматична кост, довело до затруднение на дъвченето и говоренето за период от три месеца, счупване на горна челюст, представляващо проникване в черепната кухина и сътресение на мозъка, придружено с пълна загуба на съзнанието за неопределен период от време, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 6, б.“а“, пр. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 55,, ал. 1, т. 1 НК Съдът му е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което следва да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността.

Доказателствата по делото установяват осъществяването на наличието на третия правопораждащ елемент от фактическия състав на регресното право по чл. 274, ал. 1 КЗ ( отм. ) - изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на увреденото лице.

Застрахователят има право на регрес срещу застрахования за платените главница, лихви за забава, считано от датата на застрахователното събитие до окончателното плащане на главното задължение и разноски.

С оглед гореизложеното се установява наличието на предпоставките на чл. 274, ал. 1 КЗ ( отм. ) за възникване регресното право на застрахователя.

С оглед изложеното, Съдът счита предявените искови претенции за основателни, поради което същите следва да бъдат уважени.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4 412.99 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 600.00 лв. с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК.

С оглед изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.И.К. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, да заплати на ЗК „/име/“ АД гр. С., бул. „Ч. В.“ № * Д, ЕИК **, сумата от 85 324.93 лв., представляваща сбор от регресни вземания за изплатени застрахователни обезщетения по сключен със застрахователна полица № **** със срок на покрит застрахователен риск, валиден към датата на събитието, от застрахователя договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за настъпило на 30.07.2013 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 04.10.2017 г. - до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 4 412.99 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 600.00 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: