Р Е Ш Е Н И Е

№__105_____/ 05.06.2018 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На осми май 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 78 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.* и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на »***»ООД,ЕИК-*** с.П.,община Д.срещу Решение № 56 от 16.01.2018 г. ,постановено от Добрички районен съд по гр.дело № 1367/2017 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от „***” ООД срещу „Е. П. М.” АД иск за заплащане на сумата от 1 494,66 лв. представляваща общ размер на мораторна лихва върху главните задължения 5 052,41 лв. такса пренос ниско напрежение и 1 649,20 лв. такса достъп ниско напрежение за периода 09.01.2015 - 09.03.2015 г. Твърди се,след като съдът приел,че ответникът следва да върне получената сума за такса пренос ниско напрежение и такса достъп ниско напрежение за периода 09.01.2015 - 09.03.2015 г. или че искът е основателен, следвало и че основанието за получаване на тази сума не е било налице. Давностният срок започвал да тече от деня на плащането и също от този момент длъжникът по претенция за връщане на неоснователно платената сума се намирал в забава, т.е. той е в забава от деня на плащането, без да е необходимо да бъде поканен за изпълнение.

Постъпила е и въззивна жалба от „Е. П. М.” АД ,с която обжалва цитираното решение ,в частта,с която въззивника е осъден да заплати на „***” ООД сумата 5 052.41лв., представляващи платена без основание такса „пренос” ниско напрежение;сумата от 1649.20лв. с ДДС, представляваща платена без основание такса достъп средно/ниско напрежение, ведно със законната лихва върху сумите , считано от 03.04.2017г. до окончателното погасяване на вземането;както и 702.35лв., разноски с оглед уважената част от иска.

Моли настоящата инстанция да го отмени и постанови друго, с което отхвърли исковата претенция в цялост.

Излагат се подробни съображения за това, че изводите на първоинстанционния съд относно въпроса дали средството за търговско измерване е поставено на мястото на измерване, съобразно изискванията на нормативната уредба, са неправилни.

От заключението на вещото лице можело да се направи извод, че обектът на ищецът бил присъединен към електроразпределителната мрежа и снабдяван с ел. енергия десетилетия преди влизането в сила на Закона за енергетиката, обн. 2003 г. и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и преди обнародването на ПИКЕЕ, поради което следвало, че мястото на измерване на ел. енергия е било определено много преди ПИКЕЕ и съответно се явявало невъзможно да е съобразено с тях, което в никакъв случай не означавало, че не е определено правилно. ПИКЕЕ имали действие занапред и затова било недопустимо и неправилно формирането на правни изводи и прилагането на правилата с обратно действие. Освен това никъде в нормативната уредба не се съдържало задължение за електроразпределителното предприятие при заварено положение едностранно да променя мястото на мерене на клиентите, съобразно новоприетите изисквания за начина на мерене. Липсвали и доказателства ищецът да е поискал промяна на мястото за мерене на ел. енергията от ниско напрежение на средно напрежение.В случая относима била и разпоредбата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия като меродавно за определяне на цената е начина на присъединяването на обекта към мрежата и съответното напрежение, т.е. как се измерва обекта – на ниско или на средно напрежение. Счита, че без каквито и да е мотиви Районен съд, град Добрич е приел, че ищецът не дължи сумата в общ размер 1981,96 лева, представляваща цена за достъп средно/ниско напрежение за процесния период, тъй като видно от ценовите решения на КЕВР цената за достъп е една и съща за всички присъединени клиенти към мрежата на електроразпределителното дружество, независимо на какво напрежение са присъединени обектите им.

Съответно,постъпили са отговори за всяка от жалбите от въззиваемите страни,с които жалбите се намират за неосонователни.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същите отговарят на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Добрички районен съд е бил сезиран от „***”ООД срещу „Е. П. М.”АД ,гр. В., за постановяване на решение, по силата на което да се осъди ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 6 701,61 лева, представляваща обезщетение за стойността на това, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без правно основание, а именно непредоставени/неизползвани/ услуги за такса пренос ниско напрежение в размер на 5 052,41 лева и такса достъп ниско напрежение в размер на 1 649,20 лева за периода 09.01.2015г. до 09.03.2015г.;както и обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане; 1 494,66 лева, мораторни лихви върху главницата по недължимо платеното по всяка от издадените фактури от датата на плащането й до датата на завеждане на исковата молба. Съдът е уважил исковете за заплащане на сумата от 5 052,41 лв. такса пренос ниско напрежение и 1 649,20 лв. такса достъп ниско напрежение за периода 09.01.2015 - 09.03.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите и е отхвърлил иска за заплащане на сумата от 1 494,66 лв. , представляваща общ размер на мораторна лихва върху главните задължения 5 052,41 лв. такса пренос ниско напрежение и 1 649,20 лв. такса достъп ниско напрежение за периода 09.01.2015 - 09.03.2015 г.,ведно със законната лихва върху сумите и е отхвърлил иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 1 494,66 лева, представляваща сбор от мораторните лихви за всяка от издадените три броя фактури /№ 1125014 от 09.01.2015г., № 1126982 от 06.02.2015г. и № 1129079 от 09.03.2015г./ от датата на плащането й до датата на завеждане на исковата молба – 26.04.2017г.

С оглед гореизложеното състав на въззивната инстанция излага следните правни изводи:

„***“ ООД ЕИК *** е завел осъдителни искове срещу „Е. П. М.“ АД, ЕИК *** с правна квалификация по чл.55,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата от 6 701,61 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без правно основание,поради непредоставяне на услуги за такса пренос ниско напрежение в размер на 5 052,41 лева и такса достъп ниско напрежение в размер на 1 649,20 лева за периода 09.01.2015 г. до 09.03.2015г. и сумата от 1 494,66 лева, мораторни лихви върху главницата по недължимо платеното по всяка от издадените фактури от датата на плащането й до датата на завеждане на исковата молба.

Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес. В доказателствена тежест на „Е. П. М.“ АД, ЕИК ** е да докаже основание за възникване на начислените такси и да установи техният размер.

Безспорно между страните в процесния случай е, че между същите съществува валидна облигационна връзка, на основание сключените два договор – договор за достъп до електроразпределителна мрежа собственост на „Е. П. М.“ АД с изх. № СвП13-823/18.11.2013 г. и договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на „Е. П. М.“ АД с изх. № СвП 13-823/18.11.2013 г. Договорите са сключени на основание чл. 104 ЗЕ и чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ относно стопански обект с кл. № **, аб. № **с местонахождение с. С..

Предмет на първия от тях е предоставяне на услугата достъп до разпределителната мрежа, а на втория от тях – предоставяне на услугата пренос през разпределителната мрежа на количествата ел.енергия, постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка. За предоставените услуги е предвидено „***“ ООД да заплаща съответно цена за достъп до електроразпределителната мрежа и за пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа, аргумент от чл. 1, ал.2 от раздел втори на договора за достъп до електроразпределителната мрежа и чл. 1.1 от раздел първи на договор за пренос на електрическа енергия.

В ал. 3 на чл. 29 ПТЕЕ е посочено, че клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. В настоящото производство не е спорно, че цените за предоставените услуги са определени съобразно приетите решения на КЕВР, съответно № Ц-27 от 31.07.2015 г. и № Ц-35 от 01.11.2015 г. В чл. 29 е предвидено и едно изключение, разписано в ал. 4 от същата, а именно че производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие не дължат цена за пренос през съответната мрежа. Именно този е спорният въпрос в настоящото производство, дали „***“ ООД дължи такса пренос ниско напрежение и такса достъп ниско/средно напрежение.

За дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е от значение дали потребителят е собственик на мрежата за ниско напрежение, а е достатъчно той да е присъединен към мрежата на едно от двете нива /ниско или средно напрежение/. В случая е присъединен на средно напрежение, съгласно съдебно техническата експертиза, която настоящата инстанция цени като компетентно изготвена. Дори и да е собственик на част от мрежата „***“ ООД дължи цена за достъп до мрежата средно и високо напрежение, т.е. длъжен е да заплаща всички мрежови услуги, в това число и пренос високо, средно и ниско напрежение. От гореизложеното следва, че за „***“ ООД не може да бъде приложено изключението, предвидено в чл. 29, ал.4 ПТЕЕ, а въз основа наличието на валидно облигационно отношение следва изводът, че „Е. П. М.“ АД, ЕИК ** е доказал, че е налице основание за възникване на начислените такси за пренос ниско напрежение и достъп средно/ниско напрежение.

