Решение по Търговско дело 125/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 119

гр. Добрич, 25.06.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ П.

при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ П. в. т. д. № 125/2018 г. по описа на Д.кия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 125/2018 г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „А.” ** гр. Д. против Решение № 113/06.02.2018 г. на Районен съд – Д. по гр. д. № 36*/2017 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е отхвърлил предявените от „А.” ** гр. Д. срещу И.Д.Й. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на арендни правоотношения по договор за аренда на земеделска земя, нотариално заверен от нотариус с рег. № * на НК, с рег. № **г. и вписан с вх. рег. № **г., акт № *, том *на СВ-Д. с арендатор „**“ ** и арендодател И.Д.Й., както и по договор за аренда на земеделска земя, нотариално заверен от нотариус с рег. № * на НК, с рег. № **г. и вписан с вх. рег. № **г., акт № *, том *на СВ-Д. с арендатор „**“ ** и арендодател И.Д.Й.; като е осъдил ищеца да заплати на ответника разноските по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „**“ ООД гр. Г. Т..

Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което да се уважи предявената искова претенция.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

По отношение правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция приема следното:

От доказателствата по делото се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 31.08.2015 г. между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за аренда на земеделска земя, обективиран в договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите рег. № **г. на нотариус Р. Г., рег. № * на НК, с район на действие РС-Д., акт № *, том *, рег. № *г., актът вписан в АВ-СВ-Д. вх. рег. № **г., акт № *, том **, по силата на което И.Д.Й. като арендодател се задължава да предостави на „А.“ ** с. П. Д., общ. Д.ка, област Д. като арендатор за временно ползване земеделска земя, както следва: нива с площ 10.000 дка, имот № **, находяща се в землището на с. П. Д., категория на земята – четвърта, при граници и съседи: имоти № № ****и нива с площ ****дка, имот № **, находяща се в землището на с. П. Д., категория на земята – четвърта, при граници и съседи: имоти № № ****. Договорът е сключен за срок от 7 стопански години, като началото на първата стопанска година е 01.10.2015 г. – чл. 2 от Договора. Арендната цена е в размер на 30 % от реализираната продукция, но не по-малко от 100.00 лв. на декар, като плащането се извършва за всяка година в следващата година до тридесети декември – чл. 3 от Договора.

На 31.08.2015 г. между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за аренда на земеделска земя, обективиран в договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите рег. № **г. на нотариус Р. Г., рег. № * на НК, с район на действие РС-Д., акт № *, том *, рег. № *г., актът вписан в АВ-СВ-Д. вх. рег. № **г., акт № *, том **, по силата на което И.Д.Й. като арендодател се задължава да предостави на „А.“ ** с. П. Д., общ. Д.ка, област Д. като арендатор за временно ползване земеделска земя, както следва: нива с площ 41.314 дка, имот № **, находяща се в землището на с. П. Д., категория на земята – трета, при граници и съседи: имоти № ****. Договорът е сключен за срок от 7 стопански години, като началото на първата стопанска година е 01.10.2015 г. – чл. 2 от Договора. Арендната цена е в размер на 30 % от реализираната продукция, но не по-малко от 100.00 лв. на декар, като плащането се извършва за всяка година в следващата година до тридесети декември – чл. 3 от Договора.

На *.06.2015 г. между „А.“ ** и „**“ ООД гр. Г. Т., общ. Г. Т., област Д., е сключен договор за сътрудничество и съвместна дейност, обективиран с договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите рег. № ****г. на нотариус Д. Б., рег. № * на НК, с район на действие РС-Д., по силата на който страните обединяват своите усилия в осъществяването на съвместна дейност с обща цел – производство на земеделска продукция от земеделски земи, ползвани по силата на аренда от „А.“ **, в т. ч. и гореописаните земеделски земи, предмет на договорите за аренда с И.Д.Й..

Видно от приложения към делото платежен документ, на 21.12.2016 г. „**“ ООД платило на И.Д.Й. сумата от 5 034.00 лв., представляваща рента.

С нотариална покана рег. № ***г. на нотариус Р. Г., рег. № * на НК, с район на действие РС-Д., арендодателят на основание чл. 28, ал. 1 ЗАЗ е развалил договорите за аренда поради неизпълнение на задълженията на арендатора за плащане на арендната цена. Нотариалната покана е връчена на управителя на „А.“ ** – Н.Я.К. на 25.07.2017 г.

