Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

№ 98

 

гр. Добрич, 04.06.2018 г.

 

 

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на седемнадесети май  две хиляди и седемнадесета година в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                             ЧЛЕНОВЕ:  ЕВА ИВАНОВА    

    ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА  разгледа   докладваното от  СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 107/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд. 

          Въззивно търговско дело № 107/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „***” АД гр. Варна против Решение № 219/13.03.2018 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 3675/2017 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е приел за установено, че „***“ СД гр. Добрич, че не дължи на „***” АД гр. Варна сума в размер на 3 056.80 лв.,  представляваща допълнително начислена стойност на ел. енергия по ф - ра № 0220211322/02.10.2017 г. за периода 01.02.2017 г. – 22.06.2017 г. за обект, находящ се в гр. Добрич, ул. „***“ № 207, клиентски № ***, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което да се отхвърли предявената искова претенция. 

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.  

От доказателствата по делото се установява по несъмнен и безспорен начин, че в разглеждания случай не е констатирана грешка при измерването на консумираната електрическа енергия, причинена от механична повреда, деформация или неизправност на корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. По делото не са констатирани основания за корекция на сметката за консумирана електрическа енергия от страна на потребителя. Не са спазени предвидените от закона процедури за извършването на корекцията. Липсва основание за дължимост на процесната сума.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски пред въззивната инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото, в размер на 440.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение  

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

                           

Р       Е       Ш       И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 219/13.03.2018 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 3675/2016 г.

 ОСЪЖДА „***” АД гр. Варна, бул. „***“ № 258, да заплати на  събирателно дружество „***“ СД гр. Добрич, бул. „***“ № 207,  сумата от 440.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

       

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      ЧЛЕНОВЕ:

                                                                   1.        

 

 2.