Р Е Ш Е Н И Е № 108

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 06.06.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на седемнадесети май

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА............... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.......В..т.д.№98

от 2018г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.Н.М. ЕГН ********** и Е.Н.К. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес-***,чрез АД“***“,ЕИК***,представлявано от пълномощника адв.Г.С.,ДАК ,съдебен адрес-*** срещу Решение №970/25.10.2017г.по гр.д.№329/2017г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му ,с която е признато за установено по отношение на жалбоподателите,в качеството им на наследници на починалия на 26.10.2012г. техен баща ***К.,че същите дължат на ДП“***“гр.София по ½ ,съобразно частите от наследството им от сумата от 1 903,26 лв.,представляваща договорна възнаградителна лихва в размер на 6,37 % върху сумата от 14 960 лв.-главница по Договор за предоставяне на кредит№08163039/09.12.2009г.,за периода на срока на договора от 15.12.2009г.до 15.12.2011г .и сумата от 847,73 лв.-договорна лихва,съгласно т.3 от Анекс №1 от 25.10.2011г. към договора за кредит,в размер от 6% върху размера на кредита за периода на срока на анекса –от 15.12.2011г.до 26.11.2012г.,за които суми в производството по ч.гр.д.№1281/2016г.на ДРС е издадена Заповед за изпълнение №623/12.05.2016г.за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК;в частта ,в която Е.Н.К. и М.Н.М. са осъдени да заплатят на въззиваемата страна ½ ,съобразно частите им от наследството от сумата 243,81 лв.-разноски по делото и в частта ,с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на въззиваемата страна по ½ от сумата 1003,20 лв.-разноски в производството по ч.гр.д.№1281/2016г.на ДРС.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

Неправилно районният съд е приел,че сумите от 1903,26 лв.,представляваща договорна възнаградителна лихва по договора за кредит и сумата от 847,73лв.-договорна лихва по анекса към договора за кредит са уговорени като глобално задължение на падежа на главното задължение и е следвало да се прилага общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.Страните не са променили характера на сумите-те са уговорени като лихви и са начислени за определен период,съобразно уговорките в договора и анекса.Неправилно е тълкувана волята на страните.Жалбоподателят счита,че по отношение на лихвите следва да се прилага кратката погасителна давност на чл.111 б.“в“ от ЗЗД.

С тези мотиви се настоява решението в обжалваните му части да бъде отменено.

В срок от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор ,в който се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззиваемата страна намира,че подадената жалба е бланкетна,не е указан порокът на решението,съобразно чл.269 от ГПК.

По отношение на сумата от 1 903,26 лв.страните са се уговорили тя да бъде изплатена като глобална сума на падежа на главното задължение.В случая разпоредбата на чл.111 от ЗЗД е неприложима,доколкото не се касае до периодично плащане.След като срокът за плащане на лихвата е бил предоговорен,то съдът правилно е приел ,че след като заплащането е било отложено ,то характера на самото плащане вече е променен.Сумата не е погасена по давност.

Аналогични са съображенията и относно сумата от 847,73 лв.

Що се отнася до присъдените разноски –юрисконсултското възнаграждение не е прекомерно-то е определено в съответствие с нормите на чл.78 ал.8 от ГПК във вр.с чл.7 ал.7 вр.с чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С тези мотиви се настоява решението ,като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

И двете страни претендират разноски по делото.

Окръжният съд,като се запозна с мотивите на атакувания съдебен акт и доводите,изложени в жалбата и отговора ,приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу валиден и допустим съдебен акт-от надлежен състав,в изискуемата форма и при наличност на всички положителни и отсъствие на всички отрицателни процесуални предпоставки за предявяване на правото на иск и неговото надлежно предявяване.По правилността на акта съдът е ограничен от посоченото в жалбата-чл.269 ал.2 от ГПК.

