Р Е Ш
Е Н И
Е
№_116_____/ 12.06.2018 год. ,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На седми юни
2018 г.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА
Г. ПАВЛОВ
Секретар:Нели Бъчварова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
вз.търговско дело № 122 по описа за 2018 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „М.” ЕООД, ЕИК **
гр.д.срещу Решение № 159/22.02.2018 г. по гр.дело №3080/2017 г. на ДРС,с
което е признато за усатновено, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че въззивника
дължи по Заповед № 1002 от
07.06.2017 г.,издадена по ч. гр. дело №
1580/2017 г. по описа на ДРС, в полза на кредитора „с. б.” ЕООД, ЕИК **, гр. С.,
сумата от 1 315,19 лв. дължима сума
по Договор за ремонт и обслужване на камион с ДК № **от 21.01.2014
г.,ведно със законната лихва , считано
от 09.05.2017 г. до окончателното й изплащане и с което е осъден да заплати
разноски 779 лв. по делото и 638,30 лв. разноски по заповедното
производство.
Въззивника
намира обжалваният съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.Настоява
за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на исковете.Твърди,че към процесната дата 21.01.2014 г. страните не
са сключвали договор за изработка, с предмет - ремонт и сервизно обслужване на
товарен автомобил-камион с ДК № **.Такива взаимоотношения страните имали през
2013 г.,но същите били приключили с издаването на фактури и последващо плащане.
Назначената по
делото експертиза установила,че в счетоводствата
и на двете дружества липсва договор за ремонт и обслужване на товарен автомобил
и че в счетоводството на ответното
дружество не е осчетоводена фактура № **
от 30.04.2014г. на стойност 1 315.19 лева.Издадената фактура не била годно
доказателство за наличието на облигационна обвързаност между страните.
В
подадения в срока по чл.263 от ГПК отговор въззиваемата страна оспорва подадената
въззивна жалба и моли за потвърждаване на постановеното решение.Счита,че от събраните по делото доказателства се е установило,че
страните са сключили устен договор за
изработка на описаните в фактура № **/30.04.2014 г. ремонтни дейност и че
управителя на „М.“ ЕООД отказвал да
получи процесната фактура и върнал
изпратената с куриер пратка.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.
Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението
е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса
на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск,
поради което е допустимо.
Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
приложимите законови разпоредби, приема следното:
Първоинстанционният Добрички
районен съд е бил сезиран от „с. б.” ЕООД, ЕИК **, гр. С.,с иск по чл.422 от ГПК за
признаване вземането му към „М.” ЕООД, ЕИК ** гр.д.,че дължи
по Заповед № 1002 от 07.06.2017 г.,издадена по ч. гр. дело № 1580/2017 г. по описа на
ДРС, сумата от 1 315,19 лв. дължима сума по Договор за ремонт и
обслужване на камион с ДК № **от 21.01.2014 г.,ведно със законната лихва , считано от 09.05.2017
г. до окончателното й изплащане и 638,30 лв. разноски по заповедното производство.
Установителният иск по реда на чл. 422 ГПК
е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите
вземания.
Въззивният съд напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният
резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на
всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата
дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във
връзка с правомощията на въззивния съд
съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК по посочените пороци на първоинстанционното решение в жалбата,въззивният съд взе предвид следното:
Назначената от
първостепенния съд икономическа експертиза е установила,че процесната фактура е
осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество,което е водено редовно,но
по нея няма постъпило плащане.Съответно,вещото лице е установило,че тя не е
заведена в счетоводството на ответника.
Разпитаният по делото свидетел е дал
непосредствени ,конкретни и логични пояснения,установяващи сключването между
страните на устен договор за изработка и неговото изпълнение,както и за
развилите се впоследствие събития.
С
оглед указаната доказателствена тежест ищецът е доказал всички вменени му с
доклада факти и обстоятелства.
Неоснователно е
възражението на въззивника,за неправилно кредитиране на неговите
показания,поради заинтересованост.Съдът може да кредитира показанията на
разпитания свидетел и на заинтересованите от изхода на спора,като ги преценява
с оглед на всички данни по делото-чл.172 от ГПК.В процесуалния закон не е
предвидено абсолютно дискредитиране на свидетелските показания само на
основание заинтересованост на разпитаното лице.
На основание изложените мотиви и съвпадащите правни
изводи с тези на първоинстанционния съд,решението на първостепенният Добрички районен съд следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
По отношение
на разноските:
Въззиваемата страна не е представила доказателства за
сторени разноски,поради което съдът не може да се произнесе по направеното
искане.
Водим от горното съставът на
Добрички окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 159/22.02.2018 г. по гр.дело №3080/2017 г.
на ДРС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: Членове:1. 2.