Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

Гр.ДОБРИЧ 04.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ПЪРВИ ЮНИ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 82/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените от ЕООД „ В. Т.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.К.,ул.“ Е. П.“ № 5,представлявано от управителя И. Д. К.,чрез пълномощника й-адв.К.Т.,АК-С.,със съдебен адрес:***,срещу ЕООД

„ ***“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.В.,ул.“ Р. Ц.“ № *,вх.*,ет.*,ап.*,представлявано от управителя А.Б.Р.,ЕГН:**********,обективно съединени осъдителни искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл.367 от ТЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди,че през м.март 2015г. страните са сключили устен договор за превоз на пшеница с дестинация „ Г. О. - В. И.“,с единична цена 20 лв./тон пшеница.

Считано от 11.03.2015г. до 31.05.2015г. ищецът е извършил със свои камиони в полза на ответника превоз на общо 1 526.380 тона пшеница,на единична цена 20 лв./тон без ДДС.За извършените превози са съставени товарителници,приложени към исковата молба.Ищцовото дружество е издало в полза на ответното и приложената към исковата молба фактура № 0000005491/31.03.2015г. на обща стойност с ДДС 36 633.12 лв.,представляваща дължимо възнаграждение за извършен транспорт на 1 526.380 тона пшеница,с единична цена от 20.00 лв./тон. без ДДС.Видно от издадената фактура,падежът на плащане на задължението е 14.04.2015г.Съгласно представените два броя банкови извлечения от банковите сметки на ищеца,по процесната фактура ответникът е извършил две частични банкови плащания,а именно: на 19.04.2016г. е превел на ищцовото дружество сума в размер на 3 000.00 лв.;на 05.07.2016г. е извършил банков превод на сума в размер на 7 000.00 лв.,или общият размер на платеното възлиза на сумата от 10 000.00 лв.При това положение,остатъкът от неплатеното задължение по фактура № 0000005491/31.03.2015г. възлиза на 26 633.12 лв. с ДДС,която сума ищецът претендира ответника на осн.чл.367 от ТЗ да бъде осъден да му заплати,ведно със законна лихва,считано от датата на подаване на исковата молба-21.03.2018г.,до окончателното й изплащане.Върху дължимата по процесната фактура и неплатена главница ищцовото дружество претендира на осн.чл.86,ал.1 ЗЗД и лихва за забава,считано от датата на падежа,до датата на подаване на исковата молба,в размер на сумата от 7 960.86 лв.,съгласно представена и неоспорена от ответника справка по чл.366 от ГПК.Прави се искане за присъждане и на сторените по делото разноски.

В първото по делото открито съдено заседание ищецът,чрез пълномощника си - адв.К.Т.,АК-С.,прави искане на основание чл.238,вр. с чл.377 от ГПК,съдът да постанови неприсъствено решение по делото.

Съдът,като взе предвид направеното искане,намира,че са налице формалните предпоставки по чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея,не е представил в срок отговор на исковата молба,не се явява и представлява в първото заседание по делото,без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.Указани са му последиците от неспазване на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по делото заседание.Налице е и предпоставката на чл.239,ал.1,т.2 от ГПК-предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предвид изложеното,съдът намира,че следва да постанови неприсъствено решение,като уважи предявените искови претенции.Съгласно нормата на чл.239,ал.2,изр.1 от ГПК,неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Съобразно този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски,които възлизат на общата сума от 2 883.77 лв.от която: 1 383.77 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;1 500.00 лв. -заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 от ГПК,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕООД „ ***“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.В.,ул.“ Р. Ц.“ № 2,вх.А,ет.2,ап.5,представлявано от управителя А.Б.Р.,ЕГН:**********,да заплати на ЕООД „ В. Т.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.К.,ул.“ Е. П.“ № 5,представлявано от управителя И. Д. К.,сумите: 26 633.12 лв./двадесет и шест хиляди шестстотин тридесет и три лева и дванадесет стотинки/,представляваща дължимо на основание чл.367 от ТЗ и неплатено възнаграждение с ДДС за извършен транспорт по фактура № 0000005491/31.03.2015г.,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба-21.03.2018г.,до окончателното й изплащане; 7 960.86 лв./седем хиляди деветстотин и шестдесет лева и осемдесет и шест стотинки/,представляваща дължимо на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД обезщетение за забавено плащане на неплатената по фактурата главница,дължимо за периода на забавата - от 15.04.2015г.,до 21.03.2018г.; 2 883.77 лв./две хиляди осемстотин осемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/,представляваща сторени по т.д.№ 82/2018г.по описа на ДОС разноски,от която: 1 383.77 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;1 500.00 лв. -заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: