Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

Гр.Д. 11.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ МАЙ 2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№119/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от ЕООД„ ***“,ЕИК ***,гр.В.,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 3278/2016г.по описа на Д.ки районен съд Решение № 41/12.01.2018г.,с която решението се обжалва изцяло,както в отхвърлителната,така и в осъдителната част,с искане за отмяната му като неправилно.

В жалбата се навеждат следните доводи:

Първоинстанционният съд неправилно е приел на база свидетелските показания на лицето Ш. изпълнението на процесния договор,както и че експертизата на назначеното в производството вещо лице е безспорно доказателство за този факт.В производството са доказани следните факти:подписан между дружествата договор;плащане,извършено от страна на въззивника;неизпълнение и съответно прекратяване на договора.В тази връзка следва да се кредитират показанията на свидетелката И.И.,не като заинтересована по смисъла на чл.172 от ГПК,а като лице с преки впечатления,участвала в преговорите между страните,съответно била свидетел на неизпълнението на договора.Нейните показания се подкрепят както от представените документи,така и от показанията на представляващия към него момент дружеството ООД „ Е.“-В.А..Въззивникът оспорва изцяло и възприетото в обжалваното решение,че предметът на договора е бил предназначен за землището на с.Л..Дори да се приеме,че вещото лице е установило наличие на насаждение от маточина,то този факт не доказва по безспорен и категоричен начин,че това насаждение е именно обекта на процесния договор,както и че същото е доставено от ответното дружество.Документи за доставяне и предаване на стока между страните по договора ответникът не е представил.Доставката е действие,което следва да бъде документирано в приемо-предавателен протокол,като такъв протокол се оформя за всяка доставка.Според въззивника,събраните по делото доказателства удостоверяват безспорно,че ООД „ Е.“ не само не е изпълнило договореното,но и не е възстановило платената му по договора сума.

В депозиран по делото писмен отговор въззиваемата страна,чрез пълномощника си-адв.М.К.,***,оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено.Прави искане за присъждане и на сторените във въззивното производство - заплатено адвокатско възнаграждение.

Д.кият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решение № 41/12.01.2018г.по гр.д.№ 3278/2016г.по описа на Д.ки районен съд като краен акт е правилно и не съществуват основания за отмяната му.

Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания,че първостепенният съд неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите на ищцовата страна И.И. и представляващия към 02.03.2016г.управител на ответното дружество В.А.,които безспорно установявали неизпълнение на процесния договор от страна на ООД „Е.“.

Това е така,на първо място,защото с показанията на посочените свидетели се претендира установяване на отрицателни факти,а именно:че разсадът не е доставен,не е извършено засаждането му,т.е,че договорът не е изпълнен от страна на ответника,което е недопустимо по ГПК.

На следващо място,допуснатите от съда в полза на ищеца с протоколно определение от първото поред открито съдебно заседание,проведено на 15.05.2017г.,свидетели са за установяване на други обстоятелства,във връзка с направените от процесуалния представител на ищеца в това съдебно заседание пояснения на исковата молба,които са в смисъл,че ищецът се е снабдил с разсад маточина от друга фирма,като трето лице е извършило засаждането и това е станало след 13.06.2016г.В резултат именно на тези пояснения и с оглед съобразения с тях доклад по чл.146 от ГПК,първоинстанционният съд е допуснал двама свидетели на ищеца за установяване на обстоятелствата кое е третото лице,извършило засаждането и към кой момент е извършено то.Вместо установяване на тези твърдения,във второто поред съдебно заседание,проведено на 26.06.2017г.,в нарушение на чл.143,ал.3 и чл.147 от ГПК,при категорично наличие на процесуална преклузия,ищецът навежда нови фактически твърдения-че във въпросния имот маточина изобщо не е засаждана,а са засаждани дини,представя нови писмени доказателства,и прави искане за разпит на св. И.И. и В.А. за установяване на твърдението,че договорът не е изпълнен от ответника.При това положение,показанията на тези свидетели са недопустими не само поради това,че с тях страната се домогва да установи отрицателни факти,но и поради това,че искането за допускането на тези гласни доказателства не е своевременно направено.

Липсва направено в срок възражение от страна на ищеца и за това,че предметът на договора не бил предназначен за землището на с.Л.,поради което неоснователно е и възражението на въззивника,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че именно това е обекта на договора.

Събраните по делото писмени доказателства,кореспондиращи с показанията на св. Ш.,които показания се подкрепят и от неоспореното и прието като обективно и компетентно заключение на вещото лице по изготвената съдебно-агрономическа експертиза опровергават твърдението на ищеца,че договорът не е изпълнен от ответника,като удостоверяват пълно изпълнение,макар и след крайния срок на договора – 30.04.2016г.По делото са събрани доказателства- справки относно климатичните условия за периода 15.04.-15.05.2016г.,както и т.1 от заключението на експертизата,удостоверяващи,че неизпълнението в срок не е в резултат на виновно поведение на ответника,а на обстоятелства,стоящи извън контрола му – студена и дъждовна пролет,което не е позволило засаждане на маточината в периода 20.04.-11.05.2016г.Несъстоятелен е и довода във въззивната жалба,че ответникът не е представил документи за доставяне и предаване на стока между страните по договора,а доставката е действие,което следва да бъде документирано в приемо-предавателен протокол,какъвто следва да се оформя за всяка доставка.В случая не става дума за договор за продажба,по който продавачът следва да удостовери доставяне на стоката,а за такъв за изработка,при който доставката на разсада не е свързана с изпълнение на поето задължение за предаването му на възложителя,а с това за засаждане на маточината от изпълнителя.Същевременно ищецът,настоящ въззивник,не е опровергал твърдението на ответника,че забавата на изпълнителя е в резултат и на неизпълнено от възложителя задължение по чл.2.2 от процесния договор преди започване на работата по засаждане на разсадите да заплати на ООД „ Е.“ сумата от 12 250 лв.без ДДС.При липса на доказателства,че ЕООД „ ***“ е изправна страна по договора,както и на такива,удостоверяващи твърдението му,че ООД „ Е.“ е неизправна,правилно ДРС е отхвърлил иска за връщане на основание чл.55,ал.1,предл. 3 от ЗЗД на сумата от 13 068 лв.,представляваща част от договорената и заплатена от ищеца цена по договор № **/02.03.2016г.,съответно е уважил предявения насрещен иск.

По гореизложените мотиви,обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените по настоящото дело съдебни разноски,в размер на 2 000 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41/12.01.2018г.,постановено по гр.д.№ 3278/2016г.по описа на Д.ки районен съд.

ОСЪЖДА ЕООД „***”,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: град В.,ул.”А.К.” № **,ет.*,офис *, представлявано от управителя Д.И.,да заплати на ООД“Е.”,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр. Д.,ж.к.”Б.”,бл.**,вх.*,ет.*,ап.*,представлявано от управителя И.Я.Д.,сторените по вз.т.д.№ 119/2018г.по описа на ДОС съдебни разноски,в размер на сумата от 2 000 лв./две хиляди лева/ – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.