Едностранното изявление за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя, акт № *, том *, рег. № *г., актът вписан в АВ-СВ-Д. вх. рег. № **г., акт № *, том **, е отбелязано в АВ-СВ-Д. с вх. рег. № ***г., акт № *, том *.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на правото на арендатора за разваляне на договорите за аренда на земеделски земи по реда на чл. 28, ал. 1, изр. 1 ЗАЗ.

Съгласно цитираната разпоредба, арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца.

Член 27, ал. 1 ЗАЗ предвижда, че договорът за аренда се прекратява при неизпълнение – по общия ред, доколкото в ЗАЗ не е предвидено нещо друго. Неизпълнението ( виновно или невиновно ), в зависимост от причините, може да доведе до разваляне на договора по право ( чл. 89 ЗЗД ) или до разваляне по реда на чл. 87 ЗЗД.

Договорът за аренда в земеделието е двустранен договор, който може да се развали при неизпълнение на задължение по него с едностранно волеизявление на едната страна поради виновното неизпълнение на задълженията на другата страна, извън хипотезите на чл. 28, ал. 2 ЗАЗ. Законът за аренда в земеделието изрично посочва случаи на неизпълнение по договора, които дават право на кредитора да развали договора – чл. 6, ал. 3, чл. 9, ал. 5, чл. * във вр. с чл. 26, ал. 2, чл. 28, ал. 1 ЗАЗ.

Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието предвижда, че за неуредените в ЗАЗ въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Към въпросите, касаещи развалянето на договора за аренда, са приложими общите правила на чл. 87 ЗЗД.

Развалянето на договора за аренда произвежда действие само за в бъдеще – чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Правото да се развали договорът е преобразуващо. То се упражнява с едностранно волеизявление, без да е необходимо съдействие на насрещната страна. Правото има акцесорен характер. То възниква при наличие на неизпълнение, т.е. от вторичен юридически факт, който следва по време юридическия факт, породил двустранното правоотношение. Упражняването на правото води до прекратяване на облигационната връзка. Правото се погасява с петгодишна давност – чл. 87, ал. 5 ЗЗД.

Елементите на фактическия състав на правото да се развали договорът са уредени в чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

Може да бъде развалян само действителен договор, който не е прекратен на друго основание. Трябва да е налице неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора. Всяка форма на неизпълнение може да бъде основание за разваляне на договора – пълно неизпълнение, забавено неизпълнение, частично изпълнение, лошо изпълнение. Неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът отговаря.

Правилото на чл. 87, ал. 4 ЗЗД поставя граници на правото да се развали договорът. Договорът не може да се развали, когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора.

В разглеждания случай, безспорно установен факт по делото е плащането на сумата от 5 034.00 лв. от третото лице „**“ ООД в полза на арендодателя за погасяване на задълженията на арендатора за плащане на арендното плащане, произтичащо от процесните договори за аренда. Изпълнението на третото лице има еднакъв погасителен ефект с този на изпълнението на длъжника, който не може да се дерогира по длъжника и кредитора. Няма значение дали третото лице има правен интерес. Правният интерес има значение за възможността на третото лице да се суброгира в правата на кредитора – чл. 74 ЗЗД.

Извършеното от третото лице плащане е частично, тъй като общият размер на дължимото арендно плащане за отдадените под аренда земеделски земи с обща площ 59.225 дка възлиза на сумата от 5 922.50 лв.

Страните не са уговорили поредност на изпълнението с оглед наличието на повече от едно еднородни задължения на длъжника към кредитора и недостатъчност на изпълнението. Длъжникът, респ. третото лице не са упражнили правото си на избор, поради което следва да се извърши прихващане на изпълнението по силата на субсидиарното правило на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗЗД. Най-напред се погасява най-обременителното за длъжника изпълнение. По-обременително е това задължение, чието неизпълнение се отразява по-неблагоприятно върху имуществената сфера на длъжника.

Най-обременителното съобразно критериите на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е задължението на арендатора за плащане на сумата от 4 131.40 лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. по договор за аренда на нива с площ 41.314 дка.

С извършеното от третото лице частично плащане това задължение е погасено напълно.

С оглед на изложените съображения се налага изводът, че за арендодателя не е възникнало правото по чл. 28, ал. 1 ЗАЗ за разваляне на договора за аренда. Развалянето не е породило целения правен ефект – прекратяване на облигационната връзка, поради което в отношенията между страните арендното правоотношение продължава да съществува.

Исковата претенция е основателна и следва да се уважи.

Вписването на развалянето на договора за аренда в разглежданата хипотеза се явява вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 537, ал. 2 ГПК. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.

