Решение по Търговско дело 71/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

гр. Добрич, 04.06.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г. ПАВЛОВ

при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ Г. ПАВЛОВ в. т. д. № 71/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 71/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г.И.К. с пост. и наст. адрес ***, чрез процесуалния си представител адв. Д.Д. *** срещу Решение № 3/05.01.2018 г. по гр. д. № 353/2017 г. по описа на Районен съд – Каварна.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е осъдил Г.И.К. да заплати на А.Д.Д. на основание чл. 534 ТЗ сумата от 16 260.94 лв., левова равностойност на 9 360.00 американски долара, издаден на 06.01.2012 г. с падеж 06.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2017 г. до окончателното й погасяване, както и разноски в размер на 650.44 лв.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да отхвърли исковата претенция.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 06.01.2012 г. в гр. Варна, ответникът Г.И.К. е издал запис на заповед за сумата от 9 360.00 щатски долара, платими без протест на 06.11.2012 г., , на ищеца А.Д.Д..

Не е спорно по делото, че между страните съществува каузално правоотношение по договор за заем, по силата на което ищецът като заемодател е предал в собственост на ответника като заемател в сумата от 9 360.00 щатски долара, а заемателят се е задължил да върне заетата сума.

Няма спор между страните по делото, че записът на заповед гарантира изпълнението на паричното задължение, произтичащо от каузалното правоотношение.

Видно от заключението на съдебно-техническата експретиза, приета от първостепенния съд, процесният запис на заповед е автентичен и истински документ.

На 22.11.2016 г. ищецът Д. е подал до Районен съд – Каварна заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по повод на което е образувано ч. гр. д. № 472/2016 г.

Районен съд – Каварна е уважил искането на ищеца, като е издал заповед за незабавно изпълнение № 253/01.12.2016 г. и изпълнителен лист № 331/05.12.2016 г., по силата на които е осъдил длъжника Г.И.К. да заплати на А.Д.Д. сумата от 9 360.00 щатски долара, представляваща главница по запис на заповед без протест от 06.01.2012 г.; сумата от 7 007.00 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата от датата, следваща падежа – 07.11.2012 г. до 18.11.2016 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от, считано от датата на подаване на заявлението – 22.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 882.00 лв., представляваща сторените по делото разноски.

В срока по чл. 419, ал. 1 ГПК, ответникът К. е подал частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, както и възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, в които е инвокирал възражение за прескрибиране на менителничния ефект.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът Д. не е предявил иск за съществуването на вземането си.

С определение № 137/24.04.2017 г., влязло в сила на 10.05.2017 г. е обезсилена Заповед за изпълнение № 253/01.12.2016 г. по ч. гр. д. № 472/2016 г. по описа на Районен съд Каварна.

Тези факти се установяват по несъмнен и безспорен начин от отбелязванията на гърба на ценната книга, извършени от Районен съд – Каварна съобразно изискванията на чл. 416 и 418, ал. 1 ГПК.

Ответникът К. оспорва материалната легитимация на ищеца Д., като излага доводи за прехвърляне на менителничното и на каузалното вземане от поемателя като цедент на третото лице ***като цесионер по силата на договор за цесия от 13.02.2012 г.

Ответникът К. е уведомен за извършеното прехвърляне с нотариална покана от цесионера *** рег. № 211/10.02.2015 г. на нотариус ***, рег. № *** на НК, с район на действие РС-Каварна.

Ответникът К. навежда възражения за погасяване на дълга чрез плащания, извършени в полза на новия кредитор.

Ищецът Д. счита, че след като менителничният дълг не е платен на падежа, а менителничният ефект е прескрибиран поради погасяването му по давност, издателят се е обогатил в негова вреда с процесната сума.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на елементите от фактическия състав на вземането за неоснователното обогатяване, уреден в чл. 534 ТЗ.

Чл. 534, ал. 1 ТЗ урежда правото на приносителя на запис на заповед, чиито права по ценната книга са прескрибирани и ( или ) преюдицирани, да иска от издателя сумата, с която той се е обогатил в негова вреда. Искът за неоснователно обогатяване може да се упражни в тригодишен срок от датата на преюдицирането или прескрибирането на преките и ( или ) регресните искове – чл. 534, ал. 2 ТЗ.