Няма спор между страните,че техният наследодател и ДФ „***“,гр.София са сключили Договор №08163039 от 09.12.2009г-за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти.Общият размер на кредита е 14 960 лв.,като задължение на кредитополучателя е да възстанови сумата до 15.12.2011г.,а според чл.3.1.10 от договора да заплати на падежа референтна лихва в размер на 6,37 % годишно за предоставения кредит.С Анекс №01 от 25.10.2011г. крайният срок на издължаване на задължението по договора за кредит се променя на 26.11.2012г.,а лихвата по разсрочването е в размер на 6%,но не по-малко от референтния лихвен процент за България,приложим към сключване на анекса.

От удостоверение за наследници ,издадено от Община Балчик е видно,че кредитополучателят *** К. е починал на 26.10.2012г.,като е оставил наследници ответниците по делото-син и дъщеря.С покани към наследниците ,връчени на 03.02.2016г.същите са уведомени,че дължат на ищеца главница в размер на 14 960 лв.,ведно със законната лихва към датата на издължаване и следва да заплатят сумата в седмодневен срок от получаване на поканата.

На 09.05.2016г. е подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,което е уважено и с Разпореждане от 12.05.2016г.на РС гр.Добрич по ч.гр.д.№1281/2016г.по описа на съда е разпоредено длъжниците да заплатят на ДФ“***“,гр.София следните суми:14 960 лв.-дължима главница по Договор №08163039/09.12.2009г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти ,ведно със законна лихва върху главницата считано от 09.05.2016г.до окончателното й изплащане,сумата от 1 903,26 лв.-договорна лихва върху размера на кредита от 6,37 % от неговия размер за периода на срока на договора от 16.12.2009г.до 15.12.2011г.,сумата от 847,73лв.,представляваща лихва по Анекс №01/25.10.2011г.за периода на действие на анекса-от 16.12.2011 г.до 26.11.2012 г.,в размер на 6 % върху стойността на кредита и сумата от 5 174,40 лв.-законна лихва върху размера на вземането за периода от 27.11.2012г.до 09.05.2016г.,включително 1 331,03 лв. –сторени в заповедното производство съдебно деловодни разноски.

На 05.12.2016г. длъжниците са възразили срещу вземането,а на 20.12.2016г. са оттеглили възражението си по отношение на главницата от 14 960 лв.,по отношение на която заповедта за изпълнение е влязла в сила.

С Разпореждане от 21.12.2016г. по ч.гр.д.№1281/2016г.на ДРС е указано на ищеца по делото в едномесечен срок да предяви установителен иск ,в частта за лихвите и разноските.Съобщението е получено от ищеца на 11.01.2017г.,а искът е предявен на 30.01.2017г.-в срок.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд.

По отношение на спорния,повдигнат със жалбата въпрос,относно факта на погасяване на дължимите лихви по давност,предвид разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД,съдът е приел,че доколкото вземането за лихви е уговорено като глобална сума ,то не подлежи на погасяване след изтичане на тригодишната погасителна давност,а се погасява с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД,тъй като няма характер на периодичен платеж.

Окръжният съд не споделя този довод на районния съд.Следва да се има предвид ,че какъвто и да е начина на плащане на дължимата възнаградителна лихва по договора за кредит-на периодични вноски или като глобална сума,тя не губи характера си на лихва,не се трансформира в главница.Следователно задължението е от тези,визирани в разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и се погасява с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност.Като е приел обратното първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразен извод за съществуването на задължението за договорна лихва.

Така лихвата по договора за кредит,дължима на падежа на главното задължение-15.12.2011г. е погасено по давност на 15.12.2014г.,а задължението за лихва по анекса към договора за кредит,дължимо към 26.11.2012г.,дължимо съгласно т.4 от анекса към датата ,следваща падежа на задължението-27.11.2012г. е погасено към 27.11.2015г.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е подадено на 09.05.2016г.,след изтичане на давностните срокове по отношение на задълженията за лихва по договора и анекса.

С тези аргументи като неправилно и незаконосъобразно в обжалваните му части решението следва да бъде отменено,като вместо това искът за присъждане на по ½ част за всеки от наследниците на починалия кредитополучател от сумата 1903,26лв.-договорна възнаградителна лихва ,в размер на 6,37% върху сумата от 14 960 лв.главница по сключения между страните договор за кредит и за сумата от по ½ от 847,73лв.,представляваща договорна възнаградителна лихва в размер на 6% по т.3 от Анекс №01/25.10.2011 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Разноските в заповедното и настоящото производство следва да се присъдят съобразно уважената ,респективно отхвърлената част на иска.

