Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№_116_____/ 12.06.2018 год. ,гр.Добрич

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ  окръжен съд         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ             

На седми юни                                                                        2018 г.             

В открито заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                                                     Г. ПАВЛОВ 

                                                                                                                      

Секретар:Нели Бъчварова

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско    дело       № 122                 по описа  за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по въззивна   жалба на  „М.” ЕООД, ЕИК ** гр.д.срещу Решение № 159/22.02.2018 г. по гр.дело №3080/2017 г. на ДРС,с което  е признато за усатновено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че въззивника  дължи  по Заповед № 1002 от 07.06.2017 г.,издадена по  ч. гр. дело № 1580/2017 г. по описа на ДРС, в полза на кредитора „с. б.” ЕООД, ЕИК **, гр. С., сумата от 1 315,19 лв.  дължима сума по Договор за ремонт и обслужване на камион с ДК № **от 21.01.2014 г.,ведно  със законната лихва , считано от 09.05.2017 г. до окончателното й изплащане и с което е осъден да заплати разноски  779 лв. по делото и  638,30 лв. разноски по заповедното производство.

Въззивника намира обжалваният съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.Настоява за  отмяна на постановеното решение  и отхвърляне на исковете.Твърди,че  към процесната дата 21.01.2014 г. страните не са сключвали договор за изработка, с предмет - ремонт и сервизно обслужване на товарен автомобил-камион с ДК № **.Такива взаимоотношения страните имали през 2013 г.,но същите били приключили с издаването на фактури и последващо плащане.

Назначената по делото експертиза установила,че в счетоводствата и на двете дружества липсва договор за ремонт и обслужване на товарен автомобил и че  в счетоводството на ответното дружество не е осчетоводена фактура №       ** от 30.04.2014г. на стойност 1 315.19 лева.Издадената фактура не била годно доказателство за наличието на облигационна обвързаност между страните.

В подадения в срока по чл.263 от ГПК отговор въззиваемата страна оспорва подадената въззивна жалба и моли за потвърждаване на постановеното решение.Счита,че от събраните по делото доказателства се е установило,че страните са сключили устен договор за  изработка на описаните в фактура № **/30.04.2014 г. ремонтни дейност и че управителя на „М.“ ЕООД  отказвал да получи  процесната фактура и върнал изпратената с куриер пратка.

            Жалбата е  подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу  подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

            Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

            Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

  Първоинстанционният Добрички районен съд е бил сезиран  от „с. б.” ЕООД, ЕИК **, гр. С.,с иск по чл.422 от ГПК за признаване вземането му към „М.” ЕООД, ЕИК ** гр.д.,че  дължи  по Заповед № 1002 от 07.06.2017 г.,издадена по  ч. гр. дело № 1580/2017 г. по описа на ДРС,  сумата от 1 315,19 лв.  дължима сума по Договор за ремонт и обслужване на камион с ДК № **от 21.01.2014 г.,ведно  със законната лихва , считано от 09.05.2017 г. до окончателното й изплащане и 638,30 лв. разноски по заповедното производство.

  Установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.        

  Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

            Във връзка с правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК по посочените пороци на първоинстанционното решение в жалбата,въззивният съд взе предвид следното:

 Назначената от първостепенния съд икономическа експертиза е установила,че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество,което е водено редовно,но по нея няма постъпило плащане.Съответно,вещото лице е установило,че тя не е заведена в счетоводството на ответника.

 Разпитаният по делото свидетел е дал непосредствени ,конкретни и логични пояснения,установяващи сключването между страните на устен договор за изработка и неговото изпълнение,както и за развилите се впоследствие събития.

          С оглед указаната доказателствена тежест  ищецът е доказал всички вменени му с доклада факти и обстоятелства.

Неоснователно е възражението на въззивника,за неправилно кредитиране на неговите показания,поради заинтересованост.Съдът може да кредитира показанията на разпитания свидетел и на заинтересованите от изхода на спора,като ги преценява с оглед на всички данни по делото-чл.172 от ГПК.В процесуалния закон не е предвидено абсолютно дискредитиране на свидетелските показания само на основание заинтересованост на разпитаното лице.

          На основание изложените мотиви и съвпадащите правни изводи с тези на първоинстанционния съд,решението на първостепенният Добрички районен съд следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена  без уважение.

          По отношение на разноските:

          Въззиваемата страна не е представила доказателства за сторени разноски,поради което съдът не може да се произнесе по направеното искане.

           Водим от горното съставът на Добрички окръжен  съд

 

 

                                              Р       Е      Ш      И  :

 

              ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 159/22.02.2018 г. по гр.дело №3080/2017 г. на ДРС.

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

Председател:                     Членове:1.                         2.