Искът по чл. 534 ТЗ е специален ( sui generis ) менителничен иск[1].

Фактическият състав, пораждащ правото по чл. 534 ТЗ включва следните легално определени елементи: 1. Действителен от формална страна менителничен ефект; 2. Държане на ценната книга; 3. Прескрибиране и или преюдициране на правата по ценната книга; 4. Обогатяване на издателя и обедняване на приносителя; 5. Причинна връзка между прескрибирането и или преюдицирането на правата по ценната книга, от една страна, и обедняването, от друга.

Наличието на действителен с оглед формата и съдържанието си запис на заповед е предпоставка за възникване на вземането по чл. 534 ТЗ[2].

Записът на заповед имат двойствено битие – на ценна книга и на сделка[3].

Записът на заповед е частен документ, конститутивна, търговска, парична и налична ценна книга на заповед, която материализира обещанието на издателя да плати парична сума на поемателя, акцесорните на него сделки ( джиро, авал и други ) и произтичащите от тях права ( преки и регресни ) срещу издателя, джирантите и авалистите по такъв начин, че упражняването и прехвърлянето на правата по ценната книга се осъществява чрез предаване на документа.

Записът на заповед, освен като ценна книга, може да се разглежда и като сделка – върху материалния носител са записани волеизявления, насочени към пораждане на права и задължения между равнопоставени субекти – издаване на ценната книга и обещание за плащане. В качеството си на едностранна сделка, записът на заповед представлява абстрактно едностранно изявление, по силата което издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена парична сума.

Записът на заповед има определено от закона съдържание. Реквизитите на записа на заповед са: наименованието „запис на заповед", безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя - чл. 535 ТЗ.

Ако записът на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, приносителят няма да притежава акцесорни права и обедняването и обогатяването ще са последица на друга причина, а не на изгубването на правата върху книгата.

Вторият елемент от фактическия състав е притежаването на вещно право върху менителничния ефект, и произтичащите от него акцесорни права.

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ принадлежи на приносителя на записа на заповед, който е изгубил исковете си ( преки и регресни ) по тях поради тяхното прескрибиране или преюдициране[4].

Титуляр на вземането е лицето, което притежава самостоятелно право по ценната книга – собственикът и залогоприемателят[5] Вземането за неоснователно обогатяване e производно на правото на собственост ( залог) върху записа на заповед - чл. 534, ал. 1 ТЗ . Издаването на записа на заповед легитимира поемателя като законен приносител на ценната книга. Поемателят придобива правото на собственост върху документа, както и произтичащите от книгата права, включително и вземането за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ.

Правото на собственост върху ценните книги на заповед се прехвърля както чрез джиро ( чл. 316 – 317, чл. 466 – 474 ТЗ ), така и чрез гражданскоправни способи. Правото на собственост върху записа на заповед се прехвърля в случаите на универсално правоприемство - наследяване, и на частно правоприемство – цесия ( чл. 99 – 100 ЗЗД ), суброгация ( чл. 74 ЗЗД ), принудително изпълнение ( чл. 515 ГПК ).

Прехвърлянето на собствеността на запис на заповед посредством цесия изисква установяване на фактическа власт върху книгата. Упражняването на инкорпорираните в ценната книга права е обусловено от владението на книгата.

Възникването на вземането по чл. 534 ТЗ се предпоставя, на трето място, от невъзможността приносителят да получи защита на правата си по книгата, понеже те са вече прекратени поради неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях и ( или ) са погасени по давност.

В търговското право е установена специална давност за менителничните искове. Уредените в чл. 531 менителнични давностни срокове по чл. 531 ТЗ са специални по отношение на общия давностен срок по чл. 110 ЗЗД и са диференцирани според вида на задължените лица. С изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ се погасява правото на защита на приносителя с оглед на преките му права. Началният момент е падежът на менителничното задължение на главния длъжник ( в разглеждания случай – на издателя на записа на заповед ).

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ предполага не само погасяване по давност на правата на приносителя на, записа на заповед, но и прекратяване им поради неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях – предявяване за плащане ( чл. 491 – 495 ТЗ) , протест ( чл. 496 – 504 ТЗ ), уведомления ( чл. 499 ТЗ ).