С оглед разпоредбата на чл. 88 ЗКИР във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК вписването на развалянето на договора следва да се отмени.

Решението на първостепенния съд в тази част като неправилно следва да се отмени и по реда на чл. 271, ал. 1 ГПК и въззивната инстанция реши спора по същество, като уважи исковите претенции по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 88 ЗКИР във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК.

С остатъка от сумата от 902.60 лв. частично се погасява задължението на арендатора за плащане на сумата от 1 791.10 лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. по договор за аренда на ниви с обща площ 1****дка. Дължимият остатък за плащане на задължението на арендатора възлиза на сумата от 888.50 лв., която сума не е незначителна с оглед интереса на кредитора.

В този случай са налице елементите на фактическия състав на правото на арендодателя да развали договора за аренда по чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Решението на първостепенния съд в тази част като правилно следва да се потвърди от въззивната инстанция.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски пред първа и въззивната инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и съразмерно с уважената част на иска в размер на сумата от 241.50 лв.

По отношение исканията на страните за присъждане на адвокатски възнаграждения, въззивната инстанция приема следното:

С Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава - член на ЕС делегира на частноправен субект ( какъвто е Висшият адвокатски съвет ) правомощия във връзка с определяне на икономически условия ( в настоящия случай – приложими минимални адвокатски възнаграждения ), то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда, чл. 10 ЕО ( сега чл. 4, ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ) са нарушени, когато държава членка изисква или насърчава сключването на споразумения, приемане на решения или съгласувани практики, противоречащи на чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния ефект, или лишава от законодателен характер собствените си правила, като делегира на частни икономически оператори отговорността да вземат решения, засягащи икономическата сфера.

С Решение от *.11.2017 г. по съединени дела С – *7/2016 и С- *8/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.

Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на правото на ЕС и по-конкретно на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС.

Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.

Изложените по-горе обстоятелства дават право на настоящия съдебен състав да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорените от страните и процесуалните им представители размери на адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. При определяне размера на претендираните от страните адвокатски възнаграждения, Съдът следва да се ръководи от действителната и правна сложност на предмета на правния спор.

С оглед на така изложените доводи, на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 760.00 лв. общо за двете инстанции, а на ответника - сумата от 500.00 лв. общо за двете инстанции.

Воден от гореизложеното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 113/06.02.2018 г. на Районен съд – Д. по гр. д. № 36*/2017 г., в частта, с която е отхвърлил предявения от „А.” ** гр. Д., ЖК „Д.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕИК ** срещу И.Д.Й. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на арендни правоотношения по договор за аренда на земеделска земя, нотариално заверен от нотариус с рег. № * на НК, с рег. № **г. и вписан с вх. рег. № **г., акт № *, том *на СВ-Д. с арендатор „**“ ** и арендодател И.Д.Й., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.” ** гр. Д., ЖК „Д.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕИК ** срещу И.Д.Й. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя, обективиран в писмена форма с нотариална заверка на подписите рег. № **г. на нотариус Р. Г., рег. № * на НК, с район на действие РС-Д., акт № *, том *, рег. № *г., актът вписан в АВ-СВ-Д. вх. рег. № **г., акт № *, том **, по силата на което И.Д.Й. като арендодател се задължава да предостави на „А.“ ** с. П. Д., общ. Д.ка, област Д. като арендатор за временно ползване земеделска земя, както следва: нива с площ 41.314 дка, имот № **, находяща се в землището на с. П. Д., категория на земята – трета, при граници и съседи: имоти № ****.

ОТМЕНЯ вписването на едностранното прекратяване на договор за аренда на земеделска земя, обективиран в писмена форма с нотариална заверка на подписите рег. № **г. на нотариус Р. Г., рег. № * на НК, с район на действие РС-Д., акт № *, том *, рег. № *г., актът вписан в АВ-СВ-Д. вх. рег. № **г., акт № *, том **, отбелязано в АВ-СВ-Д. с вх. рег. № **г., акт № **, том *.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113/06.02.2018 г. на Районен съд – Д. по гр. д. № 36*/2017 г. в останалата му част.

ОСЪЖДА И.Д.Й. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** да заплати на „А.” ** гр. Д., ЖК „Д.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕИК ** разноски по делото в размер на сумата от 241.50 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 750.00 лв. за първа и за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА „А.” ** гр. Д., ЖК „Д.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕИК ** да заплати на И.Д.Й. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес *** сумата от 500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първа и за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: