Р Е Ш Е Н И Е № 102

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 05.06.2018 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на седемнадесети май

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Е.ИВАНОВА

при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА........... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.......В..т.д.№102

от 2018г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. П.И.И.,ДАК-особен представител на В.М.И. *** срещу Решение №62/18.01.2018г.по гр.д.№2123/2016г.по описа на Добрички районен съд.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

В жалбата се излагат следните аргументи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение:

Неправилно съдът се е позовал на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД.Самият съд излага ,че свободата на договаряне не бива да противоречи на добрите нрави.В случая уговорената неустойка по предварителния договор противоречи на добрите нрави,като прекомерна.Размерът на неустойката следва да се преценява в съотношение с претърпените от кредитора вреди.По делото не се е доказало да са претърпени каквито и да е вреди от ищеца.Съдът следва да следи служебно за противоречието на размера на неустойката с добрите нрави.Счита се,че неустойка в размер на 3000 лв.би била достатъчна,поради което жалбоподателят моли съда да намали размера на присъдената неустойка от 10 000 лв.на 3 000 лв.

Не е налице и неизпълнение от страна на ответника по делото.Необосновани са изводите на съда,че нито една от страните не дължи на другата покана за изпълнение.Надлежното известяване на ответника е в доказателствена тежест на страната по делото,която твърди,че е изправна.В случая няма надлежно известяване.

С тези и други подробно изложени в жалбата аргументи се настоява решението да бъде отменено като неправилно.

В писмен отговор от ответника по делото същият счита,че постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Сключването на предварителния договор не се оспорва от жалбоподателя.

В самия предварителен договор е определен срока,в който следва да се сключи окончателния такъв.Страните ясно са заявили волята си да се сключи окончателен договор най-късно до 30.08.2016г.В случая срокът кани вместо човека и допълнителна покана не е необходима.Освен това ответникът е направил всички възможни опити да осуети връчването на изпратената му покана.

По отношение на противоречието на размера на неустойката с добрите нрави ответникът по жалбата изцяло подкрепя мотивите на районния съд в тази насока.

Не съществува задължение на ищеца по делото да доказва претърпени вреди-такова би съществувало само при претенция,надхвърляща размера на договорената неустойка.

С тези мотиви въззиваемата страна моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски в настоящата инстанция.

Окръжният съд като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е сключен предварителен договор на 24.03.2016г.,по силата на който ответникът се задължава да закупи от ищеца по делото 10 дружествени дяла от капитала на „Т.С.„ЕООД на обща стойност 50 000 лв.в срок до 30.08.2016г.В чл.4 от предварителния договор е уговорена неустойка за неизпълнение на задълженията по договора в размер на 10 000 лв.Срокът за изповядване на сделката е изтекъл на посочената в договора дата.Въпреки това,с покана от страна на ищеца ,ответникът е поканен да сключи окончателен договор в седмодневен срок от получаване на поканата.Поканата е изпратена чрез куриерска служба-пратка №***.От куриерската служба се удостоверява,че в периода от 05.12.2016 г.до 15.12.2016г. ответника е издирван на посочения телефонен номер,уведомен е за пратката,но е поискал тя да бъде пренасочена към офис на куриерската фирма в С. И.В.,като въпреки многократните уведомления не се е явил да получи пратката.Впоследствие тя е върната на подателя си.С Констативен протокол от 22.12.2016г. на помощник-нотаруис на Нотариус Др.Б.- К.Др.,се констатира че В.М.И. не се е явил в кантората на нотариуса за сключване на окончателния договор.

Правилно и законосъобразно районният съд е установил фактическата обстановка по делото.Налице е неизпълнение на задължението на ответника да сключи окончателния договор за прехвърляне на уговорените дружествени дялове.

От правна страна следва да се има предвид следното:Договорът е сключен със срок на изпълнение 03.08.2016г.При това положение важи правилото ,че срокът кани вместо човека.Покана не е била необходима.Изразът до 03.08.2016г. означава,че това е крайният срок за сключване на договора,при което ответникът е в неизпълнение при настъпването на този срок.По тези съображения правно ирелевантно е обстоятелството,дали купувачът по сделката е бил редовно уведомен за сключване на договора в последващ период,а отправената покана е израз на добра воля на продавача да финализира сключването на окончателния договор,независимо от просрочието на ответника по делото.В чл.4 от договора е уговорена неустойка в размер на 10 000 лв. за всяка една от страните,която осуети сключването на окончателния договор.

Писмено уговорената неустойка се дължи от неизправната страна,независимо от това понесени ли са или не вреди от несключането на договора.Ищецът е освободен от задължението да доказва реално настъпили вреди.Такива би следвало да доказва,в случай че претендира неустойка над уговорения размер.

Направено е възражение за прекомерност на уговорената неустойка.Съгласно чл.309 от ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката,дължима по търговска сделка,сключена между търговци.В случая сделката безспорно е търговска,но едната страна-приобретател на дружествените дялове не е търговец.Според чл.287 от ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни,когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго по закон.Следователно,доколкото не е предвидено законово изключение за настоящия случай,то следва да се прилага разпоредбата на чл.309 от ТЗ,която забранява намаляване на прекомерно високата неустойка по правилото на чл.92 ал.2 от ЗЗД по отношение на търговската сделка.

Възражението за нищожност на неустойката,поради противоречие с добрите нрави не се споделя от съда.

Както е разяснено в ТР №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, преценката за противоречие на размера на уговорената неустойка с добрите нрави е винаги конкретна.Основният критерий за определяне на неустоечното задължение като нищожно ,поради противоречие с добрите нрави е констатацията,че единствената цел на уговорката е неустойката да излезе извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция и да се превърне в средство за неоснователно обогатяване на изправната страна.

В случая вземането на изправната страна не е обезпечено чрез учредяване на лично или реално обезпечение,при което обезпечителната функция на неустойката е единственото защитно средство срещу неизпълнение на задълженията от страните по договора.Налице е пълно неизпълнение на ответника по делото-не се касае до частично или неточно изпълнение.Неустойката е уговорена като предварително определен размер по съгласие на двете страни по договора,които са били наясно за размера и параметрите й. Във възможностите на неизправния длъжник е било предотвратяване на санкцията по договора,ако беше изпълнил задълженията си точно и в срок.Както правилно е приел и районният съд,уговорката е израз на свободата на договаряне,визирана в чл.9 от ЗЗД.

Като е достигнал до аналогични фактически и правни изводи,районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до претендираните съдебни деловодни разноски-в зависимост от изхода на делото те се дължат от въззивника на въззиваемата страна и са в размер на 1000 лв.адвокатски хонорар.

Държавната такса,от която подалият жалбата особен представител е освободен ,следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.

Претендираното възнаграждение на особения представител в размер на 830 лв.-за настоящата инстанция следва да се внесе от въззиваемата страна по сметка на ДОС,след което въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна същата сумата,подлежаща на внасяне по делото за възнаграждение на особен представител.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №62/18.01.2018г.по гр.д.№2123/2016г.по описа на Добрички районен съд.

ОСЪЖДА В.Н.Д. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ДОС сумата от 830 лв./осемстотин и тридесет лева/ -възнаграждение за назначения по делото особен представител адв.П.И. ,ДАК.

ОСЪЖДА В.М.И. ЕГН ********** *** да заплати на В.Н.Д. ЕГН ********** *** сумата от 1830 лв./хиляда осемстотин и тридесет лева/-сторени по делото разноски във въззивната инстанция,от които 1000 лв.адвокатски хонорар и 830 лв.-възнаграждение за особен представител.

ОСЪЖДА В.М.И. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ДОС сумата от 200 лв./двеста лева /държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.