В заповедното производство се дължи присъждане в полза на ищеца на сумата от 891,35 лв.-сторени разноски в това производство.

В първата инстанция на ищеца се дължат 83,06 лв.съдебно деловодни разноски,а на ответника 768 лв.разноски.Във въззивната инстанция на жалбоподателя се дължи сумата от 311,21 лв.сторени разноски-такса по въззивната жалба.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И/

ОТМЕНЯ Решение №970/25.10.2017г.по гр.д.№329/2017г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му ,с която е признато за установено по отношение на жалбоподателите,в качеството им на наследници на починалия на 26.10.2012г. техен баща ***К.,че същите дължат на ДП“***“гр.София по ½ ,съобразно частите от наследството им от сумата от 1 903,26 лв.,представляваща договорна възнаградителна лихва в размер на 6,37 % върху сумата от 14 960 лв.-главница по Договор за предоставяне на кредит№08163039/09.12.2009г.,за периода на срока на договора от 15.12.2009г.до 15.12.2011г .и сумата от 847,73 лв.-договорна лихва,съгласно т.3 от Анекс №1 от 25.10.2011г. към договора за кредит,в размер от 6% върху размера на кредита за периода на срока на анекса –от 15.12.2011г.до 26.11.2012г.,за които суми в производството по ч.гр.д.№1281/2016г.на ДРС е издадена Заповед за изпълнение №623/12.05.2016г.за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК;в частта ,в която Е.Н.К. и М.Н.М. са осъдени да заплатят на въззиваемата страна ½ ,съобразно частите им от наследството от сумата 243,81 лв.-разноски по делото и в частта ,с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на въззиваемата страна по ½ от сумата 1003,20 лв.-разноски в производството по ч.гр.д.№1281/2016г.на ДРС като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ДФ“***“,гр.София ,бул.“***“№136,представляван от изпълнителния директор,чрез пълномощника Д. ***иск за признаване за установено,че М.Н.М. ЕГН ********** и Е.Н.К. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес-*** дължат на ищеца по делото в качеството им на наследници на починалия на 26.10.2012г. техен баща ***К. сумите от по ½,съобразно частите от наследството им от сумата от 1 903,26 лв.,представляваща договорна възнаградителна лихва в размер на 6,37 % върху сумата от 14 960 лв.-главница по Договор за предоставяне на кредит№08163039/09.12.2009г.,за периода на срока на договора от 15.12.2009г.до 15.12.2011г . и по ½ от сумата от 847,73 лв.-договорна лихва,съгласно т.3 от Анекс №1 от 25.10.2011г. към договора за кредит,в размер от 6% върху размера на кредита за периода на срока на анекса –от 15.12.2011г.до 26.11.2012г.,за които суми в производството по ч.гр.д.№1281/2016г.на ДРС е издадена Заповед за изпълнение №623/12.05.2016г.за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.

ОСЪЖДА М.Н.М. ЕГН ********** и Е.Н.К. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес-*** да заплатят на ДФ“***“,гр.София ,бул.“***“№136,представляван от изпълнителния директор,чрез пълномощника Д. ***сумата от 891,35 лв.-сторени разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА М.Н.М. ЕГН ********** и Е.Н.К. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес-*** да заплатят на ДФ“***“,гр.София ,бул.“***“№136,представляван от изпълнителния директор,чрез пълномощника Д. ***сумата от 83,05 лв.разноски в първата инстанция и сумата от 12 лв.разноски във въззивната инстанция.

ОСЪЖДА ДФ“***“,гр.София ,бул.“***“№136,представляван от изпълнителния директор,чрез пълномощника Д. ***да заплати на М.Н.М. ЕГН ********** и Е.Н.К. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес-*** сумата от 768 лв.разноски в първата инстанция и сумата от 311,21 лв.-разноски във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.