Преюдицирането или прескрибирането на ефекта имат за последица погасяване на менителничното задължение и отпадане менителничната отговорност на длъжниците.

Съществен елемент от фактическия състав на правото по чл. 534 ТЗ е наличието на обогатяване на издателя на записа на заповед за сметка на обедняването на приносителя на преюдициран, респ. прескрибиран менителничен ефект.

Доктрината и практиката се придържат към две теории относно критериите за определяне наличието и размера на обогатяването и обедняването по чл. 534 ТЗ – „теория за абстрактната вреда” и „валутната теория”[6].

Първата теория, т. н. „теория за абстрактната вреда“, разглежда имущественото разместване само с оглед на менителничните правоотношения.

На „теорията за абстрактната вреда” е противопоставена т. н. „валутна теория”, съгласно която обогатяването и обедняването по чл. 534 ТЗ са функция както на менителничната, така и на каузалното правоотношение[7]. Това разбиране трябва да се подкрепи.

В теорията и практиката е господстващо виждането за паралелното съществуване на менителничните сделки и каузалните правоотношения. Менителничните ефекти, макар и абстрактни сделки, се издават във връзка с и или по повод на каузални отношения между издателя и поемателя. Менителничният ефект се издава в интерес на кредитора, като му осигурява по–бърз и лек път за удовлетворение. Каузалното и менителничното правоотношение са в отношение на координация, а не на субординация. Кредиторът разполага с две групи права – по каузалното и по менителничното правоотношение за задоволяване на един и същ правнозначим интерес. Всяка от двете сделки - менителничната и каузалната – има своя собствена правна природа и битие. В случай на прескрибиране и преюдициране на заповедната ценна книга отпада само отговорността на длъжника по менителничното право.

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ няма за цел получаване на престацията, предмет на прекратения и ( или ) погасен менителничен иск. Вредата за приносителя се изразява в извършването на престация в полза на издателя или на джиранта, срещу която последните са му издали, респ. прехвърлили ценната книга, без той да има правна възможност да получи от издателя или платеца нейния еквивалент, поради прескрибиране или преюдициране на менителничния ефект.

Под „вреда“ по смисъла на чл. 534, ал. 1 ТЗ трябва да се има предвид сумата, която приносителят е дал, за да придобие менителничния ефект[8].

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ има за предмет репарирането на тази вреда.

Не е налице претърпяна от приносителя поради преюдициране, респ. прескрибиране на менителничния ефект щета, ако приносителят разполага с възможност да претендира плащането на паричния дълг на основание каузалното правоотношение.

Не може да се счете, че е налице обогатяване и обедняване, когато приносителят притежава права по каузалното правоотношение[9].

В хипотезата, когато издателят на ценната книга остава задължен по каузалното правоотношение, преюдицирането или прескрибирането на менителничния ефект не създава никакво обогатяване на него, респ. обедняване за приносителя, тъй като наличието на вземане, произтичащо от каузалната сделка, изключва обогатяването, респ. обедняването.

Ако поемателят на запис на заповед разполага с иск за събиране на вземането по каузалната сделка, за длъжника няма да има обогатяване, поради прескрибиране или преюдициране на менителничния ефект – р. 131-2017- I ТО, р. 175 – 2017 – II ТО.

Последният елемент на вземането за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ е наличието на причинна връзка между прекратяването и ( или ) погасяването на менителничните права, от една страна, и обедняването и обогатяването, от друга страна. За правната релевантност на обедняването и обогатяването не е необходимо да съществува директен каузалитет.

В конкретния казус, елементите на фактическия състав на чл. 534 ТЗ не са налице.

Безспорно е, че процесният запис на заповед е действителен с оглед законовите изисквания за форма и съдържание. Няма спор по делото, че вземанията по процесния запис на заповед са погасени поради изтичането на установения в чл. 531, ал. 1 ТЗ тригодишен давностен срок.

Ищецът Д. притежава качеството на приносител на менителничния ефект. В разглеждания случай, цесията на менителничното вземане, произтичащо от процесния записа на заповед е с незавършен фактически състав, тъй като цесионерът не е установил фактическа власт върху ценната книга с оглед реалния характер на договора за прехвърляне на менителнични вземания. Този факт се установява по несъмнен и безспорен начин от обстоятелството, че ищецът е представил оригинала на записа на заповед като доказателство по делото.

Страните по делото не спорят, а и това е установено от първостепенния съд в доклада по чл. 146 ГПК, относно наличието на каузално отношение между тях ( договор за заем ), по повод и във връзка с което е издаден процесният запис на заповед.

Наличието на вземане на приносителя на менителничния ефект към издателя, произтичащо от каузалното отношение, имплицитно изключва наличието на обогатяване за издателя, респ. обедняване на приносителя.

С оглед гореизложените съображения, в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 534 ТЗ, поради което исковата претенция като неоснователна следва да се отхвърли.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и като се съобрази с действителната фактическа и правна сложност на спора ( Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С–427/2016 и С-428/2016 на Съда на ЕС) , на ответника следва да се присъдят 426.00 лв. разноски по делото за двете инстанции и 1 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 3/05.01.2018 г. по гр. д. № 353/2017 г. по описа на Районен съд – Каварна, с което Г.И.К. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** е осъден да заплати на А.Д.Д. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, на основание чл. 534 ТЗ сумата от 16 260.94 лв., левова равностойност на 9 360.00 американски долара, издаден на 06.01.2012 г. с падеж 06.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2017 г. до окончателното й погасяване, както и разноски в размер на 650.44 лв. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.Д. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** срещу Г.И.К. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** иск за сумата от 16 260.94 лв., левова равностойност на 9 360.00 американски долара, представляваща сумата, с която ответникът като издател на погасен по давност запис на заповед, издаден на 06.01.2012 г. и с падеж 06.11.2012 г., се е обогатил във вреда на ищеца като приносител на записа на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 07.06.2017 г. до окончателното й погасяване, претендиран на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ.

ОСЪЖДА А.Д.Д. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** да заплати Г.И.К. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** сумите от 426.00 лв., представляващи разноски за двете инстанции и 1 000.00 лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

[1] Вж. Диков, Л. Курс по търговско право. Том ІІ. С., 1935, с. 1006, Калайджиев, А. Чекът в българското право.С., 1992, с. 293.

[2] Вж. Джидров, П. Коментар на Търговския закон. Том V. С., 1910, с. 298, Грюнхут, К. С. Менителнично право. Том ІІ. С., 1925, с. 237, Коцев, Н. Искът за незаконно обогатяване в менителничното право – чл. 619 ТЗ. – Съдийски вестник, 1939, с. 12, Павлова, М. Записът на заповед и менителницата. С., 1998, с. 218.

[3] Вж. Василев, Л. Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. С., 1958, с. 544, Калайджиев, А. Чекът в българското право. С., 1992, с. 22, Павлова, М. Записът на заповед и менителницата. С., 1998, с. 23, Герджиков, О. Търговски сделки. С., 2008, с. 295.

[4] Вж. Джидров, П. Коментар на Търговския закон. Том V. С., 1910, с. 300, Грюнхут, К. Менителнично право. Том ІІ. С., 1925, с. 237, Павлова, М. Записът на заповед и менителницата. С., 1998, с. 218.

[5] Вж. Калайджиев, А. цит. съч., с. 294.

[6] Вж. Диков, Л. Търговско право. Том II. С., 1935, с. 973, Калайджиев, А. Чекът в българското право. С., 295.

[7] Вж. Джидров, П. Коментар на Търговския закон. Том V. С., 1910, с. 299, Грюнхут, К. Менителнично право. Том II, С., 1925, 238 – 240, Диков, Л. Цит. съч., с. 1007, Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. С., 1947, 618 – 621, Диков, Л. Курс по търговско право. Том ІІ. С. 1935, с. 1009, Георгиев, Ст. Искът по чл. 619 ТЗ и практиката на ВКС. – Адвокатски преглед, 1939, № 13, 193 – 194, Ганев, В. Преглед на съдебната практика - р. № 543/39 - ІV - ГО – ВКС. - Юридически архив, 1940, с. 217, Калайджиев, А. Чекът в българското право. С. 1992, с. 295.

[8] Вж. Хорозов, Г. Менителничният иск за неоснователно обогатяване – Търговско и облигационно право, 2013, № 4, с. 48.

[9] Вж. Габровски, К. Искът по чл. 619 от Търговския закон – Правна мисъл, 1938, № 7, с. 478.