По отношение на претендирания размер, в договорите е предвиден и начинът за определяне на дължимия размер на предоставената услуга, аргумент от чл. 4, ал.1, раздел трети на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, и чл.2.1., раздел втори от договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. При съблюдаване на тези две разпоредби следва изводът, че за да бъдат изчислени правилно дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа и за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа следва средството за търговско измерване /СТИ/ да е поставено на място съобразно законодателните изисквания, тъй като същите се установяват съобразно отчетената от него активна, а при необходимост и използваната и отдадената реактивна електрическа енергия /съобразно договора за достъп/ и консумираната активна електрическа енергия /съобразно договора за пренос/. Т.е. следва, че дължимите цени за достъп и пренос са определяеми като за да се определят правилно същите следва СТИ да е поставено на предвиденото в нормативната уредба място. Тази констатация на настоящата инстанция се подкрепя и от разпоредбата на чл. 29, ал.1 ПТЕЕ.

Съгласно чл. 14, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно приетата по делото съдебно техническа експертиза, която настоящата инстанция възприема като компетентно изготвена и кредитира изцяло, средството за търговско измерване е монтирано в сградата на трафопоста на ниво ниско напрежение в електрическо табло ниско напрежение, което е в противоречие с установените правила. С оглед гореизложеното следва правният извод, че макар и да е доказано наличието на задължение, размерът на същото не се установява, тъй като средството за търговско измерване не е поставено на мястото, предвидено в нормативната уредба, аргумент от чл. 14 ПИКЕЕ. Настоящата инстанция възприема, че след като устройството за измерване не е поставено в съответствие със законовите изисквания, същото няма как да отчете правилно количествата активна електрическа енергия, което от своя страна води и до неправилност при изчисляване размера на представените услуги, съобразно сключените договори и ПТЕЕ. От гореизложеното следва, че „Е. П. М.“ АД не е доказал вторият разпределен му в доказателствена тежест факт, а именно размерът на начислените такси за предоставените услуги – пренос ниско напрежение и достъп средно/ниско напрежение, поради което предявените осъдителни искове са основателни.

Твърдението, изложено във въззивната жалба, че мястото за измерване е определено много преди ПИКЕЕ и поради това не може да се изисква съобразяване с тези правила е неоснователно. След като в тези правила изрично се предвижда къде следва да бъде поставено измервателното устройство, отклонение от същото е недопустимо. Страната, която претендира заплащането на начислените суми, следва да е изправна такава, а не въз основа неспазването на относимите нормативните разпоредби да изисква погасяване на задълженията, след като техният размер не може да бъде определен, с оглед неправилното монтиране на измервателното устройство.

След като по делото е удтановено,че процеснте суми се явяват недължимо платени по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД ,същите следва да се върнат. В хипотезата на съставите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД мораторната лихва се дължи от датата на поканата от солвенса към акципиенса за реституция на даденото без основание.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, относно дължимостта на лихвите за забава,включително и крайният резултат по спора.

На основание изложените мотиви и съвпадащите правни изводи с тези на първоинстанционния съд,решението на първостепенният Добрички районен съд следва да бъде потвърдено, а въззивните жалби – оставени без уважение.

По отношение на разноските:

И двете страни в производството са направили искане за присъждане на сторените разноски за настоящата инстанция.С оглед изхода от спора,не следва да се възлагат разноски за държавна такса,но по правилото на чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК,за въззивното производство ответникът дължи на ищеца адвокатски хонорар от 400 лв.,който следва да се присъди по компенсация на ищеца-въззивник.

Водим от горното съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56 от 16.01.2018 г. ,постановено от Добрички районен съд по гр.дело № 1367/2017 г.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В.“ № *, В. Т., да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, с. П., общ. Д.сумата от 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.