Р Е Ш Е Н И Е

№_125______/ 26.06.2018 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и първи юни 2018 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 128 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Б.Д.К. ЕГН-********** срещу Решение № 181 от 28.12.2017 г. ,постановено от Балчишки районен съд по гр.дело № 428/2016 г.,с което о отхвърлен искът му срещу ЕТ „М. М. П.“ ЕИК-**, гр.Б., за заплащане на сумата от 7 180лв., представляваща неплатен остатък от дължима наемна цена за стопанската 2013/2014 г. и 2014/1015г. по договор за наем на земеделски земи в землището на с.Х., общ.Б., сключен между страните на 12.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска 29.08.2016 г., до окончателното й изплащане и въззивника е осъден да заплати 1 200 лв. разноски за първата инстанция.

Въззивника е подал и частна жалба срещу Определение №102/16.02.2018 г. по същото дело на БРС,с което е оставена без уважение молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта на присъдените в полза на ответника по делото разноски.

Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

За да постанови решението си,неправилно първоинстанционният съд бил приел, че сключения между страните Договор за наем от 2012 г. е отпаднал със сключването на Договора за наем от 2014г., като с последния договор страните са предоговорили отношенията си,поради което и било в сила вземането за наем по втория договор.

Въззивника намира този извод за погрешен.Цитираният от съда втори договор касаел взаимоотношенията на страните за периода 01.10.2014 г. до 30.09.2015 г.,т.е за друга стопанска година и занапред.В сключеният между страните договор от 2014 г. липсвала клауза,с която да се придава обратно действие на новия договор.

Също така сочи,че ответника не е оспорил представените от ищеца доказателства –протоколи от общи събрания на кооперацията.

В частната жалба се сочи,че неправилно съдът присъдил адвокатско възнаграждение,въпреки че не били представени доказателства за плащането му.

Отговор на въззивната жалба не е подаден от насрещната страна,но в съдебно заседание същата се оспорва като неоснователна.

Постъпил е такъв на частната жалба,с който същата се намира за неоснователна.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същите отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК.

В сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба,но съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

По въззивната жалба

Първоинстанционният районен съд е бил сезиран с иск за заплащане на сумата от 7 180лв., представляваща неплатен остатък от дължима наемна цена за стопанската 2013/2014 г. и 2014/1015г. по договор за наем на 175,015 дка земеделски земи в землището на с.Х., общ.Б., сключен между страните на 12.11.2012 г. ,който след изтичане на срока му бил продължен за още две години.Основал е претенцията си на базата на договореният в този договор наем,определен като „арендно плащане на Кооперация“Ч. М.“ гр.Б. за година бе дялово участие“.

Представил е по делото договор за наем от 12.11.2012 г.,сключен за срок от две стопански години,за периода 01.11.2011 г. до 01.10.2013 г. Ищецът не е доказал твърдението си,че този договор след изтичането му е бил продължен с още две години.

Напротив,установено е по делото със сила на пресъдено нещо,с влязлото в сила по преюдициално за настоящия спор Решение № 3160 от 28.07.2017 г. по гр.дело №14779 по описа за 2016 г. на Варненски районен съд,че в отношенията между страните е в сила договор за наем от 10.05.2014 г.

Т.е установено е че,отношенията между страните по договора за наем за претендираните стопански 2013/2014 г. и 2014/1015 г. се урежда от този сключен втори договор за наем между страните,където страните са договорили заплащане на наем в размер на“ 30 % от общата продукция на декар обработваема земя или съответната парична равностойност по средни реализационни цени“.

За да отхвърли иска,първостепенният съд е приел,че със сключването на втория договор е отпаднало действието на първия договор и отношенията между страните се уреждат по него,както и че ищецът не е представил доказателства за основателност на предявеният иск.

Този извод се споделя напълно от настоящия състав на съда.

По повод конкретните оплаквания във въззивните жалби за необоснованост на някои фактически изводи съдът намира следното:

Действително договорът от 12.11.2012 г. е сключен със задна дата за периода 01.11.2011 до 01.10.2013 г.Претенцията на ищеца е за стопанските 2013/2014 г. и 2014/2015 г.,т.е. за нов период,след изтичането на този договор.Или действието на първия договор за наем е отпаднало,поради изтичането му,а не поради заместването му с друг,което не променя крайният извод на съда.

Не е било нужно ответникът да оспорва представените протоколи от ОС на Кооперация“Ч. М.“ гр.Б. с гласувани решения за 2013/2014 2014/2015 г.,тъй като същите при това положение са неотносими към спора между страните,защото договореният размер на наема е определен на 30 % от продукцията.

Поради съвпадение на изводите на двете инстанции,обжалваното решение следва да се потвърди.

По частната жалба

За да остави без уважение молбата на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта на присъдените в полза на ответника по делото разноски първостепенният съд е изложил мотиви,че видно от представеният договор за правна помощ е записано,че договореното възнаграждение е внесено.

Този извод на първоинстанционният съд също се споделя,защото доказателството за внасянето на адвокатското възнаграждение се съдържа в самият договор за правна помощ и оплакването е неоснователно.

Поради съвпадение на изводите на двете инстанции,обжалваното определение следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното искане за присъждане на разноски, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 600 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция,съгласно представения договор за правна помощ.

Водим от горното съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181 от 28.12.2017 г. ,постановено от Балчишки районен съд по гр.дело № 428/2016 г.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № Определение №102/16.02.2018 г. по същото дело на БРС,с което е оставена без уважение молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта на присъдените в полза на ответника разноски.

ОСЪЖДА Б.Д.К. ЕГН-********** да заплати на ЕТ „М. М. П.“ ЕИК-**, гр.Б. сумата от 600 лв. адвокатски хонорар

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.